Последни статии

Актуален коментар

Последното столетие на човечеството е белязано от много драматични събития. Някои от тях са трагични (като двете световни войни), други добри (невероятните ни постижения в областта на медицината), а трети приемаме със смесени емоции, ту положително, ту не чак толкова. Една полемична тема – как окончателно да изравним правата на жените и мъжете – отново получи обществен фокус покрай международния празник на жените този месец, на 8 март. Точно тогава излезе и една интересна новина, която поради скромното си съдържание най-вероятно е останала незабелязана. Става дума за следното:

Паул Герхард, вдъхновеният немски химнописец

410 години от неговото раждане

Редакция ХАРТА 12 март 2017

Казват, че великото изкуство се ражда в страданието. Но е трудно да си представим, че стихове, искрящи от радост, красота, твърда вяра в Бога и надежда, могат да бъдат създадени от човек с толкова тежък живот като този на Паул Герхард. Ала неговите лични и семейни несгоди, съчетани с Божията благодат, придават на химните му особена сила и дълбочина. Герхард се учи да пее за своята вяра при всякакви, дори и най-печални обстоятелства. Вътрешният му човек бил закоренен в Божия мир.

 

Фактът за съществуването на злото и страданието винаги е вълнувал човешкия ум и различните религии са се опитали да дадат своето обяснение. Проблемът изпъква с особена острота в християнска среда, когато човек си задава въпроса как Бог, Който е вседобър допуска злото да шества; как Той, бидейки всезнаещ, не е предвидил, и съответно предотвратил, неговото появяване; и как, след като е всемогъщ, не го отстранява. Съвременните богослови, особено на Запад, се опитват да обяснят неговото съществуване най-вече с факта, че Бог е дал свободна воля на човека, който може да я използва и насочва по свое усмотрение, като по този начин става проводник на страданието в света. Според древната Църква обаче съществува още една важна причина за неговото присъствие и допущение

 
Актуален коментар

Уважаеми отец Кортези,

Искаме да изразим дълбокото си съжаление и възмущение, че в XXI век общочовешки ценности като съпричастността и милосърдието остават неразбрани, а съдбата на прокудени от родината си хора, намерили убежище и приемане в лоното на Църквата, става разменна монета за евтини политически интриги и популизъм в разгара на поредната предизборна кампания. Тъжно е, че за сетен път обществото ни позволява да се превърне в заложник на манипулации и дребни лични амбиции. Истинската причина за това е дълбоката духовна разруха.

Реформаторът Филип Меланхтон

520 години от неговото раждане

Редакция ХАРТА 16 февруари 2017

В историята на Реформацията този ден ще бъде записан с червени букви. На 16 февруари 1497 година се ражда един човек на мира, комуто е писано да живее в епоха на жестоки конфликти и да бъде разумен глас в един свят на бушуващи страсти. Той идва на бял свят в немското градче Бретен, близо до Карлсруе, и се нарича Филип Шварцерд. Фамилното му име на немски означава „черна земя“ и самият той по-късно го превежда на гръцки като Меланхтон. С това име той ще стане познат на света и на идните поколения.

 

Ново в Апологетичен речник