Последни статии

Йероним Пражки загива на кладата

600 години от мъченическата му смърт

В много отношения животът на Йероним от Прага (1379–1416) прилича на този на неговия духовен учител и приятел Ян Хус. Последният приема възторжено писанията на Джон Уиклиф. Един век преди Лутер, в Бохемия (днешна Чехия) започват да се разпространяват и проповядват реформаторски идеи.

 

През месец май 1536 година в немския град Витенберг се провежда среща на лутерански и реформаторски богослови. Целта била да се преодолеят различията относно характера на присъствието на Христовото тяло и кръв при отслужване на Евхаристията (причастието). Лутер пристига на срещата изпълнен с мрачни подозрения. Тъкмо когато изглеждало, че германските и швейцарските протестанти били близо до съгласие, Хайнрих Булингер издава отново произведенията на Цвингли. Той възхвалява човека, чието богословие Лутер ненавиждал. А Мартин Бусер, застъпникът на примирението, пише предговор към публикуваните писма на Еколампадиус, който споделял възгледите на Цвингли.

 

Защо умря, Господи?

Въпросът на времената през погледа на ев. Йоан

Тодор Велчев 29 април 2016

Някои въпроси са лесни, но на други трудно даваме смислен отговор. Сравнително лесен въпрос е „Кой?“ – макар че в днешна България това просто питане се посреща с тягостно мълчание. По-сложен е отговорът на въпроса „Как?“ – особено, когато мислим за бъдещето си и за намирането на мястото си в живота. Но най-трудно се отговаря на въпроса „Защо?“. Този въпрос не гъделичка любопитството, а засяга цялото ни съществуване: „Защо съм такъв? Защо животът е такъв?“ Най-тежко, най-съдбовно звучи въпросът „защо“, когато изпращаме от този свят свой скъп човек: „Защо той трябваше да умре?“ А как звучи той, когато смъртта е покосила не кого да е, а Исус от Назарет?

 

Последно в Речника

Епи­с­те­мо­ло­ги­я­та е дис­ци­пли­на от фи­ло­со­фи­я­та, ко­я­то се ин­те­ре­су­ва от същ­ност­та и при­ро­да­та на по­зна­ни­е­то. Тер­ми­нът епи­с­те­мо­ло­гия е съ­ста­вен от гръц­ка­та ду­ма епи­с­те­ме (по­зна­ние) и ло­гос (уче­ние). Счи­та се, че е въ­ве­ден за пръв път от шот­ланд­ския фи­ло­соф Джеймс Фре­де­рик Фе­рие, кой­то в твор­ба­та си „Ос­но­ви на ме­та­фи­зи­ка­та“ (1854) раз­де­ля фи­ло­со­фи­я­та на он­то­ло­гия (как­во съ­ще­ст­ву­ва в дей­ст­ви­тел­ност) и епи­с­те­мо­ло­гия (как по­зна­ва­ме дей­ст­ви­тел­ност­та).

Още:

Брак 31 март 2011
Завет 27 декември 2010
Символи на вярата 14 декември 2010
Библейски канон 21 декември 2009
Библия 21 декември 2009

Последно в блога

Актуален коментар

Всяка година през пролетта християните от всички страни на земята си спомнят за великото събитие, случило се преди 2 хилядолетия. Исус Христос, всевечният Божи Син, приел човешко естество „бе разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията“, както гласи символът на вярата, оформен през 381 г. сл. Хр. в Константинопол. Но коя е датата на Великден? Днес половината християни празнуват на една дата, а другата половина на друга. Питали ли сте се за причината?

Актуален коментар

Ако погледнем Рождество Христово под ъгъла на една равносметка на отминаващата година, тържественото ни настроение (ако изобщо го има) е на път да се изпари. Но точно този празник ни предлага ключ, чрез който да направим една тържествена – или поне ведра – настройка. Да настроим ума си да търси и оценява истинските и непреходни стойности. Да настроим душите си да улавят Божието послание и зов. И да настроим волята си да откликваме на този зов, за да го претворим на дело в личния и обществения живот. Въплътилият се Божий Син е станал и Човешки Син. И това носи обещанието, че човешката ни природа може да бъде изцелена от злото и тържествено възвисена.

Актуален коментар

За съжаление са много свидетелствата, че българският народ не се води от идеала „Съединението прави силата“. Изглежда, че народната поговорка „Всяка коза – на свой крак“ отразява далеч по-точно обществените ни дела. Слава Богу, в нашата история има поне едно голямо изключение: Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Едно автентично българско дело, с което можем и трябва да се гордеем. Един същински подвиг на малкия ни народ, дръзнал да се опълчи срещу мощта на руския император и срещу неодобрението на почти всички световни сили. Една дата, която напълно заслужава да бъде истинският национален празник на България. Тъкмо защото носи спомена за извисяване над типично българското.