Последни статии

Делото на св. Климент Охридски е своеобразен венец на епохалната мисия на св. братя Кирил и Методий, апостолите на славянските народи. Той е един от петте им верни ученици, заедно с Наум, Горазд, Ангеларий и Сава – всичките „равни на апостолите по своята начетеност и зрялост…“ (според свидетелството на един съвременник). Все пак Климент изпъква в групата, като първият между равни. С пълно основание той е смятан за първия славянски писател. Ерудицията му е била изключителна – изпод перото му излизат над 50 произведения: църковни песнопения, преводи на псалми, нравоучителни съчинения и богослужебни книги. Голяма част от славянската литургия се основава на негови творби.

 

Паламика

Представяне на книга за св. Григорий Палама

На 11 юли тази година издателство „Омофор“ и „Център за изследване на патристичното и византийското духовно наследство“ представиха книгата на проф. Георгиос Мандзаридис, „Паламика“. Събитието се проведе в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“. Участници в представянето бяха преводачът на книгата доц. д-р Светослав Риболов, нейният редактор доц. д-р Мариян Стоядинов, проф. дфн Калин Янакиев и проф. д-р Иван Христов. В „Паламика“ са засегнати основни теми от богомислието на св. Григорий Палама като дискурса за нетварните божествени енергии, отношението между понятията „Бог“ и „история“, православната духовност и богословие, подражанието на Христа и обожението на човека.

 

Основната движеща сила в живота на Джордж Уайтфийлд (1714–1770) е да намери спасение на душата си. Още от ранни младини, като студент в оксфордския колеж „Пемброук“, той се присъединява към кръг от съмишленици, наречен „Свят клуб“. Част от него са и братята Джон и Чарлз Уесли. Уайтфийлд скоро изпъква сред групата с ревността си за Христос и с добрите си дела. Посещава често затворници. В продължение на дълги часове изучава християнски произведения. Отдава се на пост, докато разсипва здравето си. Моли се на колене в студа, край плета на своята къща.

 

Последно в Речника

Епи­с­те­мо­ло­ги­я­та е дис­ци­пли­на от фи­ло­со­фи­я­та, ко­я­то се ин­те­ре­су­ва от същ­ност­та и при­ро­да­та на по­зна­ни­е­то. Тер­ми­нът епи­с­те­мо­ло­гия е съ­ста­вен от гръц­ка­та ду­ма епи­с­те­ме (по­зна­ние) и ло­гос (уче­ние). Счи­та се, че е въ­ве­ден за пръв път от шот­ланд­ския фи­ло­соф Джеймс Фре­де­рик Фе­рие, кой­то в твор­ба­та си „Ос­но­ви на ме­та­фи­зи­ка­та“ (1854) раз­де­ля фи­ло­со­фи­я­та на он­то­ло­гия (как­во съ­ще­ст­ву­ва в дей­ст­ви­тел­ност) и епи­с­те­мо­ло­гия (как по­зна­ва­ме дей­ст­ви­тел­ност­та).

Още:

Брак 31 март 2011
Завет 27 декември 2010
Символи на вярата 14 декември 2010
Библейски канон 21 декември 2009
Библия 21 декември 2009

Последно в блога

Актуален коментар

Всяка година през пролетта християните от всички страни на земята си спомнят за великото събитие, случило се преди 2 хилядолетия. Исус Христос, всевечният Божи Син, приел човешко естество „бе разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията“, както гласи символът на вярата, оформен през 381 г. сл. Хр. в Константинопол. Но коя е датата на Великден? Днес половината християни празнуват на една дата, а другата половина на друга. Питали ли сте се за причината?

Актуален коментар

Ако погледнем Рождество Христово под ъгъла на една равносметка на отминаващата година, тържественото ни настроение (ако изобщо го има) е на път да се изпари. Но точно този празник ни предлага ключ, чрез който да направим една тържествена – или поне ведра – настройка. Да настроим ума си да търси и оценява истинските и непреходни стойности. Да настроим душите си да улавят Божието послание и зов. И да настроим волята си да откликваме на този зов, за да го претворим на дело в личния и обществения живот. Въплътилият се Божий Син е станал и Човешки Син. И това носи обещанието, че човешката ни природа може да бъде изцелена от злото и тържествено възвисена.

Актуален коментар

За съжаление са много свидетелствата, че българският народ не се води от идеала „Съединението прави силата“. Изглежда, че народната поговорка „Всяка коза – на свой крак“ отразява далеч по-точно обществените ни дела. Слава Богу, в нашата история има поне едно голямо изключение: Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Едно автентично българско дело, с което можем и трябва да се гордеем. Един същински подвиг на малкия ни народ, дръзнал да се опълчи срещу мощта на руския император и срещу неодобрението на почти всички световни сили. Една дата, която напълно заслужава да бъде истинският национален празник на България. Тъкмо защото носи спомена за извисяване над типично българското.