• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Актуален коментар

Актуален коментар

Рубриката има за цел да реагира на актуални събития от обществен интерес. Тя отразява теми провокирани от новините, стреми се да подбужда дискусии, и да задава въпроси, които са важни за обществото или за отделния човек в него.

Последни статии:

Последното столетие на човечеството е белязано от много драматични събития. Някои от тях са трагични (като двете световни войни), други добри (невероятните ни постижения в областта на медицината), а трети приемаме със смесени емоции, ту положително, ту не чак толкова. Една полемична тема – как окончателно да изравним правата на жените и мъжете – отново получи обществен фокус покрай международния празник на жените този месец, на 8 март. Точно тогава излезе и една интересна новина, която поради скромното си съдържание най-вероятно е останала незабелязана. Става дума за следното:

Уважаеми отец Кортези,

Искаме да изразим дълбокото си съжаление и възмущение, че в XXI век общочовешки ценности като съпричастността и милосърдието остават неразбрани, а съдбата на прокудени от родината си хора, намерили убежище и приемане в лоното на Църквата, става разменна монета за евтини политически интриги и популизъм в разгара на поредната предизборна кампания. Тъжно е, че за сетен път обществото ни позволява да се превърне в заложник на манипулации и дребни лични амбиции. Истинската причина за това е дълбоката духовна разруха.

Всяка година през пролетта християните от всички страни на земята си спомнят за великото събитие, случило се преди 2 хилядолетия. Исус Христос, всевечният Божи Син, приел човешко естество „бе разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията“, както гласи символът на вярата, оформен през 381 г. сл. Хр. в Константинопол. Но коя е датата на Великден? Днес половината християни празнуват на една дата, а другата половина на друга. Питали ли сте се за причината?

Ако погледнем Рождество Христово под ъгъла на една равносметка на отминаващата година, тържественото ни настроение (ако изобщо го има) е на път да се изпари. Но точно този празник ни предлага ключ, чрез който да направим една тържествена – или поне ведра – настройка. Да настроим ума си да търси и оценява истинските и непреходни стойности. Да настроим душите си да улавят Божието послание и зов. И да настроим волята си да откликваме на този зов, за да го претворим на дело в личния и обществения живот. Въплътилият се Божий Син е станал и Човешки Син. И това носи обещанието, че човешката ни природа може да бъде изцелена от злото и тържествено възвисена.

За съжаление са много свидетелствата, че българският народ не се води от идеала „Съединението прави силата“. Изглежда, че народната поговорка „Всяка коза – на свой крак“ отразява далеч по-точно обществените ни дела. Слава Богу, в нашата история има поне едно голямо изключение: Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Едно автентично българско дело, с което можем и трябва да се гордеем. Един същински подвиг на малкия ни народ, дръзнал да се опълчи срещу мощта на руския император и срещу неодобрението на почти всички световни сили. Една дата, която напълно заслужава да бъде истинският национален празник на България. Тъкмо защото носи спомена за извисяване над типично българското.