• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Актуален коментар

Долче и Габана на подсъдимата скамейка
Снимка: списание „Панорама“

Интересна история с пиперливи заглавия се препечатва в българските интернет медии през последните няколко дни. Поводът стана интервю на известните модни дизайнери Долче и Габана за списание „Панорама“ от 12 март 2015 г. (текстът е на италиански). Странното в случая е, че не двойката модисти е в центъра на скандалната и масово тиражирана новина, а… певецът Елтън Джон.

Статиите са със заглавия като: „Скандал в модата – Елтън Джон срещу Долче и Габана“ или „Елтън Джон поведе война срещу Долче и Габана“, в „Дневник“ пък материалът е в раздел „Развлечение“… Човек би си помислил, че дизайнерите са му скроили шапка с по-малък номер глава и после са се смели тайно в шепите, гледайки измъчената му физиономия, а всъщност всичко започва от едно Елтън-джоново кавгаджийско изказване в Инстаграм по повод интервюто на Д&Г. Ето какво казва въпросният сър на Британската империя:

Как смеете да наричате децата ми „синтетични“. Как не ви е срам да пъхате малките си осъдителни пръстчета в инвитро процедурата – чудо, което позволява на милиони обичащи се хора, хетеро- и хомосексуални, да сбъднат мечтата си да имат деца! Архаичното ви мислене е старомодно, също като дрехите ви. Никога повече няма да нося „Долче и Габана“.

Но какво може да предизвика такава невъздържана и дори грубиянска реакция, и то в публичното пространство? Оказва се, че не е лична нападка срещу Елтън Джон, нито човеконенавистническа, назадничава, примитивна омраза срещу всичко чисто и свято на света, например децата в едно семейство. Но нека оставим самото интервю да говори за себе си.

Уводът в сайта на „Панорама“ красноречиво започва: „Интервюто предизвика много реакции. Имаше такива, които са съгласни с казаното от дизайнерите, и такива, които бяха възмутени. Дори се появиха призиви за бойкот. У нас остава съмнението, че мнозина, особено чужденците (невладеещи италиански – б. моя, П. Кр.) говорят и критикуват без дори да са прочели интервюто“.

Темата на това интервю е проект на дизайнерите, наречен „Семейство“ през 2013 г., в който поканват хора от най-различни страни да им изпратят личните си снимки, за да ги оформят след това във вдъхновяващ човешкото у всеки от нас албум. Дизайнерите коментират:

„Гледайки хилядите снимки, ние осъзнахме, че семейството не е прищявка. В него има някакво свръхестествено чувство за принадлежност.“

И още:

„Ние не сме изобретили семейството. То е образ на Светото семейство1, но не в религиозния смисъл или като социален статус, а по-скоро това: вие сте роден и имате баща и майка. Или поне така би трябвало да бъде. Не съм убеден в това, което наричам „деца на химията“ или „синтетични деца“. Наети матки, семенна течност, избрана по каталог. Обяснете след това на тези деца коя е майка им. Съгласни ли ще са да са „деца на Химията“? Създаването на поколение трябва да е акт на любов. Психиатрите не са способни да се справят с последствията от такива експерименти.“

Интервюто продължава с разказ за спомените от ранното им детство, какви са били майките и бащите на двамата, разказват и за собствената си интимна гей-връзка. На въпроса „Искате ли да станете баща?“ Долче отговаря така:

Аз съм гей, не мога да имам дете. Вярвам, че не можем да имаме всичко в живота, въпреки някои да казват, че трябва да имаш от всичко. Добре е и да се лишиш от нещо. Животът следва своя естествен ход и има неща, които не трябва да бъдат променяни. Едно от тях е семейството.

Ако обобщим, казаното от двамата гей-дизайнери, то би било:

  • Семейството е нещо специално; семейството е един мъж и една жена;
  • Децата са нещо много специално; всяко дете има нужда от своите майка и баща, за да е пълноценно обичано;
  • Злоупотребата с човешката природа и насилването ѝ води до страдание, нещастие, изгубване на идентичността на човешката личност.

Но защо подобни трезви думи, които са плод на лично преживяване, предизвикват ярост и обвинения в омраза? Защо когато някой дръзне да сподели личните си преживявания в своето собствено семейство, както и разбирането си за взаимоотношенията в това семейство, това може да се окаже „прегрешение“ в днешно време? Вероятно защото не спазва официалната „линия на партията“, както беше преди години у нас, а днес изродено под формата на политкоректността – псевдо-свободно, а всъщност тоталитарно мислене и промотиране на автоцензурата, при които можеш да говориш всичко, но само, ако то съвпада с линията на Големия брат, гледащ от портрета на стената.

Един от включилите се в атаката срещу Долче и Габана е Рики Мартин, също певец, по съвпадение – също с хомосексуално поведение. Той се изказва по следния начин:

„Вашите гласове са твърде силни, за да разпространявате толкова много омраза. Събудете се, това е 2015 г., обичайте себе си!“

Значи, ако беше 1915 г., щеше да е ок, но вече сме прекалено напреднало общество и така не може? Може би сме по-цивилизовани, с по-топли и любящи взаимоотношения в семействата си и по-човечни към слабите и страдащите сред нас от когато и да било преди? Явно някои смятат, че човек има правото да МЪЛЧИ, ако мисли различно от хора като Елтън Джон или Рики Мартин, които в крайна сметка са престижни певци. Това трябва да е т. нар. ера на толерантността към чуждата позиция и върхът на цивилизоваността? Засрами се, Рики Мартин!

Интересен е краят на Мартиновия емоционален изблик: „Обичайте себе си!“ Колко типичен за нашия „просветен“ век. Мантрата на зрелия егоцентризъм. Обичайте себе си. Вие имате правото да притежавате това, което искате. Желаете да запълните вътрешната празнота, като си купите сурогатна майка, за да роди детенце, което да си отглеждате – няма проблем. Но детето не е стока за купуване и продаване, детето има нужда от своите баща и майка, за да е наистина щастливо и цялостно като личност? Обичайте себе си, вие имате правото да сте щастливи гей-родители!

Този арогантен и отблъскващ манталитет, а не технологията ин-витро, отхвърлят Долче и Габана. Вероятно осъзнават какви са последствията от себичните ни желания, оставени без контрол и санкция от общочовешка етика или от вътрешно чувство за мярка. Елтън Джон, „женен“ за своя партньор и отглеждащ две момченца, родени от различни сурогатни майки, вероятно се е почувствал уязвен.

А какви са последствията от това да живееш сред родители от еднакъв пол? Да разберем това може да ни помогне заведеното през януари 2015 г. съдебно дело от група тъжители, живели като деца със своите гей-родители (текст на английски). Ищците апелират за забрана на осиновяването на деца в гей-връзки, защото те самите са преживели същото и детството им е било изключително травмиращо психиката. Твърдят, че главният мотив гей-двойки да желаят да отглеждат дете е себичното ползване на децата като притежание, което да удовлетвори личностни дефицити и комплекси, без оглед на раните, оставащи в детската беззащитна душа от липсата на родителите от двата пола. Парадоксалното е, че един от тъжителите е самият той с хомосексуално себеусещане. Въпреки това той се чувства длъжен да разкаже преживяното от него, за да предотврати други деца да имат неговата съдба. Не е изненада фактът, че завелите делото хора се страхуват от натиск от гей-лобитата в тяхната страна. Подобно на натиска върху главните герои в нашата история.

Дни след скандала и призива за бойкот срещу дизайнерите, статия във vesti.bg разказва как Елтън Джон е бил заснет от папараци с торбичка, брандирана с марката D&G. Говорител на певеца съобщил: „Да, той държи в ръцете си торбичка на „Долче и Габана“, но не е пазарувал стоки на марката след обявения бойкот.“

Дизайнерите също правят последващо изявление след големия шум около тях. С леко извинителен тон декларират:

Твърдо вярваме в демокрацията и смятаме, че за нея е изключително важна свободата на мнението. Говорехме за начина, по който гледаме на света, но намерението ни не е било да оценяваме избора на други хора. Вярваме в свободата и любовта.

Което е и добър финал на една шумна драма по италиански.
Засега.

  • 1. Семейството на Йосиф и Мария от Галилея, в което от Мария и Светия Дух се ражда Спасителят на човечеството, Исус Христос

Като чета статията на Павел

Като чета статията на Павел все повече се затвърждава увереността ми, че живеем в свят на предефинирани понятия. Всеки повод за дискусия в съвременна Европа, особено от подобен характер, отново става и повод да говорим за толератност. В същинския си вид обаче понятието толератност означава - приемане на различията. Истерични и преекспонирани реакции като тези на Елтън Джон и Рики Мартин за съжаление са само поредното доказателство, че в стремежа си към толерантност сме стигнали до там да предефинираме понятието до пълната му противоположност. В днешна Европа “толератност” всъщност означава целенасочен стремеж към премахване на всички различия, в това число и на тези, чрез които се идентифицираме като личности.

Може би в много случаи (при

Може би в много случаи (при кресливи хора като споменатите горе личности) „стремежът към толерантност“ просто го няма - като се говори за толерантност не става дума за нея. Тя е просто технически термин, който трябва да оправдае „този арогантен и отблъскващ манталитет“ на егоцентризъм (както се изразява Павката). Мисля, че той много добре поставя акцента на това. Можем ли да наречем наше фундаментално право всяко нещо, което ни се доще?

Вашият коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
  • Разрешени HTML тагове: <p><h2><h3><h4><a><em><strong><blockquote><code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Нови редове и начало на нов абзац се добавят автоматично.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите се превръщат автоматично в хипервръзки.
  • Допълнително изчистване на типографията.

Повече информация за опциите на форматиране

Изпращайки този формуляр се съгласявате с политиката на Mollom за конфиденциалност
To prevent automated spam submissions leave this field empty.