• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Актуален коментар

Един от ре­дов­ни­те уп­ре­ци към анти­пра­ви­тел­стве­ния про­тест в Со­фия, пред­ла­ган на об­щес­т­ве­но­то вни­ма­ние по те­ле­ви­зии и дру­ги ме­дии, е че раз­е­ди­ня­ва бъл­гар­ския на­род. Чес­то се случ­ва жур­на­ли­с­ти и ко­мен­та­то­ри на съ­би­ти­я­та — къ­де це­ле­на­со­че­но, къ­де меж­ду дру­го­то — да спо­ме­нат не­що за „раз­де­ле­ние“, „про­ти­во­по­ста­вя­не“, „об­щест­ве­но на­пре­же­ние“ и дру­ги срод­ни от­ри­ца­тел­но за­ре­де­ни ду­ми, ко­и­то, раз­би­ра се, имат за цел да ком­про­ме­ти­рат про­те­сти­ра­щи­те ка­то ня­как­ви осо­бе­но опас­ни екс­тре­ми­сти, ко­и­то пре­чат на стра­на­та да вър­ви към сво­е­то свет­ло бъ­де­ще. (Да, из­ра­зът „свет­ло бъ­де­ще“ от­дав­на не е в об­ръ­ще­ние, но имен­но то­ва имат пред­вид по­доб­ни вну­ше­ния — да за­сег­нат стру­на­та на вни­ма­тел­но кул­ти­ви­ра­но­то чув­с­тво за без­ме­те­жен ком­форт у бъл­га­ри­на, ко­га­то ед­ни доб­ри хо­ра се гри­жат да ни „оп­ра­вят“, а дру­ги ло­ши хо­ра им пре­чат.) Чу­дя се, в чии уши ед­на тол­ко­ва яв­на лъ­жа мо­же да ми­не за ис­ти­на?

Иска ми се да задам въпроса: Всъщност кой разединява българския народ? Но преди него, е редно да отговорим на друг: Кога за последно сме били народ?

Трябва да се върнем повече от столетие назад в историята си, за да се сблъскаме с подобен феномен — феноменът на зараждащо се българско национално самосъзнание. В разцвета на българското Възраждане и непосредствено след Освобождението е имало една магическа дума, „свобода“, способна да събере под знамето си всички, които са се чувствали българи, независимо от техния произход и убеждения. Имало е един неосъществен идеал — националната цялост — който е задавал рамката на всяка нова политическа идея, решение или действие. Всички политически борби след Освобождението, всички войни или дори преврати е трябвало да бъдат легитимирани чрез него: „Служи ли това на националния идеал?“ Имало е различни виждания и различни идеи как да бъде осъществен той — цивилизовани или не, наивни или прагматични, — но той е бил центърът, около който е гравитирал политическият живот на страната. Изпълвал е със съдържание всеки един конкретен обществен проект.

Този национален идеал е бил душата на българското Съединение и чувствителният нерв, засегнат при последвалата сръбската военна инвазия. Ако искаме да разберем значението на думата „народ“, можем да се върнем към историята на онова време. Имало е цивилни, включително жени, които спонтанно са се включвали във военните действия, с каквото намерят под ръка. Когато жена (особено в патриархално общество като българското по онова време) вдигне оръжие, това означава само едно: тя защитава дома си. Понятията за „дом“ и „България“ са били неразделни. Когато Вазов пише: „Българио, за тебе те умряха“, думата „България“ в тази строфа е била изпълнена със съдържание. Читателите му са разбирали прекрасно за какво са умрели техните съотечественици и какви неща са стоели от двете страни на везните при този техен избор. Имало е българско национално самосъзнание.

Какво означава думата „България“ днес? Какво ни обединява като народ? Кое е онова нещо, което ще бъде прегърнато от хора с различен произход и убеждения? Тези въпроси не се задават, защото рискуват да останат без отговор. Народност и народ са различни неща. Ако „народност“ не означава нещо повече от етническа група, то „народ“ се определя в сферата на ценностите и на идеалите, които една или повече от една народности приемат и преследват заедно. В този смисъл, български народ не съществува. За какво разединение може да става дума? Може да става дума единствено за единение…

Колкото и да е странно обаче, напоследък изглежда става дума именно за това. Както писа Тодор Велчев в блога на ХАРТА, случи се чудо! Този протест започна с искането за един минимум от морални норми и почтеност у тези, които са получили мандат за управление на страната. И макар много неща в протеста да претърпяха известни промени с времето, това искане не се промени. То се утвърди като нещо, което изгражда спойката между излизащите всяка вечер на улицата, както и между тях и тази половина от обществото, които не излизат, но ги подкрепят. Хора с различен произход и убеждения се обединяват, като заявяват в един глас, че така повече не може! Не е нужно да се питат един друг кой е син, кой е червен и кой е зелен, какви са техните виждания по един или друг въпрос. Те са обединени около нещо много по-фундаментално: Така повече не може да продължава и тази проста истина трябва да намери някаква реализация в обществения ни живот. Като първа стъпка, това правителство да признае моралната си и управленска несъстоятелност и да се оттегли. Няма други искания към него. Защо това не подлежи на компромис ли? Защото в цялата безпътица и цинизъм, които ни заливат, се оказа, че в обществото ни живеят хора, осмеляващи се да вярват, че има твърди граници, които не бива да бъдат прекрачвани. Ако все пак бъдат прекрачени, то с това не могат да се правят компромиси.

По подобен начин, човек, който бавно потъва в тресавище, но изведнъж краката му напипват твърда скала, ще положи всички усилия да се задържи върху нея. Опитайте се да преговаряте с него да се върне обратно в тресавището… Просто има неща, които не подлежат на преговори. По-важното обаче е, че хора, които с години са унижавани и потискани от неправдата и високомерието на управляващите, излизат на улиците и разбират, че не са сами. Не са единствените наивници, които копнеят за нормален живот. Нормалният живот в България се случва след 7 часа вечерта по улиците на София. Но фактът, че все пак се случва, е вдъхновяващ. Никой не вярваше в това.

Може би е доста прибързано да се наречем народ. Националният идеал, който ще ни обедини и ценностите, на които той ще стъпи все още на са изкристализирали. Но те са там, в неферментирал вид, в недоволството на протестиращите срещу кабинета на Орешарски. Който иска да се докосне до тях, се приобщава към недоволната общност. Тя има лице и е изградена върху съгласието, че именно това са нещата от жизнена необходимост. Политически мандат не бива да се дава на хора без морал. Както беше писала Мирела Иванова в Deutsche Welle, този протест e уникален за България със своята категорична и устойчива обществена позиция, а също затова, че „издига истината по-високо от хляба“. Журналистът Иво Беров (пак там) е още по-ясен:

„Хората, които сега протестират, вече сключват, повече или по-малко осъзнато, онзи граждански договор, който след време ще се превърне в истински Учредителен устав на новата българска нация. Учредителен устав, конституция тоест, която ще бъде уважавана и спазвана…“

Налице е потенциалът това, което днес е в процес на ферментация, утре да узрее.

Силите, за които обаче това е неудобно, се опитват да размият неговото съвсем определено послание. В употреба влизат всички познати оръжия на демагогията. Първо, заявяването, че такова послание няма, че това е необоснован каприз на една странна група от хора. Инжектирането на парализиращата отрова на цинизма: „Каква полза? Пак ще дойдат същите…“. Размиването на понятията за добро и зло. Заплахите с бедност, с разделения, с подходящи плашила като Борисов и Цветанов… Всичко това влиза в техния арсенал. Правят всичко с една единствена цел — да убият това непознато и опасно обществено явление, което се заражда, да го разкъсат на парчета, та дано умре от само себе си.

Сега идва моментът да задам въпроса, с който започнах: Всъщност кой разединява българския народ?

Да, ако някой днес въобще може да бъде наречен с името български народ, това трябва да е именно общността на протестиращите. Всичко извън нея не може да бъде разграждано повече. Ако все още има надежда да изградим българска нация, то тази надежда е: една такава общност да укрепне по здравословен начин и след време постепенно да приобщи и останалите, които не се числят към нея. Наскоро, в предаването Референдум, посветено на въпроса за диалога, проф. Михаил Неделчев изрази мнение, че важният диалог е този, който се случва сред самите протестиращи. Накъде ще поемат? На какво ще заложат? Какви политически представителства ще излязат от тях? Има смисъл от диалог и дебати, но само в една нормална среда. Не трябва да допускаме спойката в нея да бъде неутрализирана и тя да бъде насилствено разбита на съставните си части.

 


Колаж: Ваня Вълкова
(снимковият материал използван за колажа е взет от images.google.com)

Иво, поздравления

Иво, поздравления за активната позиция и добрата статия. Ако повечето християни в България, независимо от църквата в която ходят, мислеха по подобен начин общественото положението в България щеше да е съвсем различно. В последно време, по отношение на протестите, чух и прочетох мнения на различни християни, но имаше много които смятат, че молитвата е единственото средство, а не реалното участие в протеста, рамо до рамо с другите българи. И въпреки, че има много християни които са съпричастни и участват по-различен начин в протестите.

Вчера се сетих за библейската история, където се описва изгонването на търговците от храма от Христос. Христос ги гони изненадващо. Без предупреждение! Не ги приканва да напуснат храма, нито се моли дни наред те да се сетят сами и да се покаят и да се махнат от святото място и да преустановят търговските си спекулации, а почти вероломно навлиза в тяхното пространство. Разбутва и обръща масите им, а самите търговци и среброменителите погва, удря и гони с бич. Това винаги много ме е удивлявало. Христос действа радикално, още с влизането си в Ерусалим и на пръв поглед “нехристиянски”, както някои ще каже сега. Така ли е ? Мерзостта и неморалността на тези хора е преляла границата и те явно са застанали от срещуположната страна на Бога. Понякога такива закоравели и изстудени морално хора, без страх нито от Бога, нито от хората, само от такава твърда позиция могат да разберат. По-скоро са принудени да разберат. И дори да не разберат това което им казва ,с този жест, Христос, те твърдо са отсранени и не замърсяват повече с присъствието и делата си храма. Христос ги гони с думите: “Моят дом се нарича молитвен дом, а вие го обърнахте на вертеп разбойници”.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/co…

Днешните и вчерашните управници от години бавно и постепенно обезкръвяват и унижават “народа” (любимата дума за повечето от тях ) и без да искам да правя някакво съпоставяне и сравнение с търговците от храма, нашите търговци на живот, търговци на морал и търговци на човешки права са превърнали държавата ни на бунище и самите те са разбойници и олигархичен октопод , който продължава да си служи само с лъжа и да унищожава България. Към такива хора как да се отнесеш? Да ги помолиш да ти отстъпят място в автобуса? Мислещите, аналитично българи свързват пъзела на прехода и знаят кой реално разделя България и чии интереси твърдо крепят столовете в парламента.

Благодаря, Ваня.Според мен,

Благодаря, Ваня.

Според мен, да участваме и да подкрепим протестите е наш граждански дълг, а не християнски. Но пък наш християнски дълг е да бъдем добри граждани :) и да “не участваме в безплодните дела на тъмнината, а по-добре да ги изобличаваме”. Аз бих предпочел така да гледам на нещата - разделно. По-безопасно е някак…

Но смятам, че е изключително важно именно в този момент да бъдем “рамо до рамо с другите българи”, както ти се изразяваш.

Кой разединява България?

Браво Иво и Ваня,
точно такава трябва да е позицията на вярващият българин, но дали всички ходещи да палят свещички са вярващи? За времето за което говориш Иво е имало църква и тя се е грижила хората да имат страх, респект от Бога и затова са били народ.Сега обаче времената са различни.Хората са отдалечени от Бога и църквата.И тук е нашето място да им покажем как трябва да се държи един християнин на протест.Не е необходимо да скандираме “червени боклуци”и да хвърляме домати,нито пък да ги молим да ни отстъпят място в автобуса, както казва Ваня.Необходимо е да спрем приказките: / „Каква полза? Пак ще дойдат същите…“. Размиването на понятията за добро и зло. Заплахите с бедност, с разделения, с подходящи плашила като Борисов и Цветанов… Всичко това влиза в техния арсенал. Правят всичко с една единствена цел — да убият това непознато и опасно обществено явление, което се заражда, да го разкъсат на парчета, та дано умре от само себе си./Не трябва да позволим това да стане.Трябва да се влезе в народното събрание и да се принуди Мая Манолова да промени изборният закон, но не с тези които са вътре.Там са платените и защитавашите интересите на олигарсите.Нека всички християнски организации да заявят участие и становище.

Достойството на един човек

Достойството на един човек, християнин или не, се определя от житейските ценности които той/тя устоява. Аз като християнин се чуствам почти принудена, от самата мен и от христовите принципи, да устоявам и да се боря за утвърждаването на основни моралните ценности - зачитане и уважение на човешкия живот, като най-голяма ценност и зачитане на достойството на личността - в държавата в която живея. Всички други права на човека, като право на глас, право на избор, право на лична собственост и др. са следствие от правото на живот и зачитането на човешкото достойство. Това са ценности които никога не са били наистина важни и зачитани за хората нарекли себе си комунисти и в последствие социалисти. Като типично модерна и атеистична идеология комунизмът винаги е издигал знамето, на което пише човек, но никога реално не е ценял човека, нито като личност с лични и социални права, нито като носител на живот, нито като творческо същество. Античовешката идеология на комунизма, проявена в различни по мащаб диктатури, ясно е показала и доказала исторически истинското му уродливо лице и нито една от политическите му мимикрии не може да заличи или да скрие неговата същност.

Тези 52 дни на непрекъснат реален протест ясно показват, че България има ново виждане за своето бъдеще, има потенциал да се пребори със своето нехуманно наследство, има морален и духовен копнеж.
Много мои приятели, християни или не, са притеснени, че протестите, до сега, не доведоха до бърз и пряк успех - оставка на правителството и питат “Какво правим с тези протести, май нищо?”. Оценяването и възприятието за свободата и моралните ценности е процес и ако България не е преживяла своята Пражка пролет, не е имала Унгарско въстание, нито е била насилствено разделена със стена, не може да се очаква, че демокрацията и свободата ще се припознаят и пожелаят като ценност. Едва сега, след 23 години тези ценности придобиват ясен и разпознаваем образ и хората истински ги оценяват и желаят, защото вече са избрали да не живеят под страх и в лъжа.

За българската нация и българските национални идеали

Това е трудна и болезнена тема.
Но ако отговора на въпроса “Кога за последно сме били народ?” започва от формирането на нацията и националния идеал през Възраждането, то може би е добре да се отбележи и кога изчезват националните идеали, а с тях и единството на българския народ.
Помислете за Балканската война, за реакцията на българското общество на Ньойския диктат, емигрантското добруджанско женско движение… Това са прояви на стремежа за осъществяване на българския национален идеал.
След средата на миналия век не само че не се говори за национални идеали, но и не се откриват свидетелства за проявата им. Ще ми бъде интересно, ако някой ми посочи такива.
1990 година ни заварва разделени и без общи идеали.
Явно е, че през втората половина на 20 век изчезва националния идеал и единството на народа, а също и вярата, традициите, и морала…
Трябва да се анализират внимателно начините, механизмите, чрез които това е ставало.
Всичко разградено трябва да се съгради отново, с вяра, смирение и упование.
В протестите можем да видим кълновете на новото.

За свободата като ценност в България

Наистина, както отбелязвате, България не е преживяла своята Пражка пролет, не е имала подобно на Унгарското въстание и тук не е била изграждана Берлинска стена, но свободата е припозната като ценност и у нас - за нея са страдали и са умирали. Загиналите в България за своята свобода и вяра са повече, отколкото след Унгарското въстание 1956 г. В учебниците по история горянското движение отсъства, но го е имало. Четниците от въоръжената съпротива (1945-1952), за цялото време на съществуването си, са над 2000 души, като в организирането ги подпомагат над 8000 ятаци и горяни занимаващи се с пропагандна дейност. По данни от документи на ДС, всички чети са около 160. 1947 г. е създадена организацията “Национал-християнски кръст” в Асеновградско…
Много са мъчениците в България, които са ценили свободата повече от живота си.
Проблемът е, че сме загубили спомена за тях…
Но ако имате желание, има откъде да научите.

Г-жо Марчевска, Благодаря за

Г-жо Марчевска, Благодаря за коментара и за допълнителните примери. Съгласен съм, че съм засегнал болезнена тема. Не съм се задълбочил в нея, първо, защото това би изисквало сериозно историческо изследване, за което не се чувствам подготвен и второ, с цел да не отмествам фокуса от това, което се случва в момента. Но дори със знания на пръсти, няма как да не се съглася, че задушаването на българските национални идеали се е случило именно във времето, което посочвате - времето на комунистическия режим.

Един подробен анализ на това как и по какъв начин това се е случило, е важно да се направи и да получи възможно най-широко приемане. Както казвате, заедно с идеалите изчезват и много други неща, "вярата, традициите, и морала". Всички те представляват спойки за градежа на една нация. А последното беше и поводът за настоящите протести. Надявам се, това да е едно добро начало. Но пътят може да се окаже не по-малко болезнен отколкото пътя, по който сме стигнали дотук.

Един приятел ми обърна внимание на един интересен политологически анализ на Огнян Минчев, който е свързан с темата. Според него, именно това поле на "вярата, традициите, и морала" остава все още окупирано от носталгията по комунизма в съзнанието на голяма част от българското население и не бихме могли да извършим реални промени ако то не бъде извоювано обратно от подходящо политическо представителство, което обаче според него все още липсва.

Вашият коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
  • Разрешени HTML тагове: <p><h2><h3><h4><a><em><strong><blockquote><code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Нови редове и начало на нов абзац се добавят автоматично.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите се превръщат автоматично в хипервръзки.
  • Допълнително изчистване на типографията.

Повече информация за опциите на форматиране

Изпращайки този формуляр се съгласявате с политиката на Mollom за конфиденциалност
To prevent automated spam submissions leave this field empty.