• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Актуален коментар

За или против въвеждането на „трети пол“, еднополови бракове, обучението на децата в училище в алтернативна сексуалност – това е малка част от въпросите, които изскачат пред лицето ми от множество публикации напоследък, свързани с възможното ратифициране на т.нар. Истанбулска конвенция. Това са все въпроси с голям потенциал за емоционален разряд и въпроси, към които като християнин не мога да си позволя да остана безразличен, защото засягат фундаментални разбирания за човека и за ролите му в обществото. Добре е да имам ясно заявена позиция, но проблемът е, че целият този медиен шум напоследък не ми помага за това, а по-скоро ми пречи. Защото когато залогът е голям и объркването расте, връх вземат емоциите, а това е опасно. Затова е нужно човек да се отдръпне настрана и да започне да си подрежда пъзела сам. За какво става дума?

Преди дни (на 3 януари) Правителството на България взе решение да предложи на Парламента да ратифицира (т.е. официално да потвърди на законодателно ниво съгласието на страната ни с) едно споразумение между страните от Съвета на Европа, което съдържа мерки за борба срещу явлението „домашно насилие“. Документът е изготвен през 2011 г. в Истанбул и затова е известен като „Истанбулската конвенция“. Може би първият предвестник на днешната медийна суматоха около това решение беше едно запитване на депутата от АТАКА Николай Александров към правосъдния министър относно Истанбулската конвенция от 25 октомври 2017 г. и отговора на министъра няколко дни по-късно1. Честно казано, радвам се, че се шуми по такива въпроси, защото това е възможност за обществен диалог (макар че първоначалният източник на шум в този случай трябва да ни държи нащрек). Но сега, повече от месец по-късно, все по-трудно става да отсея смисления диалог от всичко, което се изписа и изговори. И това се случва, защото нито управляващите, нито техните опоненти си направиха труда да обяснят на широката публика особеностите на проблема, а при такива условия на мястото на диалога идва пропагандата.

Как се превежда gender на български?

Всъщност добре е да започнем с изясняване на понятията, защото един от основните проблеми в текста на Конвенцията се корени в раздела „Определения“ (Член 3). Там се казва, че под „пол“ в текста на Конвенцията ще се разбира набор от „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“2. Оттам и основното изразено опасение от депутата Александров:

„Проблемът при така подадената дефиниция на пол, е че ако [Истанбулската конвенция] бъде приета от Народното събрание, то ще се отрече вродения биологичен пол (на англ. – sex), и ще се въведе съществуването на социален пол (на англ. – gender).“

Тук господин Александров отбелязва, че в оригиналния език има две различни думи, които на български се превеждат като „пол“ и че ратифицирането на Конвенцията може да доведе до това едната да измести по смисъл другата, т.е. (ако правилно разбирам) разликата между тях да се размие и смисълът на gender (социален пол) да се наложи и в случаите когато става дума за sex (биологичен пол)3. Така че нашата първа задача е да уточним за себе си разликите в значенията между sex и gender на оригиналния език, а след това да потърсим основание за специфичното значение на понятието gender в текста на Конвенцията. Тук намирам за много полезна статията на Калина Петкова в Дневник „Що е джендър и има ли почва у нас“. Ако се абстрахирам от емоционалния език на авторката и някои прогресивни разбирания на заден план, към които си запазвам правото да бъда скептичен, в статията много ясно е посочен коренът на объркването, на което се облягат повечето изказвания по темата в български контекст:

„На български джендър може да се преведе като социалното лице на пола. На английски различаваме между sex и gender – две думи, за които на български имаме общата дума „пол“. Казано в едно изречение, sex съответства на биологичната ни принадлежност, а gender – на всички социални роли, които изпълняваме, бидейки мъж или жена. Първоначално може да звучи малко объркано, но ако сравним различни култури и епохи, веднага става ясно, че обществените очаквания и повели спрямо половете съществено се различават според времето и мястото.“

Да, понятието „пол“ има и културен пласт от значения и тъкмо това означава думата gender на английски. Когато говорим за мъжки и женски пол, в ума си асоциираме това с определени социални роли – жената е домакиня, мъжът издържа семейството; за жената е важно да е красива, за мъжа – да е „стабилен“; жената е емоционална, мъжът – разумен; жената е добър управител, а мъжът е визионер и т.н. Една част от тези роли са биологично обусловени (например ролята на жената като майка), а друга част са културно обусловени – различават се „според времето и мястото“. Къде точно минава границата между обективно съществуващото и подвластното на времето и епохата е доста нетривиален въпрос (както повечето въпроси, свързани с културата, защото културата, в която живеем оформя също и нашите възгледи). Но важното в случая е, че такъв културно обусловен пласт на понятието пол съществува и именно това се разбира под „социален пол“ или джендър.

Диего Веласкес, Христос в къщата на Марта и Мария

Диего Веласкес, Христос в къщата на Марта и Мария, картина от 17-ти век (Източник: Уикипедия). Един от стереотипите на „социалния пол“, нарушен от Христос според евангелския разказ. През 1-ви век в културата на Близкия изток е било неприемливо жените да се учат, докато Христос изрично заявява, за Мария, която слуша Неговото учение вместо да шета, че тя е избрала „добрата част, която няма да ѝ бъде отнета.“ (Лука 10:42).

Всъщност не е вярно, че gender се превежда само като пол на български. В граматиката тази дума се превежда като граматичен род – мъжки, женски, среден. Значи дори българският език прави тази разлика, а доколкото езикът е част от културата на едно общество, граматичният род (gender) и на български също носи значение, което е културно обусловено. Би било грешка например да смесваме смислите и да твърдим, че щом в българския език имаме три рода, трябва да се подразбира наличието на неутрален биологичен пол. Просто, макар и смислово свързани, двете думи говорят за различни неща.

Езикови злоупотреби в обръщение

Смесването на значенията на две близки думи може да доведе до объркване, но понеже човешкият ум не обича състоянието на обърканост и продължава да търси смисъл, това лесно може да бъде използвано за въвеждане в заблуда – умишлено или неумишлено. Някои хора са злонамерени, а други просто не мислят достатъчно как може да се разбере казаното от тях.

Но преди да говорим за злоупотреби, трябва първо да сме наясно каква е целта и смисълът на понятието „пол“ във въпросната Истанбулска конвенция и какво общо има той с домашното насилие? Това, което се разбира от текста на документа и от приложения разяснителен доклад към него е, че най-често насилието над жени произтича от определени (изкривени) разбирания за ролята на жените в обществото и семейството, т.е. именно социалното разбиране за пол. Затова и мерките за превенция на домашно насилие се фокусират там. Има още две особености, свързани с тези мерки. Първо, документът е много ясен за това, че вижда домашното насилие като следствие на един по-обхватен проблем – социалното неравенство между мъжете и жените, и затова превантивните мерки са в посока постигането на такова равенство. (Какво именно трябва да се разбира под „равенство“ е добър въпрос, който обаче остава незададен докато публичното говорене остава на нивото, на което е.) Второ, понеже в много от съвременните общества хетеросексуалният брак съвсем не е единствената форма на съжителство, при която се проявява домашно насилие, за да има по-широко приложение, документът трябва да адресира проблема с по-общ език. Затова също помага употребата на социалното значение на понятието пол, вместо да се говори за биологичен пол. Но Конвенцията се позовава също така и на разбирането за биологичен пол на места, където това би допринесло за по-голяма яснота.

Някой може да види в тези неща заплаха, друг – не. Чудесно, нека говорим за това! За какво обаче се говори в тази връзка и какъв е източникът на това говорене? Да разгледаме първо какво отговаря правосъдният министър на гореспоменатото запитване от депутата от АТАКА:

„Както е посочено в обяснителния меморандум на конвенцията в контекста и за целите на тази Конвенция терминът „пол“ не следва да се свързва единствено с разбирането за мъжки пол или женски. Понятието „пол“ има по-широк смисъл и може да се обясни със съществуващи и социално конструирани роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество счита за подходящи и типични за жените или съответно за мъжете.“

В светлината на всички вече направени уточнения, тази част от отговора на г-жа министъра изглежда смислена. Разбира се, става дума за конкретно определение за „пол“ за нуждите на документа и се дава препратка към „обяснителния меморандум“, в който всичко това става съвсем ясно4. Как се прочита това обаче в контекста на зададения въпрос: дали конвенцията ще „отрече вродения биологичен пол“ и дали няма да „въведе съществуването на социален пол“? Ако цитираният по-горе текст е отговор на този въпрос, той може да се разбере по коренно различен начин. Ами, излиза, че опасенията са основателни – би заключил питащият. Да, Конвенцията наистина се опитва да подмени разбирането за пол и да пусне в употреба едно измислено ново определение. Дали г-жа Цачева е била неясна по невнимание или умишлено – нека всеки сам съди за себе си.

Един по-фрапиращ пример е коментарът по темата на Петър Москов. Основните аргументи в него се свеждат до цитати на части от Конвенцията, от които всичко би следвало да стане кристално ясно – все едно става дума за таен, конспиративен документ, укрит от обществения поглед. След като цитира посоченото по-горе определение за пол, Москов прави следния коментар:

„От името на „невежите лъжци“ искам да припомня, че „пол“ е биологично детерминирана характеристика на индивида ( фабрично така сме направени :) ) и за Ваше сведение тази детерминанта е в основата на живота. Полът е норма, а не е наименование за различни медицински или социални отклонения. Не е и модерна ролева игра и извратено забавление, което да регламентирате нормативно.“

Този коментар очевидно може да запази някакъв (подвеждащ) смисъл само на български. Ако бъде преведен на английски (един от двата официални езика на Конвенцията), П. Москов би трябвало да употреби в своя коментар друга дума (sex), която напълно къса смисловата връзка с цитата, който той коментира. Да не говорим, че контекстът, в който е дадено определението е напълно ясен, че не става дума за подмяна на понятия, а за термин в рамките на въпросния документ, даден именно за по-голяма яснота, а не с цел объркване, каквото е внушението тук. Източникът на объркване е именно направеният коментар, а не коментираното определение. Затова няма как да не стигна до заключението, че е на лице манипулация (отново, умишлено или не – това е въпрос на различен разговор); първо, защото Москов сам се разграничава от „невежите лъжци“ (т.е. говори от позициите на човек, който разбира нещата в дълбочина); второ, защото следващият цитат в коментара е още по-явен пример за това. П. Москов продължава с цитат на (части от) чл. 14 от Конвенцията:

„Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване… на нестереотипни роли на пола… в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“.

И след като по-горе вече се е погрижил да асоциира „модерна ролева игра“ с „извратено забавление“, продължава:

„Като „неразбиращ“, искрено се вълнувам от перспективата синът ми да бъде просветен в училище за дебрите на възможните „нестереотипни роли“ на пола на баща му…“

Един читател на коментара на Москов, който, първо, се доверява на неговата начетеност, второ, смята за достатъчни приведените цитати и, трето, е силно притеснен относно определени съвременни етични тенденции, свързани с предефинирането на пола и на човешката природа като цяло, би останал с убеждението, че гласът на здравия разум (в лицето на П. Москов) се противопоставя смело на „узаконената лудост“ (по негови думи). Направено е почти всичко нужно, изразът „нестереотипни роли на пола“ да бъде изтълкуван в една „извратена“ (пак по Москов) посока. Разбира се, става въпрос за друго, а именно – за стереотипи, обуславящи насилието над жени. И това е целта на препоръката за образователни стъпки, които страните да предприемат, при това – „където е подходящо“. И това се разбира дори ако само разгледаме пълния цитат (заедно с пропуснатите части на местата на многоточията):

„Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.“ (Пропуснатите части са в курсив.)

Допустимо е при цитиране човек да пропуска части от текста за да не натоварва излишно изложението си. Един добър критерий дали това е направено коректно е ако използваме пълния цитат, дали той ще се вмести гладко и без смислови промени във всичко, което е казано преди и след това. В случая, ако Петър Москов беше оставил пълния текст на цитата, би станало изключително трудно да говори след това за „дебрите на възможните нестереотипни роли на пола на бащата“ и със сигурност не би постигнал търсеното внушение. Манипулацията тук е още по-груба.

„Джендър“ и други идеологии

Защо разглеждам тези примери? (Лесно могат да се намерят и още подобни.) Защото докато напрежението и шумът са големи, някои важни въпроси остават незададени. Никоя манипулация не допринася за сериозно отношение към въпроса, а съвсем никак за диалог. Лесно е с подобни манипулации да се възпламени онази част от обществото ни, която е със социално консервативни убеждения. Непростимо е фигури, чийто глас в обществото се чува, да обучават своите кръгове от слушатели в безпросветност и интелектуална леност. Много скоро тези хора ще приложат същите методи на „критично мислене“ и по други въпроси и когато това се утвърди в една устойчива култура на четене, те биха могли да бъдат убедени в абсолютно всичко! Достатъчно е това да съвпада с предварителните им нагласи, а, както се убедихме, не е никак трудно тези нагласи да им бъдат подсказани в хода на четенето.

Аз се определям като човек с консервативни убеждения, но не мога да видя заплаха в простата употреба или дадено определение на думата „gender“, било то и в юридически текст. Не е ли по-важно къде и как се използва определението? Думата не е нова и смисълът, който носи не е изфабрикуван. Въпросните социални роли, свързани с пола, всеки ден са пред очите ни. Още по-зле, истина е, че някои от тези полови стереотипи се използват да направят насилието над жени обществено приемливо.

Но едно е да признаваме това, съвсем друго е да твърдим, че тъй като полът е просто една социална конструкция, то всеки един от нас разполага със свободата да се самоопределя с нея. Полът не е „просто една“ социална конструкция. Да, такава съществува и, да, тя донякъде се различава за различните общества и епохи. Но тя е просто последната обвивка на цялостния смисъл на понятието пол, което пък е една от многото компоненти на тайната, наречена „живот“. Определение за пол може да се даде на много различни нива. Дори такова понятие като „биологичен пол“ не е точно, защото дори на биологично ниво пол може да се определи на ниво генетика, на ниво физиология и на ниво анатомия. Не във всички случаи тези определения ще съвпаднат (защото животът е сложно нещо сам по себе си). Но всичко това ни говори, че те са взаимносвързани и че най-ниското ниво обуславя следващите. Социалният слой е последният от тази поредица. И поне аз не виждам нищо плашещо в това. По-скоро виждам как една фундаментална характеристика на това що е да си човек пронизва цялото наше битие – от субклетъчно ниво до устойчиви характеристики, присъщи на обществата като цяло. Какво като този най-горен слой може да се окаже доста динамичен и трудно се вкарва в рамки? Важното е, че не е произволен.

Съществуват тенденции от последните десетилетия да гледаме на живота като на едно голямо пазаруване и на качеството на живот като толкова по-високо, колкото по-голям е изборът ни при това пазаруване. Така понятието „социален пол“ се оказва доста удобно определение за пол с оглед на това, че ако бъде наложено като основно, би предложило на витрината на човешките желания още една стока за избор – полова идентичност – за всекиго, който не е „щастлив“ със своя биологичен хардуеър (който за зла участ не е имал възможност да избира сам). В този контекст понятието „социален пол“ се свързва с определена идеология, във връзка с която намирам израза на Петър Москов „узаконена лудост“ за непреувеличен. Защо – това е въпрос на друга дискусия, която обаче се оказа шунтирана от истерията около Истанбулската конвенция, която предостави различни връзки на късо съединение за разряд на общественото напрежение.

Добре – би казал някой – не говори ли за това и коментарът на Москов? Да, такова напрежение и такива опасения са на лице в общественото пространство. Често те остават неформулирани и неизказани докато не намерят своите говорители. Както Москов, така и други коментатори по темата (защото тук разглеждам коментара му само като представителен за широка публично изразена позиция) се позовават на тези опасения. Без тях коментарите им биха загубили своята сила и влияние. И те избират да облекат проблема в дрехите на омразата към различните (хората с хомосексуална ориентация, чужденците, имигрантите), арогантната и невежа враждебност към някой, който просто не ми харесва. Такива нагласи също са на лице и те също стоят в основата на определени идеологии, при това – исторически доказали се като несъстоятелни. Това е вредно и също толкова основателно може да бъде характеризирано като „лудост“.

Важният въпрос в конкретния случай е дали Конвенцията пренася на заден план в законодателството на подписалите я страни елементи на тази „джендър“ идеология, която съвсем накратко описах по-горе. На собствено четете аз не виждам такава опасност, но може и да бъркам – не съм специалист по правни въпроси. Затова бих се радвал да прочета разумен анализ и смислена дискусия по темата. Всичко, което обаче достига до мен са груби манипулации и опити от друга страна просто тези манипулации да бъдат неутрализирани.

Желаещите да изяснят за себе си въпроса, биха могли да започнат от тук:

  • 1. Пълните текстове на въпроса и отговора могат да се прочетат на сайта на Народното събрание.
  • 2. Член 3 в от неофициалния превод на български на Истанбулската конвенция. Официалните езици са английски и френски. На български английското понятие gender е преведено като „пол“.
  • 3. Дори начинът, по който това възражение е изказано носи логическа непоследователност. Излиза, че проблемът не е в самия текст на Конвенцията, а в превода ѝ на български, защото именно на български двете различни понятия се превеждат еднакво. А ако целта е размиване на смислите, то едно ясно зададено определение би било по-скоро във вреда за тази цел, отколкото в нейна полза. Следователно, ако въобще тук се крие проблем (а по мое мнение не е изключено), начинът, по който е зададен въпросът, не ни позволява да стигнем до него.
  • 4. Виж точка 43 от меморандума. В (мой) превод на български тя гласи: „43. Тъй като Конвенцията поставя задължението за превенция и борба с насилието срещу жени в по-широките рамки на постигането на равенство между жени и мъже, авторите на текста (the drafters) са счели за важно да определят термина „пол“ (gender). В контекста на тази конвенция терминът пол, основан на двата пола (sexes), мъжки и женски, пояснява, че съществуват също така и социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество счита за подходящи за жените и за мъжете. Изследванията сочат, че определени роли и стереотипи възпроизвеждат нежелани и вредни практики, и допринасят за това да направят насилието срещу жени приемливо. С цел да преодолее такива полово обусловени роли, член 12 (1) оформя изкореняването на предразсъдъци, обичаи, традиции и др. практики, основани на разбирането за по-ниското положение на жената или на стереотипни полово обусловени роли като общо задължение за превенция на насилието. Другаде Конвенцията се позовава на разбирането за насилието срещу жени и домашното насилие въз основа на социалния пол като основа на всички мерки за защита и подкрепа на жертвите. Това означава, че тези форми на насилие, трябва да бъдат разгледани в контекста на господстващото неравенство между жени и мъже, съществуващите стереотипи, полово обусловените роли и дискриминацията на жените за да може уместно да се отговори на сложността на това явление. Терминът „пол“ с това определение няма за цел да измести термините „жена“ и „мъж“, използвани в Конвенцията.“

Поздравления

Поздравления за труда на автора и честността, с която надскача предразсъдъците си!

Благодаря, Анди! Въпросните

Благодаря, Анди!

Въпросните предразсъдъци свързани ли са по някакъв начин с написаното от мен (което можем да дискутираме) или става дума за мои лични убеждения, за които съдиш от други места?

Благодаря,Иво! И аз съм с

Благодаря,Иво!
И аз съм с консервативно мислене, но обсъжданите проблеми са по-големи и по-сериозни от нашите субективни рамки.
Затова мисля, че с приемането на конвенцията много неща ще бъдат по-конкретизирани и ще бъдат отворени нрати за помощ и защита там, където никога не е имало надежда да има.
Още повече,че всяка страна може да приеме конвенцията с определени забележки, както са направили вече някои.

Вашият коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
  • Разрешени HTML тагове: <p><h2><h3><h4><a><em><strong><blockquote><code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Нови редове и начало на нов абзац се добавят автоматично.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите се превръщат автоматично в хипервръзки.
  • Допълнително изчистване на типографията.

Повече информация за опциите на форматиране

Изпращайки този формуляр се съгласявате с политиката на Mollom за конфиденциалност
To prevent automated spam submissions leave this field empty.