• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Актуален коментар

Протестите срещу правителството на Орешарски, изригнали през последното лято, затрудниха сериозно социолозите и въобще наблюдателите на обществените процеси у нас. Издигнаха се политически искания за оставка и нови избори, но протестиращите не застанаха зад конкретен политически субект. Скандирания като „Червени боклуци“ бяха ясно насочени срещу БСП и все пак в протеста участваха и участват немалко хора с леви убеждения. Най-неподдаващ се на научно описание е социалният профил на хората, изпълнили софийските улици. Опитаха се да ги вкарат в образователни или естетически критерии („умните“, „красивите“); потърсени бяха препратки към класически понятия в социологията („новата средна класа“), а апологетите на олигархичното статукво им лепнаха епитети, сочещи към предполагаемите им подстрекатели („платени протестъри“, „соросоиди“). Всички тези квалификации се оказаха негодни. Достатъчно е да се влееш в което и да е протестно шествие през изминалите месеци и да се огледаш. Поразително многообразие! Младежи със спортно или небрежно облекло, редом до хубавици с официални дрехи и токчета. Очукани от живота и от безкрайния български „преход към демокрация“ възрастни хора, крачещи с пъстрото множество – бодро и някак тъжно, в неизбежната самота на старостта. Понатежали бивши младежи, помнещи първите смутни години след края на комунистическия режим и вече станали родители, учители и/или ръководители. Деца от предучилищна до гимназиална възраст, в компанията на баби, родители, приятели или кучета. Познати от публичното пространство личности, редом с обикновени хора, за които никой не е чувал и вероятно няма и да чуе. С една дума, лицето на народа, макар и не Гео-Милевата „маса-народ“.

Една важна група обаче видимо липсваше в картината на протестиращите: студентите. Липсваше не в абсолютен смисъл – лично аз съм мяркал там доста свои студенти – а като порив и като призив. Студентите по-скоро следваха потока на случващото се, вместо да го пораждат. Но през последните дни настъпи съществена промяна. Не само с разрастващите се окупации на университетите. Просто студентите поеха естествената си роля в протестното движение. Станаха негов двигател и плам. Изрекоха на висок глас това, което още от самото начало стоеше зад вика „Оставка“: „Повече не може да се живее така и ние няма да живеем повече така!“ Включиха се с онази характерна за младостта малко наивна непримиримост, която отказва да прави тънки сметки в името на възможни ползи или вреди. Така объркаха всички влъхви, вещаещи заглъхването на протестите с лицемерна загриженост „за доброто на страната“. И най-после подсказаха на обществото онова име, което успешно обединява всички протестиращи: „ранобудните“. Онези, които стават рано и не бързат отново да заспят. Затова изпреварват събитията, вместо да бъдат изненадани и да останат безпомощни пред тях.

Преподавателите под погледа на дарителя. (Снимки: авторът)

Така всички Будни посрещнаха заедно вчерашния Ден на будителите, 1 ноември. На подобаващото място: пред централния вход на най-старото висше училище в България. Без задължителните официозни речи на ректорското и академичното ръководство на СУ „Св. Климент Охридски“, позорно отказало да подкрепи студентския протест и осъдило го като ненавременен и неподходящ. Без гости от правителството или парламента, окопали се зад редици от метални заграждения, джипове и полицаи и скъсали всякаква връзка с непотребния им интелектуален елит на нацията. Но студентите бяха почетени от своите събратя по дух, които не се умориха да протестират, но пък отдавна жадуваха да получат своя вдъхновяващ и представителен образ. Получиха го. Какъв по-подходящ образ на Будните от едни млади хора, вълнуващи се от бъдещето на България, избрали да получат висше образование тук и тук да осъществят мечтите си, въпреки безрадостното и безперспективно настояще? Като израз на върховно уважение към тях, преподавателите им отстъпиха централното място на стълбите на Алма Матер. (Вж. снимките долу.) Извърши се ритуална смяна на караула: поколението на бурните митинги от 90-те години, свалило от власт две провалени комунистически правителства, покани младите си възпитаници и наследници да поемат щафетата в борбата за нормалност в нашата измъчена страна.

Студентите „поемат щафетата“

Няма съмнение, че тази борба ще бъде тежка и много продължителна. Но не защото срасналата се с властта мафия е твърде силна и нагло се подсмихва, овладяла всички власти, медиите и икономиката. По-скоро защото общността на Будните в България е още твърде малка. Голямото усилие, което предстои, е тя да събуди други хора, да се разрастне и да добие увереност в своята сила и свята кауза. Всъщност, последното вече се случва и студентите много спомагат за това. Затова не изпадайте в униние пред лицето на безсрамието на правителството, а благодарете на Будните! Денят тепърва започва.

Ясно е за какво НЕ, но за какво ДА?

Въпросът ми е към господин Тодор Велчев, но и към всички, които вземат участие или подкрепят протестите. Мисля, че е основателен, защото управляващите достатъчно затрудняват живота ни и без да се налага “опозицията” да им помага.

Вече достатъчно пъти ми беше казано, че съм глупав, понеже не смятам, че случващото се е правилно, затова искам да получа малко мъдрост от по-просветените. За кого да гласувам, ако ЕДИНСТВЕНОТО искане на протестиращите бъде изпълнено и скоро има предсрочни избори?

От моя гледна точка, Вашето

От моя гледна точка, Вашето питане съдържа два отделни въпроса:

1) Дали протестът е правилен (или уместен)?2) Какви ще бъдат последствията от евентуален успех на протеста, т.е. предсрочните избори?

Първият засяга моралните подбуди на протеста, а вторият - политическите му последствия. Тези два въпроса не бива да се смесват. Ако всички важни избори, които правим, преценяваме само според ползата или вредата от тях, тогава никога не бихме се водили от морала, а само от целесъобразността. (Има и такива хора, впрочем - мафиотите и диктаторите от всички епохи.)

Струва ми се, че по първия въпрос до някаква степен с Вас сме съгласни. Само че според мен, управляващите не просто "затрудняват живота ни", а доразсипват и без това разсипаната ни страна. Доразсипват я най-вече в морално отношение. И затова протестът трябва да бъде непримирим. Ако назначаването на вълка за шеф на стадото (точно това означава избирането на Пеевски за шеф на ДАНС) остане ненаказано и правителството и парламентът не понесат своята отговорност, наречена "оставка", то тогава сме ударили "моралното дъно" като държава и оттук насетне всичко е допустимо. Обратно, един успех на протеста ще бъде ясен сигнал за всяка следваща власт, че така повече не може и че властта трябва да бъде морално отговорна пред гражданите, които са я излъчили. Това е напълно достатъчна причина за протеста и допълнителни политически искания не са необходими, за да бъде той оправдан.

По втория въпрос всеки от протестиращите би ви дал различен отговор. Част от тях вероятно са се въздържали от гласуване на последните избори, което според мен е жалко. Лично моят отговор е, че има политически субекти в България, които защитават един европейски път за страната, в противовес на настоящата фасадна демокрация от путински тип. Ако споделяте разбирането, че цивилизационното място на България е в Европа, а не в Евразия, можете да гласувате за някоя от тези партии. Какво разбирам под понятието "Европа", можете да разберете от един друг мой текст.  

Една е ценността, която ме

Една е ценността, която ме обединява с всеки друг, който подкрепя протестите и това е убеждението, че на ръководни постове трябва да стоят почтени хора. Минималният праг на почтеност беше преминат при събитията, които породиха тези протести и сега при студентските окупации става още по-ясно, че това не се е променило - те са ЗА морал в политиката. Всяко едно НЕ в тези протести произтича от това единствено ДА. В това напълно се съгласявам с Тодор.

За кого да гласуваме е болезнен въпрос, но според мен стои извън този разговор. Нека напомня, че вотът от последните избори въобще не е тема на тези протести. Ако някой се опита да омаловажи изборите, това бяха двете партии, получили най-много гласове на тях. Хората като цяло ги приеха и правителството разполагаше с необходимото доверие да управлява до 14 юни. Така че въпросът въобще не е в това КОЙ управлява, а КАК управлява. Искането ОСТАВКА означава: “Загубихте доверието ни!” Отказът на правителството да подаде оставака означава: “Не, не сме го загубили. Всичко е в реда на нещата”. Много хора не могат да приемат, че назначението на Делян Пеевски е в реда на нещата. Вие, господин Костов, приемате ли?

Наистина няма по-досадно нещо

Наистина няма по-досадно нещо от такива “умници”, които искат да размият остротата на проблема в последните събития, уж от позицията на реда и благоразумието. Мисля, че д-р Велчев и г-н Атанасов Ви дават достатъчно разумен отговор, г-н Костов.

Ценното в първия коментар е

Ценното в първия коментар е да се мислим една стъпка напред. Подходът “всички са еднакви” може да обезсърчи всеки човек и тук може би е критично важният момент - хората не са статични автомати от входно-изходни стимули и подбуди, те могат да се променят.

Възможно ли е крадецът да спре да краде или безскрупулният човек да почне да чува съвестта си?
Възможно ли е политиците, които досега са грабили като вълци стадото, докато овчарят се прави, че не ги вижда, да спрат да грабят?
Възможно ли е човек да се промени?

Моят отговор е “ДА” и това е едничката надежда за България, че един цял народ може да се промени, да промени манталитета си, да промени светогледа си, да почне да изчиства слабостите на характера и да почне да изгражда добродетели и ценности, които движат човека, семейството му, фирмата му, а оттам и цяла една нация.

Промяната не е нито лесна, нито ще стане от само себе си. Промяната може да започне единствено от мен самия, а след това да започне да променя индиректно и останалите около мен.

Практичен пример: протестиращите от половин година хора са направили един квантов скок, качествена и епохална промяна в умовете си. Те казаха “повече така няма да продължава, свинщините бяха дотук!”. Тези хора са готови да отстояват тази промяна в умовете и нагласата си с реални действия, даже изискващи сериозно усилие и постоянство. По този начин започват да променят българската действителност.
Ще променят ли манталитета на политиците и партиите? Ако цял един народ покаже пълна непоносимост към въпросните свинщини, които преди са минавали, но вече no pasaran, ще имат ли политиците голям избор?

Дали мислещите хора в ГЕРБ, БСП или дори ДПС ще успеят да направят вътрешно очистване от мафиотския начин на мислене на ръководствата си в момента? Дали ще успеят “да вземат властта” в партиите си и да дадат реална алтернатива на сегашната безпринципност? Вярвам, че ще могат, стига да желаят и да постоянстват в това.

Дай Боже съвестта на хората в политиката да започне да им говори, да започне да се чува и в изказванията им, да започне качествената промяна и тази сред прослойка, на замесените в политиката.

Пояснение

Включвам се малко късно в тази дискусия, но бях провокиран от следното твърдение, което съм чувал и от немалко протестиращи в момента: “Нека напомня, че вотът от последните избори въобще не е тема на тези протести.” Според мен грешите г-н Атанасов. С цялото ми уважение към Вас искам да поясня, че група граждани се организирахме в социалната мрежа и излязохме на протест още на 01.06.2013г. Сборното място беше пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител. Бяхме не повече от 500 човека обединени от желанието ни да протестираме срещу нечестно проведените избори, включително опорочаването на денят за размисъл и формирането на правителство от БСП-ДПС с подкрепата на АТАКА. В следващите две седмици имаше организирани още няколко подобни прояви, но само в почивните дни, до заветната дата 14.06.2013, когато всички знаем какво се случи. Лично за мен тези събития са свързани и това, което се случи с назначаването на Пеевски е следствие на това, което се случи по време и веднага след изборите. Това за мен е важно уточнение и не бива да се подминава с лека ръка за да не бъде забравяно. С всичко останало написано от Вас съм напълно съгласен и подкрепям.

Вашият коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
  • Разрешени HTML тагове: <p><h2><h3><h4><a><em><strong><blockquote><code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Нови редове и начало на нов абзац се добавят автоматично.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите се превръщат автоматично в хипервръзки.
  • Допълнително изчистване на типографията.

Повече информация за опциите на форматиране

Изпращайки този формуляр се съгласявате с политиката на Mollom за конфиденциалност
To prevent automated spam submissions leave this field empty.