• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Актуален коментар

Казват, че политиката няма нищо общо с морала и духовността. Доби популярност клишето: “Политиката е мръсна работа — не е за духовните хора.” Но все още се намират водещи политици по света, които опровергават това схващане. На тържество на 16 декември по повод 400 години от издаването на един от най-авторитетните английски преводи на Библията, The King James Version (KJV; the Authorized Version), британският премиер Дейвид Камерън произнесе забележителна реч. В нея той взе отношение не само към приноса на Библията за английската култура, нрави и общество, но не се поколеба да защити християнската идентичност на Великобритания. Във времена, когато т. нар. “политическа коректност” става все по-настоятелна в опитите си да изключи споделянето на религиозни убеждения от дневния ред на обществото и изобщо от публичното пространство.

Воден от разбирането, че тази тема е важна и заслужаваща внимание, предлагам на читателите извадки от речта на Дейвид Камерън (в мой превод). Те са един уместен “Актуален коментар” за значението на Библията и християнските ценности и в днешна България. И един истински Рождественски поздрав към всички радетели на духовната просвета в нашата страна.

 

Горд съм да застана тук и да празнувам постиженията на Библията на крал Джеймс. Не като някои велики християни в тяхната мисия да обърнат света към вярата. А защото, като министър-председател, е редно да призная голямото влияние на един превод, който според мен е едно от най-големите постижения на страната. Библията е книга, която не само е моделирала нашата страна, но и целия свят. … Една книга, която е важна не само за разбирането на нашето минало, но която ще продължи да оказва огромно влияние в изграждането на нашето общо бъдеще.

Вярвам, че Библията на крал Джеймс има същото практическо значение днес, както във всеки момент от нейната 400-годишна история. И никой от нас не бива да се бои да го признае. Защо? Казано просто, по три причини.

Първо, Библията на крал Джеймс ни е оставила богато езиково наследство, което пронизва всеки аспект на нашата култура: от всекидневните изрази до най-великите творби на литературата, музиката и изобразителното изкуство. … Второ, не само нашият език и култура са потопени в Библията, но и нашата политика. От правата на човека и равноправието до конституционната монархия и парламентарната демокрация, от ролята на църквата в първите форми на осигуряване на благоденствието до много съвременни социални проекти, задвижвани от вярата. … Трето, ние сме християнска страна и не бива да се страхуваме да го заявим. … Знам и приемам с пълно уважение факта, че много хора в тази страна нямат религия. А също съм невероятно горд, че Британия е дом за различни религиозни общности, допринасящи много страната ни да стане по-силна. Това, което искам да кажа е, че Библията е помогнала на Британия да установи ценности и нрави, които я правят такава, каквато е днес. Ценности и нрави, които трябва активно да отстояваме и защитаваме. Алтернативата на моралния неутралитет трябва да се изключи. Не можете да се борите с нещо чрез нищо. Защото ако не отстояваме нещо (определено), не можем да устоим пред каквото и да е. Нека поясня всяка от трите точки поред.

Заедно с творбите на Шекспир, Библията на крал Джеймс е връх в развитието на английския език, като създава поразителни изрази, които вълнуват, предизвикват и вдъхновяват. … Както творбите на Шекспир, преводът на крал Джеймс датира от една епоха, когато писаното слово трябвало да се чете публично. И това е спомогнало тази Библия да придобие поетична сила и плътно звучене, които по мое мнение не са постигнати от никой друг по-късен превод. Тя е дала своя изключителен принос към разпространението на говоримия английски по света. Всъщност, езикът на Библията на крал Джеймс е много жив и днес.

Библията маркира нашата политическа история по начин, който често не се разбира правилно. Историята и съществуването на конституционната монархия дължи много на Библията, в която царете са помазвани и освещавани с Божия авторитет и която поставя ясно ударение върху почитта към кралската власт и върху необходимостта от съхранението на политическия ред. Исус казва: “Отдайте кесаревото на кесаря, а Божието — на Бога.” От друга страна, юдео-християнските корени на Библията полагат основите за правото на протест и за еволюцията на нашите свободи и демокрация. Петокнижието (първите пет книги от Библията — б. р.) налага първите ограничения на царската власт. И съзнанието, че Бог е създал човек по Своя собствен образ е донесло, ако щете, обрат в борбата за каузата на човешкото достойнство и равноправие. В древния свят такова правосъдие е било немислимо.

В Атина, например, пълни и равни права са се полагали само на пълнолетни, свободно родени мъже. Но ако всяка личност е свързана с една Власт над всички нас и всяко човешко същество има една и съща и безкрайна ценност, бидейки създадено по образа на самия Бог, това дава една неотменима основа за равноправие и права на човека; основа, която поставя Библията на предния фронт при появата на демокрацията, премахването на робството и еманципацията на жените — дори когато не всяка църква винаги е приемала това!

(Трябва да признаем) както приноса на нашите религиозни общности за доброто на нашата страна, така и че вярата е изключително важна за много хора в Британия.

“Икономист” може да е публикувал некролог на Бога в изданието си за новото хилядолетие. Но през последния век делът на хората по света, които принадлежат на четирите най-големи религии, се е увеличил от 2/3 до почти 3/4. … Обществата не стават по-секуларни в нашата съвременност, а по-скоро по-плуралистични, с широк спектър от вярвания и религиозни принадлежности.

И това ме отвежда до третото ми твърдение. Библията е спомогнала да се формират ценностите, които са определящи за нашата страна. Всъщност, както каза веднъж Маргарет Тачър: “Ние сме нация, чиито идеали са основани на Библията”. Отговорност, здрав труд, милосърдие, състрадание, скромност, самоотверженост, любов, гордост да работиш за общото благо и съблюдаване на обществените задължения, които имаме един към друг, към нашите семейства и към нашите общности — това са ценностите, които са ни тъй скъпи. Да, това са християнски ценности. И не бива да се боим да го заявим. Но те са разбираеми и за всички нас — хора с всевъзможна вяра или пък невярващи. И смятам, че всички би трябвало да ги отстояват активно. Опонентите на това разбиране обикновено защитават каузата на светския неутралитет. … И твърдят, че единственият начин да не обидим хората е да не вземаме отношение спрямо тяхното поведение. Мисля, че тези аргументи са дълбоко погрешни.

Тези, които твърдят, че като заявяваме, че сме християнска страна, това подрива другите вероизповедания… просто не разбират, че е по-лесно хората да практикуват други религии, когато Британия уверено отстоява своята християнска идентичност. Много хора ми казват, че тук, в Британия, е много по-лесно да си юдеин или мюсюлманин, отколкото в светска Франция. Защо? Защото търпимостта, която християнството изисква от нашето общество, осигурява повече свободно пространство и за други религиозни разбирания. И защото много от ценностите в една християнска страна се споделят от хората от всички религии и даже от хората, които не изповядват никаква вяра.

Второ, тези, които се застъпват за светски неутралитет, за да се избегнело осъдително отношение към поведението на другите, не схващат последствията от такъв неутралитет. А също, ролята на вярата, която помага на хората да имат нравствен кодекс. Нека бъдем наясно. Вярата не е нито необходимо, нито достатъчно условие за нравственост. … Но за хората, които имат вяра, тя може да бъде един полезен подтик да вървят в правилната посока. И този нравствен кодекс има голямо значение — бил той вдъхновен от вяра или не.

Казано просто, твърде дълго ние нямахме волята да разграничаваме правилно от погрешно. “Живей и нека живеем” твърде често се превръщаше в едно “прави, каквото ти е угодно”. Лошите избори твърде често бяха защитавани като просто различни начини на живот.

Да бъдеш уверен в заявлението си, че нещо е погрешно не е признак на слабост, а на сила. Но ние не можем да се борим с нещо чрез нищо. И както вече казах, ако не отстояваме нещо (определено), не можем да устоим срещу нищо.

Едно пасивно толерантно общество казва на гражданите си: “Стига да се подчинявате на закона, ние просто ще ви оставим на воля.” То заема неутрална позиция между различните ценности. Аз обаче смятам, че една истински свободна страна прави нещо много повече — тя вярва в определени ценности и активно ги поддържа. Ние трябва да отстояваме тези ценности. Да имаме увереността да заявим на хората - това е, което ни определя като общество и да принадлежиш към това общество означава да вярваш в тези неща.

За мен християнството, вярата, религията, църквата и Библията са по същността си включени в политиката, защото твърде много политически въпроси са морални въпроси. Така че не мисля, че трябва да се притесняваме или боим да го кажем.

 

Евала на британския премиер,

Евала на британския премиер, казано на чист турски. Дано повече публични хора като него имат смелостта да кажат “царят на европейската псевдо-толерантност е гол”.

Свободата на личността

Много ме впечатли следното твърдение от речта на премиера:
” Тези, които твърдят, че като заявяваме, че сме християнска страна, това подрива другите вероизповедания… просто не разбират, че е по-лесно хората да практикуват други религии, когато Британия уверено отстоява своята християнска идентичност. Много хора ми казват, че тук, в Британия, е много по-лесно да си юдеин или мюсюлманин, отколкото в светска Франция. Защо? Защото търпимостта, която християнството изисква от нашето общество, осигурява повече свободно пространство и за други религиозни разбирания. И защото много от ценностите в една християнска страна се споделят от хората от всички религии и даже от хората, които не изповядват никаква вяра. ”

С това твърдение съм абсолютно съгласна, защото християнството дава реална свобода на личността, а само свободната личност може да обича, не само себеподобните, а и другите, другостта, дори това да е в противоречие с неините разбирания. Срещата с Христос променя личността на всеки човек, а вярата е един процес, в който цялото ни същество участва активно. Ума, чувствата, душата. И точно тази променена личност е реално свободна. Свободна от страха за утрешния ден и от смъртта, и точно такава личност може да покаже търпимост, толерантност и приемане на другия.

Политика и морал

Финалът е супер:
“За мен християнството, вярата, религията, църквата и Библията са по същността си включени в политиката, защото твърде много политически въпроси са морални въпроси.”
Колко логично разсъждение за един вярващ! Само че много български християни не мислят така. Те повтарят клишето “Всички политици са маскари (особено американските и английските, вкл. Тачър)”. В същото време те мислят, че “добрите” политици трябва да са хитри, готови на почти всякакви компромиси и заобиколени с кръгове. Как от такъв народ да излезе политик като Камерън?

Вашият коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
  • Разрешени HTML тагове: <p><h2><h3><h4><a><em><strong><blockquote><code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Нови редове и начало на нов абзац се добавят автоматично.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите се превръщат автоматично в хипервръзки.
  • Допълнително изчистване на типографията.

Повече информация за опциите на форматиране

Изпращайки този формуляр се съгласявате с политиката на Mollom за конфиденциалност
To prevent automated spam submissions leave this field empty.