• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Актуален коментар

Последното столетие на човечеството е белязано от много драматични събития. Някои от тях са трагични (като двете световни войни), други добри (невероятните ни постижения в областта на медицината), а трети приемаме със смесени емоции, ту положително, ту не чак толкова. Една полемична тема – как окончателно да изравним правата на жените и мъжете – отново получи обществен фокус покрай международния празник на жените този месец, на 8 март. Точно тогава излезе и една интересна новина, която поради скромното си съдържание най-вероятно е останала незабелязана. Става дума за следното:

Властите в град Мелбърн, Австралия, решили да похарчат 8400 долара, за да преправят 6 светофара, на които да има изобразен не пешеходец с панталони, а пешеходец с пола. По този начин в подсъзнанието на минаващите граждани равноправно ще се запечатват образите и на мъж, и на жена като членове на пътникопотока.

Чудесно и похвално като желание: да се отдаде почит на половината човечество, променяйки образите и символите в общественото пространство, които насаждат нетолерантност и не подпомагат включването на социални и етнически групи в несвойствени за тях сфери, например на жени в пресичането на улицата. В крайна сметка, след хилядолетията на потискане на жените от страна на мъжете (което е факт), редно е и на пешеходната пътека да покажем своето уважение към нежния пол. Моля за извинение, ако „нежен пол“ би прозвучало леко некоректно политически.

Парадоксално, благородната инициатива на местната управа на Мелбърн е срещнала острата реакция на местните феминистки кръгове – точно у хората, чиято кауза се стреми да подкрепи. Феминистите сега питат: „Вие какво внушавате, че жената задължително трябва да носи пола? Това ли я определя като жена?“. Други пък резонно ще се запитат: „Само жените ли носят поли? Ами ако пристигне някой гневен шотландец с килт в огнен десен и се засегне на не-мъж? Ще започне международна шотландско-австралийска вендета, траеща поколения наред“; и то за единия светофар. Четвърти повдигат въпроса: „Защо изобразявате човек с две ръце и два крака? Това не е ли дискриминация срещу хората с увреждания или загубилите част от тялото си? С какви очи ще ги гледате, докато пресичат улицата?“.

Гневен шотландец демонстрира с гайда против изключването на малцинствените групи, носещи пола.

Гневен шотландец демонстрира с гайда против изключването на групите, носещи пола.

Един коментар в Туитър като че ли сочи изходен път от усложнената ситуация, в която злощастно е попаднала администрацията на Мелбърн. Предложението е спорният образ на човек-клечка да се замени с простите думи “WALK” и “DON’T WALK” („ходи“ и „не ходи“ на австралийско наречие). Елегантно заобикаляне на конфликтната семантика. Но и това решение не е пълно. Какво ще кажем на хората в инвалидни колички? Ходи? Що за безвкусна и жестока шега? Може би ще е редно да се добави втори ред под „Ходи“, който да казва „Върти колелата“.

Но главоболията отново не свършват. Ами какво ще е социалното включване на неграмотните или на пешеходци, които не знаят английски? Представете си: картина на оживено кръстовище, мъже и жени пресичат напред и назад, но един човек седи с шапка в ръце от едната страна на улицата, гледа тъжно трафика и не смее да направи крачка. Приближавате се до него и го питате: „Здравейте, всичко наред ли е? Защо не пресичате?“, а той смутено ви отговаря: “Qué?…”

Слагам край на разсъжденията за социалното включване с последен щрих. Редно е да обхванем и хората с цветна слепота. Те не могат да различат червено от зелено, за тях всичко изглежда бледо жълто. Помислете: между 5 и 8 процента от мъжете и под 1 процент от жените страдат от този проблем. Няма да коментирам социалното неравенство, отразено в процента. По-важното в случая е, че цялата пътна сигнализация е основана на цветове, неразличими за една доста голяма група. В предните десетилетия жестокосърдечието на автомобилната администрация е имало своето лице: „на хора с далтонизъм им е забранено да шофират кола“. Търсейки една нова система на пълно премахване на дори хипотетичната дискриминация, е напълно неприемливо да отречем на някого желаното. Ползването на образи или думи над цветовете на светофара ще помогне на тези хора. За кметството в Мелбърн обаче ще е предизвикателство да измислят как да не накърнят правата на разноцветните общности от далтонисти, засегнати от проблемите по-горе. Представете си крайния пример на безкнижовна шотландка, носеща панталон и с бастун! Както коментира един приятел по темата: „не знаеш кой на какво може да се засегне. Накрая просто трябва да спрем да си говорим, за да не нараним някого“. Като че ли е възможно решение. Или не?

Нужно е по-добро решение от търсенето на най-голямо общо кратно, на някаква магическа формула на свръх-толерантността, която най-накрая ще накара всички да станат състрадателни. Защото това не става с общоевропейски наредби и солени глоби, ако не пресечеш на светофара с пола.

Виждам в Евангелието как Христос се е отнасял към малцинствените групи, към чужденците, към инвалидите, към отритнатите. Освен това Христос учи хората също да постъпват милосърдно не за да изпълнят някоя наредба на Римската империя (тогавашния Европейски съюз), а „защото вашият небесен Отец е милостив и милосърден“, т.е. характерът на самия Бог е такъв и, когато му подражаваме, ние постъпваме правилно. Ако се стремим ежедневно да повтаряме неговата сърдечна грижа, отношението на приемане към неприетите, на утешение, насърчение, милосърдие точно към най-неравнопоставените в нашата общност, може би ще постигнем главната цел.

Тук е съществената разлика между съвременните ни цивилизационни усилия и Христовия подход. Разликата между изискването от властта да съм униформено толерантен и идващото от вътре, извиращото от сърцето милосърдие, променящо мен самия, променящо и хората около мен.

Нека погледнем само няколко примера, носещи духа на милосърдието и човеколюбието, за които говоря:

„И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях.“1

„Нека всеки от нас угажда на съседа2 си за негово добро, за негово изграждане.“3

„Не гледайте всеки само за себе си, но всеки и за другите.“4

„Бъдете мили един към друг като към близки роднини, с братска обич; изпреварвайте се да си отдавате почит един на друг.“5

„Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.“6 (за всички с републикански разбирания този текст се прилага по отношение на президента)

„Също и вие, мъже, живейте благоразумно с жените си като с по-слаб съд и им отдавайте почит като на сънаследници на дадения чрез благодат живот.“7

„Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила! Втората най-важна заповед е тази: Обичай съседа си както себе си! Няма друга заповед, по-важна от тези.“8

„А най-после, бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри.“9

Като че ли това е, което търсим през цялото време, докато полагаме все по-екстравагантни усилия за достигането на пълно равенство. Да се отнасям към другите със същата грижа и уважение, както искам да се отнасят към мен самия. Ако съм в беда, да ми помогнат точно както аз самият съм помагал на другите, докато съм бил силен и здрав. Да съм милосърден и съчувствителен към хората около мен означава да се отнасям с тях по начина, по който постъпва сам Господ към всеки човек.

И така, прилагайки този стар, златен принцип наместо модерните и понякога вътрешно противоречиви предписания, не се колебая да отворя пред непозната жена входната врата на магазина. Не се раздвоявам вътрешно дали проявявам нужното уважение към прекрасната половина на човечеството или, обратното, дискриминирам я по полов признак. Правя го, защото бих искал някой някъде да отвори вратата пред моята собствена жена, когато тя самата е възпрепятствана от багажа или когато три малки детски ръчички ангажират нейните две ръце.

Използвани материали:

  1. Female traffic light signals to go up at pedestrian crossing as Committee for Melbourne tackles ‘unconscious bias’
  2. City Installs ‘Female’ Traffic Signals for Equality, Gets Slammed for Stereotyping Women as Skirt-Wearing

Вашият коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
  • Разрешени HTML тагове: <p><h2><h3><h4><a><em><strong><blockquote><code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Нови редове и начало на нов абзац се добавят автоматично.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите се превръщат автоматично в хипервръзки.
  • Допълнително изчистване на типографията.

Повече информация за опциите на форматиране

Изпращайки този формуляр се съгласявате с политиката на Mollom за конфиденциалност
To prevent automated spam submissions leave this field empty.