• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Актуален коментар

Всяка година през пролетта християните от всички страни на земята си спомнят за великото събитие, случило се преди 2 хилядолетия. Исус Христос, всевечният Божи Син, приел човешко естество „бе разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията“, както гласи символът на вярата, оформен през 381 г. сл. Хр. в Константинопол. Но коя е датата на Великден? Днес половината християни празнуват на една дата, а другата половина на друга. Питали ли сте се за причината?

Още през първите десетилетия след възкресението на Христос групите от вярващи, вече наричани „християни“, започват да празнуват деня на Възкресението. В началото го празнуват в дните на юдейската Пасха, но по различни богословски и практични причини част от поместните църкви решават да отделят Великден от Пасха. Така в различните географски области избират различен ден за празнуване. С времето все по-ясна става необходимостта да се намери общ ден, който да обедини всички християни, за да се избегне разединението и объркването.

21 март и пълнолуние

Първият вселенски събор в Никея (325 г.) е свикан, за да реши важни въпроси на вярата. Един от тях, с които съборът е и най-известен днес, е дали Божият Син е вечно съществуващ и с равна на Бог Отец слава или е бил първото създание, по почит над всички останали творения, но стоящ по-ниско от Отца.

Важна част от дискусията на събора също е кога да се празнува Христовото възкресение. Различните оформени вече традиции се обсъждат и преценяват. Трябва да се реши и дали празникът окончателно да се отдели от времето на Пасха. В крайна сметка решението на събора е Великден да се празнува отделно, на обща за всички поместни църкви дата. В годините след събора се формулират и практическите правила: празникът да се отбелязва на първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие (прието да е винаги на 21 март).

Всъщност така Христовата Църква решава да ползва за определяне на датата на Великден слънчевия календар, вече въведен повсеместно в Римската империя от Юлий Цезар (затова и наричан Юлиански), но все още датата на Великден е свързана с определяната по лунния календар дата на началото на Пасха. Лунната година е с 11 дни по-кратка от слънчевата, затова началото на всяка лунна година се пада в различен ден спрямо началото на слънчевата, а оттам и Пасха (14-ият ден на първия лунен месец, Нисан) се мени постоянно спрямо Юлианския календар, обичайното годишно летоброене. 

Григорианският календар

Допълнителна трудност в определяне на празника днес идва от ползването на Юлианския и Григорианския календари. Още през първите християнски столетия хората, които пресмятали датата на Възкресение Христово, забелязали, че календарнaта година е малко по-дълга от реалната астрономическа година (периода на обикаляне на Земята около Слънцето), съответно денят на пролетното равноденствие бавно се измествал към по-ранни дати спрямо Юлианския 21 март. Днес разликата е цели 13 дена.

За да поправи тази неточност от 0.002% (близо 11 минути на година) през 1582 г. папа Григорий провежда календарна реформа, която се възприема в Западна Европа. Натрупаната неточност от 11 дена спрямо въвеждането на Юлианския календар през 46 г. пр. Хр., е компенсирана, като 4 октомври 1582 г. е последвaн от петък, 15 октомври. Освен това на всеки 400 години се премахват три високосни години, за да се намали грешката между астрономическата и календарната година.

В резултат на реформата на Запад Църквата вече празнува Великден близо до реалното пролетно равноденствие. Православните църкви на изток продължават обаче да се придържат към Юлианския календар, ползвайки чисто условен ден на равноденствието, църковен „21 март“. Понастоящем той е на 3 април по григорианското летоброене.

Великден след Пасха?

Последната разлика между западните и източните християни е дали Възкресение да се съобразява с първия ден на Пасха или не. Православните, заедно с източните протестантски традиции, спазват правилото Великден да бъде задължително след първия ден на юдейската Пасха, защото Исус Христос е възкръснал „сутринта рано, в първия ден на седмицата“1, т.е. в неделя, първия ден след събота, първия ден на безквасните хлябове (Пасха), както се е паднал в годината на смъртта на кръста на Христос2. Ако в дадена година Пасха се падне на 8 април или по-късно, тогава Великден се отлага с един лунен месец (около 28–29 дена) и отива в първия неделен ден след следващото пълнолуние (например 1 или 2 май).

Западните християни следват правилото за изчисление без последното условие. В резултат западната Църква празнува Великден по-рано като цяло, понякога дори с цял месец спрямо празнуването на Великден на Изток.

Разделеният Великден

През всичките столетия на празнуване на Великден на различни дати християните носят в себе си болката от разделението. На няколко години обаче се случва двете дати да съвпаднат. Тогава целият свят заедно се радва и празнува великия ден, когато предвкусваме новия живот в Христос, който всеки човек може да получи даром от Бога, точно както Божият Син е бил възкресен от Отца в ново нетленно тяло, неподвластно на смъртта. Или, както гласи песнопението в ранните часове на Възкресенското православно богослужение:

„Христос възкръсна от мъртвите,
като със смърт потъпка смъртта
и на тия, които са в гробовете,
подари живот“.

Можете да разгледате датите на празника за това столетие. През идващата 2017 г. ще има такова обединение на празника, но за съжаление следващото ще е чак през 2025 г. Ако не се случи нещо извънредно.

Вълнуваща е възможността след столетия на противоречие относно празнуването различните християнски деноминации (католици, православни, протестанти. копти, арменци, древните църкви на Изтока) да се обединят около един Велик ден. През 2015 г. папа Франциск прави публичен призив в тази насока, а през януари 2016 г. Джон Уелби, епископ на Кентърбъри (най-влиятелният чин в Англиканската църква) оповести, че е започнал разговори с папа Франциск, папа Тавардос (водач на Коптската църква) и вселенския патриарх Вартоломей3. Предстои да видим дали тези разговори ще доведат до добър плод.

Възкресение Христово 2016

Взимайки предвид всички правила, нека да разгледаме датите на Великден за тази година.

Западната Църква се придържа към правилото за определяне датата на Великден – първата неделя (отбелязана с „В“ на илюстрацията, 26 март 2016 г.) след първото пълнолуние („Б“ – 22.03.2016 г.), което е след пролетното равноденствие („А“ – 20.03.2016 г.).

Великден на Запад, 2016 г.

 

На Изток, спазвайки правилата, Великден се пада в неделя (1 май), след първото пълнолуние („Б“ – 22.04.2016 г.), което е след църковния 21 март по старото летоброене („А“ – 3.04.2016 г.). 1 май следва условието да е след първия ден на юдейската Пасха („П“ – 24–30 април)

Великден на Изток, 2016 г.

 

В края на тези размишления бих искал да пожелая благословено и радостно празнуване на възкресението на Христос днес, 27 март, на всички западни християни. А ние, християните на Изток, все още сме в очакването на 1 май, когато заедно ще се поздравим с „Христос възкръсна! / Наистина възкръсна!“.

Ползвани материали:

  1. Символи на вярата, harta-bg.info
  2. Въпрос относно датата на Великдена, Двери на Православието
  3. First Council of Nicaea, Wikipedia
  4. Gregorian calendar, Wikipedia
  5. Reform of the date of Easter, Wikipedia

Вашият коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
  • Разрешени HTML тагове: <p><h2><h3><h4><a><em><strong><blockquote><code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Нови редове и начало на нов абзац се добавят автоматично.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите се превръщат автоматично в хипервръзки.
  • Допълнително изчистване на типографията.

Повече информация за опциите на форматиране

Изпращайки този формуляр се съгласявате с политиката на Mollom за конфиденциалност
To prevent automated spam submissions leave this field empty.