• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Субектив: май 2013

Субектив

„И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят, но не намираха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.“

Исус изглежда е магнетична личност. Така Го описва евангелист Лука (гл. 19, ст. 47, 48). Хората са „прилепнали към Него да Го слушат“. Разбира се, не всички са прилепнали. Разбираме, че някои „се стараят да Го погубят“. Не е ли странно? Само преди два дни всичко е изглеждало нормално. Можело е да се говори на неутрални теми. След това се чуват слухове, че Исус от Назарет ще идва на празника — същият онзи, за когото се говорят толкова невероятни неща.

Субектив

В дните на Страстната седмица, дни за размисъл и почивка, реших да разгледам градината като два символа. Единият – територия на мир, ред и планирана организация, а вторият – място и пространство на сблъсък, страх и хаос.

Историята на човечеството започва от една градина и завършва и започва отново в градина. Започва с избора на Адам, архетипа на всеки човек, в Едемската градина и завършва с избора на Богочовека Христос в Гетсиманската градина, простил и примирил човешката природа с Божията в едно ново естество.

Субектив

Разпети петък – ден на съд.

През нощта на Велики четвъртък, Исус е арестуван от юдейските управници с помощта на т.нар. храмова стража, която е била на тяхно разположение, и с предателството на един от най-доверените Му хора. Те не смеят да извършат това публично, защото се страхуват от безредици. Извършват го нощем. Затова им е нужно напътствието на Юда, който да ги заведе при Исус. Сутринта градът ще е поставен пред свършен факт – Исус е арестуван от властите, значи с някакво основание; може би има защо. Поради тази причина, те бързат да издадат присъда.

Субектив

Интересно е как са наименувани дните на Страстната седмица. Всеки един от тях носи определението „Велик“: „Велики понеделник“, „Велики вторник“, „Велика сряда“ и т.н. Когато стигнем до неделя — денят на възкресението на Исус Христос (и първият ден от седмицата, според юдейската традиция) — този ден е наречен просто „Велик-ден“. Прехвърляйки през ума си дните на седмицата в тяхната последователност, оставаме с усещането за развитие на събитията в определена посока. Когато стигаме до първия ден от новата седмица, това е „Денят“: съсредоточието и целта на всички предходни събития. Дали само си въобразявам или наистина онзи, който е измислил тези наименования, е заложил в тях послание, което с времето сме забравили?