• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

А

Б

В

Г

Д

Е

И

Й

К

Л

М

Н

П

Р

С

Т

У

Х

Ч

Ю

Марк Робъртс е магистър по религиознание и доктор по богословие от Харвардския университет (САЩ), специалист по Нов завет и произход на християнството. Преподавал е Нов завет в богословските семинарии Фулър и Сан Франциско. В продължение на 16 години е бил главен пастор на презвитерианската църква в Ървайн, Калифорния. Понастоящем е служител на организацията Foundations for Laity Renewal (Основи за обновление на миряните), която цели “да създава възможности хората да срещнат Бога и да преобразят всекидневния си живот, работата си и нашия свят”. Автор е на няколко книги, сред които No Holds Barred: Wrestling with God in Prayer (“Да се бориш с Бога в молитва”), Dare to Be True (“Дръзни да бъдеш истински”), Jesus Revealed (“Откровение за Исус”), Can We Trust the Gospels? Investigating the Reliability of Matthew, Mark, Luke, and John (“Можем ли да се доверим на Евангелията? Изследване на достоверността на четирите Евангелия”).

Марк Робъртс публикува многобройни статии в престижни списания. От 2003 г. насетне е активен блогър и неговият блог е част от растящата общност на Patheos.com. 

Избрано:

Защо Исус е трябвало да умре? (Част III)

Гледната точка на ранните християни

Марк Робъртс 18 април 2014

Разполагаме с относително малко непосредствена информация какво са мислили първите вярващи в Христос относно Неговата смърт и нейното значение. Книгата Деяния на апостолите ни дава оскъдни сведения за този период от време, но нищо повече. Най-ранните писания в Новия Завет са посланията на ап. Павел. В Библията те са подредени след Евангелията, но всъщност са написани преди тези разкази за Христовото служение. Няколко Павлови послания са написани около 50 г. сл. Хр., едва около 20 години след смъртта на Христос. Често те съдържат по-ранни фрагменти от християнската традиция, които ни връщат във времето непосредствено след смъртта на Христос. Един от тези пасажи намираме в 15 глава на Първото послание към коринтяните. Тук апостолът насочва вниманието ни към основната истина на християнската вяра: тази, която му е била предадена от първите вярващи и която той, на свой ред, предава на коринтяните.