• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

А

Б

В

Г

Д

Е

И

Й

К

Л

М

Н

П

Р

С

Т

У

Х

Ч

Ю

Пергамският митрополит Йоан Зизиулас е един от водещите съвременни православни богослови. Бил е професор по богословие в университета на Глазгоу и в Kings College, Лондон. Автор на много трудове, от които особено се открояват тези в областта на православното разбиране за екологията. Играе активна роля в екуменическия диалог между Православната църква и другите християнски изповедания.

Статии от Йоан Зизиулас

Личност и битие 19 декември, 2004

Избрано:

Много автори представят древногръцката мисъл като същностно не-личностна. Няма личност, няма очи, нито духовна индивидуалност. Има нещо, но не и някой, едно индивидуализирано то, но не и жива личност със свое собствено име… Няма изобщо никой. Има тела, и има идеи. Духовният характер на идеите е убиван от тялото, но топлината на тялото е ограничена от абстрактната идея. Тук има красиви, но студени и блажено безразлични статуи. В платоническата мисъл всичко конкретно и „индивидуално“ в крайна сметка се свързва с абстрактната идея, която съставлява неговата основа и пределен смисъл. Според Платоновия Тимей всички души са създадени еднакви; те стават „различни“ едва след като се сдобият с тела. Това като че ли означава, че във въплътената душа има някаква различна „личност“. Но Платон позволява множество превъплъщения на една и съща душа, дори в телата на животни. У Аристотел, от друга страна, личността се оказва логическо невъзможно понятие точно защото душата е неразривно свързана с конкретното и „индивидуалното“: човекът е конкретна индивидуалност, той обаче съществува само докато съществува това психосоматично единство – смъртта разрушава конкретната „индивидуалност“ напълно и окончателно.