• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

А

Б

В

Г

Д

Е

И

Й

К

Л

М

Н

П

Р

С

Т

У

Х

Ч

Ю

Хелмут Тилике (1908-1986) е виден немски протестантски богослов от XX век. Защитава докторска дисертация през 1934 г. в Ерланген и се включва в дейността на „Изповядващата църква“, поради което е подложен на натиск от нацисткия режим. Критик на Карл Барт заради отричането на естествената антропология, както и на Рудолф Бултман заради „демитологизацията“ на Новия завет. Професор по систематично богословие в Хайделберг (1936–1940), в Тюбинген (1947–1954) и в Хамбург, където основава нов богословски факултет, а от 1960 до 1978 г. е ректор на университета. В Хамбург Тилике става и пастир на главната евангелска църква в Хамбург „Св. Михаелис“.

Статии от Хелмут Тилике

Избрано:

В живота няма нищо толкова сигурно, колкото фактът, че трябва да умрем. За да ни помогне Великденското послание да се справим със смъртта, то трябва да бъде поне толкова сигурно. Ала не е ли гротескно да приемем странната повест на един прастар летопис, че гробът на Исус от Назарет се оказал празен на третия ден и че ние съответно ще възкръснем от смъртта и тлението, която противоречи на елементарния факт на биологичния ни край? Думите на псалмопевеца „човекът… прилича на животните, които загиват“ звучат малко жестоко, но все пак са верни и потвърдени от нашия опит. Какъв опит би могъл да потвърди твърдение като това, че Христос ни въвежда като „Свои приятели“ през тъмата на гроба в един вечен живот? Нима някой би се усъмнил сериозно в Питагоровата теорема, ако му разказват видение за един свят, в който човек живее при съвсем друга геометрия? И може ли да се съмняваме (още един въпрос в добавка!), че смъртта е сигурна и окончателна, само защото сме прочели в старите летописи за виденията на неколцина, че техният духовен водач отново е оживял?