• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Последни коментари

  • Отговор на: Проблемът „вяра–разум“ в историята на християнската цивилизация   8 часа 31 мин.

    Това, което споделяте е много тъжно! И не разбирам как така, след като никога не сте чули Бог да Ви казва нещо, решихте да Му отдадете 25 години работа и финанси и да се надявате на разрешаване на проблемите Ви?

  • Отговор на: Проблемът „вяра–разум“ в историята на християнската цивилизация   9 часа 22 сек.

    Оценявам честността, много. С такива хора имам желание за разговор. Имам въпроси към вас.Защо и по-какъв начин решихте, че сте християнка? Ходехте на църква и там ви казаха, че сте; имахте “служение” в църквата; прекарвахте часове в четете и разсъждения върху текстовете от Библията? Ще съм
    благодарна, ако не пренебрегнете въпросите ми. Ваня

  • Отговор на: Проблемът „вяра–разум“ в историята на християнската цивилизация   10 часа 28 мин.

    Вярата е единственото условие лъжата и измамата да се възприемат от ума за истина… Измамника, за да успее му трябва само жертвата да му повярва. С религиозната вяра е същото. Още повече, че обекта на вярата е неидентифициран и невидим. А невидимото много прилича на несъществуващото.

  • Отговор на: Проблемът „вяра–разум“ в историята на християнската цивилизация   10 часа 42 мин.

    25 години бях дълбоко вярваща в “бог”. Никога с петте си сетива не съм отбелязала неговото присъствие. Винаги беше отсъствие. Мълчеше и никога не разреши проблемите ми, а и новите с които се сблъсках през годините. За сметка на това му работех най-отговорно. Дадох за “бога” над сто хиляди от семейния си бюджет, единствения си имот, пианото на детето, 25 години тежка работа за него и още мнооого загуби. Нямаше ползи, придобих тежка депресия плюс панически атаки като подарък от религиозната вяра. От две години съм пълна атеистка. Религиозната вяра е изкуствено изработена от срам, страх, тежка вина, придобита безпомощност, безплодно очакване и още подкопавайки психическото здраве измами и заблуди. Благодаря, махнах религиозната вяра и се махнах от психическото у/насилие “вяра”. Това е престъпна дейност и престъпен бизнес на хитреци над наивници.

  • Отговор на: „Синдромът на малките“ и малкото стадо   20 седмици 6 дни

    Синдромът на малките казвате е, да умеят да ласкаят големите…

    Аз пък мисля, че синдромът на малките е да не умеят да благодарят и да бъдат признателни.

    Националният ни празник 3 март затова е националин - за да изразява националната благодарност пред онези и българи и руснаци отдали живота си да освободят един поробен народ. 

    Санстефанският мирен договор е най-доброто, което се е случило на България и българите след турското робство - на България са били възстановени онези граници, които някога Велика България е имала, обединяваща всички българи.

    "…Според този договор България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция; българският княз ще бъде свободно избран от насе¬лението и потвърден от Високата порта със съгласието на Великите сили.

    Според Санстефанския договор България обхваща Мизия, Тракия и Македония с площ 172 000 кв. км.Границата на запад започвала от р. Тимок, после следва¬ла билото на Стара планина, спущала се на юг западно от Пирот и при Враня достигала р. Българска Морава, от там през Скопска Черна гора минавала западно от Куманово и Тетово до планината Кораб, след това завивала на юг по р. Дрина, включвайки Скопие, Гостивар, Дебър, Струга, Охрид и Охридското езеро, стигала до планината Грамос, Костурското езеро и р. Мъгленица; а от там завивала на изток, като минавала южно от Яница до устието на р. Вардар северно от Солун, като Корча и Воден остават в България, през езерото Волве излиза на Бяло море до залива на Порто Лаго, включвайки Драма, Серес и Кавала; от там границата тръгвала на север през Родопите, после завивала на изток, включвайки Ксанти, Смолян, Кърджали, заобикаляла Одрин от север, после слизала на юг, включ¬вайки Лозенград, Люлебургаз, и достигала до Мидия на Черно море; като следвала на север брега на морето, границата дос¬тигала Мангалия, от там пресичала Добруджа и при Расово спирала на дунавския бряг; за северна граница служела р. Дунав от Расово до р. Тимок.

    Българите ликували: възстановявала се България от времето на Иван Асен…" Стефан Цанев, Български Хроники, т. 2

    Не разбирам за каква безсрочна окупация става дума…? Дали пък идеята за безсрочна окупация не е плод именно на мисленето на малкия човек? Ах, колко ни е трудно днес (именно днес) да изговаряме истината, за да не разсърдим големите ни приятели…

     

    Но да ви напомня. Точно тези големи наши приятели на Берлинския конгрес на 13 юни 1878 г. отнемат всичко на България. И кой знае, може би и днес биха го направили.

    А малкият човек си седи и си мисли - ние сме голяма работа, дали сме компютъра на света и центърът на света е някъде в Тракия. Ама светът още не го е разбрал… И никой не ни е освобождавал - нас постоянно са ни окупирали… гадните освободители…

     

    А иначе.. да. Именно "не бой се". Ако сме част от божието стадо – няма от какво да се боим, имамайки такъв Пастир.

    Успех в писането и размислите!

     

    Благовест Петров