Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 23 Авг 2019 18:06

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 79 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 05 Дек 2008 23:56 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Привет, Тодоре!
Прощавай, ако не съм те разбрал правилно. Просто се обърках малко от следните мисли, които споделяш:

Цитат:
Нещо повече, Исус обосновава нещо толкова фундаментално за цялата Библия като страха от Бога с алтернативата на Ада:

" А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, Който, след като е убил, има власт да хвърля в Пъкъла. Да! Казвам ви, от Него да се боите. " (Лука 12:4,5)

Значи има и по-страшно нещо от това да бъдеш убит! Бог има властта СЛЕД СМЪРТТА да направи нещо по-ужасяващо - да каже на отхвърлилите Го:

"Идете си от Мене, вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели." (Матей 24:41)


Не виждам връзката между двата цитата - единият е насочен към апостолите (Лука 12:4,5), към любимите деца на Бог (а си мислех, че аз, Мартинчо съм му любимеца(-:), а другият (Матей 25:41) е насочен към страховете на тези, които са избрали да постоянстват в немилосърдието си. Да не забравяме, че според християните Сатана в момента също има някаква власт над нашата земя, така че не виждам проблем онзи, който хвърля в Пъкъла (според Лука 12) да е дяволът, а не Бога на любовта. Нелепо е Бог да плаши любимите си деца с Пъкъла. Ако това място от Лука гл. 12 все пак е свързано с Бог (защото сега виждам препратките в моята Библия), то това очевидно е, за да се събуди, както казваш ти страхопочитание към Бог, а не страх (два стиха след това - Лука 12:7 - Христос има казва да не се страхуват). И като вземем предвид какво казваха Притчи за страха от Бога, е ясно, че той по-скоро е свързан с любов към Неговата праведност и съответно с противене на злото. А че Ад има е ясно, след като Христос недвусмислено говори за него.

Иначе аз си мислех в предния постинг по повод страха от Бога само, че много хора (вярващи) го превръщат в средство за самобичуване и волно или неволно презират човешкото като цяло. Та идеята беше да не забравяме, че Бог познава най-добре сърцата на всички хора и че в Новия Завет има малко, но достатъчно ярки места, в които се говори за това, че човек може да бъде приет от Бога и без да е имал възможността да прогледне за Христос приживе, но и като без да знае е вършил добро ("гладен бях и ме нахранихте, жаден бях и ме напоихте, гол бях и ме облякохте, в затвор бях и ме посетихте и т.н").

Иначе съм напълно съгласен с всичко останало, което казвате - за разпада на личността, за отделеността от Бога и прочие.

Поздрав!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 07 Дек 2008 20:48 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Здравей Мартине!

Щом се назоваваш по истинското си име, защо и аз да не се обърна така към теб :-) Малък екзегезис на пасажите за които стана дума, пък по основната тема ще се изкажа пак по-късно.

Poliandyr написа:
Не виждам връзката между двата цитата - единият е насочен към апостолите (Лука 12:4,5), към любимите деца на Бог (а си мислех, че аз, Мартинчо съм му любимеца(-:), а другият (Матей 25:41) е насочен към страховете на тези, които са избрали да постоянстват в немилосърдието си. Да не забравяме, че според християните Сатана в момента също има някаква власт над нашата земя, така че не виждам проблем онзи, който хвърля в Пъкъла (според Лука 12) да е дяволът, а не Бога на любовта. Нелепо е Бог да плаши любимите си деца с Пъкъла. Ако това място от Лука гл. 12 все пак е свързано с Бог (защото сега виждам препратките в моята Библия), то това очевидно е, за да се събуди, както казваш ти страхопочитание към Бог, а не страх (два стиха след това - Лука 12:7 - Христос има казва да не се страхуват).


Не е ясно дали в пасажа от Евангелието от Матей Христос говори пред по-широка аудитория (в Ерусалим) или отново само пред апостолите. Предишната 24 глава е Негова беседа с най-близките му ученици (т.нар. "вътрешен кръг"), пред които изрича пророчества за последните времена и за Съдния ден. Притчите от 25 глава са продължение на темата, макар че не е сигурно дали са казани в същия тесен кръг или не и дали не са добавени от евангелиста заради контекста. Във всеки случай, когато засяга принципни, фундаментални въпроси за вярата и живота на вярващите, Исус не дели последователите си на "любими" и "нелюбими деца".

Така е и тук - разликата между пасажите е в конкретния повод за предупреждението, а не в посланието. В пасажа от Лука имаме ситуация, когато учениците са изправени пред нарастващата популярност на Учителя си. ("...като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха,") Това означава, че тепърва ще се сблъскат със съблазънта на духовната власт, на която са се поддали повечето фарисеи и книжници. Понеже се възприемали от хората като много "посветени във вярата", те изпадали в лицемерието да поддържат този облик (на съвременен български: "имидж" ;-) ), вместо да променят същността си (на библейски език: "сърцето" си). Исус предупреждава учениците Си да се пазят от този "квас", защото в крайна сметка същността на човека ще излезе наяве. "Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае." И добавя, че всички ще се изправим не пред съда на човеците, които гледат на външните неща, а на Бога, Който гледа каква е същността ни и дали се е променила. И ако не се е променила, т.е. останали сме непростени грешници, има властта и правото "да хвърля в Пъкъла".

Това е предупреждение към всички, които се смятат за вярващи. Защото има мнозина, които имитират вяра (по една или друга причина), но само Бог знае какво е дълбоко вътре в нас. Това, пак казвам, трябва да приемаме както с удивление и преклонение, така и със страхопочитание.

А един от белезите на действителната промяна на същността ни е безусловната християнска любов, която не гледа на лице, няма субективни предпочитания към кого да се прояви, а се насочва към този, който има нужда или е изпаднал в беда. Затова в пасажа от Матей Исус говори за "тези малките"; тези, които обикновено хората не забелязват или не искат да "си мърсят ръцете" с тях. И обяснява, че хората с претенции да са особено угодни на Бога ("Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и НЕ Ти послужихме?" - страшна претенция има в това "не"! б.м.) не разбират каква е любовта, която е от Бога. Защото всъщност не са се променили, а са лицемерни. С други думи, предупреждението и в този пасаж, както и в предишния, в крайна сметка е насочено срещу религиозното лицемерие.

Поздрави!

П.П. Между другото, поздравления за сайта, който сте направили семейно :-)

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 07 Дек 2008 23:44 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Здравей, Тодоре! :)

Благодаря ти, че правилно насочи въпроса към възможни тълкувания и коментари на тези места. Аз имам склонност малко импулсивно да ги мисля нещата, като забравям, че други хора са потрошили може би много повече време от мен да систематизират.

По повод Матей, гл. 25, ст. 31:46. Това се наричало най-точно съдът над народите\езичниците (ethne на гръцки и goiym на еврейски означавало и двете неща). В своите коментари върху Новия Завет Уилям Макдоналд отбелязва, че този съд е различен от:
1. Христовото съдилище - времето, когато Христос ще направи оценка на служението на вярващите и ще им раздаде наградите; този съд е след грабването на Църквата.
2. съда на великия бял престол, който е във вечността, след изтичането на Хилядолетното царство (т.е., доста метафорично казано, след като се затвори първата страница от страната Нарния).
Съдът над народите се приема, че ще се състои на земята, след като Христос се върне, за да властва над нея. Господ ще съди народите според тяхното поведение към Неговите братя. И тук ще бъдат хвърлени в Ада злите, чийто последен шанс е пред Книгата на живота може би. И според мен тук няма пречка към добрите овце да се причислят и хора, които приживе не са имали щастието да познаят Христос, но у които самата Божия Любов е работила. Та нали и двамата сме съгласни, че Бог не гледа на лице. Можем да си спомним в това отношение притчата за добрия самарянин. Христос НЕ се интересува от неговата религиозна принадлежност (добрият самарянин днес може да е някои по-смирен индус, някой по-нефанатизиран мюсюлманин и т.н.), не се интересува, че е друговерец, а от това, че е "показал милост".

Що се отнася до Лука; гл.12, стих 1-8. Уилям Макдоналд дава следното определение за лицемер: "Лицемерът е човек, който носи на лицето си маска, чийто външен вид се различава коренно от това, което представлява отвътре".
Та аз се чудя как такъв човек може да бъде християнин? По-скоро той от самото начало е бил някакъв студен, потаен вълк в овча кожа. Окуражавайки учениците си да не се страхуват от властта на злото в този свят (стих 4), власт, която може да достигне до изтребване на християни, Христос в следващия стих им казва, че техните гонители са заплашени от най-тежко наказание (хвърлянето в Пъкъла). Затова и учениците трябва да се боят от Бога, а не от хората, т.е. да уповават на Този, Който хвърля в Ада злото (когато под него не е останало НИЩО човешко).

Струва ми се, следователно, много правилно наблюдението ти, че тези места (както впрочем и по-голяма част от Библията) са насочени основно срещу религиозното лицемерие. Но лицемерно вярващите може би просто никога не са били истински вярващи, Христос никога реално не е присъствал в живота им (дори и да са изговаряли непрестанно името Му или, не дай Боже, катехизиса).

Бъди здрав!

Марто.

P.S. Благодаря ти, че си забелязал блога ни сред интернет морето! :)

P.S.2 Понеже не мога да бъда в Асеновград на 11. 12. 2008, умирам от любопитство през каква призма ще разглеждаш въпроса за астрологията. Скоро една позната ме пита какво е мнението ми за астрологията като християнин и аз не знаех какво да й отговоря. Казах й, че някъде може би мнооого далеч зад шарлатанията има някакъв научен подход (тук се сетих за тримата влъхви, че и те са били халдейски астролози). Излъгал ли съм я според теб, защото все още не съм чел по-сериозно по темата.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Дек 2008 16:10 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Привет Марто!

Моите почитания към У. Макдоналд - неговият коментар е един от малкото, преведени на български, и е помогнал на много хора да се ориентират в библейското изучаване, включително и на покойната ми майка. Но все пак здравият подход на индуктивната екзегетика е: "Първо внимателни наблюдения на пасажа, в тесен и широк контекст, после тълкувание с позоваване на цялостното библейско учение, накрая приложение (конкретно за всяка ситуация или епоха)" - и чак сетне, евентуално, четене на нечии коментари. Защото всеки коментатор работи в определена богословска рамка, за която читателят може и да не си дава сметка и така безкритично да бъде насочен към преповтаряне на изводите му.

Доктриналните позиции на Макдоналд относно последните времена са тези на премилениализма: възглед, според който Второто пришествие на Христос се дели на две събития, разделени от период от "хиляда години" (Милениум). При първото Той идва само за Своите, грабва ги във въздуха (т.нар. Грабване) и царува с тях през Милениума, докато на земята се възцарява "Голямата скръб" и който не е грабнат, да му мисли. Второто събитие пък е "Съдът на големия бял престол". По-просто казано, Второто пришествие и Страшният съд са две отделни неща, разделени вероятно от дълъг период от време.

Естествено е такъв коментатор да слага пасажи като цитираните в своята рамка. Ние обаче, ако се опитваме да изучаваме Библията без предубеждения, сме свободни от това. Лично аз съм бил отворен към всякакви мнения, но съм поставял личното изучаване на Писанията на първо място. И за себе си съм се убедил в изкуствеността на някои богословски схеми, например тази на премилениализма.

За да запазят схемата си непокътната, такива автори трябва да предположат, че между двата Завета няма почти нищо общо (делят ги на т.нар. "диспенсация на Израил" и "диспенсация на Църквата") и de facto поставят различна основа за спасение при хората с "по-пълната информация за Бога" (евреите) и невежите (езичниците). Ето кое ме тревожи най-много, от богословска гледна точка. Като че ли за едните се изисква правилна вяра, основана на правилно знание, а за другите - добри дела на милосърдие. Но аз не виждам основания за такова деление. И за старозаветните, и новозаветните светии спасението е само едно: чрез вяра. Вяра, която е подплатена с повече или по-малко знание за Бога, но при всички случаи: вяра в необходимостта от изкупление и Изкупител, поради непоправимата греховност на човека. По думите на древния праведник Йов, в книгата за когото не се споменава нищо за завет и Божий закон:

"Знам, че е жив Изкупителят ми и че в последно време ще застане на земята; и като изтлее след кожата ми това тяло, пак вън от плътта си ще видя Бога: Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене." (Йов 19:25-27)

Ако един неевреин, и то от патриаршески времена, може да каже това; и ако местен, езически ханаански владетел като Мелхиседек (Бит. 14 глава) е можел да бъде "свещеник на всевишния Бог"; и ако самият Авраам е признат за праведник, защото повярва, то ясно е, че не добрите дела на някои ще ги спасят, та дори и спрямо избрания народ или християните. Впрочем, в пасажа от Матей Исус определено няма предвид под "Моите братя" вярващите - Той говори за нуждаещите се от милосърдна любов и се отъждествява с тях. ("Брат" е характерен за библейските автори прийом на отъждествяване.) И ударението е върху белега на тези, които (не) се спасяват, а не върху основанието да (не) бъдат спасени. Добрите/злите дела са белег, проявление на сърцето на човека (в което само Бог вижда ясно), а не червени или черни точки, които се отчитат. Забележи, че в крайна сметка всичко опира до отношението (смирението), а не толкова до делото. Проклетите са самоуверени и претендират за благочестие: "кога Те видяхме... и НЕ Ти послужихме?" (сиреч ВИНАГИ сме Ти служили). Спасените искрено се удивляват дали въобще са послужили на Господа: "кога Те видяхме... и Ти послужихме?" - от една страна, те съзнават греховността си и че не могат да угодят на Бога, а от друга, дори не са забелязали кога са Му послужили, в такава степен мислят за Бога, а не за себе си и "имиджа" си. Това е в унисон и с поучението на Исус от Нагорната проповед относно милосърдието: "когато правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти" (Мат. 6:3).

Иначе съм съгласен с теб, че съзнателно лицемерният човек не може да бъде истински християнин. Има обаче много случаи или периоди в живота, когато човек несъзнателно изпада в лицемерие. Ако това стане в началото на духовния му път към Христос (както е било с първите Му последователи), има опасност това да му попречи въобще да стигне до спасителна вяра. Затова и Исус внимателно предупреждава онези, които вървят след Него от какво в себе си да се пазят (Лука 12 глава) и каква цена трябва да платят (Лука, края на 14 глава).

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 79 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group