Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 21 Сеп 2019 20:00

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 11 Апр 2009 19:53 
Offline

Регистриран на: 11 Апр 2009 19:27
Мнения: 2
Здравейте,
Моля първо за вашето снизхождение, защото вълненията ми могат да ви се сторят странни, смешни и дори невежи, но аз не се срамувам да попитам... И така,
Днес е Лазаров ден, събота. Разбрах, че на този ден не се прави помен на починали, а на 13-ти стават 6 м., откакто баба ми почина. Явно не може да се почете деня, както и предходната събота (днес). Аз обаче отидох в "Св. Александър Невски" и докато си купувах свещи за здраве, попитах жената там дали може да запаля свещ за покойник. Тя ми отговори с "Разбира се". Оказа се, че има и други запалени свещи на мястото предназначено за покойните. Но все пак у мен остана едно странно чувство, дали това бе правилно, защото в момента, в който влязох в храма, започна празнична служба с песнопения, вероятно за цветница. Та, първият ми въпрос е: правилно ли съм постъпила, като съм почела паметта на баба ми с една свещичка в този тържествен момент или е било грешка?
Вторият ми въпрос е свързан с репликата на една жена, която силно ме притесни. След като запалих свещите се отправих към една икона. застанах смирено пред нея и си казах моя си молитва на ум, но нещо като че ли ме накара да поставя ръка върху нея. Никога не го бях правила; от дете целувах иконите, но не ги докосвах с ръка. Този път имах усещането, че така ще се заредя с положителна "енергия" и просто се оставих на усещането си да ме води. В този момент, обаче, за мой ужас, чух зад гърба си женски глас, който почти ми се скара " Това не се прави...Не се слага ръка на икона!" Не знам защо, но нито се обърнах, нито си махнах ръката. Продължих така още няколко секунди и когато отминах, видях источника на този глас да заема моето място- беше просто някаква жена, не служител от храма. Така и не попитах защо... Това обаче повлия на настроението ми, и ме накара да се почувствам така, сякаш бях осквернила иконата или още по- лошо- едва ли не, като някаква лоша поличба. Моля да ми кажете и тук дали съм сбъркала!!!
Прибрах се вкъщи и започнах да се ровя за информация, дали иконите могат да се пипат. Такава не намерих, но за сметка на това попаднах на нещо, което силно ме притесни: Прочетох, че жена в цикъл не само, че не трябва да се докосва до икона, но и не трябва да влиза в храм. А аз на всичкото отгоре бях и неразположена.....
Е, явно съм нарушила много канона наведнъж, но пък си мисля, че Господ се вглежда в сърцата, не в делата ни...
И все пак, моля за мнение и отношение!
Искренно благодаря предварително.
Анелия


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Апр 2009 02:45 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Здравей, Анелия!

Радвам се, че си задала въпросите си :) Аз също не се притеснявам да попитам нещо, което ме интересува, без голямо значение как ще изглеждам. Знам, че хората, които ще погледнат сериозно на въпросите ми няма да вземат това за невежвство. А тези, които не гледат сериозно... какво значение има...

Съжалявам, че няма да отговоря пряко на въпросите ти, но ще отговоря само това, което знам. Когато Исус е бил запитан измежду стотиците заповеди, дадени от Бога на еврейския народ от Мойсей, коя е най-голямата, Исус отговаря:
Цитат:
"Да възлюбиш Господа, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа и с целия си ум. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея е тази: Да възлюбиш ближния си като себе си. На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците."(Матей 22:37-40)

От този цитат можеш да добиеш представа кое е първостепенно важно за Бога. С други думи, Исус казва, че макар Бог сам да е дал на Мойсей всичките там постановления и наредби - кое как трябва да се прави - фокусът на всички тях се съдържа в горните две неща. Пропуснеш ли тях, пропускаш всичко; изпълниш ли тях, изпълняваш всичко.

Както ти самата казваш, Бог го е грижа на първо място за нашето сърце - с какво сърце откликваме на Неговата любов към нас. Истината е, че именно със сърцето ни далеч не всичко е наред и ососбено по отношение на Бога. (Отчасти илюстрация на това е, че много хора наистина биха се чувствали по-конфортно ако имат ясен списък с постановления, които да спазват отколкото да имат каквото и да било общо с Живия Бог - звучи стряскащо) Но това е, което Бог иска от нас - да имаме отворено сърце за Него и за хората около нас. Бог вижда в сърцата ни и вероятно вижда много неща, които на са за гледане. Но вижда също така и най-слабата искрица на любов към Него и ако има такава Бог, Такъв какъвто Го познавам от Библията, би загърбил всичко за да я запази и разгори в огън. Исус сравнява Бог с пастир, на когото ако се изгуби една овца, оставя всички останали и тръгва да я търси (Лука 15:4-7). Има неща, които ни изглеждат малки, но са големи за Бога, и други, които ни изглеждат много важни, но за Бога са на заден план.

Заповедтта да обичаме Бога не можем да я изпълним съвършено. Но Исус Христос - Божият Син - я изпълнява съвършено и доколкото сме обвързани с Него (В Библията се казва "в Него") имаме Божието снизхождение (както ти сега молиш за нашето ;)) и прошка. В този смисъл, имаме свобода в Христос, за която ап. Павел пише:
Цитат:
И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.
... (и малко по-надолу)...
Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любов.
(Галатяни 5:1,6; курсивът е мой)


Струва ми се, че жената на щанда за свещи с това "Разбира се" е имала предвид това, което аз с по-сложни думи се опитвам да обясня. (Надявам се.) Съвсем не твърдя, че нещата, които правим не са от значение. Просто искам да разгранича важното. И най-вече, бих желал да не се чувстваш обременена за неща, които си извършила, понеже Христос не е дошъл да ни натовари с по-голямо бреме, а да поеме нашето.

Намираш ли някакъв смисъл в това, което пиша?

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Апр 2009 09:34 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Във форума на Логос-бг видях, че някой е задал подобен въпрос:
http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?f=9&t=2170
но все още няма отговори. Може да питаш и там.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Апр 2009 15:36 
Offline

Регистриран на: 11 Апр 2009 19:27
Мнения: 2
Благодаря, Ивайло!
Това, което сте ми написал го разбирам (и винаги съм го усещала) интуитивно. Аз по принцип не съм привърженичка на строгите правила в изповядването на вярата, защото, според мен, те създават изкуствени ограничения и следвайки ги сляпо и механично, без да искаме се отклоняваме от истинската цел. А тя е- да бъдем добри, любящи и смирени. Но при все това ми се щеше да получа по- категоричен и конкретен отговор, не защото съм педант, а защото повода да вляза в храма бе да почета паметта на баба ми. Ако причината бе друга- моя, например, нямаше да обърна чак такова внимание. Мисля, че е обяснимо и нормално, когато вършим нещо за близките си (или както в случая- в тяхна памет), да искаме да го направим по най- добрия начин. Човек далеч по- лесно търпи компромиси по отношение на себе си.
Благодаря за времето и усилието,
Анелия


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 14 Апр 2009 23:31 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Разбирам, че ви интересуват конкретни отговори и с това бих започнал ако можех да отговоря, но аз съм протестант по убеждение и практика. Затова писах, че отговарям само за неща, които разбирам. Знам, че в този форум пишат от време на време и православни християни и се надявах, че някой би могъл да се включи...

Причината поради която аз се почувствах съпричастен към това, което написахте е, че толкова често се случва по един дебелашки и безчувствен начин да натоварваме братята и сестрите си, които искрено търсят Бога с вина, която няма място в сърцата им. Това е толкова грозно и в същото време толкова човешко (и присъстващо във всички християнски деноминации), че не исках да остана безучастен, макар да не мога да отговоря пряко на въпросите ви. Грозно е, понеже е много по-лесно човек да уязви някого, който има страх от Бога, отколкото някого, на когото не му пука. Просто не мога да си представя Исус Христос да постъпва така. (Всичко говори точно за обратното.) И съм убеден, че заповедта Му да се обичаме един друг включва и това да се пазим един друг в това отношение -- да се грижим тези наши човешки слабости да не дават горчиви плодове в Неговата Църква.

Надявам се все пак да намерите отговори на въпросите си и да сте свободна в поклонението си към Бога. Ако има нещо нередно, Бог лесно може да поправи тези, които слушат гласа Му.

P.S. Извинявайте, че преминах направо на "ти"!

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 15 Апр 2009 11:25 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здравей, newversion :)

Добре дошла във форума! Радвам се, че се вълнуваш и желаеш да правиш това, което е добро и правилно -- стремежът на всеки човек, който жадува Истината! Надявам се не те притеснявам, ако говоря на "ти". "Вие" ми се струва малко престорено, четейки го по други форуми, а и чувствам хората в този форум по някакъв начин по-близо от "вие". Ако "ти" те смущава, само кажи.

Темата, която си отворила, е изключително интересна и актуална. По един или друг начин неофициално битуват какви ли не вярвания и практики в народа ни, понякога напълно противоречиви едно на друго, и ако човек се стреми да е угоден според мнението на всички, това е просто невъзможно!
Разбрах от първия ти постинг причината да зададеш този въпрос. Съжалявам за твоята баба, предполагам, че ти липсва много и че чувстваш мъка в сърцето от тази раздяла. Моята баба почина миналата година март месец и предполагам какво е в сърцето ти.

Ще се опитам да кажа каквото знам за въпросите, които питаш, ако ти е от помощ. Помените, които се правят от православен свещеник, са на определени точни дати след физическата смърт на близък човек и главната им цел е да подпомогнат или направят възможно преминаването му в новия свят, който ние християните наричаме много общо и абстрактно "небе". Това е мястото, където хората, чиито злини са били простени от Бога.

Поради факта, че всеки от нас върши такива постоянно, тази работа е практически невъзможна. Ние сме затънали в злото, което ни обкръжава и самите ние създаваме и затова нашата съдба е да бъдем справедливо осъдени като престъпници. Но по Божията милост и любов към нас, ако Го помолим да прости греховете ни и да ни направи нови хора, които вече не копнеят злото, а са вече способни да правят и желаят доброто, Той ни прощава всички грехове, все едно никога не сме ги извършвали, и прави в нас невероятна промяна на същността ни, ставаме нови създания, които копнеят само за доброто и правилното. Това е моментът, в който човек става християнин, когато се обърне към Бога и Той прости и забрави нашите беззакония. Човек е християнин, когато осъзнае, че през целия си живот е вършил предимно зло и че сам не може да изкупи или компенсира вече направеното, че му трябва помощ и че тази помощ може да даде единствено Бог.

Ако човек се е обърнал към Бога, докато е жив още, тук, и е станал християнин (т.е съзнателно е направил избора да се покори на Бога), то греховете му са простени и той или тя може да премине безпрепятствено след смъртта си в присъствието на самия Бог и да бъде през цялата останала вечност с Него и всички други хора, чийто грехове са били простени. Той отива в мястото, наречено просто "небе", защото това място не може да се опише дори приблизително точно с каквито и да е други човешки думи.

Ако човек обаче е живял в зло и дори в момента на смъртта си не е поискал прошка от Бога за всяко погрешно действие, дума или мисъл, то този човек има съдбата на справедливо осъден по закона на правдата - последствието от всяко зло е вечна смърт, далеч от Бога. Понеже мнозина от умиращите хора са с подобна участ, в Православната църква има тази практика ние вместо самия човек, да помолим Бога да прости греховете на човека и да бъде милостив към него. Затова казваме "Бог да го прости" за мъртъв човек и "Бог да те поживи" на някой жив, т.е Бог да му подари живота във вечността с Него.

Точните дати са свързани с, както вярват православните християни, препятствия -- митарства (пропускателни пунктове), където на човека се държи сметка какво е вършил през живота си), които препятствия преминава човекът след смъртта си. Помените са с цел ние да се застъпим за нашия близък и да му помогнем да мине натам. Но така или иначе съдбата на всеки човек е в Божиите ръце, не в нашите, и можем само да се надяваме тези молитви да доведат до нещо различно, но нищо повече. Сам Бог определя вечната съдба на всеки човек, според съвършената Си воля и ум.

Причината да не се правят тези молебени по време на големите християнски празници, доколкото знам, е поради радостта, която те носят в същността си. На Лазаровден празнуваме връщането към живот на един от приятели на Исус - Лазар, а на Възкресение Христово празнуваме възкресяването на Божия Син Христос, което невероятно действие на Бога е белегът за всички християни, че надеждата ни да бъдем завинаги с Него един ден е реална. Явно е неуместно да се говори за смърт в дните, когато Животът чрез Исус се е влял във всеки един християнин, подобно е и когато в предсватбените дни почине някой близък. Чувал съм истории, че едва ли не крият от младите за смъртта на роднината, докато не мине сватбата и чак тогава жалеят за загубата.

Мнозина християни смятат, че друг човек не може да промени моята съдба, защото трябва аз самият да съм пожелал да се отвърна от злото и съзнателно да избера да съм покорен на доброто, само на Бога. Аз самият като евангелски (протестантски) християнин също подкрепям това виждане - важно е промяната в сърцето на човека да е пожелана от самия човек, аз лично да се обърна към Бога с молитва, за да Го помоля да ми прости всичките ужасни извършени от мен злини, за които дори само като си спомня, ми прилошава ужасно.

Така или иначе Бог има винаги последната дума за съдбата на всеки отминал човек и Той е милостив и човеколюбив. Ако чувстваш, че желаеш да помолиш Бога да прости греховете на твоята баба например сега, то запалената свещ и молитва към Бог не е погрешна. Важното е да го правиш с ясното съзнание за целта на това палене на свещ и молитва, не "защото така се прави на 6 месеца".

Дотук с това защо християните правят или не правят това или другото. Всякакви допълнителни забрани в някаква ситуация "да не се шие и пере", "да се слагат черни кърпи на огледалата у дома", всякакви предписания какво се прави и какво не се прави при смъртта на близък човек, по празници, в църква или извън църква са личните виждания на отделни хора или селища от хора, най-често силно смесени с езически ритуали и вярвания и нямащи нищо общо със същността на вярата на християните.

Някои хора наричат това "бабешко богословие", други по-грубо го определят като "бабини девитини", но така или иначе смело можеш да не спазваш подобни празни неща. Не се оставяй механично да правиш нещо, понеже еди кой си казал, че се прави така и така в такава ситуация, "наученото" е безполезно и дори вредно. Търси смисъла и причината за всичко и най-добре се консултирай с православен свещеник или който и да е вярващ християнин. Бабите по квартала (освен ако не са наистина християнки) по правило не са надежден източник на наставления :)

Предполагам, че жената, която ти е казала да не слагаш ръка на иконата, не е имала ясна представа "защо не може" така. Предполагам също, че това е било измислено поради практически причини, представи си 10 000 човека да пипнат с мръсни и потни ръце иконата и още 10 000 чифта устни с червило да я целунат днес, но така или иначе не е светотатство извършеното от теб. В момента обаче, в който загубиш смисъла на това, което правиш, то се превръща в суеверие (празно вярване), в нещо безсмислено и вредящо (объркващо те).

Същото се отнася и до жена в менструация (или току-що родила, или имала сексуални отношения последните часове). Бродят най-различни наставления дори между свещениците в православните църкви. Много от тях просто не знаят "защо не се прави така" и автоматично казват нещо, което са чули или прочели някъде.
И тази практика със забраната да се влиза в църква и да се взима свето причастие (осветени хляб и вино, които са (символизират) тялото и кръвта на Исус Христос, пролята за да ни спаси, е поради виждането, че човек в менструация (или изцапан с други телесни течности) е духовно нечист и недостоен да се докосва до святи неща (икони, сградата на църквата или хляба и виното). Нещо, което мнозина християни в самата православна църква оспорват и с право. Няма нещо, което самият Бог е създал, което да е нечисто само по себе си, включително и физиологичните ни особености като същества. Затова няма причина да се притесняваш от кръвотечение или други неща, освен ако съзнаваш, че така можеш да обидиш някого, който се притеснява в това (примерно жена в църква, която се грижи за подредбата вътре и твърдо вярва, че си нечиста). В такъв случай от грижа и внимание към нея можеш да не влизаш, но с пълното съзнание, че го правиш заради грижата към човека, а не от празно вярване (суеверие).

За по-детайлна информация по това ето още една интересна тема пак от форума на logos-bg. В тази тема са писали православни християни, така че информацията е "от източника".

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 16 Апр 2009 12:30 
Offline
Аватар

Регистриран на: 11 Окт 2005 21:13
Мнения: 116
Местоположение: София
Благодаря ти, Анелия, за искрените въпроси и добре дошла в нашия форум!

Благодаря и на вас, Иво и Павел, за приятелските отговори! Аз, като християнин-протестант, също научих много ценни неща от тях.

Поздрави на всички ви и ви пожелавам много смислено и радостно честване на Възкресението на Христос!

Анди

_________________
Андрей Н. Неделчев

e-mail: andrewnedelchev@gmail.com
Skype: andyatoffice
http://andrewnedelchevnews.blogspot.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 24 Апр 2009 21:50 
Offline

Регистриран на: 24 Апр 2009 20:44
Мнения: 1
Здравейте всички! Христос Воскресе!
Здравей Анелия! Аз ще се опитам да ти дам по-конкретен отговор макар и с малко закъснение.

1.Свещ за починал човек винаги можеш да палиш а "поменът за починали" е отделна служба в Православната Църква и той се нарича "Панихида",така че с паленето на свещ не си сбъркала или съгрешила,защото:

" Ние почитаме първом Господаря на живота и на смъртта, без да прекъсваме да се молим за нашите покойници в следните дни:

* през първата седмица на Великия пост
* от Лазарева събота до Томина неделя (Неделя след Пасха)
* от навечерието на Рождество Христово (Игнажден) до Ивановден."...и това е времето в което не се извършват панихиди но молитви за починалисе казват и свещи се палят.

2. Относно това което ти е казала жената за иконата тя е права,макар че можеби не ти го е казала по най-подходящият начин.Обичаят с докосването с рака на иконите не е православен,той идва от мюсюлманите на които не е забранено да посещават и църквата тогава,когато нямат наблизо джамия...и това днес се практикува и от някои християни които не са поразпитали а са видяли че някои прави така. А ето как учи Светата Църква:

"Защото, колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почтително поклонение, - не с истинкото богопоклонение, което, според нашата вяра, подобава само на божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи, - какъвто благочестив обичай имало и у древните.
Защото честта, отдавана на образа, минава върху първообраза, и който се покланя на иконата, покланя се на съществото на изобразения на нея."
( http://www.pravoslavieto.com/books/prav ... anieto.htm)

3. Също и правилно си прочела че жена в цикъл не бива да целува иконите,както и ако е сложила червило например,а за това че не трябва и в храма да влиза вече не сам нито чел нито чувал такова нещо,но за да не те заблудя можеш да потърсиш информация и от друг източник(например някой духовник).

4.Всички неща които написах може да имат вид на един строг закон но те са така защото православно вярващият би следвало да влиза в храма с едно страхопочитание и благоговение пред Бога. И ако ние когато отиваме на някое официално събитие се държим не само прилично но и дори по строго определен начин и маниер,то колко повече трябва да изпълняваме това на което ни учи Светата Църква. А всички правила когато се спазват с благоговение и разбиране имат положителен ефект върху духовният ни живот.Така че на мен струва ми се не е толкова страшно ако сбъркаме нещо,стига да имаме доброто желание да се поправим и да бъдем угодни на Бога... С най-добри пожелания!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Апр 2009 16:40 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здравей, dachkov1, Христос наистина възкръсна! :)

Добре дошъл във форума и благодаря за споделената информация от първа ръка! Искам да задам един уточняващ въпрос, понеже цитираният от теб текст от катехизиса ясно говори за правилното отношение към иконата като медиатор (или ако има по-добър друг термин), но не споменава нищо за начините за почитането й. По моя лична логика целуването на иконата не се различава особено от погалването й, а доводът, че така правят мюсюлманите не го прави автоматично небогоугоден или грешен. Знаеш ли нещо по-конкретно за това освен общото "не се прави така"?

Също не съм сигурен защо жена с кръвотечение да бъде възпрепятствана да се докосва до святи неща, поне в темата за кръвотечението от форума на logos-bg, който е православен и се посещава и от богослови, не видях никакви сериозни доводи "за", а по-скоро обратното, според хората там това са "бабини девитини". Какво мислиш за написаното в онази тема?

Напълно се присъединявам към думите ти, че не е толкова страшно ако сбъркаме нещо, стига да имаме доброто желание да се поправим и да бъдем угодни на Бога :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group