Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 22 Авг 2019 08:44

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 13 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Чистилище!
МнениеПубликувано на: 30 Юни 2008 15:42 
Offline

Регистриран на: 02 Май 2007 00:23
Мнения: 3
Здравейте,

без да търся противопоставяне и т.н. искам да запитам - знае ли някой тук откъде всъщност произлиза понятието "чистилище"?! Доколкото разбирам то няма библейски корени. Или има някакви? Може би в еврейските книги?

Ако погледнем в областта на творчеството (филми, компютърни игри) ще видим, че много рядко се говори за Бог в истинския му вид, а действието почти винаги се развива в това така наречено "чистилище". Затова се питам: защо е толкова експлоатирано?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Чистилище!
МнениеПубликувано на: 01 Юли 2008 20:13 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Здравей, Недко!

Опасявам се, че не мога да кажа много по темата. Първо, самата дума е описателна и със сигурност не произлиза от някой от езиците, на които са написани библейските книги. Както на български "чистилище", така и на английски "purgatory" (и предполагам, на латински) би трябвало общо взето да означава "място за пречистване"

Доколкото знам, от трите основни християнски течения, доктрината за чистилището се поддържа само от римо-католиците. Основно християнско вярване е, че човек се спасява чрез вяра в Богочовека Исус Христос, понеже Той понася върху Себе Си справедливия гняв на Бога за греховете на цялото човечество. По този начин Той "изкупва" живота на всички, които вярват в Него и "в Него" (израз, който често се използва от новозаветните автори) те получават правото да прекарат вечността с Бога. Това се разбира под "спасение" от всички християнски деноминации.

Определени различия идват от представите какво става с човешката душа след смъртта. Римо-католиците вярват, че не всички вярващи в Христос непосредствено отиват при Бога след смъртта си. Т.е. душите на някои вярващи не са достатъчно пречистени от греха приживе и не е възможно да се изкачат веднага в присъствието на Святия Бог. Затова се налага да прекарат известно време на едно междинно място, наречено "чистилище" преди да отидат на Небето. Какво става там... не знам, но като резултат те се освобождават от остатъците от грешната си природа, т.е. пречистват се. Доколкото знам, от Чистилището не се ходи в Ада.

Това е една от доктрините, които се отхвърля от Реформацията (родоначалник на протестантството), понеже самата нужда от чистилище след земния живот на човека предполага, че вярата в Исус Христос не е единствено достатъчна за спасението на човека, т.е. човек трябва към нея да добави нещо, което може евентуално да се окаже недостатъчно. Но това противоречи на разбирането, много ясно прокарано в Библията, че Бог е Авторът на човешкото спасение и че изкуплението, което Исус Христос извършва е съвършено.

Виж, защо темата се експлоатира в киното нямам и най-малка идея. Не ми идва на ум нито един такъв филм.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 03 Юли 2008 11:32 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здравейте и от мен!

Първо, по въпроса за филмите и интереса им към ада, пъкъла и чистилището. Аз също съм забелязал, че дори във филми, посветени на темата (примерно "Споун" (Spawn), където главният герой си имаше вземане-даване с рогатия и беше в пъкъла), фантазията на авторите се отпуска мощно и всичко е много зрелищно (т.е привлича повече потенциалните зрители), докато за Бога и Царството се спомена само мимоходом само веднъж в едно изречение (дано паметта не ме мами), въпреки очевидните необятни полета за фантазиране и творчество какво пък може да представлява Раят. Мисля си, че злото е по-привлекателно за човека и той с интерес го проучва в дълбочина. Другото е изтъркана тема, някакви си напудрени ангелчета и самодоволно съществуване във вечността, на кого ще му е интересно такава пенсионерска скука! Както и да е, аз копнея да я видя и преживея! :)

Потърсих информация за чистилището и гугъл е пълен с неща по темата. Едно интересно място беше някаква жена, която (според нея) имала дарбата да може да влиза във връзка с душите в чистилището и "да им помага" да преминат "по-скоро" в Небесното царство, т.е по-скоро от иначе нужния срок за "доизчистване" и ставане достоен да влезеш в Божието присъствие. Според автора на статията (който прави интервю с жената и чийто стил е като на ентусиазиран комсомолец от соц-времето), в историята на католическата църква е имало и други християни, преживявали подобни опитности, контакти с душите на вече отминалите от този свят. В общия случай необходимото за съкращаване на времето в чистилището според жената е отслужването на няколко меси в чест на отминалия човек и молитви за мъртвите.

Ето и моя коментар: Като цяло нещата много ми напомниха на човек, който общува с мъртвите, но в християнски контекст. Въпреки това, жената твърдо отсича, че всички спиритисти и медиуми са от Сатана и работят с неговата сила и под негова власт. Също така тя дава аналогия за нуждата от чистилище:

Цитат:
Suppose that one day a door opens, and a splended being appears, extremely beautiful, of a beauty that has never been seen on earth. You are fasinated, overwhelmed by this being of light and beauty, even more so that this being shows that he is madly in love with you -- you have never dreamed of being loved so much. You sense too that he has a great desire to draw you to him, to be one with you. And the fire of love which burns in your heart impels you to throw yourself into his arms.

But wait -- you realize at this moment that you haven't washed for months and months, that you smell bad; you nose is runing, your hair is greasy and matted, there are big dirty stains on your cltohes, etc. So you say to yourself, "No, I just can't present myself in this state. First I must go and wash: a good shower, then straight away I'll come back."

But the love which has been born in your heart is so intense, so burning, so strong, that this delay for the shower is absolutely unbearable. And the pain of the absence, even if it only lasts for a couple of minutes, is an atrocious wound in the heart, proportional to the intensity of the revelation of the love -- it is a "love-wound".

Това описание звучи логично, но някак в цялостния контекст останах с друго впечатление, за вид наказание, вид минаване на поправителен изпит, не на желание да се пречистиш, породено от любов, а по-скоро забрана да влезеш в Царството, какъвто си. Също така изпъква необходимостта ЧОВЕК да НАПРАВИ нещо за теб, за да бъдеш "спасен", да се моли за теб, да принесе жертва (месата) за теб, да страда вместо теб известно време и т.н, което ми прилича на отклонение от посланието на Библията, че Бог бе достатъчна жертва за всичко и всички.

Също жената споменава, че има много пътища към Бога и (като че ли) християнството е само един от тях:

Цитат:
Maria, I'd like to ask you: have people from other religions -- for example, Jews -- come to visit you?

Yes, they are happy. Anyone who lives his faith well is happy. But it is through the Catholic faith that we gain the most for Heaven.

Като цяло интервюто остави впечатление у мен, че в Божието царство се влиза относително лесно с малкото неудобство, че трябва човек да прекара известно време в чистилището. Обратно на това Исус учи, че пътят и вратата към Царството са тесни и малцина влизат през тях. Ето един пример:

Цитат:
One day, I was on a train and in my compartment there was a man who didn't stop speaking evil of the Church, of priests, even of God. I said to him: "Listen, you don't have the right to say all that, it's not good." He was furious at me. Afterwards, I arrived at my station, I got down from the train, and said to God: "Lord, do not let this sould be lost."

Years later; the sould of this man came to visit me; he told me that he had come very close to Hell, but he was saved simply by this prayer I had said at that moment!

Други хора могат да правят добри дела, особено дела на милосърдие и благотворителност, в името на починалия човек. Така той минава по-лесно през чистилището според Мария. Тези добри дела се измерват в печално известните индулгенции, практика, която официално все още се практикува в Католическата църква. Те не са на всяка цена купувани с пари, а с правене на добри неща, казване Х пъти на някаква молитва или подобни смиряващи и облагородяващи човека дела. Наистина тук особено силно усетих разликата в доктрините на Католическата църква и протестантското богословие. За мен звучи напълно чуждо Божията ръка да не може или да не иска да спаси човека по Своята благодат и милост чрез вярата на човека. Ако приемем обратното за вярно, идеята за чистилище е логична и последователна.

Доколкото прочетох, православните църкви вярват подобно и различно в същото време нещо. Те също споделят нуждата и ползата от молитвата за мъртвите, но разликата е следната: според католическия възглед вечната съдба на човека се решава веднага след смъртта му и възможностите му са три:
1. Небето, ако е праведен и е вършел добри дела
2. Чистилището, което след време преминава в Божието царство за човека
3. Пъкълът, без право на обжалване

Православните църкви не споделят идеята, че съдбата на човека се решава веднага след смъртта му, а чак на Големия съд в Последния ден, заедно с всички други хора, живели накога. Т.е междувременно ние, живите от Божията Църква, можем да ходатайстваме за отминалите вече хора. И двете виждания съответстват на твърдението в Евреи, че човек живее веднъж и след това отива на съд, но разширяват твърдението с допълнителни детайли, правилно или не. Безкрайна е Божията милост и не бива (а и не можем) да я ограничаваме, въпросът е кога и колко можем да се надяваме, без да знаем тайните на Божия промисъл. Опасността е да влезем в осъдените като еретични от Църквата идеи за универсализма (всички хора накрая ще бъдат спасени някак си) и апокатастазиса, окончателното помиряване на Бога със сатана и демоните му в края на Историята вместо вечното им осъждане в Пъкъла, заедно с нечестивите хора, отхвърлили окончателно Божията протегната ръка.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Юли 2008 19:08 
Offline

Регистриран на: 02 Май 2007 00:23
Мнения: 3
Та значи и с чистилището е като с другите неща - икони и т.н.
Реално няма библейско основание да смятаме че има такова / и разбира се бързам да се застраховам - няма основание да смятаме че няма....

Наскоро гледах Пророчеството с Кристофър Уокън в ролята на Гавраил. Там той беше паднал и вършеше разни безчинства само за да открие най-злата душа на умрял Земята за да му помогне в борбата му с Бога. (даже няма да коментирам подобни нелепости). После гледах Гавраил. Пак Гавраил. Много го харесват да му използват името. Може би защото той е единствения ангел чието име е употребено в Новия Завет. Знам ли. Там действието се развиваше в Чистилището, което падналите ангели се опитваха да превземат за да го ползват като аванпост за борбата им със Създателя. Уау. В този филм имаше по-малко фрапиращи глупости отколкото в Пророчеството, но пак си беше напълно недоктринално.
Компютърните игри са пълна трагедия. Сякаш са създадени за да внушат на играча че може да се справи и без помощта на Бога. А, май точно затова са създадени?!

И се чудя - защо няма нищо свястно по тази линия - толкова ли няма християни творци или какво? Може би е прекалено трудно да се направи нещо ангажиращо (забавляващо) което да не включва насилие, може би грешната човешка съдба наистина не може да се откъсне от това влечение...а може би не е по волята на Бога ..?!

Както и да е, това е малко встрани от темата за чистилището. Благодаря за информациите :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 10 Юли 2008 09:09 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Интересни наблюдения над конкретните произведения и игри, Недко! Аз имам също сходни впечатления от всичко, третиращо темата.

nedko написа:
Може би е прекалено трудно да се направи нещо ангажиращо (забавляващо) което да не включва насилие, може би грешната човешка съдба наистина не може да се откъсне от това влечение...а може би не е по волята на Бога ..?!

Въпросът ти е много резонен и ме наведе ме мисълта "какво е за нас изкуството, как го възприемаме и *консумираме*"? Нещо, което самият аз съм приемал през целия си живот за даденост, е че филмите, музиката и всякакво друго изкуство са създадени, за да "забавляват". Нещо като кранче за душевна лимонада от шест стотинки: когато ти се припие или те стегне нещо шапката си го отвърташ, наточваш си една чаша и за пет минути я изпиваш. Чувстваш се удовлетворен. С други думи отивам на кино, защото "ми се гледа нещо тази вечер" или си пускам някаква музика "за да ме отпусне малко". Така гледаме и екшъните по телевизията и слушаме радио, като фон. Като че ли и по-голямата част от киностудията и всички медии насърчават консумативното отношение към изкуството, като качеството на даденото творение може да се измери с това доколко е успяло "да удовлетвори" тези нужди на човека, да му погъделичка сетивата, да погледа малко насилие и взривове преди лягане, за да изпусне парата на стреса.

Което не е лошо само по себе си, особено ако ставаше дума за релаксиращ масаж или ароматотерапия. Но това е *изкуство* и като че ли основната разлика с масажа е, че изкуството е призвано да вдъхновява, да провокира, да говори, да задава въпроси, да предизвиква човека да се променя към по-добро. Това доста често не е комфортно за човека, съответно и не се "търси" толкова много. Представи си например някоя екшън игра, в която ти дават специално бонус точки, ако проявиш милост към някой противник, примерно извънземно чудовище с малките си, което е миролюбиво! То не че има миролюбиви извънземни чудовища, това е аксиоматичен факт от киното :lol:

Затова се дразня на себе си, когато гледам някой филм по ТВ, само защото нямам какво друго да правя. Усещам, че влизам в руслото на същата индустрия и стереотип, против който имам силни възражения. Затова и харесвам музиката, на която мога да прочета текста, да разбера какво опитва да каже авторът й, какво го е мъчило и напъвало отвътре да твори. Противопоставено на доста стилове електронна музика, където целта на музиката е не да ти говори, а да въздейства на инстинктите и да те "включи", ако може, в състояние на полутранс. Ако е добра електронна музика, тя предизвиква еуфория и променено съзнание, но и едничка мисъл не прехвръква по време на слушането й. А ти ми говориш за някакво си чистилище, за истинни неща, за доброто и т.н :D

Казано с едно изречение, съвременните занаятчии, правещи изкуство, често се целят в различно място от това, което самите ние търсим. Наша отговорност е да насърчаваме или не тази тенденция. А има и добри филми, говорещи по темата, макар и единици :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 17 Юли 2008 12:22 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Включвам се малко късно и затова ще се върна към основния въпрос на Недко, макар че темата "Защо християните не могат да правят стойностни и художествени филми?" е не по-малко интересна :-)

Не съм запознат как точно и кога се е зародила и развила доктрината за Чистилището на Запад, но все пак имам идея за възможните библейски основания. Те са свързани с доктрината за делата на вярата, която не е чак толкова проста, колкото понякога се интерпретира в евангелските кръгове. Наистина, трудно може да се защити твърдението, че делата имат някакво отношение към спасението и, по-точно, към загубата на спасението. Ап. Павел обаче говори за "награда" и увещава вярващите към старание и подвиг, за да я получат.

"Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите." (I Кор. 9:24)

На други места в двете Послания към коринтяните, той отново говори за това:

"Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е. Този, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда. А този, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън." (I Кор. 3:11-15)

"Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него. Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло." (II Кор. 5:9-10)

И пак, за самия себе си:

"Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, - като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса." (Фил. 3:14)

Изразът в първия цитат "ще се избави, но като през огън" се тълкува от някои в смисъл, че вярващият не може да загуби спасението си, но може да загуби наградата си. А тя е свързана с това доколко ревностно е изпълнявал Божието дело през живота си и какъв реален плод е принесъл за Царството. Или с други думи, "градежът със слама и сено" се разваля и не устоява в новото творение. В контекста на Посланието към коринтяните това може да се разбира като резултатите в изграждането на Църквата, т.е. довеждане на нови хора до вярата и работа по тяхното израстване като християни.

Звучи напълно логично, че Господ справедливо отчита добрата, ревностна работа на някои християни и немарливостта и непослушанието на други. Това е смисълът и на цитата от II Кор., където думата, преведена със "съдилище" (гр. bema), не означава "съдебна зала" (където се издават смъртни присъди за углавни престъпления), а "място за преглед на делата и издаване на награди". Или иначе казано, накрая Господ ще направи преглед как отделният вярващ е използвал дадената му благодат през живота си. На когото повече е дадено, от него и повече ще се изисква. Така се връщаме към поученията на Самия Христос в Евангелията и някои от притчите Му. Особено в притчата за талантите наградата е реципрочна на "печалбата" за господаря: за 10 таланта печалба - управление на 10 града и т.н. (каквото и да означава това).

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 17 Юли 2008 12:29 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Та ако продължим по темата за Чистилището, изглежда ми вероятно тази доктрина да се е зародила на основата на учението за наградата на вярващите. Души, които са изгубили наградата си, трябва да "преживеят" това ("да претърпят загуба", цитатът от I Кор. 3 глава), преди да влязат в райското блаженство, където вече няма да има скръб, нито сълзи. Разбира се, съгласно православното и католическото учение, Църквата може да помогне на всеки светия, жив или мъртъв, в каквато и беда да се намира в момента, със застъпнически молитви. Оттук до учение за Чистилището вече има само една крачка: Църквата просто принася молитви за по-скоро "претърпяване на загубата" на душите в Чистилището, чиято работа за Царството не е устояла и те трябва да се освободят от тази вина, преди да бъдат приети в това Царство.

Това обаче е изцяло моя интерпретация; пак казвам, не съм запознат с католическото учение по въпроса.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 17 Юли 2008 12:40 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Най-сетне, по този сложен въпрос православното учение се различава съществено от католическото. Православната църква не вярва в съществуването на Чистилище, но повечето православни автори говорят за митарства (т.е. митници, пропусквателни пунктове), през които душата преминава през 40-те дена между смъртта и възнесението. (Оттук влезлият в българския разговорен език израз "Минах през големи митарства".) Всяко митарство е своего рода изпит за (не)привързаността на душата към някой траен грях/порок по време на земния живот: има митарство за сребролюбие, за блудство, за убийство и т.н. Ако даденият човек не е бил склонен към такъв грях, той минава лесно през съответното митарство; ако ли не, лошо - може да попадне в ада и затова... са необходими постоянните застъпнически молитви на Църквата. По тази причина някои хора плащат на свещеник всекидневно да споменава в молитва името на починалия до навършването на 40 дена от смъртта, т.е. до свършване на митарствата.

Подробно и изключително картинно (да го кажа другояче, зловещо и гадно) това учение е развито в книгата на йеромонах Серафим Роуз "Душата след смъртта". Издадена беше на български преди повече от 10 години. Авторът е бивш американски протестант, обърнал се към православието, и може би затова е особено фанатичен и нетърпим дори към "православните критици на учението за митарствата" (явно има такива). Аргументите му обаче не се основават на Библията, а почти изцяло на виденията на някоя си блажена Теодора.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 17 Юли 2008 14:29 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Тодоре, изключително интересни неща разказваш! :)
Можеш ли да допълниш повече по темата за 40-те дни? Макар и гадна и зловеща картина, защо 40 дена и как се вписва в идеята за спасението по благодат чрез вяра, което православната църква изповядва? Не вярвам да идва от факта, че Господ е ходел 40 дена по земята и се е явявал на учениците, за да ги насърчава и поучава.

Иначе и аз съм чувал подобни видения на преживели ги и в момента живеещи още хора, за преминаване през "сфери" все по-нагоре, където демоните се опитват да спрат човека и да го обвиняват, не знам дали е същото, описано от Роуз.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 17 Юли 2008 15:17 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Pauli написа:
Макар и гадна и зловеща картина, защо 40 дена и как се вписва в идеята за спасението по благодат чрез вяра, което православната църква изповядва? Не вярвам да идва от факта, че Господ е ходел 40 дена по земята и се е явявал на учениците, за да ги насърчава и поучава.


Учението на Православната църква за спасението е сложно да се обобщи в няколко изречения. Да, спасението е "по благодат чрез вяра", но ключовият момент е как се усвоява благодатта. Доколкото съм запознат, православният отговор е, че благодатта се усвоява главно чрез участие в тайнствата, тайнствата се отслужват от Църквата и без общение в тайнствата, спасението изобщо не е сигурно. А и със общение пак не е сигурно. Едно от тайнствата е изповедта (в частност, непосредствено преди смъртта), а за заупокойната литургия не съм сигурен, макар че тя също е важна. Така човек се нуждае от благодатта и след смъртта си, поне докато премине през митарствата. (Вероятно има различия между православните автори по този въпрос.)

А иначе периодът от 40 дена съответства точно на времето между Възкресението и Възнесението. За православните вярващи примерът на Христос показва точно какво се случва с душата скоро след смъртта. В продължение на 40 дена тя обикаля земята и особено тези места и хора, към които е била особено привързана приживе, едновременно с митарствата. (Оттук твърденията на много хора, че са имали видение/контакт с починалия през този период.) Според мен тук личи известна идейна връзка с учението за Чистилището - необходимо е време душата да се отърси от земните си "привързаности" (грехове, обич към хора или към места), за да премине окончателно във вечността.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 18 Юли 2008 13:59 
Offline

Регистриран на: 02 Май 2007 00:23
Мнения: 3
Благодаря ти Тодоре, за препратките към Библията! Както и за православните схващания по въпроса - не бях запознат с тях, а е полезно да се знаят, та да може да се разговаря на тази тема спокойно когато стане нужда.

Цитат:
съгласно православното и католическото учение, Църквата може да помогне на всеки светия, жив или мъртъв, в каквато и беда да се намира в момента, със застъпнически молитви.


Това изглежда малко смущаващо. Всъщност не виждам в посочените цитати нещо което да дава основания че молитвите на Църквата биха били в помощ на умрелия. Има ли такива? Мисля че според протестантството е "каквото било - било" и няма смисъл от повече молитви за душата на човека след смъртта му?

Само рамишлявам: дали не е възможно точно Ада да е мястото за пречистване чрез огън?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Юли 2008 10:22 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
nedko написа:
Всъщност не виждам в посочените цитати нещо което да дава основания че молитвите на Църквата биха били в помощ на умрелия. Има ли такива? Мисля че според протестантството е "каквото било - било" и няма смисъл от повече молитви за душата на човека след смъртта му?


Извинявам се, че пак се включвам със закъснение, но такава ми е напоследък програмата :-/ Лично аз не се сещам за точни цитати, подкрепящи учението за застъпническите молитви за мъртвите - то се извежда в контекста на цялостното учение за Църквата като общност на живите и на починалите светии:

"... но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници (подчертаването е мое - Т.), при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри |неща| от Авеловата." (Послание към евреите, 12:22-24)

И както можеш да помолиш някой жив християнин да се моли (застъпи) за теб, така можеш да помолиш и някой отминал от този свят светия. (Това е православната обосновка на молитвите към светиите и към Богородица.) Обратното също е вярно - членовете на Църквата, които са още на тази земя, могат да се молят и за онези, които вече са я напуснали. Но всичко това са по-скоро логически следствия в контекста на конкретно богословско разбиране за Църквата, отколкото библейско учение. Както показват разсъжденията на Серафим Роуз, те се подкрепят от някои Предания, но не и от Светото Писание.

Лично аз не виждам защо трябва да "пристъпваме границите на писаното". А и в случая това крие опасността да избягаме от отговорността да свидетелстваме за Христа, докато хората са живи! Лесно е да се молиш за вече починалия - далеч по-трудно е да му говориш за Господа приживе, особено ако се противи и хули.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Юли 2008 10:30 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
nedko написа:
Само рамишлявам: дали не е възможно точно Ада да е мястото за пречистване чрез огън?


По този въпрос учението на Новия Завет е доста категорично: Адът е място (състояние) за вечното наказание на бесовете и въобще не е предначен за хора, камо ли за пречистването им!

"Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели." (Евангелие от Матей, 25:41)

"И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове." (Откровение на Йоан, 20:10)

Това е състояние на вечна дезинтеграция и мъка и затова предупрежденията на Самия Христос са сурови:

"И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, [дето "червеят им не умира, и огънят не угасва"]. И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"]. И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, дето "червеят им не умира, и огънят не угасва". (Евангелие от Марк, 9:43-48 )

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 13 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group