Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 21 Сеп 2019 02:33

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 16 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 15 Юли 2006 09:35 
Offline
Аватар

Регистриран на: 03 Яну 2006 14:33
Мнения: 3
Местоположение: София
Мислех си за това, че така и така повечето от нас използват Интернет постоянно, можем да се възползваме от предимството да споделяме заедно тук повече за това кой какво чете от Библията в момента.

Това ми хрумна една вечер вкъщи докато четях Йона, бях сама и се чудех над молитвата на Йона (какво казва човек на Бога в доста напрегнат момент като неговия, и постоянните препратки към Неверните в някои от старозаветните молитви). Сега в момента обаче залягам над Марк. До шеста глава още не съм открила ситуация в която Исус отказва да обясни противоречивите си действия на фарисеите. Откривам че това тяхното не е неразбиране на идеята за Месия, а чисто непокорство.

Много ще се радвам и вие да споделите какво четете в момента, какво откривате в Словото. (п.с. - тази тема не е за тълкувание, богословие и поучаване на човека отсреща, а просто за споделяне в единомислие на това какво четете ВИЕ)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 16 Юли 2006 12:55 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Привет Deputy Pig! Поздравления за добре избраната и формулирана тема. Така напомняте, че Библията първо трябва да се чете и то редовно, а после да се тълкува или да се поучава чрез нея. Все пак споделеното мнение често предизвиква отзив у другите и този отзив не бива да се възприема като стремеж за поучение ;-)

Затова ми позволете малък отзив върху Евангелието от Марк. Идеята за Месия не е била разбирана правилно не само от фарисеите, но и от самите апостоли. (Дори след Възкресението последните продължават да Го питат: "Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?") А и на този ранен етап от обществената Си дейност Исус не само не бърза, но и не иска да открива Кой е Той. Марк, например, разказва, че Той забранява на нечистите духове да разкриват самоличността Му (3:11). Неговото убеждение е, че само Отец, Който е на небесата, може да открие на човека Кой е Месия (Мат. 16:17). А подходът Му е изненадва и предизвиква слушателите Си, да ги накара да се замислят върху настъпващото Божие царство и своето място в него. Затова им говори с притчи, без да обяснява повече на никого, освен на учениците Си. Действията Му също хвърлят ред предизвикателства към набожните съвременници. В техните очи те не са противоречиви, а просто скандални (българският превод на тази дума е съблазнителни). Изправен пред такъв Човек, ти не можеш да останеш равнодушен. Той е толкова необикновен, че просто те принуждава да вземеш отношение; да Му се довериш или не, дори когато не Го разбираш достатъчно. Бедата на мнозина от религиозните авторитети по онова време е била, че изобщо са отказали да вземат отношение, а предварително са Го отхвърлили според своите човешки критерии. Това, което е актуално и за нас днес, е че не различното гледище, а предубеждението и отказът от дебат са най-големите пречки пред разпространението на християнството.

Иначе аз от тази сутрин започнах да чета книгата на Езекиил ;-) Последните две лета се занимавам (в малкото си свободно време за Библията) със старозаветната пророческа литература. Удивлявам се защо Бог е избрал да даде особени мистични преживявания и видения на някои хора. Какво е било предназначението на това?

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 17 Юли 2006 21:12 
Offline

Регистриран на: 02 Май 2005 15:13
Мнения: 13
Местоположение: София
здр. и от мен.
Наистина, много добра тема.
Тази тема е необходима, като голяма обица. И в библейските времена мъжете са носили такива украшения / отличителни знаци), не само жените, а ако днешните християни искат тотално да се дистанцират от една такава практика на съвременната мода, то поне да си подръпват една виртуална обица, която да ги заболява и да им припомня, че четенето на Библията е много важен елемент от християнския живот.

Иначе виждам, че авторката на темата е истински нет артист и ще се радвам да направим дискусия за съвременната култура. :)

_________________
член на екипа "Култура и изкуство" на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юли 2006 09:44 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здрасти, Депюти :)

Добре дошла!

Онзи ден (онази нощ) точно преди да си легна наслуки отворих Псалмите и попаднах на един от тях, който се оказа основата на текста на една любима моя песен на Hillsong - Made Me Glad, в нея се пее:

You are my shield, my strength, my portion, deliverer
My shelter, strong tower, my very present help in time of need

И хоп, попадам на Псалм 18 съвсем случайно, където виждам в един от най-напрегнатите за мен моменти тази година:

Обичам Те, Господи, сила моя!
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой,
Бог мой, канара моя, на Когото се надявам,
Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.
Ще призова Господа, Който е достохвален;
Така ще бъда избавен от неприятелите си.

Беше много хубав момент, да откриеш част от красотата на Словото и да бъдеш успокоен в Неговата ръка!

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 18 Юли 2006 12:30 
Offline
Аватар

Регистриран на: 03 Яну 2006 14:33
Мнения: 3
Местоположение: София
здравейте Тодор, Ваня и Павка
Радвам се да чувам какво си случва при вас (Тодор, пиши какво още намираш в Езекиил при - предполагам - поредния му прочит). И аз съм се питала дали Бог продължава да използва подобни пророчески видения и днес и как човек да Му служи според тях без да изглежда странен и ненормален.

Аз четох за смъртта на Йоан вчера (Марк 6-та) и (знам че е малко пристрастно,но) разсъждавайки напоследък колко индивидуално Бог работи с всеки, замислих се за живота на Йоан - как не е бил планиран той да има свое семейство и колко ненадейно е свършил. Мислех си също как сигурно Йоан се е радвал да вижда че Ирод го слуша "с удоволствие" и сигурно се е надявал че ще потърси спасение (както ние се надяваме за тези които срещаме и ни приемат положително). И после тази смърт, като резултат от нечия омраза...

Това е странното за Ирод, че има духовен интерес но само дотам.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 18 Юли 2006 13:20 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Deputy Pig написа:
Това е странното за Ирод, че има духовен интерес но само дотам.

Да, много хора и днес са така, любопитни са, имат интерес, но разберат ли, че нещата се отнасят до ТЯХ, се дръпват уплашено. За днес това е нормално, но за тогавашното общество, силно повлияно от Словото, наистина е странно.

Пък аз разсъждавам тези дни (покрай сватбата, на която бях кум) за Ефесяни 5 глава и заръката на Павел към мъжа и жената в брака, даже ни го прочетоха в църквата по време на бракосъчетанието там. Много хубави и полезни думи :)

22. Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа;
23. защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото).
24. Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.
25. Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,
26. за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото,
27. за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.
28. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Римляни
МнениеПубликувано на: 19 Юли 2006 18:29 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Здравейте.

С удоволствие ще се включа и аз, пък и бих се радвал на коментари и отзиви...

От тази седмица започнахме с един приятел да изучаваме Посланието на ап. Павел към римляните. Та това чета сега. Искам да ви обърна внимание на една негова забележка (на моя приятел, не на апостол Павел) -- за девалвиралото значение на думата "слава" днес.

"Който [Бог] ще въздаде на всеки според делата му: вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата..." (Римл. 2:6-8)

Естествен беше въпросът, как трябва да разбираме "слава", и не е ли малко нередно е суетно да търсим слава? Потърсихме паралел в един друг пасаж. Какво мислите, дали е коректно това? (Подчертал съм думите, които се повтарят на двете места.)

"Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда...
Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини." (Римл. 1:18,22-23)


В тази светлина, излиза, че горният пасаж просто повтаря упрека, че човеците не търсят Божията слава, а в своята твърдоглавост и упоритост избират активно да си затварят очите за нея. По-точно, заменили са я с всякакви други неща. Може би това е причината търсенето на слава да предизвиква отвращение днес? Просто днес под "слава" разбираме нещо, което действително е достойно за отвращение, но няма нищо общо с това, което трябва да разбираме.

Извинявам се, че преминах в тълкуването, просто няма как да споделя това без нашето тълкувание :)

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Римляни
МнениеПубликувано на: 20 Юли 2006 10:24 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
A, че защо се извиняваш за тълкуванието, на мен ми беше много полезно, отдавна не съм чел Римляните, а и не си спомням пасажа за търсенето на слава. Извадено от контекста, може да звучи много превратно, така че тълкуванието е много добро и полезно :)

Аз пък трябва да чета и направя малки библейски прочити с дечицата на предстоящия за мен летен лагер, като през дните ще гледаме целия псалм 139 на отделни групи стихове. Някой знае ли добро тълкувание на псалма, по възможност ако е и в електронен вид за лесно печатане? Особено проблемен е за мен донякъде краят на псалма, където Давид казва:

21. Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе?
И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22. Със съвършена омраза ги мразя,
За неприятели ги имам.

Затруднявам се да обясня на дечицата тези стихове в светлината на любовта и обичта дори към нашите врагове. Хана от нашата църква ме насочи към разбиране на стиха, но ще ми е интересно да чуя как го разбирате вие :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Римляни
МнениеПубликувано на: 20 Юли 2006 14:48 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Pauli написа:
Затруднявам се да обясня на дечицата тези стихове в светлината на любовта и обичта дори към нашите врагове...


Ами, мисля, това са две различни неща -- вникването в смисъла на библейския текст и това как може да бъде обяснен на деца. Но със сигурност, за второто е нужно първото, докато първото не подсигурява автоматично второто...

За общуването с деца нямам голям опит, обаче в едно съм сигурен -- човек трябва да е много ясен и открит. Може би, проблемът не е толкова дали ще схванат това, което им обясняваме, а дали не бягаме някъде по тъча, докато им обясняваме. Така че, това си е голямо предизвикателство за човек да стигне до дълбочината на смисъла, защото иначе не би могъл да го обясни достатъчно ясно и разбираемо... Подходът "нали се сещаш?" може би не върви...

Сещам се за един друг псалм, пак писан от Давид:

"Мразя ония, които почитат суетните идоли;
Но аз уповавам на Господа."
(Псалм 31:6)


(Срещал съм подобни изрази и на други места, но сега не ми идват на ум.) Дали не казва в Пс. 139 същото? Не знам... просто наблюдение...

Но, ето няколко общи въпроси, от които аз бих тръгнал, за да си изясня разбирането: Има ли около нас неща, които заслужават нашата ненавист и погнуса? Омразата и гневът дефект ли е? Защо ги има у Бога? А защо ап. Яков казва, че "човешкият гняв не върши божията правда"? Какво точно не е наред с човешкия гняв? Това, което не е наред, има ли го при Давид в Пс. 139, или той има нещо друго предвид?

Следват няколко по-трудни въпроси, обаче обикновено точно трудните въпроси, са тези, които улучват десятката: Случва ли се Божият гняв да е насочен върху хора? (Очевидно, да.) Защо, Бог не обича ли всички хора? Отец обича ли Сина? (Безспорно.) Защо излива гнева Си върху Него на кръста?

Струва ми се, че трудността в тълкуванието на такива текстове идва от това, че лесно ни е да приемем като принцип, че "Бог мрази греха, но обича грешника". Но Библията не е изтъкана от студени принципи. Недостатъкът на последния е, че абсттрактно "зло" или абстрактен "грях" не съществуват. Те винаги са прикачени към нечия личност. (Поне първите 3 глави на Посланието към римляните ми говорят за това: "Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците")

Според мен това са трудните въпроси. Иначе, ако имаме яснота по въпроса за Божията любов към нас, връзването със заповедта да обичаме враговете си е просто. Нали имаме заповед да подражаваме на Него?

Надявам се да споделиш (и на нас като на деца) как имаш намерение да обясниш тези работи ;)

_________________
Ивайло Атанасов


Последна промяна Ивайло на 31 Юли 2006 10:58, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 28 Юли 2006 14:35 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Според мен думите на Давид в Пс. 31 и 139 трябва да се разбират изцяло в контекста на богословието на Завета, характерно за библейската еврейска мисъл и в някои отношения доста различно от новозаветното учение. Евреите имат съзнанието на народ, избран от Бога; народ, с който е сключен свещен Завет на Синайската планина. Всички евреи, които се отклоняват от този Завет, попадат пряко под ужасяващите проклятия от Второзаконие 28 глава. Те са онези, които "мразят Бога и се повдигат против Него". Верността към свещения Завет изисква тяхното осъждане, а в много случаи и публично умъртвяване (чрез камъни). Омразата към тях, за която говори псалмопевецът, е по-скоро негово задължение, отколкото чувство. В това можем да се убедим и от контекста - в 139: 19 се изразява увереност, че Господ скоро ще порази тези отстъпници.

Новозаветното разбиране за любовта и омразата е доста различно. В и чрез Христа се разкрива тайната и дълбочината на човешката личност. Именно Той изважда наяве "помислите и намеренията на сърцето" (Евр. 4:12), Той разграничава ясно греха от грешника и поставя пред последователите Си изисквания, насочени към тяхното сърце (напр. в Нагорната проповед). Като Завет, достъпен за всички хора, Христовият Завет е отворен и за враговете ни, и за най-големите грешници. В него не са предвидени проклятия, освен най-страшното, вечното. А работата на християните е да избавят хора от него.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 02 Авг 2006 11:03 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Добре, но това не създава ли чувство на непоследователност в двата завета у четящия? Бог променя някои от заповедите си към народа Си (или те важат само за евреите, но не и за езичниците-християни), това спада ли към подобен род промени?

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 03 Авг 2006 09:54 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Pauli написа:
Добре, но това не създава ли чувство на непоследователност в двата завета у четящия? Бог променя някои от заповедите си към народа Си (или те важат само за евреите, но не и за езичниците-християни), това спада ли към подобен род промени?


Попадаш право в сърцевината на заветното богословие ;-) Библейската история може да се разглежда като последователност от завети (свещени договори) между Бога и отделни личности/народи, избрани за изпълнение на определена мисия. Синайският завет, сключен между Господ Яхве и народа на Израил с посредничеството на Мойсей, е продължение на поредицата от завети с Адам (Бит. 1-3 глави), Ной (Бит. 9 глава), първи с Авраам (Бит. 15 глава) и втори с Авраам (Бит. 17 глава). (Заветите с Авраам по-късно са потвърдени със сина му Исаак и внука му Яков.) При всеки нов завет Бог разкрива все повече Себе Си на човечеството и поставя нови изисквания - "комуто е дадено повече, от него и повече ще се изисква" . Ако при заветите с Ной и Авраам се иска да ходиш пред Бога "непорочен" (Бит. 6:9, 17:1,2), изискванията към народа на Израил са много по-комплексни и са разгърнати в Закона (Изход-Второзаконие). Едно от тях е да се отстраняват решително от обществото тези, които внасят съблазън (чрез разпоредбите за смъртно наказание на някои грехове) или открито призовават към отклоняване от Завета. Авторът на Пс. 139 дава емоционален израз на ревността си да пази този принцип. Но принципът все пак е юридически и не предполага омраза и окончателно морално осъждане на личността. (Окончателният съд е оставен в ръцете на Господа още в Стария Завет.)

Новият Завет е не просто последният в поредицата, но и НОВ в качествен смисъл. Всички исторически мисии на Божиите избраници се събират, намират своя смисъл и се изпълняват в личността на Месията. Изискванията от Бога към човека са максимални и са насочени към самото ни "сърце", ядрото на личността. И те не могат да се изпълнят без радикално обновление на личността. (Особено изискването да обичаш враговете си, така както Бог обича всички.) Такова обновление става чрез новорождение и вяра в Христа и е изпълнение на обещанието за "ново сърце", дадено чрез пророка (Езек. 36:26).

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 03 Авг 2006 10:26 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Благодаря за ценните разсъждения, Тодоре :)

Казаното от теб може ли да се обобщи с думите, че Бог е казвал и разкривал постепенно все повече и повече и невъзможното за хората като поставени заповеди пред Израел и Давид (да обичаш враговете си) стават възможни с идването на Месия и даването на ново сърце от Святия Дух? Ако интерпретирам неправилно думите ти, моля те да ме коригираш :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: II Царе 12 гл.
МнениеПубликувано на: 27 Окт 2007 21:29 
Offline
Аватар

Регистриран на: 11 Окт 2005 21:13
Мнения: 116
Местоположение: София
Здравейте!

Тази тема отдавна замлъкна та рекох да я посъбудя.

По принцип в ежедневното си време за размишляване върху Библията следвам системата на Робърт Мъри Макчейн (Robert Murray M'Cheyne), който дава по четири откъса от различни книги на Библията всеки ден. По този начин за една година успяваш да прочетеш веднъж целия Стар Завет и два пъти - Новия Завет и Псалмите. Планът за четене е разделен на два откъса за лично четене и два за семейно размишление. Аз лично ползвам съвременната разработка в два тома на Д. А. Карсън, съпроводена с коментарни бележки. Карсън смята, че в нашето забързано време не са малко онези, които не разполагат с времето или посвещението да прочетат толкова голям материал всеки ден, затова в коментарните си бележки първият том следва първите два прочита за всеки ден, а вторият том коментира другите два.

Когато преди няколко години започнах да следвам тази система на четене на Библията, имах амбицията да чета всичко определено за деня, но след като се ожених вече подходих по-реалистично. :-) Сега със съпругата ми се стараем да следваме последователно системата, но само с два прочита на ден. Предимството на оригиналната система на Макчейн е, че четеш наведнъж от няколко (в моя случай само две) книги в Библията. По този начин не се загубваш само в Стария или Новия Завет, ами постоянно поддържаш своеобразен диалог между двата, което понякога води до много интересни наблюдения и връзки. Освен това, дори да си стигнал до някое от "по-скучните" места (1 Летописи 1-9 гл. например), другият откъс поддържа интереса ти и осмисля времето, прекарано в размишления.

Днес стигнах до определения за 16 септември прочит (защото съм започнал този път още през миналата година, пък и понякога пропускам), а именно II Царе 12 гл. и II Коринтяни 5 гл. (http://www.gnpcb.org/product/1581348150/browse/285#browse). По-специално се замислих отново за случващото се с Давид в пасажа от Стария Завет. Текстът разбира се е много познат. Става въпрос за пророк Натан, който идва да изобличи по един изключително находчив, но и заобиколен начин, цар Давид за греха му с Витсавее. Реакцията на Давид наистина е изумителна. Липсва и най-малък опит за оправдаване. Притчата на Натан е събудила всичкия му усет за справедливост и правдивост, и когато вижда себе си като злият й герой, непосредствената му реакция е директна: "Съгреших пред Господа" (II Царе 12:13).

Карсън предлага няколко извода. За пореден път бях поразен колко възхитителен образ е цар Давид. Не защото е безгрешен, а понеже е изключително искрен, неподправен и прав в разбирането си за Бога.

1. Всички хора сме грешници и грешим. Това не може да ни служи за извинение, но пък и не бива да ни изненадва. Онзи, който е близък с Бога не е непременно човека, който малко греши (кой освен Бог може да каже кое е малко или не?), а този, който искрено съзнава проблема си преди всичко с Бога и се обръща разкаян към Него. Давид би могъл да се вайка заради суровите наказания, но вместо това просто признава греха си. В това отношение прилича на по-младия син от притчата за Двамата блудни сина (Лука 15 гл.), както и на хитроумния надзорник от притчата за Нечестния настойник (Лука 16 гл.).

2. На онзи, който се е разкаял пред Бога, Той ще опрости крайното наказание за всеки грях - смъртта. Дори и тогава обаче, обикновено всеки грях носи последствия, които Бог не ни спестява. Тук не може да се прилагат грубо механични правила. Убеден съм, че Бог въпреки всичко ни спестява много, макар и не всичко. Освен това е очевидно, че всичко, което ни сполетява, и което можем да отдадем като пряко следствие от греха си, играе много различни роли, включително възпитателни. Бог не просто ни наказва, а и възпитава и изгражда като личности.

3. Давид познава достатъчно добре своя Бог, че да не го схваща като студен суверен. Знае, че това е Бог, който може да бъде молен за милост и да се очаква, че дори може да променя произнесените присъди.

(Тук нагазваме в по-дълбокия богословски спор за това дали Бог се развива - или дали е непроменим. Както подобава на всичко свързано с Божията същност, въпросът е много по-комплексен и не може да бъде разрешен само с позоваване на един или друг случай. Моето разбиране е, че Бог е непроменим в същността си и не търпи развитие, защото е съвършен (завършен) сам в себе си. От друга страна е личностен и това остава място за молитви с реално очакване за отговор. По някакъв начин - парадоксален, но не нелогичен - неговата непроменимост и абсолютна независимост съжителстват с реална отвореност към взаимодействие. Давам си сметка обаче, че преходните няколко изречения са крайно недостатъчни и към почти всяка дума в тях би могло да бъдат отправени много възражения.)

Когато съгрешаваме, трябва да сме наясно, че най-вероятно ще има последствия. Не бива обаче да се чувстваме така сякаш сме попаднали в някакъв фатален поток от причини и следствия, откъдето дори и Бог не може да ни измъкне (поради нашата "свободна воля" - биха казали някои). Каквито и последствия да допуска Бог да ни сполетят, те имат възпитателна цел, и са част от цялостните му намерения за нас самите, както и за развитието на човечеството и света като цяло. (Смешно е как обикновено се опитваме да обясним всичко, което ни се случва само със себе си. А може би много неща ни се случват и заради други хора до нас.)

Давид е страхотно зрял като богослов и не познава Бога като плосък и предсказуем владетел над система, подчинена на сухи и механични закони, а като личностен и общуващ Бог, който владее всичко, и именно затова то е подчинено само и единствено на неговата воля. Тъкмо затова всеки грях е грях преди всичко срещу него, но и има смисъл да молим за прошка! Ако реакциите ми не са като на Давид, то значи има нещо сбъркано във взаимоотношенията и разбирането ми за Бога.

ВРЪЗКИ:
D. A. Carson. For the Love of God: A Daily Companion for Discovering the Riches of God's Word, Volume I (Crossway Books, 1998) http://www.gnpcb.org/product/1581348150 (Опцията "Browse the Full Text of This Book" позволява да прочетете - или запишете на хард диска си - цялата книга, под формата на графични копия от всяка страница. След определен брой страници - обикновено около 30 - се показва съобщение, че има ограничение в броя на страниците, които може да видите наведнъж. Това ограничение лесно се преодолява, ако изтриете cookie файла.)

D. A. Carson. For the Love of God: A Daily Companion for Discovering the Riches of God's Word, Volume II (Crossway Books, 1999) http://www.gnpcb.org/product/1581348169

_________________
Андрей Н. Неделчев

e-mail: andrewnedelchev@gmail.com
Skype: andyatoffice
http://andrewnedelchevnews.blogspot.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Ное 2008 08:47 
Offline
Аватар

Регистриран на: 11 Окт 2005 21:13
Мнения: 116
Местоположение: София
Хм, какво казах?!? Забелязвам, че в тази тема последното мнение е от 27 октомври 2007 г. и то мое. Да не би да обидих някого? :D

От години се боря с това, че размишленията ми върху онова, което чета в Библията остават по-трайни, когато ги запиша, но пък от друга страна ми е тъпо да ги пиша в дневник (каквито няколко съм започвал през годините) без някой да чете. От хората съм, които разсъждават като говорят, но пък не мога да си говоря сам. Затова пак се включвам тук пък да видим докъде ще стигнем...

Както съм писал на друго място, от известно време съм се съсредоточил върху внимателно и бавно четене на Битие. Редовна практика ми е да чета с коментар. Това не означава, че не разсъждавам сам или пък че се доверявам изцяло на тълкуванията на коментатора. Правя го, защото по този начин се ползвам от познанията за оригиналния език, историческия, културен и т.н. контекст на библейската книга. Тези знания не бих могъл да получа колкото и да размишлявам сам. Понастоящем, когато чета у дома, следвам коментара на Дерек Киднер от поредицата коментари на Стария Завет "Тиндейл" (Книга Битие, С., БХСС, 2001 г.; виж последното английско издание). Тази сутрин четох за грехопадението в първите стихове на 3 гл. Ето някои бележки:

По повод на измамата, която змията пробутва на жената, Киднер пише:

Цитат:
"И така, изкусителят поставя своето голо твърдение срещу словото и делата на Бога, като представя Божията любов като завист, служението като раболепие, а самоубийственото падение като скок в живота: "Всичко това ще ти дам..." Векове по-късно моделът се повтаря при изкушението на Христос, а също и при нашите собствени изпитания." (Киднер, Книга Битие, стр. 86)


Това преобръщане с главата надолу на реалната картина е чудесен пример и за контрастта между християнския светоглед и светските алтернативи. Един от основните ми стремежи в живота е да се старая да показвам на все още неприелите Христос, че християнството е най-разумният и единствено реален възглед за света и живота. Макар и да съм убеден в истинността на тази претенция, не може да се избегне факта, че на фона на традиционната ни светска перспектива, някои основни факти и доктрини на християнството са направо скандални (както писа Тодор по-рано). Нима не е скандално, че християнството изисква от човека да изостави естествения си стремеж към независимост и да се покори на Бога, който е абсолютен суверен - т.е. прави каквото, както и когато си пожелае? И отгоре на това дръзва да нарича това "свобода"! Нима не е отблъскващо за човешкия разум да трябва да се примиряваме с парадокси като съвместимостта между Божията суверенност и човешката свобода, Божията триединност и единосъщност, и божественото и човешкото естество на Христос? И нима не е абсурдно насърчението да се доверяваме на Бога, след като същият този Бог постоянно допуска (а може би и причинява - виж Исая 45:7) да се случват трагедии дори на онези, които вярват в Него?

Разбира се, не искам да кажа, че тези аспекти на християнството не са верни или пък че трябва да бъдат прикривани. Тъкмо напротив. Но те са приемливи само, ако човек е готов да допусне, че традиционната светска перспектива може би е обърнала нещата наопаки.

Интересен е паралелът, който като че ли се набюдава между онова, което съблазнява Ева у дървото, и изкусителната сила на "света" (в новозаветния смисъл на "светския ред", който се противопоставя на Божията реалност), за която пише апостол Йоан в 1 Йоан 2:16. Ева се вглежда в дървото и забелязва, че то е "добро за храна", "приятно за очите" и "дърво желано, за да дава знание". Киднер обобщава тези три аспекта като "перспективата за материалното, естетическото и интелектуалното обогатяване". А Йоан пише: "Защото всичко, което е в света - похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е от Отца, но от света..." Пореден пример за контрастта между божествената и светската ценностна система. Изводът на Киднер:

Цитат:
"Светът ни предлага тези възможности и днес (1 Йоан 2:16). Истинският живот обаче минава през духовността, тоест през Божието слово и приемането му с вяра (Второзаконие 8:3; Авакум 2:4). Ако се отклоним от този път. чака ни смърт." (ibid. стр. 86)


На последно място, любопитна е иронията в действията на Адам. Той, който е третиран от Бога като водач на първата семейна двойка, се оказва воден за носа и подведен. Както казва Киднер: "Любопитен начин да се постигне божественост!"

Колко странно е грехопадението! Мъжът и жената са създадени като венец на Божието творение, поставени да се грижат за земята като Божии наместници, радващи се на уникална невинност и интимност както помежду си, така и спрямо Бога. В стремеж да постигнат нещо повече обаче, те вместо да се покачат нагоре по стълбицата на своето развитие, се сгромолясват на дъното. Като се замислиш, какво ли би могло да е това повече, към което проявяват желание? Със сигурност не биха могли да си го представят. Актът им е всичко друго, но не и внимателно премислен. Нямат ясна представа какво им липсва, че да искат да си го набавят, но се подвеждат по думите на змията. Не е ли такава динамиката и на всяко изкушение? Поглежда някой мъж към привлекателната колежка в съседния отдел и решава, че тя е много по-секси, добре облечена и уравновесена от собствената му съпруга. Пожелава я и така започва аферата. Разбира се, през ум не му минава, че така е смятал и за собствената си жена в началото. Не се замисля, че сексуалното привличане зависи и от собственото ти отношение, дрехите омръзват, а уравновесеността не можеш да прецениш, докато не заживееш с един човек в контекстта на взаимоотношения на пълна и безрезервна отдаденост и посвещение (каквито са възможни единствено в брака, бих добавил аз, независимо от наивните аргументи на защитниците на съвместното съжителство). Историята на Адам и Ева би трябвало да ни е като постоянна обица на ухото, че всеки път, когато решим, че по-добре от Бога знаем какво ни трябва, губим онова, от което същински сме имали нужда, и което Бог щедро вече ни е бил предоставил.

_________________
Андрей Н. Неделчев

e-mail: andrewnedelchev@gmail.com
Skype: andyatoffice
http://andrewnedelchevnews.blogspot.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 16 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group