Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 21 Авг 2019 12:08

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 27 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 09 Апр 2009 11:36 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Приятели, предлагам ви една тема, която занимава душата ми от много време и която така и не съм изчерпал досега по разни причини.

Какво е състоянието на душата, след като човек умре?

Днес попаднах на едно кратко филмче, което се намира на (най-вероятно) адвентистки сайт: Death | Its Mysteries Unraveled

В него накратко се разказва с цитати как човек е бил създаден от пръст и му е бил вдъхнат дъх от Бога (цитират Битие). После при смъртта прахът отива при прахта, а духът се връща при Бога. Край. Душата, продукт на сливането на тяло и дух, спира. Човек заспива. Цитират се случаят с Лазар, "който заспа", цитати от Йов и 1Солунци, които говорят за смъртта и второто идване на Христа, когато всички мъртви в Него ще се събудят.

Обсъждат се и думите на Исус на кръста към разбойника "истина ти казвам днес ще бъдеш с мен в рая". В зависимост от къде се сложи запетайка, се получават два смисъла:
  • разбойникът ще бъде днес с Исус в рая
  • той ще види Исус един ден, когато и двамата се окажат там
Според филмчето верният смисъл е вторият. Традиционната Църква защитава доктрината за безсмъртие на душата, както и за съзнателното й съществуване след смъртта. Адвентистите защитават доктрината за анихилационизма (възможността душата да бъде унищожена в огъня на пъкъла) и безсъзнателното съществуване на душата, като в съня.

За съжаление не познавам добре доводите на Отците от едно време, както и напълно какви са следствията от едната и другата доктрина. Можете ли да помогнете с вашите размишления по темата?[/list]

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Апр 2009 13:49 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Здрасти, Паули!!! Радвам се за темата - и мен тя много силно ме вълнува. Понеже нямам много свободно време, ще ти споделя моите най-първи интуиции, които може би съвпадат и с твоите. Мисля, че двата най-важни източника за теории относно състоянието на душата след смъртта трябва да бъдат: 1. на първо място Библията, 2. на второ място (с много уговорки) изследвания на преживявания близки до смъртта.

Въпреки че в анихилационизма на адвентистите може и да има нещо вярно (независимо че човешката душа е създадена безсмъртна), аз също съм много скептичен относно всички стъкмистики, които целят да ни докажат, че след смъртта ни чака дълъг сън. В момента се сещам за две места от Евангелията, които могат да подложат на съмнение твърденията на адвентистите: Мат. 22гл: Христос мъмри садукеите за тяхното неверие във възкресението (а пък те иначе били религиозни, доколкото знам)"Заблуждавате се, казва Той, понеже не познавате Писанията, нито силата Божия". Пасажът завършва с ключовото "...защото Бог не е Бог на мъртви, а на живи"Друго много показателно за мен място е Йоан 11гл., когато по повод смъртта на Лазар Христос казва на сестра му Марта: "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее..."

По същия начин, въпреки многообразието от случаи и очевидната недобросъвестност на немалко изследователи, сериозно изследваните случаи на преживявания близки до смъртта свидетелстват, че след смъртта човешкият дух преминава в една друга (и може би по-истинска реалност), често се среща с Божеството, със своя Създател (Когото християните идентифицират с Христос,а други хора просто като Висша Сила, Сила, преливаща с неописуема любов и мъдрост). Тази Висша Сила провежда нещо като съд, дава често наставления да се живее различно, по-духовно, по-себеотдадено, по-морално.След което, естествено, за да могат да достигнат разказите и до нас, хората се връщат обратно и учудващо е колко радикални са промените в мирогледа на някои от тях след случилото се. Разбира се, че в тази област има и много шарлатания, но има и няколко много добре проведени научни изследвания - пр. Морис Ролингс, Майкъл Сабъм, Кенет Ринг.

Така че чудно е какъв е този сън след смъртта, след като библейският Бог е Живият Бог. Не сън, а по-скоро моментален индивидуален съд (тук се цитира ап. Павел "Човекът веднъж е определен да умре, а сетне - съд"), не призрачно състояние, а възроден живот в Христос очаква вярващия след смъртта: "Защото животът за мен е Христос, а смъртта-придобивка.", и още, "понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което е много по-добре, но да остана в плътта е много по-нужно за вас" (Послание на ап. Павел до Филипяни, гл.1)

Това успях само да се сетя засега по темата.
Поздрав! :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Апр 2009 14:45 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Благодаря за бързото включване по темата, Полиандре! :)
Аз също съм мислел за преживяванията, близки до смъртта, и колко противоречива информация стига от тях (най-често, че в смъртта всичко е безметежно и щастливо), но и като че ли това е второстепенен въпрос в темата. Като че ли по-важно е какво учи Словото за това, дали говори за "изключване" или за временно минаване в другата стая, докато дойде времето, за окончателен съд или окончателно обличане в безсмъртие.

Много често например православните християни обосновават практиката си да се молят на светци да се застъпват за тях точно с фразата "Бог не е Бог на мъртви, а на живи", като под това подразбират, че отминалите християни са в съзнание и че могат да ги чуват, още повече да се застъпват за нас тук. Мисля, че не разбирам напълно значението на текста, защото Исус казва
Цитат:
А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

Тук Исус само за момента на възкресението ли говори, че хората ще са "живи" или че човек е жив през цялото време и до момента на възкресението?

Вторият цитат от Йоан 11 също повдига този въпрос: "който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее" в идния век или веднага след смъртния си час?

Като че ли темата е много загадъчна и има много празноти между думите на стиховете (поне в моята глава), оттам може да се сложат много значения и да се наклони цялостното звучене към нещо, което ние желаем (както правят адвентистите или както правя аз, или някой друг, или трети).

Отделно идва една теория, че Откровението е било прогресивно и че това, което пише в Еклисиаст за духа на животните и духа на човека може примерно да е тогавашното разбиране за душата на човека и смъртта, което едва ли не е неактуално вече в новозаветните писания.

Пълна каша с две думи, поне в моята глава :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Апр 2009 16:20 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Паули, от гореизброените автори-изследователи на near death experiences само Кен Ринг се опъва по-здраво на идеята, че съществуват и случаи с неприятни преживявания (т.е. ад) след смъртта. Ролингс и Сабъм са категорични - такива преживявания съществуват, малко са, но ги има, повечето хора дори се опитват да ги потискат, защото са плашещи, но и за много хора са поправителни, защото Бог е богат на милост. Пак ще ти кажа, въпреки скептицизма към много от проучванията в тази област, nde не са маловажни - аз донякъде вярвам в учението за двойната истина и не мисля, че не е угодно на Бог да го търсим и с разумни, научни средства. В крайна сметка е вярно, че Библията ни казва предостатъчно за това, което ни е нужно за спасението ни, но тя също е писана от хора, да не забравяме...

Молитвите към светците за мен са безотносителни към нашата тема (съжалявам, ако ме смяташ за православна консерва; интересно е, че някои мои познати православни пък мислят, че съм протестантска консерва :) ). Не виждам и защо да има нещо двусмислено в цитатите, които посочих от Евангелията и от посланията - разбира се, че е въпрос на интерпретация цялата работа, но ако Христос днес е жив (а Той нали е!), какъв е проблемът и човекът след смъртта да живее: "Живеем ли, умираме ли - Христови сме".

Надявам се да не изпадам в еретичност, но простата библейска логика ме води към следното умозаключение: Христос е жив и днес (да кажем, че твори новата природа за нашата нова същност), вярващият живее чрез и в Христос, следователно след смъртта може да има някаква форма на моментално възкресение за новия живот, който Христос приготвя за нас. Вече за всеобщото възкресение не знам какво да кажа, то е тайна, в която може би не трябва такива като мен да си врат гагите :)

Лично на мен ми е интересно дали някои може да предложи автор или книга, които разглеждат по-внимателно и задълбочено тези християнски доктрини?!

Благодаря ти пак за интересната тема.
Поздрав!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Апр 2009 17:17 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
О, молитвата към светците беше несвързана пряко с темата, щукна ми по пътя на мисълта и поради същия стих, който и ти цитира. Православните ни братя го цитират като обосновка на доктрината и така. Иначе и за момент не съм си помислял, да си православна консерва или пък протестантска тенекия, важното е да си Христов, останалото е делене на павлови и полиандрови, което не е добро :)

И аз се присъединявам към думите ти - като че ли ни е нужна някаква по-така разработка на темата от сериозен (консервативен :lol: ) богослов, за да му хванем края.

Остават все още за мен поне неяснотите за цитираните в преднтие постинги стихове. Защо можем да ги тълкуваме така, а не точно обратното, как се аргументира дадената доктрина (или пък обратната).

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 10 Апр 2009 20:10 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Здравей, Павка!

Предполагам за препратки към богословски работи Анди трябва да се включи. Аз само иска да споделя някои първосигнални лаишки мисли, които дискусията ви тук с Полиандър провокира у мен.

Мисля, че в случая е важно да се придържаме към един минималистичен подход, т.е. да не прибавяме идеи, които ги няма в Писанието. Разбира се, важният въпрос е какво именно има и какво няма там, въпрос на същинско тълкуване, но това което казвам е, че минималистичният подход може да се вземе като основа, принцип, на която може да се спори за едно или друго тълкуване. Примерно, няма да е противоречиво ако вярваме, че Бог е четириединен вместо триединен. Но нямаме право да вярваме това, защото никъде нямаме данни за четвърто лице. Най-вероятно триединната същност на Бога е една безкайно ограничена представа за Него, но това е, което Той ни е отклил за себе си. Останалото ще са наши фантазии. Казваш:
Цитат:
Като че ли темата е много загадъчна и има много празноти между думите на стиховете (поне в моята глава), оттам може да се сложат много значения и да се наклони цялостното звучене към нещо, което ние желаем (както правят адвентистите или както правя аз, или някой друг, или трети).

Това, което според мен е важно е, че наличието на празни места не ни дава право да ги запълваме. (Отделно, че както казваш, те може да се отнасят само за нашите собствени разбирания за Писанието.)

Подходът във филмчето, което описваш според мен наистина прекрачва тази граница.
Цитат:
В него накратко се разказва с цитати как човек е бил създаден от пръст и му е бил вдъхнат дъх от Бога (цитират Битие). После при смъртта прахът отива при прахта, а духът се връща при Бога. Край. Душата, продукт на сливането на тяло и дух, спира. Човек заспива. Цитират се случаят с Лазар, "който заспа", цитати от Йов и 1Солунци, които говорят за смъртта и второто идване на Христа, когато всички мъртви в Него ще се събудят.

Аз лично не се сещам за текстове в Библията, които намекват дори, че душата е продукт на сливането на тяло и дух. По-скоро имам впечатлението, че там където се говори за душа става дума за цялостната човешка личност. Тук следва да се разгледат някои библейски стихове, но за сега само споделям предварителни впечатления.

Един от цитатите, които Полиандър даде ми привлече вниманието: "...защото Бог не е Бог на мъртви, а на живи" (Мат. 22гл). Какво мислите, какво точно има предвид Исус с това?

Втора, на пръв поглед посилна задача е да се дадат аргументи за думите на Исус към разбойника на кръста: "Истина истина ти казвам днес ще бъдеш с Мен в рая" (Умишлено пропуснах запетайките;) )

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Май 2009 13:39 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Ивайло написа:
Втора, на пръв поглед посилна задача е да се дадат аргументи за думите на Исус към разбойника на кръста: "Истина истина ти казвам днес ще бъдеш с Мен в рая" (Умишлено пропуснах запетайките;) )


Ами тогава да започнем отзад-напред, от "посилната задача" :-) Доводът на адвентистите за уж неправилно поставената запетая в цитирания стих винаги ми е бил много забавен. Сякаш Исус не всеки ден е казвал истина, но точно в този момент решава да го стори: "Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мен в рая!" Почти в мерена реч. Но такава странна "поетика" от устата на умиращия в кръстни страдания Исус звучи съвсем неуместна.

Разбира се, в оригиналните новозаветни ръкописи и в по-ранните им преписи са липсвали препинателни знаци: не само запетаи, но дори и точки. И все пак, елементарният текстов и сравнителен анализ в повечето случаи ни подсказва къде да ги сложим. В случая простото сравнение с други изказвания на Исус е достатъчно. На поне десетина места в Евангелията четем, как Той се обръща към учениците Си с: "Истина ви казвам..." Например:

"Исус му рече: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене." (към ап. Петър, Мат. 26:34)

или:

"Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство." (към Никодим, Йоан 3:5)

Очевидно е, че изразът е "Истина ти казвам" (на еврейски: "Амин, амин") и логическото разделение следва винаги веднага след него. Аналогично на започващи разговорни изречения уверения като: "Кълна се, че..." или "Искам категорично да заявя, че...".

Но дори и да "забравим" този стих, имаме достатъчно други богословски основания да отхвърлим ученията за "сън на душата" след смъртта или за "анихилацията й в Съдния ден". Ще се върна към темата друг път.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 10 Май 2009 23:33 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Напълно съм съгласен, Тодоре. Ако едно време са писали без препинателни знаци и това е било напълно достатъчно за да се разбира какво е написано, как става така, че днес не можем да разберем къде да турим запетайките :-k Не исках да бързам да давам отговор, понеже той би изисквал познаване на тогавашната култура и начин на изразяване, което нямам. Но ти си прав, че е достатъчно да направим просто сравнение с други изявления на Христос.

Един от пасажите, който може да се тълкува против разбирането за несъзнателно съществуване на душите след смъртта е Откровение 6:9-11:

Цитат:
И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха. И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв? И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.


Но аз лично приемам разбирането си на някои пасажи от Откровение (като този) с известна доза агностицизъм. Т. е. не съм много сигурен какво точно казва и до къде можем да навлизаме в подробности по тълкуването.

Дуг аргумент в тази посока са думите на ап. Павел във Филипяни, където казва, че за него е по-добре за него да "отиде и да бъде при Хтостос" имайки предвид в случай, че умре. (Фил. 1:23) От негова гледна точка обаче несъзнателното съществуване на душата след смъртта би имало същия ефект.

Като че ли, най-силен аргумент за мен лично е, че теорията за несъзнателното съществуване на душата след смъртта изглежда напълно изкуствена и без реални Библейски основания.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 19 Сеп 2009 22:51 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Понеже тук вече стана въпрос за проблема сън ли е смъртта или преход, ново начало (ако трябва да се изразя по-поетично), искам да споделя впечатления от една статия в Journal of near-death studies (демек "журнал" за изследвания върху преживявания близки до смъртта). Статията е писана по повод твърденията на друг авторитетен "журнал" Neurology, че ПБС са всъщност състояния, в които изпадат хора в екстремни, шокови ситуации, състояния подобни на фазата на съня с въртеливите движения на очите. Някои хора, твърди се, са склонни в такива екстремни ситуации (катастрофи, инфаркти и т.н.) да изпадат в нещо като сънен ступор и да сънуват, докато все още са будни. В тази фаза на съня (въртеливите движения на очите), продължава Neurology, е нормално да се появят визуални и звукови халюцинации. Много от преживелите клинична смърт свидетелстват за визуални и слухови усещания по време на своя опит. И ей така авторитетното Neurology твърди, че е "доказало", че са прави скептиците да смятат, че преживяванията близки до смъртта си имат своите "рационални" обяснения.

За чест на Neurology все пак учените, писали статията за връзката между ПБС и будния сън, изказват искреното си учудване и възхищение пред огромния процент на хората, преживели ПБС, чиито животи са тотално морално и духовно променени - което би било направо необяснимо, ако те просто са си сънували нещо наяве.

Разбира се, аргументите на медицинския "журнал" (както показват и NDE-изследователите) страдат от сериозния синдром на субективния подбор на информация и пределната, чак ненаучна, генерализация. На първо място, ЦЕЛИ 47% ОТ ИНТЕРВЮИРАНИТЕ хора, твърдящи, че са имали ПБС, всъщност никога не са изпадали в подобни състояния на "буден сън" (а другите 53 % са изпадали в подобни състояния, но не всички чак пък в ступор и парализа). Освен това, в това състояние на ступор и "буден сън" визуалните и слуховите усещания са винаги хаотични комбинации от познати сетивни впечатления на човека, изпаднал в ступора (пр. някакви предмети по стената на стаята, в която той се намира; гласове на познати, ограждащи го хора). Напротив, хората, имали преживявания близки до смъртта, говорят за пределната рационалност (в противовес на хаотичността) на преживяването, както и за честото присъствие на непознати за тях неща (непознати хора, същества, събития и т.н.). Така и Кенет Ринг привежда едно интервю с млада жена, преживяла клинична смърт, която по време на преживяването видяла младо момиче с цвете в саксия в ръка (гардения). Та това непознато момиче отправило следната молба към жената "кажете на "Г-жа X", че я обичам". Излизайки от клинична смърт, един ден жената седнала в двора на едно кафене. В кафенето били само тя и още една жена. Тогава келнерът се приближил до другата жена, носейки й поръчката, и казал: "Заповядайте Г-жо Х" (т.е. същото име, което казало и непознатото момиче на жената в клинична смърт). В крайна сметка, след като двете жени в кафенето се разговорили, се оказало, че дъщерята на "Г-жа Х" била умряла преди години в катастрофа, а любимото й цвете било гарденията...

Така че, ясно е, че near-death experiences са апетитна хапка и за хора и сайтове със съмнителни мотиви, но дори и Тома Неверни да бръкне в материята, мисля си, ако е достатъчно искрен и последователен, ще открие, че когато хората, имали ПБС, говорят за безусловната любов, която са изпитали и която е променила живота им, то тези хора няма откъде да си съчинят подобни "щуротии". Но по-блажени ще бъдем, ако вярваме, без да сме видели (както казва Христос на Тома), защото и разумът си има своите предели, а сетивата често лъжат, за разлика от вярата, надеждата и любовта...

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 20 Сеп 2009 15:50 
Offline

Регистриран на: 18 Сеп 2009 06:36
Мнения: 41
Местоположение: София
Aко обичаш някого, копнееш за колкото може по-скорошно и по-пълноценно общуване с него. Аз обичам Господа и не бих искал да заспивам а да се срещна с Него. Той ме обича несравнимо повече и още по-силно копнее за тази среща. Защо да ме приспива ? Принца събуди красавицата с целувка та Христос ли ще си приспива хората които обича ?!?

Приспиването насочва повече към студен и дори безличен космически интелект действащ по неведоми закони, от колкото към любящ и личен Баща.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 20 Сеп 2009 17:17 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Аргументът "от любовта" е най-хубавото нещо, което може човек да срещне на страниците на Новия Завет...
Благодаря ти, че го припомни!

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 25 Юли 2010 16:31 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Понеже често си мисля за тази тема (както и за една друга - универсализмът), исках само да споделя колко се учудвам понякога на собствената си самонадеяност да твърдя категорично неща, за които нямам НИКАКВИ директни познания. Едно от тези неща е смъртта.

Затова и много странни ми се виждат разсъжденията на хора (включително и вярващи), които са готови да бранят с цената на всичко своите убеждения за живота след смъртта и за съдбата на човешката душа, когато нямат никакви преки познания за материята.

Именно затова и за мен, по темата за състоянието на душата в смъртта, преживяванията близки до смъртта, си остават не по-малко ценен източник за това "Що е смърт?", "Какво става с нас след като преминем от другата страна?", "Има ли Бог?", "Какъв е неговият характер?", "Ще се срещнем ли с любимите ни хора?", "Има ли Страшен Съд или "само" преглед на живота и подкана за промяна?". Насочвам темата отново към преживяванията близки до смъртта, защото наскоро научих, че Пам Рейнолдс (чийто случай е може би най-тестван) е напуснала завинаги земята. А случаят на Пам е особен - при нея мозъчните функции са дори изкуствено СПРЕНИ, за да се отстрани злокачествено и фатално образувание.

Историята на Пам Рейнолдс може да се види на английски в ю-тюб ето тук: http://www.youtube.com/watch?v=WNbdUEqDB-k. Преживяването, разбира се, е персонално оцветено и емоционално. Но най-възвишеният момент за мен си остава, когато тя пита един от придружителите си дали Светлината е Бог, а той и отговаря: "Не, това е Божието дихание. Ние се намираме в Божието дихание."

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: за душата
МнениеПубликувано на: 26 Юли 2010 07:51 
Offline

Регистриран на: 08 Юни 2010 07:52
Мнения: 12
Привет ! Това ми е любима тема . Библията казва,че човек умира два пъти . Естествено първият път е физически , а вторият душевно . За това трябва да познаваме Христос /пътят,истината и животът /. Словото,което трябва да приемем в себе си за да се спасим . То ще ни даде живот вечен и няма да умре нашата душа,а ще живее вечно !


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: за душата
МнениеПубликувано на: 28 Юли 2010 16:11 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
minkov написа:
Привет ! Това ми е любима тема . Библията казва,че човек умира два пъти . Естествено първият път е физически , а вторият душевно . За това трябва да познаваме Христос /пътят,истината и животът /. Словото,което трябва да приемем в себе си за да се спасим . То ще ни даде живот вечен и няма да умре нашата душа,а ще живее вечно !

Привет и от мен :)

Полиандре, мерси за насоката за тази жена - Пам Рейнолдс. Заинтригува ме историята й и от няколко дена чета материали за нейното преживяване, както и на други хора, стигнали близо до смъртта. Погледнах и някокло форума, които смятат феномена за чисто психологически (несъзнателна самозаблуда, изпадане в полу-упоено състояние и частично възприемане на света и случващото се около човека като сън или "извън тялото", прехвърляне на спомен след критично състояние като случил се по време на кризата и т.н). Със сигурност можете да намерите последните ресурси лесно с търсене гугъл на "NDE debunkers" :)

Най-интересното, което и искам да споделя с вас, е от сайта на EQUIP - християнска организация с апологетична насоченост, ако не се лъжа по спомен. Статията е в две части и прави преглед на историята на феномена, както и различните тълкувания (ню-ейдж/универсалистко, медицинско, библейско), за мен беше изключително полезна:

The Near Death Experience
и втората част

Надявам се да и е полезна!

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 28 Юли 2010 21:49 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Привет, Паули! :)

Радвам се, че темата е предизвикала интерес у теб.

Сега обаче към статията. Аз я прочетох внимателно. На пръв поглед тя е добре подредена и умно написана. Но за жалост, за мен тя издава и доста голяма степен на предубедено тесногръдие, страх и дори фанатизъм към новото. Авторът (Ямамото) ни съветва да плюем на труда на всички бащи на научното изследване на преживяванията близки до смъртта, да ги осъдим на вечни мъки (барабар с вожда на всички медиуми - сатаната), да тънем в свръх-конспиративен страх и "библейска" психоза и да се доверим най-вече на НЕГОВАТА интерпретация на феномена, която, "разбира се", е правилната. ДА се отнесе човек по един толкова жълт начин към писаното от Реймънд Муди, Кенет Ринг, Мелвин Морс и Елизабет Кюблер-Рос (която, между другото, вече не е на Земята) е достойно за съжаление - на всичкото отгоре то издава и неуважение към труда и търсенията на тези хора, направили толкова много за преодоляването атеистичната и скептическа нагласа сред западно-материалистичните научни (и не само научни) среди.

Всичко, което е различно от моето разбиране за духовност, подтекстово твърди статията, трябва веднага да се припише на зли духове, непростими спиритически грехове и ню-ейдж конспирацията. 1) Искрено разказаните истории от хората преживели nde - истории за любовта и разбирането на Бога към човека, за Неговата неизчерпаема Любов, са коварни опити да се унищожи благовестието и вярата в Христос. Да не говорим, че тук е изпуснато нещо много важно, потвърдено дори от Howard Storm (чийто опит включва на всичко отгоре някакво "адско" видение): при прегледа на живота, случващ се след смъртта, СЪВЕСТТА Е ТАЗИ, КОЯТО ИЗДАВА ПРИСЪДИТЕ, а не Бог, който остава разбиращ и любящ към своите деца дори когато трябва да ги упрекне. 2) Дълбоките духовни измерения на другите религии, разкриващи достойнството на всяка душа (в случая индуистката концепция за Висшия Аз, който е съпричастен на Бога) са само поредната злонамерена машинация на ню-ейджистите: само дето в случая статията пропуска да отбележи, че теорията за Висшия Аз не е родена през двайсти век, а е плод на многовековна и древна мъдрост;и че това учение е свързано с едно дълбоко чувство на смирение пред тайната на живота и пред Твореца, от когото произхожда всичко.

Втората част на статията на Ямамото се опитва да бъде по-обективна, като насочи въпроса към медицинската страна на проблема. Но и тук сякаш авторът е по-склонен да се довери на всевъзможните изобретателни научни забележки и псевдозабележки, вместо да чете по-внимателно написаното от същите тези хора, които той подлага на дисекция. Защото ако беше чел по-внимателно книгите на Муди, Ринг и др., щеше да забележи, че има и случаи на мозъчна смърт, при които обяснението с ендорфините увисва. Щеше да забележи и че много често пациентите, преживяващи клинична смърта, описват изключително детайлно и точно факти от операцията и случващото се в и извън болницата - с което и временната деперсонализация би била лесно опровергана като обяснение.

Но защо да бъдем по-предпазливи към собствените си предубедени представи, когато е по-лесно да припишем сатанински произход на всички nde-та, които не пасват на собствения ни фундаменталистки калъп (включително и тези на деца) и да обявим за достоверни и единствено "правилни" само тези, които подсилват идеята за едно по-гневно и неудовлетворено божество и за един всесилен негов противник (дявола)? Защо да си даваме целия този труд? Това, разбира се, е моето субективно мнение за статията, в което, може би, има и малко афект.

Та така, Паули. Приключвам само с две интересни неща, които може да те заинтригуват.

1) Първото е линк към статия на известен кардиолог, който се противопоствя на разпространените концепции за смъртта и който изказва научната си убеденост в достоверността на nde. Това е статията на кардиолога Пим Ван Ломел "Животът продължава": http://www.odemagazine.com/doc/29/life_goes_on/

2) И понеже неведнъж и в статията на Ямамото става въпрос за добри и зли духове, ето едно хрумване за тяхното различаване. Идеята е на Barbara Whitfield, като тя предпочита да говори за гласове на егото и гласове на Духа.

Гласове на егото: - ласкаят; заповядват; избират вместо теб; обезсилват и държат в плен; насърчават зависимостта; натрапват се; насилват; изключват; насаждат страх; враждебни са към всичко ново; осъждат; настояват за подчинение; често се изявяват като висш авторитет; стремят се към себично удовлетворение

Гласове на Духа: - уведомяват; подсказват; насочват; оставят ти избор; даряват ти сила; насърчават независимостта; уважават; подкрепят; приобщават; насърчават благоденствието; свободни и отворени са; приемат индивидуалността; насърчават израстването и развитието; признават по-висша сила; живеят в и чрез безусловна обич

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 27 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group