Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 22 Авг 2019 09:08

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 27 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
 Заглавие: " душата"
МнениеПубликувано на: 29 Юли 2010 18:58 
Offline

Регистриран на: 08 Юни 2010 07:52
Мнения: 12
Ако имате време за четене , предлагам ви нещо наистина стойностно . http://www.pravoslavieto.com/books/zhiv ... ileant.htm


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: "душата"
МнениеПубликувано на: 02 Авг 2010 23:22 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
NDE са интересна тема, но не мисля, че могат да се правят значими богословски заключения от тези разкази. Мисля, че това е и основната мисъл в статията на Ямамото, която Павката посочи и която, както изглежда, е насочена към християнска аудитория. Т. е. авторът няма за цел да използва тези разкази за опитности близо до смъртта за да утвътди някакви християнски доктрини (които неговите чиатели се предполага, че по начало приемат). Тъкмо напротив (превеждам грубо от края на втората част):

"Въпреки това, възниква потенциален проблем, когато близки до смъртта преживявания са издигнати, като средство за водене на хора до вяра в Христос. Такова тяхно утвърждение може да накара мнозина да вярват на NDE повече, отколкото би трябвало, като ги приемат за автентични въобще, вместо да проверяват основателността на всеки случай поотделно."

Идеята е, че въпреки, че има много общи черти между всички разкази (зад което и аз приемам, че стои някаква обективна реалност) то подробностите са си строго субективни и позволяват всякаква интерпретация. Целта на автора на стаията е просто да направи явна Ню Ейдж интерпретацията, на която е основана голяма част от литературата по въпроса.

Авторът на статията в Православие според мен прибързано посочва NDE като потвърждаващи православното разбиране за това какво се случва с душата, въпреки че прави това много внимателно.

Интересно, че в Библията има няколко случая на хора реално върнали се от смъртта, не просто от клинична смърт (като най-централен е случаят на самия Исус), но няма нито едно описание на това какво са преживяли. Значи или това не е било толкова важно за самите тези хора за да разкажат, или не е било важно за тези, които са имали възможност да ги питат, или не е било важно за авторите на Евангелията. Каквото и да е, това на мен ми говори, че такива преживявания не могат да имат богословско значение. (Защото ако беше от значение, поне Исус щеше да се погрижи да разкаже.)

Ап. Павел като че ли също не е склонен да прави централни лични преживявания. (Говоря за загатването, че му е бил показан рая, 2 Кор. 12) Има здрав разум в такъв подход. Просто никой друг освен теб самия не може да провери това.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: душата
МнениеПубликувано на: 03 Авг 2010 09:20 
Offline

Регистриран на: 08 Юни 2010 07:52
Мнения: 12
Библията ясно говори , че след физическата си смърт човек отива или в Рая или в ада . За Рая се говори за небеса, лоно Адамово,дъвото на живота и там е Бога . За ада се говори,че е ужасно място . Според мен имаме буквален и алегоричен смисъл . Няма да си позволявам да тълкувам , а ще си остане за мен /тъй като си е мое тълкуване/. Въпросът обаче е какво е състоянието ни след смъртта . Душата ни отива или в Рая или в ада . В символът на вярата се казва : " чакам възкресение на мъртвите " тук става въпрос за нови тела . След като ни възкреси Бог ще получим нови тела . До тогава само душите ни ще бъдат в отвъдното и то в пълно съзнание,а не както учат сектите- в сън .
Все пак имам един въпрос и аз . Душите,които са в ада и страдат , и след осъждането /някои ще претърпят и втората си смърт /някои от тях имат ли шанс за спасение в отвъдния свят ?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 04 Авг 2010 11:25 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
minkov,

С основание обръщаш внимание, че има практически последици от това какво вярваме за съществуването на душата след смъртта. Т. е. от това какво вярваме зависи например дали ще се молим или няма да се молим за починали близки.

Но мисля, че призмата, през която човек пречупва този въпрос се определя от други убеждения. Аз например (в качеството си на евангелски протестант) също вярвам, че душата на вярващите след смъртта отива в рая като място на временно пребиваване преди възкресението. (Или ако това не е раят, то поне е място където е "с Христос".) По отношение на душата на невярващите в Исус Христос, съм готов да нарека "ад" "външната тъмнина", за която говори Христос, където "ще бъде плач и скърцане със зъби" (например Матей 8:12 и много други места). (Не съм обаче достатъчно наясно дали това трябва да се тълкува по отношение на временното пребиваване на душата след смъртта или за състоянието й след крайния съд.)

Също, и аз варвам в и "чакам възкресение на мъртвите". И вярвам, че в крайна сметка Христос ще дойде отново в качеството си на Съдия за да осъди злото и да го премахне завинаги. След това животът на хората ще започне такъв какъвто трябва да бъде. Дали ще има хора, които няма да бъдат включени в него? Като че ли по-учени хора от мен вярват, че ще има такива хора... Но поради вярата си в Божия характер, вярвам, че ако това е така, то значи, че всяка реална възможност за тях да бъдат включени е вече изчерпана. (Нещо, което например К.С. Луис загатва в "Голямата раздяла" че е възможно човек дотолкова да закорави сърцето си, че животът с Бога да изглежда за него не като привлекателна, а като ужасяваща реалност.)

Ако обаче зададем въпроса, който ти задаваш, дали можем да се молим за душите на мъртвите да бъдат спасени (преди крайният съд), тогава отговорът в голяма степен зависи от това как човек гледа на спасението. Ако гледаме на него като на зависещо от промяната на външните условия, в които човек е поставен, като на отваряне на врати, които в момента са затворени, тогава като че ли има смисъл. Такъв подход като че ли предполага, че човекът, за когото тези врати са затворени е готов да премине през тях когато те се отворят.

Ако обаче гледаме на спасението през призмата на личното отношение на човека с Бога (изходната позиция на евангелките християни), тогава като че ли, възможностите да помогнеш на човек да приеме Христос (с молитва или действия) се прекратяват когато загубиш пряк контакт с него, когато не останат допирни точки между твоя и неговия живот. Т.е. нещо вътре в него трябва да бъде променено за да прегърне живота с Бога.

Тук възниква важният въпрос дали Божията благодат се разпрострира и в мястото наречено ад. Под благодат имам предвид силата, която може да промени човека. Дали хората там имат възможност за някакъв допир с Бога, ако да, чрез кого? Моето разбиране за Божията благодат на земята е, че тя е въплътена в тялото на вярващите в Христос. Те са тези, чиято мисия е да направят Христос осезаем за останалите. На мен лично ми липсва библейски основана доктрина за начина, по който Божията благодат би могла да се разпростре в ада. (Не че отхвърлям това априори.)

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: душата
МнениеПубликувано на: 04 Авг 2010 15:32 
Offline

Регистриран на: 08 Юни 2010 07:52
Мнения: 12
Привет ! 1 Кор. 15:40 - 54 ни разказва за небесното тяло . Мат.25:31-34 , а тук за разделението на народите . Все пак да имаме предвид, че библията още казва,че Бог ще отдели добрите от лошите . Мисля, че един добър човек не заслужава ада ,дори и да не е чул за Христос .


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 04 Авг 2010 15:36 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Понеже с последното си мнение засегнах една голяма тема, темата за спасението, но направих препратка към нея от един много ограничен ъгъл, при това от една частна позиция, позицията ми като евангелски християнин, мисля че е добре да балансирам това с едно предизвикателство към такава позиция.

За евангелските християни е характерно, че наблягат на личното отношение към Бога. Но в есето си "The Weight of Glory" (Тежестта на славата), К. С. Луис посочва един потенциален проблем, който може да възникне ако човек се фокусира само върху това. Луис говори за обещанията, които откриваме в Библията като награда за вярата в Христос. По богословската карта това се намира във времето когато Неговото царство е напълно възстановено (не просто за живота след смъртта).

Мисля, че следният (преведен грубо) откъс ще е интересен за темата:

Цитат:
Обещанията в Писанията могат много грубо да се сведат до пет основни обещания. Обещано ни е, първо, че ще бъдем с Христа; второ, че ще бъдем като Него; трето, изразено с невероятно богата образност, че ще имаме "слава"; четвърто, че, в някакъв смисъл, ще бъдем нахранени или нагостени, или ще се забавляваме, и накрая, че ще имаме някаква официална позиция във вселената - управление на градове, съдене на ангели, ще сме стълбовете в Божия храм.

Първият ми въпрос относно тези обещания, е: "Защо са ни дадени всички те, вместо само първото?" Може ли нещо да се добави към концепцията да бъдем с Христос? Защото би трябвало да е вярно това, което пише един от старите автори, че който има Бог и всичко останало, той няма нещо повече от онзи, който има само Бога. Мисля, че отговорът отново лежи в естеството на символите. Защото, макар и на пръв поглед да ни убягва, все пак е вярно, че всяка една концепция за това, че ще бъдем с Христос, която повечето от нас можем да оформим в ума си, не би била в по-малка степен символична, отколкото другите обещания. Тя би се пренесла тайно в идеите за пространствена близост или за любящ разговор, така както сега си представяме разговор, и най-вероятно би се съсредоточила върху човешката природа на Христос дотолкова, че да изключи на Неговата божественост.

Действително, откриваме, че тези християни, които обръщат внимание единствено на това първо обещание, винаги го изпълват с много земни образи - със сватбена песен или еротични представи. Аз ни най-малко не се опитвам да осъждам подобни представи. Искрено бих желал да навляза в тях много по-дълбоко, отколкото в момента, и молете се за мен да успея. Но това, което искам да кажа е, че това също е само символ, подобен на реалността в някои отношения, но и различаващ се от нея в други. Следователно има нужда от корекцията на различните символи в другите обещания.

Разнообразието в обещанията не означава, че нашето крайно блаженство ще се състои в нещо друго освен Бога, но тъй като Бог е нещо повече от Личност, а още по-малко пък трябва да си представяме радостта от Неговото присъствие изключително в понятията на насоящия ни беден опит на междуличностна любов, с всичката й ограниченост, напрежение и монотонност, то дадени са ни дузина променящи се образи, всеки един от които коригира и олекотява останалите.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: душата
МнениеПубликувано на: 04 Авг 2010 15:55 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
minkov написа:
Привет ! 1 Кор. 15:40 - 54 ни разказва за небесното тяло . Мат.25:31-34 , а тук за разделението на народите . Все пак да имаме предвид, че библията още казва,че Бог ще отдели добрите от лошите . Мисля, че един добър човек не заслужава ада ,дори и да не е чул за Христос .


А дали човек ще бъде съден според качествата си или според отношението си към Христос? Как точно трябва да се определи "добър"? В Мат. 25 виждаме отношението към Христос, изразено в действия на милосърдие, но то е отношение към Христос "на Мене сте го направили" (Мат. 25:40). Без да отваряме въпроса за чуването, просто си мисля дали ако кажем просто "добър човек" всеки не би се подписал отдолу?

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: душата
МнениеПубликувано на: 04 Авг 2010 20:04 
Offline

Регистриран на: 08 Юни 2010 07:52
Мнения: 12
Ивайло , благодаря за вниманието !
Ще се върна на темата . От разгледаното до тук сме единодушни в това , че след смъртта си човек /неговата душа/ продължава да живее съзнателно / не в някакъв сън /. Също така тази душа може да е жива или мъртва . Живата е тази, в която живее Христос /както казва Ап. Павел /, а мъртвата е тази , в която не живее Христос . Душите живеят съответно в Рая и ада . Всички души очакват големият съд . Но нещо ми убягва - духът . Духът ,ако прави душата-жива , то какво става с него при мъртвите души ? Може ли искрицата Божия в нас /дадена ни още при сътворението / да бъде в ада ?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: душата
МнениеПубликувано на: 05 Авг 2010 11:36 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
minkov, предполагам тук ще възникнат някои различни презумпции, които имаме. Аз не бих си задал въпроса, който ти задаваш, защото не гледам на човек като на съчитанието на три (или повече, или по-малко) компоненти, както изглежда от въпроса ти. Така че, важно е да уточним първо, какво разбираме под "дух". (Може различията ни да поизлизат просто от различен речник.) Второ, ако ще ползваме Писанията като аргумент, какъв смисъл смятаме, че авторите на Писанията влагат в тази дума.

Моето разбиране е, че душа най-често означава всички характеристики на нашата личност, на нашето Аз, по-специално всичко, което прави човека жив, както се казава в Битие 2:7, "жива душа". Т. е. значението е малко по-широко от това, което днес наричаме психика или характер, или темперамент, или личност. Така, както го разбирам, душата е това, което оживотворява тялото, прави разлика между живо и мъртво тяло. Разбира се, човешката душа има всичките особености, които по-горе изброих, защото за да бъде жив един човек, това означава да има чувства, емоции, да проявява определен характер, темперамент, да общува със себеподобни. Но предназначението на душата е да дава живот на тялото и душа, която съществува отделно от тялото, не върши това, за което е предназначена. Затова, вярвам, цялостното ни възстановяване като хора ще включва телесно възкресение. (С това искам да размия малко границите между душа и тяло.)

Що се отнася до "дух", струва ми се то се използва за да обозначи една малко по-специална функция на нашето Аз, на нашата душа. В повечето случаи думата "дух" е използвана за да обозначи Божието действие в творението (като в Бит. 1:2) което е видимо като ефект, но е невидимо като произход. Оттам и сходството с действието на вятъра - движи листата на дърветата, но "откъде идва и къде отива" (Йоан 3:8) никой не знае. Т. е. струва ми се, библейските автори са гледали на вятъра като на Божи дъх (дух) който прави цялата природа жива. (Много съжалявам, че в материалистичното ни мислене този поетичен аспект на природата е изчезнал. Ние я виждаме като мъртва.) Така, на човешката душа се гледа като на пазеща частица от божия дух в себе си - човек като живее, диша.

Много по-рядко думата дух (било на еврейски, било на гръцки) се използва по-отношение на човека, а не към Бога. Но ми се струва, че когато се използва така, тя винаги описва човешкия отклик на външното за него Божие действие или просто Божията същност. И понеже този отклик е функция на нашето Аз, то дух и душа в много случаи могат да бъдат синоними. Например когато човешката душа изпълнява духовни функции: "Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог" (Пс. 42(41):2) или "Благославяй, душе моя, Господа" (Пс. 103(102):2) Мисля, че тук става дума за това как нашият дух откликва на Божия Дух. Още по-ясно е това във: "Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Господа" (Лука 1:46-47)

Много по-рядко дух и душа могат да се използват не като синоними. Това е когато авторът се фокусира върху тази специална функция - нашето отношение към Бога - и когато иска да го разграничи от нашите естествени склонности.

Примерно в 1 Сол. 5:23:

"А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос."

Това идва след един дълъг списък от наставления за грижа, взаимоотношения и духовни практики. Затова предполагам, под "духът, душата и тялото" ап. Павел обобщава всички аспекти на наставленията, които оставя. Тук разграничението е под формата на допълване.

Друг пасаж на разграничение, което е противопоставяне, е в Евр. 4:12:

"Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето."

Тук предполагам се има предвид, че много често ни е трудно да разграничим между нашите естествени желания и реалните ни духовни мотиви (на бунт или на поклонение), но Божието Слово има силата да изяви това.

Сега, в две думи на въпроса ти. Според мен, една духовно мъртва душа, отделена от Божия Дух, няма адекватни духовни функции. Не знам дали ще проявява активен бунт към Бога, както виждаме тук на земята, или просто ще е погълната от самосъжаление, но няма да е способна на автентично поклонение и радост от Божието присъствие.

Това, според мен. Отворен съм за дискусия на различно становище :)

Поздрави!

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: душата
МнениеПубликувано на: 05 Авг 2010 15:48 
Offline

Регистриран на: 08 Юни 2010 07:52
Мнения: 12
Отново благодаря за вниманието !
Според теб дух и душа са взаимозаменяеми и аз не го оспорвам това . В същото време , обаче не го и възприемам , защото трябва да си обясним в кои случаи се използва думата дух и в кои душа . Според мен духът е това , което ни прави живи . Преводът от еврейски ни казва също ,че духът също е и - дъх , вятър . Животните дишат , растенията също . За животните библията пише,че също имат дух и душа . Четем, че Бог е дух . При всичките преводи - дух,дъх,вятър имаме движение , тоест живот . Бог даде дихание на човека и той стана жива душа . Може ли да се приеме, като някаква субстанция духът и душата ?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: душата
МнениеПубликувано на: 06 Авг 2010 09:19 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Аз затова писах толкова дълго последния път - опитах се да разгранича случаите когато се използват като синоними и когато не се използват така. Но вероятно не съм се изразил ясно. Ще го кажа с други думи.

Мисля, че в повечето от случаите когато е използвана думата душа, тя се отнася за нещо вътрешно присъщо за човека, докато думата дух обикновено е в контекста на отклика ни на нещо, което идва отвън. Най-често това външно нещо за нас е Божият Дух, а нашата реакция спрямо Него може да се определи като "духовна" (както е например в 1 Кор. 2:10-16).

Това го казвам въз основа на лични впечатления, а не на изчерпателно изследване на текста. Така, че всякакви контра-примери са добре дошли за мен.

Но това, което реагира на Божия Дух идва пак от нашата вътрешна същност. Това са случаите когато душа и дух могат да са синоними. От друга страна, Божият Дух може да постави предизвикателство към някои наши вътрешни нагласи, може да срещне вътрешна съпротива, която трябва да бъде преодоляна, за да бъде реакцията ни спрямо Бога адекватна. Тогава могат да се използват двете думи в различни значения (макар че в повечето случаи се използва думата "плът", а не "душа").

Божият Дух е този, който според мен ни прави духовно живи ако сме съединединени с Него, ако имаме общение с Него. Иначе притежаваме някакво островче живот, който е обречен рано или късно да угасне.

Животните имат живот в себе си, значи имат душа (както аз я разбирам), но тя няма същите качества като човешката. Тя не може да общува с Бога, както човек може. Следователно тя няма духовни функции.

Последно, определено не говоря за дух и душа като за субстанции (с което започнах и предишния си постинг). Ако библейските автори отъждествяват дух и душа с вятър и дъх, те също определено нямат предвид субстанции, нямат предвид "въздух", както ние го разбираме. Точно обратното, имат предвид, че съществуват невидими реалности, които обаче са не по-малко реални от видимите и имат не по-малък ефект върху видимия свят. Отново, представата за вятъра, който не се вижда, но клати клоните на дърветата.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Още нещо...
МнениеПубликувано на: 06 Авг 2010 10:25 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Казах, че не съм изследвал текстовете, но погледнах в статията за "душа" в International Standard Bible Encyclopaedia. Затова е добре да я дам като препратка.

Освен това, сега ми хрумва, че това досадно разминаване между смъртно тяло и безсмъртна душа е всъщност духовна характеристика. Човешката душа не би била безсмъртна ако не беше по същността си предназначена да общува с Бога. (Нямаме основание да мислим, че животинските души са безсмъртни.)

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 27 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group