Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 18 Сеп 2019 13:26

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 25 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 22 Сеп 2009 09:40 
Offline

Регистриран на: 18 Сеп 2009 06:36
Мнения: 41
Местоположение: София
Искрения и смирен богоугоден живот започва от сърцето а не от западната култура, не мислите ли ?


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 22 Сеп 2009 12:16 
Offline

Регистриран на: 14 Юни 2008 23:51
Мнения: 24
Местоположение: София
Изследовател написа:
Искрения и смирен богоугоден живот започва от сърцето а не от западната култура, не мислите ли ?

Въпросът ми харесва и моят отговор е "да". Името на темата обаче не ми е ясно. Защо "чистота в исляма", а не "чистота в нацизма, будизма, ницшеанството" или нещо друго? Звучи ми еднакво абсурдно.

_________________
Правдата Ти е като великолепните планини. Пс. 35:6


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Сеп 2009 14:29 
Offline

Регистриран на: 18 Сеп 2009 06:36
Мнения: 41
Местоположение: София
Избрах исляма защото той най-много е взаимствал от християнството и затова е и толкова устойчив. Освен това е най-актуален в нашия географски и исторически контекст, а и защото именно днес той бележи значителни успехи в Западна Европа, на фона на отстъпление от повърхностното християнство.

И най-вече защото наистина на практика нравите в близкоизточната повлияна от исляма култура особено по отношение на семейните ценности далеч превъзхождат лицемерния северноатлантически морал.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Сеп 2009 18:33 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
И аз подкрепям - Бог гледа сърцата на хората: не дрехите, кожата, деноминациите и т.н. Не разбирам обаче забележката на Георги: как така будизъм и нацизъм в един кюп :roll: Чел съм за и съм виждал хора, попадащи както към ислямската, така и към будистка/индуистка представителна извадка, чиито сърца и умове в някои отношения са в много по-високи измерения от моите собствени...Като добавим, че гореспоменатите религиозни движения имат и солидни мистически измерения, които тепърва ще се изследват, мисля си, че може да има много общо като светоусещане между един искрен и мъдър индус и един смирен християнин...

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Сеп 2009 22:05 
Offline

Регистриран на: 14 Юни 2008 23:51
Мнения: 24
Местоположение: София
Poliandyr написа:
Чел съм за и съм виждал хора, попадащи както към ислямската, така и към будистка/индуистка представителна извадка, чиито сърца и умове в някои отношения са в много по-високи измерения от моите собствени...

Разбира се, че разликата между исляма, будизма и нацизма е от земята до небето. Има една важна прилика обаче и затова ги сложих заедно: това са измислени от човеци религии/идеология. Чистотата в техните рамки, колкото и да е съвършена, е постигната с човешки усилия и мъдрост.
Ислямът наистина е заимствал много от християнството, но е отхвърлил най-важното - неговата основа.

_________________
Правдата Ти е като великолепните планини. Пс. 35:6


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Сеп 2009 22:58 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Георги, аз съм християнин също и не отричам истинността и боговдъхновеността на християнството...Доколко нацизмът и газовите камери са измислени от човеци - също спорен факт: по-скоро плод на усилията и внушенията на паднали ангели...Доколко всички други религии са просто човешки изобретения...Нека бъдем предпазливи...Току виж един ден се оказало, че и Бог е покровителствал донякъде религиозното разнообразие, за да има различни врати, през които да влязат многомилярдните му овце...
Поздрав!

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 23 Сеп 2009 01:43 
Offline

Регистриран на: 18 Сеп 2009 06:36
Мнения: 41
Местоположение: София
В тази тема нямах никакво намерение да рекламирам измислени от човека религии, а само да ги използвам за да фон, на който ясно да се разграничи автентичното от фалшивото християнство. Хората по много пътища могат да стигнат до Христос, но само чрез Него се стига до спасението.

Искаше ми се основният акцент в темата да е сравнението между "справедливата война " и "джихада" за да стане ясно че няма никаква разлика и двете са еднакво небогоугодни.

И да се подчертае че в близкоизточната култура семейните ценности са поставени на далеч по-голяма почит от колкото в западната. И по този въпрос поведението им е далеч по-близо до Божията воля.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 23 Сеп 2009 12:57 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Приятели, докато ви четях си мислех, че може би сравняваме ябълки и круши. И аз съм се чудил по въпроса с ислямското благочестие, как то е привлекателно със своята твърдост да се държи най-доброто, което познават тези хора като вярване, с жара и ентусиазма им да живеят праведен живот. Похвално е!

В същото време е несправедливо към християните да наричаме западната европейска, американска или пък нашата култура "християнски", камо ли да се наречем "християнски държави"! Това е някаква смесица от окултизъм, атеизъм и хедонизъм и можем само да благодарим на Бога, че все още имаме някакви обществени преимущества християните да не трябва да се крием по пещери и на поляни извън града, както в Римската империя, когато е царял същият тип култура както сега - толерантна към всички вярвания, освен към душеспасителното на християните.

Но и разликата между културата в Арабия и културата в Европа (говоря като обществена нагласа, достъп до информация и т.н) са според мен главната причина за разликата в ценностите. Защото всяка ценност, подчинена на човешките напъни да е такава или онакава без Божията подкрепа и коригиране води до постхристиянска Европа и падението, което предстои тепърва. Но своеобразната цензура, която цари със сила в ислямския свят е просто изкуствена и ще падне в момента, в който държавата спре с кръв и насилие да "пази морала на мюсюлманския свят". Човешкото сърце води винаги натам, а присъствието на GSM-и и youtube просто спомагат на нечестивия човек да стигне по-бързо до падението си.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 23 Сеп 2009 20:40 
Offline

Регистриран на: 18 Сеп 2009 06:36
Мнения: 41
Местоположение: София
Pauli ,
Мнението ти е перфектно, не бих могъл да се изразя по-добре. Но искам да подчертая че нравствените ценности до колкото ги има и у нас и у тях са дело не само на напъване а преди всичко на Божия подкрепа, независимо дали идеологията признава това.

И ако у нас прогреса стои пред чистотата в семейните ценности , по-добре да вземем пример от тях, от колкото да смятаме западната култура за "християнска" а тяхната като контраст за напълно погрешна.

А ако с право опровергаваме "джихада", да правим същото и с "теорията за справедливата война".


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 23 Сеп 2009 22:53 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Цитат:
В тази тема нямах никакво намерение да рекламирам измислени от човека религии, а само да ги използвам за фон, на който ясно да се разграничи автентичното от фалшивото християнство. Хората по много пътища могат да стигнат до Христос, но само чрез Него се стига до спасението.


На мен ми е малко трудно да си представя с какви човешки напъни бих могъл да измисля четирите благородни истини в будизма или пък конфуцианския път...На всичко отгоре, отварям си Ев. от Йоан и там чета съвсем в началото, че чрез Христос всичко е станало и че всеки човек, идващ на света, е донякъде отражение на Неговата светлина...Не цедим ли комара, се питам, когато поставяме ограничения пред възможността у всеки народ, етнос и религиозна общност да са се запазили донейде светлините на Божия образ?

И само едно наблюдение над братята мюсюлмани. Първо, ислямът заимства от юдаизма, а не от християнството - мюсюлманите ("покорните") смятат себе си за наследници на Исмаил (синът на Авраам от наложницата Агар). Авраам се моли за Агар и Исмаил и мюсюлманите считат, че Бог го е чул и им е пратил пророка Мохамед, за да възстанови правата вяра в Единия Бог (тоест тук по-скоро имаме противопоставяне на християнската доктрина за Троицата, а не приемственост на християнството).
А доколко и мюсюлманският свят днес е много религиозен...Това също е един мит ми се струва. Малцина днес в Ориента според мен пазят някакво промислено религиозно чувство, а още по-малко се оттласкват отвъд обикновеното наизустяване на Корана...Тъжно или не интернет има вече и в Афганистан, така че дори там по -често сигурно се виси в youtube, отколкото в google books. Но това днес се приема за нормално...

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 24 Сеп 2009 09:03 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Да, прави сте, че от човек само не може да излезе нищо добро, необходимо му е това, което Бог ни е дал при рождението - Неговия образ и подобие, както и всекидневното обновяване на ума и сравняване с Неговата святост и непоносимост към греха.

Под "сам" и "напъване" имах предвид по-скоро желанието на човек автономно, "без Бога" да прави това или онова. Като че ли може да се скрием някъде от Бога или от Неговата поддържаща живота ни благодат.

Това е точно както моята дъщеря на две години, която като тръгна да й обувам чорапчетата почва да вика "аш, аш!" т.е иска сама. Като я оставя сама за една-две минути и види, че не може да се справи, й помагам тук-там на петата и как да се хване от вярната страна чорапчето. Хоп -- тя се е справила "шама" да се обуе :)

Такова е според мен впечатлението на мюсюлманите и на другите хора - невярващи и вярващи в какви ли не безсмислици - при "справянето им шами" с проблемите им или ставането им по-святи. Осъзнаването, че сами не успяват много, е спасителната за душата.

Не знам дали успях да обясня добре какво мисля.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 24 Сеп 2009 19:12 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Poliandyr написа:
Нека бъдем предпазливи...Току виж един ден се оказало, че и Бог е покровителствал донякъде религиозното разнообразие, за да има различни врати, през които да влязат многомилярдните му овце...


Полиандър, подкрепям те в това да сме предпазливи когато твърдим нещо, което Бог не е открил пряко. Но също мисля, че трябва да сме предпазливи и от другата страна. Защото има неща, които Бог ясно ни е открил. Едно от тези неща е, че Исус Христос е Вратата. Напълно разбирам импулса ти, но трябва да пазим в ума си всичко... :)

Иначе, ако вярваме, че християните средностатистически трябва да превъзхождат в морално отношение нехристияните, най-вероятно да останем разочаровани...

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Сеп 2009 21:57 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Благодаря ти за разбирането, Иво!
По принцип съм изключително предпазлив човек (чак понякога излишно предпазлив). Всеки ден от определено време живея с вярата, знанието и убеждението, че Христос е Вратата към нашия възроден живот.

Но нещото, което исках да проблематизираме, е какво означава тази Врата за различните хора. За някои на тази врата пише: "преследвай инакомислещите, доверявай се сляпо на църковния авторитет, бъди убеден, че именно защото си християнин, ти си спечелил моралното състезание (сякаш Бог обича този дух на високопарна конкуренция между хората) и Бог ще отпрати всички останали нехранимайковци в състезанието в най-долните преддверия на ада (колко много напомня надписа на тази врата на злощастния период на Инквизицията от късното Средновековие)".

Аз обаче, мислейки си за лицето на Христовото събрание на земята, предпочитам да си мисля за една друга врата. На нея пише горе-долу следното: "Елате при мен всички отрудени и обременени; Бог е Любов и отдаде любовта си като дар на Кръста за спасението на всички хора; Бог не гледа на лицето на човек, а на качеството на любовта, която се е научил да проявява към своите събратя хората и към себе си; Създателят на всички човешки сърца знае всички врати към човешките души, които биха могли да изведат хората от мрака на незнанието и тъмнината и да ги отведе към светлината" и т.н.

Разбира се, че християнството предявява единствената основателна претенция да бъде исторически доказала истинността си религия на спасението чрез изкупителната жертва на Христос на Кръста. Но дали Този Велик Създател на всички човешки сърца няма други пътища, по които да достига до хората и да ги обръща по пътя на смирението и правдата? Можем ли да отговорим категорично на този въпрос от позициите на нашата карайност? Съмнявам се...

Тези дни си говорихме с жена ми какво ли би се случило с един смирен индус, когато умре...Разбира се, Бог би могъл директно да му разкрие тайната на Голгота и да Го приеме в лоното си. Но в същото време би могъл и, в Своя израз на Любовта, Която е, да намери по-заобиколен път към тази душа - чрез някакво близко на него видение в будистки стил или нещо подобно; а едва след това да му разкрие по-дълбоко Своята същност чрез Христос. Между другото, повечето и от научно засвидетелстваните случаи на преживявания близки до смъртта говорят за това, че Висшата сила, с която хората преживели клинична смърт се срещат, тази Сила почти винаги оставя хората сами да я идентифицират; тоест, като се зачита свободата и сложната формираност на всяка душа и на нейното духовно днк (за което ти говори в една друга тема).

Та основната ми идея не е, че Христос не е Вратата на овцете, а че Бог е невероятен сърцевед, невероятен хирург и много често знае много по-добре от нас къде да пипне и каква нова клапа да отвори към неизчерпаемия си резервоар.

Поздрав!

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 30 Сеп 2009 18:41 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Полиандър,

По въпроса за многото пътища ми харесва начина по който Изследовател се изрази:
Цитат:
Хората по много пътища могат да стигнат до Христос, но само чрез Него се стига до спасението.

Начинът по който аз разбирам ролята на Христос за нашето спасение е нещо като Ноевия ковчег: Вътре ли си, спасен си, навън ли си, загиваш. Или както ап. Йоан пише: "Който има Сина, има този живот, който няма Божия Син, няма този живот" (1 Йоан 5:12)

Не мисля, че става дума за "спечелване на моралното състезание", но не мисля също, че става дума за "качеството на любовта, която сме се е научили да проявяваме". Виж, тук мисля, че можем да вземем блудницата Раав за пример. Не смятам, че от разказа за нея, описан в книгата на Исус Навиев можем да извлечем кой знае какво относно правилно или неправилно е да се лъже. Достатъчно е да обърнем внимание на това, че тя всъщност е блудница, т.е. не е пример за съвършен морал. Безпредметно е тогава да разискваме трябвало ли е или не е трябвало да лъже.

В посланието към Евреите обаче е тя е поставена сред героите на вярата (11 гл.), т.е. дава ни се като пример на вяра. Защо? Защото е откликнала с вяра на малкото, което е знаела за Бога. Нямат голямо значение също и мотивите й. Тя просто иска да запази живота на семейството си, нещо, което всеки би имал като мотив. Това, което има значение е Божият характер и как човек откликва на Него. Може да откликва несъвършено в морално отношение, може да не е с койзнае колко благородни мотиви, но това, което е важно е да откликва с вяра. В нейния случай тя просто откликва със смътно страхопочитение, не можем да говорим за "качеството на любовта" й към Бога, но това дава като плод спасяването на живота на Божиите пратеници (мисля, че можем да ги наречем така).

Ако вярваме, че Исус Христос е Божия Син в човешка природа и че Той е най-пълното откровение, което Бог дава за Себе Си в човешката история, тогава това, което има значение е дали човек отговаря с вяра на това откровение. Това, на което искам да наблегна е, че имаме обект на нашата вяра и това е Бог такъв, какъвто е. Не става дума за качества на нашия характер. Не става дума за това колко смирен е индусът, за когото говориш, а за това как това смирение служи за да възпроизведе вяра в "Единия истинен Бог и в Исус Христос, Когото е изпратил" (Йоан 17:3) Това е "вечен живот", според думите на Исус в този пасаж.

Това е което разбирам добре, на което държа. Иначе има много неща, които не разбирам и за които мога да приема различни възгледи. Като например по какъв начин Бог ще съди хората, които не знаят за Него. Не знам... трябва да призная.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 30 Сеп 2009 21:18 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Ивайло,
не знам защо си останал с впечатлението, че по въпроса за пътищата не ми харесва формулировката на Изследовател:
Цитат:
Хората по много пътища могат да стигнат до Христос, но само чрез Него се стига до спасението.

Както ти обясних и в по-горния постинг идеята ми беше, че не е достатъчно ясно в такива дискусии какъв е характерът на Бог, за който говориш. Оставаме понякога с впечатлението, че Той се грижи най-вече за организацията, към която принадлежим или за моралното или интелектуалното състезание, в което участваме, а не толкова за единственото важно - "вярата, която действа чрез любов".

Аз по-горе поставих въпроса дали можем да сме сигурни от позициите на нашата крайност, че Бог няма Свои си неведоми пътеки, по които да достига до човешките души...Доколкото разбирам, ти поддържаш по-скоро едно агностично гледище по този въпрос? И аз приемам, че това е един възможен отговор. Но Калвин е смятал, ако не се лъжа, друго: че Бог бил разпръснал малко светлина и сред останалите религии, за да било по-голямо осъждането на хората, принадлежащи към тях (демек, за да бъдели по-тежки вечните им мъки). Не мислиш ли, че това вече е твърде крайно мнение?



"Начинът по който аз разбирам ролята на Христос за нашето спасение е нещо като Ноевия ковчег: Вътре ли си, спасен си, навън ли си, загиваш. Или както ап. Йоан пише: "Който има Сина, има този живот, който няма Божия Син, няма този живот" (1 Йоан 5:12)"

Да, и това също е един възможен отговор според мен. Той, между впрочем, е бил изразен и от св. Киприан по следния начин: extra ecclesiam nulla salus ("няма спасение извън църквата"). Но докато светите отци са били като теб агностици по въпроса за съдбата на тези, които не са чули през земния си път благата вест, то други хора са си позволявали да ги обричат самонадеяно и формалистично на вечни мъки, като изземват Божията роля. Но защо "да нямат шанс" Мелхиседек, Ганди и други само защото някой си е решил, че формалното твърдение "да чуят евангелието" е по-важно от вътрешния порив на душата или още повече - от Божията милост? Щом могат Мелхиседек (от Стария Завет) и Корнелий (от Новия) да угодят на Бог, защо да не могат да го направят и индусите или конфуцианците по някакъв начин?

Мисля си понякога, че често ние сме склонни твърде много да говорим за това колко можем да направим за Бог и съм напълно съгласен, че във вярата и безусловното доверие в Христос и Неговия Отец се крие ключът, но нека не забравяме какво Бог е направил за нас, че не ние, а че Той ни обикна и че по благодат сме спасени, а не чрез дела...

По въпроса за вярата и спасението мога да препоръчам една интересна книга: "Four views on salvation" със статии от Clarck Pinnock, Alister McGrath, J. Hick и други. На мен ми допада така нареченият инклузивистичен (включващ, обхващаш) възглед, развит от Кларк Пинок, според който Бог е достъпен до известна степен във всички религии (това не означава, че в тях не може да има грешки), но евангелието на Исус Христос е финалното изпълнение на Божия спасителен план.

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 25 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group