Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 22 Авг 2019 09:36

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 25 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 01 Окт 2009 21:05 
Offline

Регистриран на: 14 Юни 2008 23:51
Мнения: 24
Местоположение: София
Изследовател написа:
И най-вече защото наистина на практика нравите в близкоизточната повлияна от исляма култура особено по отношение на семейните ценности далеч превъзхождат лицемерния северноатлантически морал.

Изследовател, ти на няколко пъти опитваш да насочиш вниманието към акцентите, споменати в началото войната и семейството но дискусията заобикаля тези въпроси. Ето няколко мои мисли за ислямския свят.

Тяхната привързаност към семейните ценности заслужава наистина голямо уважение. Причината не е само в строгите закони; това е начин на мислене, формиран от исляма. Но нека да погледнем и някои други важни неща положението на жените, отношението към децата, към хората в неравностойно положение, към малцинствата; гражданските права на отделния човек; отношението към други държави, религии и култури. Доколкото знам, те се държат с жените и децата си много строго, понякога грубо. В много ислямски страни жените са почти без права. Освен това, кадрите, които видях на 12.09.2001 от мюсюлмански държави, хич не ми харесаха и предполагам, не са харесали на огромната част от света. Това бяха огромни тълпи от бащи и синове, танцуващи и радващи се на смъртта на хиляди обикновени хора в Ню Йорк. Предполагам, че майките и дъщерите от тези образцови семейства са били затворени вкъщи. Мисля си, че Бог не одобрява това. Някой от вас ще каже, че той не одобрява и северноатлантическите общества. Сигурен съм в това. Но все пак в тези псевдохристиянски държави християнството е оставило много ясен отпечатък. Основното им преимущество е по-милосърдно отношение към по-малките и по-слабите.
За войната ще пиша отделно.
Поздрави!

_________________
Правдата Ти е като великолепните планини. Пс. 35:6


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 27 Окт 2009 15:12 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Георги, ти си прав, ислямският свят трябва постепенно да се реформира. Но не в самия ислям, струва ми се е проблемът. В Корана, доколкото съм запознат с него като християнин, има призиви и за толерантност, и за милосърдие, и за прошка. Е, вярно, има и някои по-радикални идеи, но те могат да се обяснят и с по-примитивния преиод, в който Коранът е написан (или продиктуван). Терористичните секти поставят акцент (изопачен и преувеличен акцент) върху радикалните места и западният човек си създава илюзията, че това е ислямът.
За какъв джихад можем да говорим на 11-и септември, когато хората, осъществили атентатите, бяха захранвани с пари от администрацията на Буш? И с какво са толкова по-различни тези атентати от еврейския ционизъм, от търговията с роби, от насилственото покръстване на евреи през Средновековието? Просто на тероризма днес му се отдава повече медийно внимание.
Защо днес никой почти не говори за Джалалудин Руми, а всички говорят за Бин Ладен, сякаш той е лицето на Изтока. Ето и няколко духовни стиха от ислямския мистик Руми, които ме карат да си мисля, че различията между хората са далеч по-малки, отколкото ние сме свикнали да мислим. Извинявам се, ако преводът не е добър:

"Богатството не е трайно: идва сутрин, а през нощта се разпръсква във вятъра.
Физическата красота не е важна, тъй като руменото лице пребледнява от одраскването на един единствен бодил.
Благородният произход също не е от особено значение, защото мнозина се подмамват по парите и конете.
Мнозина синове на благородници са опетнявали честта на бащите си с лошите си дела.
Не уважавай човека и просто заради талантите му, дори и да е възхитително надарен: поучи се от случая с Иблис (дяволът за мюсюлманите).
Иблис имаше съвършено знание, но тъй като любовта му не беше чиста, той не видя в Адам нищо повече от глинена фигура."

"Ела, ела, който и да си...Ела..
Неверник или поклонник на огъня, или езичник...
Това няма значение.
Нашият керван не е керван на отчаянието.
Ела, дори и ако си престъпвал обета си хиляди пъти.
Ела все пак отново! Ела...Ела..."

"От себе си самия аз съм просто мед.
Чрез Теб, Приятелю, превръщам се във злато.
От себе си самия аз съм камък.
Но чрез Теб съм скъпоценен камък."

"Християнин, евреин, мюсюлманин,шаман, зороастриец, камък, пръст, планина, река - всеки има свой таен път да бъде близко да тайната, свой уникален път, който не трябва да бъде съден."

"Хората от света не се вглеждат в себе си...затова непрекъснато се обвиняват взаимно"

"По Божията милост Раят има осем врати -
една от тях, дете мое, е вратата на покаянието.
Всички останали врати понякога са отворени, друг път - не.
Но вратата на покаянието никога не е затворена.
Ела, възползвай се от възможността. Ела, вратата е отворена!"


На мен също не ми харесва, че мюсюлманите не признават Исус за Божия Син. Но ми допада това, че го ценят като забележителен пророк, дори мисля, че го смятат за месия (но просто вероятно имат по-старозаветни разбирания за месия, щом не им се вярва, че е умрял на кръста). Отвращава ме и идеята за свещена война. Но виждам нещо хубаво в това, че се пазят от идолопоклонство толкова жарко...Дали ние, на Запад от Мека, сме достатъчно смирени, за да ги погледнем като братя в Авраам, независимо от камикадзетата? Може би това ще стане, когато и те погледнат евреите като по-големи братя в Авраам, въпреки ционизма...

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 28 Окт 2009 22:36 
Offline

Регистриран на: 14 Юни 2008 23:51
Мнения: 24
Местоположение: София
Poliandyr написа:
Защо днес никой почти не говори за Джалалудин Руми, а всички говорят за Бин Ладен, сякаш той е лицето на Изтока.

Прав си, Полиандре, че европейците и американците са предубедени по отношение на мюсюлманите. Аз също, но от време на време се опитвам да ги разбирам. Това, че не се разбираме и не се познаваме, е една от причините за омразата и за войните.
Благодаря ти, че цитира Руми. Чел съм откъси от "Маснави" и мисля, че някои стихове са великолепни. Има обаче и много скучни.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Окт 2009 09:40 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Приятели, мисля, че пропускаме една важна подробност около исляма. И не е целта ми да звучи като истеричните коментари, които подклаждат недоверието и омразата към ислямския свят от наша западна страна.

В една ислямска страна НЯМАШ право да не спазваш повелите на Корана и шериата, дори да не си мюсюлманин. В една ислямска страна НЕ МОЖЕШ да заявиш публично "аз съм християнин и искам да говоря за истинския Бог". В една ислямска страна не можеш ДА СТАНЕШ християнин, ако преди това си бил мюсюлманин. Т.е можеш, но рискуваш семейството ти да те презре и да те пише умрял за тях, или още по-лошо, да те НАПРАВИ умрял, защото си предал преценната освобождаваща човека религия.

Всъщност същината на исляма, доколкото го познавам (не отвътре), ми се струва да е заробваща човека без избор за обратен път назад. Това не е въпрос на радикални тълкувания на някакви крайни движения, а се вярва и практикува от всеки мюсюлманин, добър или лош, праведен или не, милостив или благочетив.
Нека не забравяме това, когато четем красивите думи на онзи поет или когато си мислим колко близо са до Бог хората на исляма. Тези методи и насилие над свободата на човека не са начинът, по който действа истинският Бог и Творец на вселената, това не е просто частично запазено истинното послание на Бога, а е едно друго благовестие, благовестието на бога аллах, за каквито благовестия апостол Павел казва "проклето да е".

Отново подчертавам, това не е насочено към хората на ислямските държави, които всъщност са и главните потърпевши и страдащи от това, а към една тиранична вяра, чиито автор (по мое субективно виждане) е князът на този свят. А той може да се маскира под благовидни думи, определено.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Окт 2009 15:49 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Pauli, не съм убеден, че това, което пишеш, важи за всички мюсюлмански държави. Не съм убеден и че тези, в които това важи, фанатизмът произлиза най-вече от исляма. За тези неща си има политически, цивилизационни и други фактори. Почти съм убеден, че радикализмът на исляма произлиза на 99% от радикалните секти и от недобронамерени политици-търгаши.

Богът на мюсюлманите много прилича по някои свои черти на Бога така, както е описан в Стария Завет. А не можем да смятаме, че Старият Завет и той е продиктуван от княза на този свят. Примитивният човек има много по-авторитарни представи за Бога, свързва го най-вече със санкцията и неясната воля. Именно у поетчетата, които аз по-горе цитирах е налице една тенденция да се достига до Всевишния като любящ Творец и затова често те будят искрено възхищение у мен. Е, вярно е, както отбелязва и Георги, че има и скучни страници у тях, но това не означава, че трябва да хвърляме бебето с водата.

Аз по никакъв начин не искам да замазвам разликите между религиите, но искам до голяма степен да замажа разликите между хората (защото и Христос го прави). И на мен ми е ясно, че толерантността не е винаги добродетел, но и често тя е тази, която отчаяно липсва на някои взаимоотношения.

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 30 Окт 2009 15:31 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Полиандре, напълно съм съгласен, че Старият завет е боговдъхновен и показва истинската същност на Бога на нашата вселена :)

Ето факти, за да не съм голословен. Търсенето на "sharia apostate" в гугъл е това, което дава голям брой отговори. Някои казват, че няма пълно съгласие как се тълкува въпросът, но ето какво твърдят повечето източници като обобщение:

Цитат:
In Islamic law (sharia), the consensus view is that a male apostate must be put to death unless he suffers from a mental disorder or converted under duress, for example, due to an imminent danger of being killed. A female apostate must be either executed ... or imprisoned until she reverts to Islam

A minority of medieval Islamic jurists held that apostasy carries no legal punishment. Some contemporary jurists and some jurists, scholars and writers of other Islamic sects, have argued or issued fatwas that either the changing of religion is not punishable or is only punishable under restricted circumstances, but these minority opinions have not found broad acceptance among the majority of Islamic scholars. (източник)

Сега това е Уикипедия и не успях да намеря точния текст в Шериата за това, но ако се доверим на преобладаващото мнение през гугъл то този религиозен закон, заложен в основата на повечето ислямски държави, действа с пълна сила и днес.

За съжаление има ред истории пак от гугъл за прогонени от семействата си бивши мюсюлмани, добра илюстрация за които например е Емир Канер, син на един от духовните водачи на Хамас. През 1982 той по невероятен начин сам само с подарена му Библия тайно се обръща към Бога и след това е принуден насилствено от семейството си да емигрира. Разбираемо е особено за сина на един от водачите на Хамас, но просто следва общата логика на Шериата.

Ето една интересна статия от същия Емир Канер: 10 Things Everyone Needs to Know About Islam

Ето и една интересна стара статия от списание ХАРТА, говореща по темата: Дали Отецът на Исус е Богът на Мохамед

Цитат:
Християнството, както и юдаизма - свидетелства за това може да намерите в Стария Завет, - са религии на Изкуплението. Бог е трябвало да ни откупи от робското тържище на греха. (явно това е разлика с описанието на Аллах в Корана - бел. Pauli)
...
Едно от най-често използваните имена за Бога в исляма е ,,Всемилостивият". Бог е съчувствителен, Той е милостив. Но в исляма Неговата милост е непредвидима в смисъл, че Той не се обвързва да бъде милостив. Ако Бог обещае да бъде милостив, Той може да изпълни, както и да не изпълни това обещание. Това не е нещо, което Бог се посвещава да прави за нас независимо от всичко. (отново ясна и основополагаща разлика между Бога на Стария завет и Корана)


Затова си мисля, че въпреки привидните прилики богът на Корана е съвсем друга личност, макар и да наподобява в някои черти истинския Бог. Не е въпрос на фрагментарно знание и частична заблуда, а на друго същество, наподобяващо Бога на Стария и Новия завет.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Последна промяна Pauli на 30 Окт 2009 15:49, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 30 Окт 2009 15:47 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
А между другото, ето историята на същия онзи Емир Канер, преди няколко месеца гледах историята му, разказна лично от него в някакъв филм. Честно казано много ме развълнува, едно че е автентично от източника, човек живял цял живот в онзи свят и второ как драматично Бог оттървава Своите хора понякога.

Ето линка, надявам се още да е жив:

Bqgstvo Ot Hamas / Vbox7

Ето и списък на шестте части заедно

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 30 Окт 2009 19:17 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Pauli, благодаря ти за материалите. Поразгледах ги. Не мога да се сдържа да не възкликна "Колко жалко, че Fox News не са имали възможност да отразят на живо средновековните издевателства на самопровъзгласили се християни, търговията с роби на християнските държави, пламенната "религиозност" на Хитлер или пък създаването на израелската държава с цената на много невинни арабски и християнски жертви...

Що се отнася до исляма, говорим за ЦЯЛА една култура, а не за терористични групи като Хамас, нека това да е ясно. Аз се радвам за Емир Канер, че е стигнал до благовестието и до принципа "обичай врага си", но, четейки за десетте неща, които трябва да знаем за исляма, оставам с впечатлението за яко опростенчество. Ще се опитам да разясня:

1. Аллах и Йехова не са един и същи Бог (твърдението): Аллах е името на Бога на арамейски. Дори много арабски християни и днес се обръщат към Бога като "Аллах". Съгласен съм, че Отецът на Исус не е Богът на Мохамед, но ще се радвам да ми кажеш къде в Стария Завет Бог ни е разкрит като Отец? Най-близко до евангелския смисъл на Бога говорят пророците в Стария Завет - примерно Исая (главите за страдащия Слуга, които са предвестие за Христос), но с много зор може да се стигне само от Стария Завет до някакъв извод за един Любящ Отец (отвъд нашето разбиране), както ни е разкрит той в Новия Завет. Още нещо - ислямът възниква в едни примитивни бедуински земи, известни в VII век със своя отявлен политеизъм. Първоначалните претенции на исляма са да възстанови вярата на Авраам в Единия Бог, тоест говорим за опит да се наложи монотеизъм в подчертано политеистична култура. С това прехождам и към втория въпрос.

2. Джихад, свещената война, е предписана като задължение в Корана и хадисите Мисля, че, имайки предвид вече в каква политеистична кулутра възниква ислямът, е донякъде обяснимо защо в Корана присъства това (за нас определено варварско) изискване за свещената война. Аз не виждам нищо по-различно в поведението на евреите в Стария Завет, които изтребват едни или други народи и се оправдават с Бог. И какво като са нечестиви тези народи. Това означава ли, че ръката на Бог движи насилието, агресията и убийството? Това Отецът на Исус ли е, който казва "обичай врага си". Принципът "око за око, зъб за зъб" е също толкова "боговдъхновен" според мен, колкото и "свещената" война на евреите или на мюсюлманите. Понякога говори Бог, но понякога говори човешкото търсене на Бог и двата гласа много лесно се смесват в нашето съзнание. Срещал съм мюсюлмански богослови (и не знам дали са малцинство или мнозинство, това уикипедия може по-добре да го знае), които искрено си признават неприязънта към джихада в неговия буквален смисъл (защото той има и преносен - като вглъбяване в себе си и борба със себе си, което без благодатта, съгласен съм, е почти невъзможно, но кой от нас пък има монопол върху благодатта или пък знае всичките й пътища) и са "за" реформирането на исляма.

Въпроси 3. и 5 Жените наистина вместо да ходят на джихад, трябвало да ходят на Мека за поклонение. Чудно ми е и какво означава това, че ислямът има по-низък възглед за жената, след като признава непорочното зачатие на Мария, но го приемаме, че може да е някаква патриархална културна особеност, която при по-невнимателен прочит може да решим, че има и у ап. Павел.

4. Ислямът не вярва в религиозната свободаПак много категорично твърдение, което може да важи за Хамас, но не и за цялата мюсюлманска култура и нейната дълга история. Както може да се види и у ислямски миситици (като Руми), както може да се прочете и в Корана, има достатъчно солидни идеи, призоваващи към търпимост и милосърдност. Групировки като Хамас не само към друговерците са враждебни - те са враждебни и към своите собствени правителства и сънародници.

6,7,8. Ислямът има низък, недостоен възглед за Исус, за Библията и е центриран върху собствените усилия на човека да достигне до спасение Възгледът за Исус и за Библията може да се нарече недостоен, може да се нарече и различен; във всички случаи и за мен като християнин той не е правилния. Но не знам дали винаги прибягването до реториката на анатемосването и прокълването е най-плодотворната. Как може да общуват двама души, ако взаимно се анатемосват, както го правят православните синоди? Стремежът по себеправедност следва логически тези възгледи и е напълно разбираем, когато Бог не се е разкрил като Любов, както това е в Новия Завет, а характерът му е доста завоалиран, както е в Стария.

9. Ислямът е разделен на много деноминации То пък християнството щото не е и защо многото деноминации да са винаги слабост и недостатък. В случая с исляма именно многообразието на школите е спомогнало донякъде спорните и откровено двусмислените твърдения в Корана и хадисите да имат своите многообразни и далеч не винаги своя фанатичен смисъл.

10. Много мюсюлмани достигат до вярата в Христос И това наистина е хубаво, защото ние християните понякога говорим така, сякаш милосърдието от нас изхожда и сякаш вярата ни е някаква особена заслуга, а не дар и, трябва да го кажем, често незаслужен дар.

Така че в крайна сметка, Паули, ако трябва да отговоря на въпроса дали насилието е вътрешно присъщо на исляма и на ислямския свят, моят отговор би бил и "да", и "не"."Да", доколкото то е присъщо като склонност на всеки човек още от Каин и Авел. И "не", доколкото все пак религията е насочена към това да свързва хората и доколкото (както К. С. Луис смята) във всяка религия може би има някакъв скрит път до достигане на Христос, до Божия Син, до нашата последна и единствена надежда.

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 02 Ное 2009 12:12 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Темата е станала много интересна :) Искам и аз да споделя някои мисли, на които ме наведоха мненията до тук.

Първо, полезно беше това, че Полиандър внесе малко живот в дискусията със стиховете от Руми. На мен този автор ми е непознат. Не знам доколко въобще е ортодоксален мюсюлманин. Но съм за това да не опростяваме нещата и да ги разглеждаме в тяхната пълнота. Напълно съм съгласен с Полиандър (а и Георги го призна), че голяма част от напрежението възниква въз основа на неразбиране или, по-точно, нежелание да разберем другите (култура, вяра, светоглед или частни възгледи). Т. е. голяма част от враждебността се дължи на нарушено общуване. Това е добрата страна на популярния днес призив за толерантност, предимно в постхристиянския свят.

Но аз бих отишъл по-далеч, където този призив за толерантност не отива. Ако човек е отворен към идеите на опонента, това би му помогнало да гледа критично и да разбира в дълбочина своята собствена вяра. Мисля, че като цяло липсата на толерантност се дължи на вроденото ни нежелание да гледаме с необходимата сериознаост на това, в което ние самите вярваме. Едно много лесно християнство бихме имали ако изхождахме от: "ние сме добрите, а другите са лошите". Това би било много лесно оборимо, освен ако не прекъснем контакта с "другите".

Шефът ми тук в университета в Брюксел работи по определени проекти в сътрудничество с един човек от Алжир, Абделкадер Суиди, който във връзка с това идва по два пъти годишно за по две седмици. Той е дълбоко вярващ мюсюлманин, който гледа на вярата си доста сериозно, в смисъл, пости, молитви и т.н. Изключителен човек! Дружелюбен, готов да помогне с всичко, отнася се с изключително уважение към всеки, не съм забелязал и нотка на превъзнасяне или дори несъзнателно параднечене с позиция, знания и пр., каквото човек може да срещне в академичните среди (а в Българските академични среди до патологични размери). Което го прави много приятен събеседник. Въобще, изключителен пример на характер, смирение и скромност. Когато говорим за Бог, изказва позицията си по начин, по който мога да усетя важността за него самия на това, което казва и в същото време се чувствам почетен за това, в което аз вярвам. Когато говорим за съвременното разбиране за хомосексуализма Западна Европа, лицето му изразява по-скоро тъга, отколкото дори капка осъждение. Дори в разговор с християни рядко съм бил изслушван с такова внимание. Все някой бърза да те прекъсне на средата на изречението, за да си каже той какво мисли. Убеден съм, че всички тези добри качества произхождат от вярата му.

Това би било предизвикателство за всеки, който гледа на християнството като на вяра, формираща съвършен характер и ценности, а всички останали религии са несъвършени в това отношение.
Poliandyr написа:
Срещал съм мюсюлмански богослови (и не знам дали са малцинство или мнозинство, това уикипедия може по-добре да го знае), които искрено си признават неприязънта към джихада в неговия буквален смисъл (защото той има и преносен - като вглъбяване в себе си и борба със себе си, което без благодатта, съгласен съм, е почти невъзможно

Този човек, Полиандре, води тази борба със себе си със завидно усърдие и има видими резултати от нея, но все пак твърдя, че остава затворен за благодатта на Бога. Или поне, остава затворен за спасителната благодат в Исус Христос (защото благодатта може да има и по-общ израз, в смисъл, че няма добро, което да не произлиза от Бога). И това, отново в резултат от неговата вяра. Тя е, която затваря сърцето на вярващия мюсюлманин да приеме Бог като Баща, не е култура или политика. За мюсюлманина животът е едно непредтанно съревнование със себе си, а Бог остава просто крайният суверен Съдия.

Образът на Бога в Стария Завет е съвсем различен и то, от самото начало. Защо наричаме тези писания Стар Завет? Защото те са историята на завета, който Бог сключва с човечеството посредством определени личности или група от хора. Завет означава, че Бог обещава нещо предварително, което Той се задължава да изпълни. Ключови звена в тази верига са: Адам, Ной, Авраам, Яков, Мойсей, Давид и завършекът на този завет е в Исус Христос, в Когото Бог не само залага думата си, но и реално плаща Сам цената. Не е само в Исая, това е в целия Стар Завет. Такова нещо няма да откриеш и мюсюлманските писания. Техният бог не може да се постави в каквато и да било зависимост от човек.

Затова, ислямът по никакъв начин не може да претендира, че възстановява вярата на Авраам. Взаимоотношенията на Авраам с Бога са центрирани около обещанието, което Бог му дава за потомство, което ще продължи тази заветна линия. Всичко в историята за Авраам се върти около това.

Разбира се, следствие от тези особености в исляма е и начинът, по който човек се стреми към праведност. В исляма има смисъл, действително, човек колкото и пъти да е падал да опитва наново, защото това само ще увеличи шансовете му в крайна сметка да бъде одобрен от Бога. Но вътрешна трансформация, такава, каквато слага началото на духовният живот на един християнин е невъзможна, защото тя е мотивирана от любов към Бога.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 02 Ное 2009 17:08 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Иво (прощавай, ако ти се струва фамилиарно), радвам се, че оживи дискусията с реални житейски твои наблюдения. Далеч съм от мисълта да твърдя, че няма различия между религиите и че нашата не е "най-правата".

Проблемът за мен обаче не е само в това, че можем да заемем една опростенческа позиция "ние сме добрите, те са лошите", а че човекът сам от себе си (включително и ние, християните) не може да бъде смирен и да погледне на всички хора като на братя. Това е разбираемо да става, човешко е, но не е правилно според мен. Ако аз наистина виждам другия човек през Божиите очи, няма, разбира се, да се залъгвам, че Христос не е най-важната личност за неговия живот, но и няма да си мисля, че вратите му са безвъзвратно затворени, ако в този си живот не приеме християнството. Животът е наниз от избори и причини - не можем да знаем как са се стекли тези причини в душата на всеки.

Не искам да се правя на самата толерантност, въплътила се в човешки образ. Аз съм несъвършен човек в много отношения. Но се опитвам чрез тази тема да се запитам: "Няма ли равнище, на което за Бог хората наистина, ама наистина да са равни (а не само на хартия и на декларации)?" Не знам каква е нашата "заслуга" за това, което Христос е извършил, та да смятам, че превъзхождам в нещо другите, че съм избавен от грешки и несъвършенства. Защо според теб този човек Абделкадер Суиди хем е изключителен, хем е затворен за спасителната благодат? Дотолкова ли е пълна покварата на човека, че няма в него никакви зачатъци на Божествения Дух и образ?

Относно Стария Завет не съм много сигурен, че мюсюлманите отричат, че Бог е сключил завети с определени личности. Напротив, мисля, че те признават това и за Ной, и за Авраам, и за Мойсей, и за Исус. Просто за тях Исус е предпоследнитя велик Пророк (преди Мохамед) и толкова. Нещо като деизма, само че той е по-секуларизиран и включва и личности като Сократ и Буда. Ислямът е една старозаветна вяра все пак според мен (дори и в Стария Завет да има леки жокери в пророците и псалмите за новозаветното откровение). Къде е Бог-Отец в Стария Завет? Разкрит ли е по толкова ясен начин като в Новия (не искам да противопоставям двата завета)? Неудобно ли е да се пита защо в Стария е "око за око", а в Новия не е? Неудобно ли е да се пита и дали в Стария Завет говори винаги Бог или и човешкото търсене на Бог?

Вярно е, както казваш, че акцентът в Корана е малко протокалвинистки, че човекът, каквото и да прави, пак ще се улови в Божието Предопределение, че Аллах не е много близък до хората. Но не е вярно, че няма никакъв намек за любов към Бога и за близостта на Бога, не е вярно и че човекът е оставен всичко сам да върши. Има и стихове, които по-късно са доразвити и според които Бог дарява покаянието на хората, а не че те самите го изработват, че Бог им дарява любовта, а не че те са я заслужили. Малко са тези стихове, не могат да се мерят с реалния пример на Голгота, но и те дори говорят, че не може само ние да сме в правия път, а всички останали тотално да са се объркали.

Поздрави! :)

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 25 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group