Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 24 Мар 2019 15:50

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 23 Мар 2010 11:57 
Offline

Регистриран на: 28 Окт 2009 22:40
Мнения: 6
Една от най-често използваните думи в речника на християните е благодат. И така трябва да бъде, защото благодатта е най-ценния дар който Отец дава на църквата. Дар който дойде на Земята, чрез Исус Христос. Проблема на много християни днес обаче е, че нямат правилно разбиране за това какво е благодатта. Проблем, който Нашия любящ Баща иска да премахне. Бог знае, че ние можем да приемем Него, само дотолкова доколкото се научим да приемаме Неговата благодат. Затова днес Той дава на Църквата си ново разбиране за този прекрасен дар от небето. Когато хванем това ново откровение ние спираме да използваме благодатта за да оправдаем безотговорноста си, казвайки че вече не живеем под закон. Спираме и да я ограничаваме само до делото на нашето спасение. Защото твърде много християни днес (доскоро и аз бях от тях) щом чуят думата благодат единственoтo за което се сещат е, че по благодат са спасени. Сграбчвайки новото откровение от престола на Бога обаче ние отиваме отвъд това разбиране. Да, ние сме спасени по благодат, но нейното дело не свършва в този момент. Тогава то тепърва започва. Когато погледнем Словото на Бога ние ясно виждаме, че думата благодат не е използвана само във връзка със спасението ни. Словото казва, че Стефан пълен с благодат и сила е извършвал много чудеса и знамения сред хората (Деяния 6:8). Той нямаше да може да извърши нищо без благодатта на Бога в живота си. Словото казва също и че голяма благодат почиваше върху апостолите (Деяния 4:33). Благодатта дойде при спасението им (свързването им с Христос носителят на цялата многообразна благодат), но остана и почиваше върху тях. Чрез нея те извършваха велики дела и чрез нея имаха куража да устоят в силното гонение.

Стиховете които ни показват, че Божията благодат е дадена за нещо повече от спасението ни са невероятно много. Всеки от нас може да се убеди в това ако напише тази дума в конкорданса на електронната си Библия. Най-силния стих обаче несъмнено е този с който Бог завършва Писанията. Понеже ние знаем, че според принципа за първите и последните неща, Бог оставя за последно това което първо е било в мислите Му. Както сътворението на света например Отец започна с мисълта за човека, а самото му създаване остави за накрая. Бог започна сътворението, защото искаше семейство и в брилянтния си ум Той го видя в човешкия род. Затова Той създаде творението за човека и след това създаде и него като венец на делото си. По същия начин и последната мисъл на Бога в Словото Му би трябвало да е била на първо място в Неговия свят ум. И когато е започвал създаването на Писанията Го е направил с мисълта за техния венец. Последната мисъл с която да ги украси. Да им придаде брилянтен завършек. Тази мисъл е записана в Откровение 21:22 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде със светиите. Амин. Това е нещото за което сърцето на Бога трепти най-силно. Благодатта Му да бъде със светиите му всеки ден от техния живот. Затова Той слага тази прокламация като венец на словото си. Светиите сме вече спасени хора, осиновени в Царството на Отец. И точно ние имаме най-голяма нужда от съживителната Му благодат всеки ден. Защото Божията благодат е тази която ни прави успешни в нашия християнски живот. Тя ни издига над греха и ни дава силата да живеем праведно. Затова преди да продължим с изследването на Божията благодат трябва да премахнем от главата си неправилното разбиране, че тя ни е нужна само докато се спасим. Защото ограничавайки благодатта само до делото на нашето спасение, ние ограничаваме действието на Бог в живота си. Освобождавайки се от този модел на мислене всеки от нас трябва да си зададе следните въпроси:

За какво е предназначена благодатта в моя живот? Имам ли нужда от нея всеки ден? Как мога да я получа?

За да отговорим на тези въпроси трябва първо да разберем какво точно представлява благодатта. Защото когато осъзнаем каква е същността и и за какво тя служи, ще можем да я приемем в живота си и той няма да остане същия..

Всяко правилно търсене започва от едно място и то е Божието Слово. Там се казва, че благодатта и истината дойдоха чрез Христос (Йоан 1:17) Думата използвана за благодат тук е карис (khar'-ece). Карис означава божествено влияние върху сърцето . Незаслужен дар рефлектиращ и променящ живота ни. Думата карис говори също така и за природата на дарителя. За неговата невероятна щедрост. За това, че когато Бог ни погледне от небето с Неговата невероятна любов, Той винаги иска да ни даде нещо. Бог иска да дава защото това е най-висшият начин по-който една любов може да бъде изявена. Любовта се изразява с дела, а не с чувства и Бог показа колко много ни обича, когато даде своя единороден син за нас. Той ни даде най-скъпото си. Не знам какво Бог е чувствал в сърцето си, когато изпрати Сина си на кръстна смърт, но знам че е бил мотивиран от невероятната си любов към нас. Както и Авраам който пожертва (в ума си той вече го беше направил) своя единствен син на същия хълм на който по късно Бог даде своя. Бог не спира да проявява любовта си и да дава толкова щедро и днес. Когато ни погледне от небето Той вече знае какво да ни даде. Много хора биха искали това да са коли, апартаменти и други неща, но Божият ум не е като човешкия. Той не е от този свят. Бог иска да ни изгради, укрепи и изпрати в съдбата ни. Всичко останало е просто част от дребния материален свят, който е толкова незначителен за вечността. Да, Бог има и тези материални благословения за нас, но фокуса Му не е върху тях. Бог иска да ни даде нещо което не е от този свят. Нещо което идва отвъд вселената която познаваме. Бог ни поглежда и си казва Ще им дам най-ценното нещо което имам. Ще им дам себе си. Ще им дам субстанцията от която съм направен, защото по този начин моят образ ще се изобрази в тях и светът ще ме разпознае в тях. Ще им дам себе си за да ги възстановя като мои точни представители на тази земя. Защото такава беше и първоначалната идея на Бога. Адам беше създаден по точния образ и подобие на Бога и беше поставен в материалния свят за да го управлява(Битие 1:26). Еврейската дума за образ тук е тселем (tseh`-lem). Тя означава още сходство, прилика, подобие, форма и вид. Да направиш фотопортрет на някого. Както знаем фотопортрета носи всичките характеристики на личността която е на него. Когато погледнеш фотопортрета ти виждаш този който той е съхранил. Когато Адам ходеше творението виждаше Бога. Защото Адам беше точно като Бога преди грехопадението. Бог създаде Адам и Ева като Негови точни представители и им каза да се размножават. Целта на Бога беше на първо място да има семейство на земята с което да споделя сърцето си и на второ място да изпълни земята с Негови точни представители. Да се направи видим за материалния свят, чрез хора които ходейки да показват Него. Да изявят на творението сърцето на Бога. Да му покажат как Бог действа, как мисли и най-вече как обича. В Битие 5:3 обаче виждаме как човешкия род осуети плана на Бога. В първи стих отново се казва, че Адам беше създаден по Божия образ, но в трети се казва, че му се роди син по негов образ и подобие. Бог създаде всяко растение и животно да дава според вида си. Това беше и призванието на Адам. Да се размножава и да дава хора по своя образ и подобие. Проблема беше, че Адам трябваше да стои в образа на Бога, а след греха той излезе от него. Така Адам започна да създава потомство по образа и подобието на падналото си естество и вместо да напълни земята с Божии представители, той започна да я пълни с носители на греха. Плода на това дело лесно се вижда и днес. Сърцето на Бога обаче копнее да възстанови образа си на земята. Той иска отново да издигне свои точни представители, за да може когато те ходят целия материален свят да вижда Него. Защото дори и ангелите не могат да видят Бога директно. Пророк Исая в шеста глава говори за най-висшите ангели, серафимите който стоят в присъствието на Бога. Те с единия чифт криле покриват нозете си, с другия очите си, а с третия летят край Бога. Бог е толкова свят, че те трябва да покрият очите си за да устоят на Неговото присъствие. Интересно е какво пеят обаче. В трети стих се казва: Те викаха един през друг: Свят, свят, свят е Господ на Силите! Славата Му изпълва цялата земя. Ангелите виждаха славата на Бога гледайки земята. Понеже те пееха свят е Господ на силите и славата Му изпълва цялата ЗЕМЯ. Ангелите гледаха земята и там виждаха нас. Точните представители на Бога призвани и изчистени ходещи по земята за да представляват Него, Святия без недостатък. Това е пророческата картина която Бог иска да възстанови, чрез църквата си днес. Защото ако ангелите могат да видят славата на Бога само гледайки на църквата на земята и ако хората който не познават Бога могат да го видят само в нас разбираме колко голяма е отговорността ни на тази земя. Ние сме призвани акуратно да представляваме Него, всемогъщия Бог. Трябва да се запитаме когато ние ходим хората и ангелите виждат ли Бог в нас. Аз със сигурност не мога да кажа това за себе си. Все още не. Грехът напълно е изкривил картината на Бога на земята и ни е изкарал от позицията на точни представители. Бог обаче се е ангажирал лично да възстанови образа си на земята днес. Защото както казва словото, ако Бог не съгради дома(църквата), напразно се трудят зидарите. Отец силно копнее да възстанови своя образ в църквата днес. Той копнее да ни направи точни представители които да ходят по тази земя с достойнството на Царя на царете. Бог иска да извае отново образа си в църквата и тя да стане реалното тяло Христово на земята. За да може тя наистина да Го показва абсолютно точно. Църквата трябва наистина да стане тяло Христово, а не само на думи. Да стане сто процента точен представител на Христос на Земята. А Христос дойде на тази земя пълен с благодат и истина.( Иоана 1:14 И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.) Това означава, че ако църквата иска да е като Христос, тя трябва да се изпълни с тези две субстанции на Бога благодатта и истината. Твърде дълго време църквата беше пълна със стари откровения вместо с настоящата истина. Твърде дълго църквата гледаше с въздишка към стари съживления и реформации и забрави, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово което ИЗЛИЗА от Божиите уста. Църквата забрави, че фокуса и трябва да е върху настоящата истина, която днес излиза от престола на благодатта. Това през времето доведе до постепенното и изпразване от благодат. Липсата на благодат в дома на Бога ражда легализъм, а той от своя страна посажда религия. Религията ни учи как да правим добрите неща, но не ни дава силата за това. Защото тя ни дава само закона, а той макар и да прилича на истината е напълно лишен от благодат. Когато се спасих живота ми беше прекрасен. Преживявайки спасителната благодат на Бога, аз се радвах на нещото неправилно наречено от църквата първа ревност. След това обаче християнския ми живот стана труден. Едва сега разбирам, че това е било поради липсата на благодат в живота ми. Разбирам какво трябва и най-вече какво не трябва да правя, но нямам силата да се променя. Започвам да се обвинявам и считам за недостоен. Причината е, че разбирането ми за благодатта е спряло до ниво спасение и след това съм спрял да черпя от извора на благодат сърцето на Бога. Продължил съм под закон. Защото или сме под благодат или под закон. А благодатта е тази която ни укрепява и ни дава силата да победим греха. (Римляни 6:14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.) Когато нея я няма идва религията и църквата излиза от акуратната си позиция във Христос. Постепенно познаването на Святия се заменя със знание за Него. Тогава светските модели на градеж навлизат в дома на Бога и на святото място идва мерзоста която докарва запустение. Бог чудесно знае, че единствения начин да възстанови образа си в църквата днес е като ни научи как да ходим в изобилието на Неговата благодат. Тогава ние започваме да се движим отново като победители и греха не може да се докосне до нас. Тогава Божия закон бива изписан в сърцата ни и ние имаме силата да го живеем. Тогава постепенно Неговия образ започва да се извайва в нас, християнския живот става пълен с радост, а първата ревност - постоянна. Бог знае това и затова днес ни дава свежо откровение за благодатта. Бог дава настоящата истина в новия си сезон, а заедно с принципите които са положени в нея Той ни дава и благодатта за да ги живеем.

Бог Отец, Бог Син и Бог Святия Дух са изградени от субстанцията наречена благодат. Всичко което са те е израдено от благодат. Тя е атомът на тяхното съществуване. По тази причината Бог Отец знае, че единствения начин да се преобразим в Него е като приемем Него. За да създаде Адам по свой образ и подобие, Отец вдъхна част от себе си в него. За да ни изкупи от греха Той отново ни даде част от себе си (Христос). Затова и днес Бог не ни дава просто благословения. Той ни дава себе си под формата на благодат. Той излива себе си в нас всеки ден през нашия земен път. Преди да кажа как благодатта идва в нашия живот искам да споделя още един аспект от нейната същност. Тя е личен дар. В края на своята изумителна проповед на планината (Матей 5-7глава) нашия Господ използва една невероятна дума. Когато в Матей 7:11 Той казва ..и така ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, който е на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него! Тук думата за блага в King James Version e gifts дарове. A оригиналната дума, която Христос използва е дома(dom`-ah). Благодатта е дома дар от небето. Дома говори за естеството на дара. Карис говори за естеството на дарителя който ни дава всичко. Дарителя който ни обича толкова силно, че ни дава себе си. Дома говори за специфичната природа на самия дар наречен благодат. За неговата необикновенната способност. Понеже Бог не излива просто ей така благодатта си върху църквата и кой каквото успее да хване това ще притежава. Бог не е такъв, Той е Баща. Знае от какво се нуждаем и грижливо го приготвя за нашия живот. Той ни дава лична благодат с която да ни изгради и укрепи. Исус не случайно използва сравнението с хората в единадесети стих. Там Той казва, че ако ние които сме зли знаем как да даваме дома дарби на децата си, то колко повече знае и Той. Както аз, ако имам три деца и те имат общ празник няма да им купя три еднакви подаръка, а ще подбера подходящ подарък за всеки един от тях. Както аз който ще познавам децата си и ще знам техните интереси и дарби ще им купя подаръци който да ги изградят, така прави и Бог. Ако единият ми син има музикални заложби ще ги развия с музикален инструмент. Ако другия обича науката подаръкът му ще е в тази сфера и т.н. Дома даровете на Бога са подбрани по-същия начин. Той е положил таланти и дарби в нас и живо се интересува от това да ги развие. Затова Той приготвя специфична благодат за всеки един. Божията благодат не се дава просто така на църквата, а специфично за всеки един от нас. Божията благодат е лична. Затова аз знам, че Бог персонално се е заел с моето изграждане като зряла личност и имам нужда всеки ден да приемам перфектно напаснатата за живота ми благодат. Това е велик дар, който никой от нас не е заслужил. Можем само да благодарим на създателя си и да го приемем. Защото приемайки благодатта ние приемаме Него. Всемогъщия Бог, създателя на небето и земята всеки ден подготвя своя съвършен подарък за мен. Подарък който съдържа точно това от което се нуждая в настоящия ден. Понеже Той познава сърцето ми най-добре. В този съвършен пакет за всеки от нас има според нуждата му за деня. За един снабдяване, за друг изцеление, за трети утешение или изобличение. Бог лично се е заел всеки ден да приготвя небесната порция за всеки един от нас. Това е ежедневния хляб за който Христос ни учи да се молим в молитвата Отче наш. Думата ежедневен в превод от оригинал означава отвъд този космос. Тук Христос говори за благодатта която не е от този свят. Само хранейки се всеки ден с нея ние ще станем силни и ще заприличаме на Него. Само хранейки се с нея ще станем точни представители на Бога на земята. Как става това обаче? От небето ли идва благодатта или не? Как да се свържим с нея и да я черпим? Отговорите на тези въпроси също са в писанието. Многообразната Божия благодат дойде на земята чрез Христос. Бог искаше да възстанови образа си на Земята и затова Той даде благодатта на хората, чрез своя син. Исус(земното тяло на спасителя) бе просто съдът в който бе положен хляба от небето (Христос пълнотата на благодатта). В евангелие от Йоана 6глава Исус разкрива много важни принципи за Божията благодат. Когато множеството се беше събрало, около пет хиляди мъже със жените и децата им, Той ги накара да насядат и тук ни показва една чудесна картина как благодатта се дистрибутира в църквата. В писанията навсякъде хлябът е символ на благодатта, затова не е случайно, че Христос използва именно хляб за да покаже как тя ще достигне до всеки един. Христос вдигна хляба и благодари. Това беше акт в който Той предаде себе се в хляба. Всичко което Христос беше, цялата многообразна благодат Той положи в този хляб. След това даде на учениците си да нахранят множествата. Множествата бяха насядали на семейства символизиращи отделните църкви. Христос даде хляба(благодатта) на учениците(апостолите) и ги изпрати за да го доставят до всяко едно от семействата(църквите). Всяка една от групите разпредели хляба си помежду си и се нахраниха един друг. След като цялото множество се нахрани, Христос накара учениците си да съберат всички къшеи хляб. Те трябваше да минат покрай петте хиляди семейства и да съберат всяка останала троха от този грамаден пикник. Този напръв поглед безсмислен акт имаше много дълбок смисъл за Христос. Той показваше отношението Му към благодатта и нейното дистрибутиране. Отношение което и ние трябва да имаме. Както казах хляба символизираше благодатта на Христос. Той беше излял цялата си мярка в него и не искаше да се изгуби и частичка от нея. Учениците трябваше да ровят в пръстта за да вдигнат всяка трошичка хляб паднала между тревите. Това символизира отношението което всеки от нас трябва да има към благодатта. Отношение на глад и жажда за нея. Отношение на търсене. Апостолите имаха копнежа да приемат цялата мярка благодат, която Христос влага в тях и да не изгубят и троха от нея. Защото хляба който апостолите събираха беше преобраз на благодатта която Исус влагаше лично в техния живот. Защото след като събраха остатъците се напълниха точно дванедесет коша с къшеи. Тези дванадесет коша са именно дванадесетте апостола. Исус искаше да покаже, че цялата мярка благодат която му е дадена, Той дойде за да я остави на нас на земята. През трите си години на служение и общение с дванадесетте Той я трансферира върху тях. Той им предаде пълната мярка благодат която носеше. Целта на Христос не бяха тълпите. Той почти не им отделяше време. Целта на Неговото служение беше ден след ден да влага благодат в учениците си. Да им предаде цялата мярка благодат за да може те да продължат делото Му. Те от своя страна трябваше да съхранят това отношение на глад и търсене на благодатта всеки ден. След възнесението на Христос тази благодат остана чрез учениците Му на земята и продължи да храни хората. Вече две хиляди години тя храни църквата. Преди да започне да функционира новозаветната църква обаче апостолите трябваше да изберат заместник на Юда Искариотски, защото след като предаде Исус той се обеси (въжето прекъсна връзката между тялото и главата му. Това символизира отделяне от лидерството) и червата му излязоха навън (хляба от небето се беше разпилял). Трябваше да бъде избран заместник на Юда за да може цялата многообразна благодат на Бога да функционира в църквата. Христос предаде благодатта в учениците си, те в следващото поколение и така благодатта работи на земята и до ден днешен. Как мога да се свържа с тази благодат и да започна да се храня с нея? Христос дава отговор на този въпрос в 27стих на същата глава. Там Той учи хората как да работят не за материалната храна която се разваля, а за духовната храна. Благодатта е тази храна която трае за вечен живот. В края на стиха се казва ...която Човешкият Син ще ви даде, защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. Исус не каза Божия син, а човешкия син. Тук Христос не говореше за себе си. Да, Христос е хляба на живота(35стих). Той е притежателя на пълната мяра благодат. Но носителите на тази благодат са човешките синове, които Той е изпратил до нашия живот. Бог има хора които е призвал и подпечатал с печата си. Съдове които е напълнил с благодат и изпратил до църквата си. Тези дванадесет коша символизиращи апостолите съдържаха пълнотата на благодатта. Те съдържаха всяка трошичка от нея и ако си припомним ще видим, че бяха пълни с пет вида хляб. Защото Христос разчупи пет хляба преди да нахрани мнозинствата. Тези пет хляба съдържаха цялата му многообразна благодат и накрая се озоваха в апостолите. Тези пет хляба символизират петкратното служение. Те са петте пръста на Божията ръка пастори, пророци, апостоли, евангелизатори и учители. Чрез благодатта която е положил в тях Бог изгражда църквата си. Когато се свържа в заветно взаимоотношение с човек на благодат, аз започвам да черпя от Него. Защото благодатта не е в институция или сграда, тя е в хора и тече чрез взаимоотношения сърце към сърце. Бог положи цялата си благодат в едно земно тяло (Исус) и я трансферира върху хората(учениците си). Колкото повече хляб Христос даваше на петте хиляди толкова повече хляба се умножаваше. Така след като нахрани множествата Христос имаше повече хляб отколкото преди това. Това е духовен принцип за дистрибутирането на благодатта. Колкото повече учениците(апостолите) храниха множествата(църквата) с благодатта, толкова повече тя се умножаваше в живота им накрая имаха по цяла кошница. Когато се свържа с човек на благодат, аз започвам да черпя от хляба който е положен в неговата кошница. Така хляба в него се преумножава, а и в моята кошница започва да се събира хляб от небето. Колкото повече го споделям с другите, толкова повече той ще расте и в мен и в тях. Бог е сложил хляб (благодат) във всеки един от нас. Ако ние разпознаем благодатта в другите и започнем да се храним от нея църквата ще бъде правилно съградена. Защото писанието казва, че ние сме живи камъни. Както камъните са уникални, така и всеки от нас който посещава даден дом(църква) има уникална благодат. Всеки от нас има частичка от многообразната божия благодат и когато ние се съберем се вграждаме като живи камъни. И когато благодатта ни се изяви камъните стават хлябове и околните народи идват и се хранят от нас. По този начин постепенно както се появява образа при подреждането на пъзел, така и Христос се изявява в църквата когато се съберат късчетата на Неговата благодат. Един може да има благодатта да носи увереност, друг да поучава, трети да украсява дома, четвърти да носи пророческа визия, пети да мете пода. Защото няма естествени и духовни дарби. За духовните хора, които са в Христос всичко е духовно. За да се яви Христос в църквата, обаче трябва да се научим как да разпознаваме благодатта която е дадена върху всеки един от братята и сестрите. Защото можем да черпим само от благодатта която сме разпознали. А благодатта на сестрата в ляво и тази на брата в дясно са дадени за моето изграждане. Както и моята благодат е дадена за да може всеки да черпи от нея. И да не забравяме един много важен принцип. Всеки от нас има мярка благодат която му е дадена. Моята мярка може да е по-голяма от тази на един брат и по-малка от тази на друг. Това не означава, че трябва да се състезавам с този с по-голямата благодат или да се чувствам по-голям от единия и по-малък от другия. Както ако карам ферари и изпреваря трабантче аз знам, че не съм по-голям шофьор от каращия трабантчето, а колата ми е по-мощна. Същото е и с мярката благодат. Затова трябва да се състезавам само и единствено със себе си и мярката благодат която е дадена на мен. Да се състезавам да дам най-голям плод от това което ми е поверено. Пример в тази област може да ни е отново Христос който в същата 6глава на Йоан 38-39стих казва, че не е дошъл да върши Неговата воля, а тази на Отец Му който го е изпратил. А волята на този който го е изпратил е ...от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо. Ние сме изпратени. Бог има съдба за нашия живот и ни е дал нужната мярка благодат за да я изпълним. Нашата част е да изпълним волята на Отец, а тя е да изпълним на сто процента мисията си. Да направя максимума с благодатта която ми е дадена. Да не изгубя нищо от това което ми е дадено. Ако един пастор например има мярка благодат за 40 човека и има църква от 39човека, то той е постигнал повече от пастор с 5 000 човека църква, но мярка благодат за 10 000. И това не означава втория пастор да започне да евангелизира света и да моли хората да ходят на църква. Означава, че трябва да направи живота си акуратен. Напълно да отдаде живота си на тези които има и Бог ще прибави и останалите. А не да гледа на това което вече има и да се чувства по-голям от другия, който всъщност вече почти е изпълнил мярката си. В Божиите очи първия пастор е по-верен, защото е изпълнил по-голяма част от мярката която му е дадена.

Благодатта дойде от небето, чрез Исус Христос. Тя беше предадена на апостолите и така тя продължава да храни църквата и до днес. Има хора които са пълни с благодат. Аз трябва да се свържа с такъв човек и благодатта започва да тече в моя живот и да го напоява. Тогава аз започвам да виждам своята собствена благодат, съдбата за която Бог ме е призвал и се задвижвам спрямо нея посредством благодатта която съм приел. Започвам да разпознавам благодатта на другите в дома и заедно когато се събираме ние започваме постепенно да изявяваме Христос в събранието. Понеже той е носител на цялата многолика благодат, докато ние сме носители на по едно лице от нея. Когато се науча как да се храня с благодатта, аз се уча и как да стана неин съработник в изграждането на моя живот, а после и на цялото събрание. Защото целта ни е Христос да се изобрази в нас. Когато приема благодатта, тя става моят двигател. Тя задвижва живота ми, активира дарбите ми и промотира живота ми. Всяко нещо в моя живот ще дойде чрез Божията благодат. Изграждане на добро семейство, растеж на финансите ми, издигане на работното ми място и т.н. Благодатта е дар от небето който Бог е приготвил лично за моя живот за да ме екипира да премина през трудностите. Основната порция благодат идва в живота ми, чрез духовното бащинство (това е темата на другото ми есе), останалата е чрез братята и сестрите в дома. Докато духовния ми баща проповядва логоса(писаното слово) или някой брат ми споделя откровение Святият Дух носи ремата пълна с благодат в живота ми. Тя е специален дар от Бога за мен. Дар за който мога само покорно да му благодаря, защото вследствие на него се чувствам като дърво посадено при потоци води. Благодарение на него имам изобилие в живота си. Писанията се отварят и Бог разкрива тайните си в сърцето ми. Благодарение на благодатта ставам по-успешен в дома си и работното си място. Това е карис и дома дар който е толкова прекрасен и необясним с думи колкото е и Бог. Затова аз мога само да му благодаря за нея и да дам всичко от себе си за да стана добър съработник на дадената ми благодат. За целта трябва да разпозная мярката си. (Римляни 12:6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат). За да може заедно с нея да вляза в съдбата си, да я изпълня и един ден да чуя: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.( Матей 25:23)

Благодатта е субстанцията на Бога и аз имам нужда от нея всеки ден, защото тя ми отваря вратата за светая светих. Когато духът ми се изпълва със субстанцията на Бога, Той ми се открива повече и повече. Моето разбиране за Бога се увеличава успоредно с напредването ми в Божията благодат. Това отваря писанията по нов начин и променя молитвите ми. Благодатта прави истинен и успешен християнския ми живот и ми дава победа над греха. Благодатта е манната от небето с която трябва да се храня всеки ден. Не случайно шишенцето с нея беше една от трите съставки която бе положена в ковчега на завета. А където беше ковчега на завета там беше и славата на Бога. Днес Бог полага ковчега на завета си вътре в сърцето ми. Той връща принципите (10-е заповеди), издига отново лидерството (Аароновия жезъл) и връща благодатта(манната) в живота ми. Защото само така славата на Бога ще осияе живота ми. Полагането на ковчега на завета в сърцето ми Бог е обещал в Исая 59:14 където казва ...и ще те храня в наследството на баща ти Яков;.... Ние знаем, че единственото наследство което Яков получи беше благословението от своя баща Исаак в Битие 27:27-29 Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, като каза: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил Господ. Бог да ти даде от росата на небето(това е благодатта -стомната с манната) и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино.Племена да ти слугуват и народи да ти се покланят. Бъди господар на братята си; и да ти се покланят синовете на майка ти.(Аароновия жезъл символ на лидерство) Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя. (това е завета на Бог с нас плочите с 10-е заповеди бяха символ на този завет). Виждаме как наследството което Яков получи от своя духовен баща съдържаше субстанциите на ковчега на завета преди още той да бъде създаден. Наследството с което Бог е обещал да ни храни(всеки ден) идва чрез духовния баща и носи славата на Бога в живота ни. Защото съдържа благодатта субстанцията на Бога, която е твърде красива за да бъде описана с думи. Тя може единствено да бъде приета.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group