Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 16 Юни 2019 01:22

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 55 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: До aabbaa
МнениеПубликувано на: 25 Май 2010 22:40 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Привет, aabbaa!

В отговора ми до mitoray можеш да откриеш, ако ти е интересно, какво разбирам под новорождение и Дух и защо, както отбелязва добре Паули, не е задължително мненията ни да се отхвърлят взаимно. Ти просто изразяваш една по-буквалистична, по-обективизираща гледна точка - а аз една по-вътрешна, така да се каже.

Ето, например, ти също като мен смяташ, че Духът е "мястото" на единение с божественото. Но разликата е, че оставяш Св. Дух малко като външна за човека реалност, ако не се бъркам. Моето мнение, както може би стана досадно да повтарям е, че ние сме "духовни същества с човешки опит". За мен ние всички извечно сме били избрани от Бог-Дух да сме негови божествени деца и всички един "ден" ще се върнем при Баща си (като за различните хора това ще отнеме различно "време", тъй като някои са по-"затънали" от другите).

Смущение у мен буди един твой коментар:
Цитат:
Духът и душата остават вечни, но до пришествието на Исус. Тогава възкръсваме в ново тяло и идва съд. Едните ще живеят в присъствието на \бог, а другите ще бъдат хвърлени в огненото езеро-там е плач и скърцане със зъби. Тези които счетат за нищо пролятата кръв на Божия Син. Избираме докато сме на земята-да приемем благодатта с вяра ,или да изберем вечното наказание.Няма друга алтернатива.


Кое те кара да смяташ, че Бог е гневен тиранин, ХВЪРЛЯЩ живи души в огнено езеро? Не мислиш ли, че това е един назадничав възглед за Бога, изграден по наш образ и подобие? Аз съм слушал хора, умрели за кратко и върнали се към живота, че Бог-Любов ги обсипва по време на тяхната "смърт" с неописуема любов, независимо от земните им прегрешения. Само това е способно да промени хората в позитивна посока според мен.

Поздрави!

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: До Паули
МнениеПубликувано на: 25 Май 2010 23:14 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Здравей и на теб, Паули! :)

Ще се опитам с последните си усилия да отговоря и на твоето мнение.

Ти пишеш:

Цитат:
Една вметка, Полиандре, към препратката и аналогията ти с индуизма и будизма. Моето разбиране е, че като че ли в тамошната мисловна система идеята за духа (като част от Брахман) е диаметрално противоположна на смисъла, който влагаш в думите си относно духа като носител на същността ни. Ако правилно разбирам думите ти, за теб духът на човека е това уникално нещо у нас, което създава "мен", моите особености, моите черти, моето "лице".


Да, за мен Духът не е просто носител на същността, а нашата ИСТИНСКА СЪЩНОСТ, от която извира всичко останало - персонални особености, мисли, емоции и т.н. Това е една творческа, божествена същност, независима от времето, пространството, материята и обстоятелствата. Тя не е нещо по-малко, а повече от обичайното ни разбиране за личност: тяло с определени характеристики и определена душевност (мисли, чувства, емоции), изпълняващо определени социални роли (зъболекар, баща и съпруг). Така се разбира духът поне от тези духовни учители на Изтока, с които съм запознат.

После продължаваш:

Цитат:
В индуизма крайната цел за всеки един такъв дух е да стане "едно" с всичко останало. Различията между отделните същества трябва да се заличат, да няма "мен" и "теб", за да настъпи пълната хармония. Тук трябва да потънат и индивидуалните различия и особености на всеки от нас, защото всъщност те създават нещастието и проблемите в света. Трябва моята личност да престане да съществува, защото тя генерира и злото в света, създавайки завихряния и дисбаланс във вселената. Омразта е нещо зло, но също такава е и любовта. В "Едното" не може да има различия, да има "аз" обичам "теб".


Тези твои възгледи за тази определена духовна традиция плод на твои интереси и размишления ли са? Или някой друг ти е разказвал това за индуизма? Индуизмът не е нещо, което лесно може да се обхване. Като ВСИЧКИ други религии, и той може да обслужва две противоположни цели - една егоистична и формална; и една същностна и насочена към божествената любов. Всичко зависи от ИНДИВИДУАЛНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ и реакция.

Трябва да престане да съществува личността, изградена на его-идентичността - тя създава разделението, враждата. Както казал Кайн, след като убил брат си: "Да не съм пазител на брат си!" (с една дума: "какъв ми е брат ми, та да не го убия"; ами, ако, убивайки брат си, убиваш и себе си, би казал моят въображаем индуист, въпреки че той няма да се идентифицира външно с определена религия).

Христос говори по същия начин за личността: "изгуби СЕБЕ СИ, за да намериш СЕБЕ СИ". Да се чудиш после как толкова много вярващи християни смятат, че идеята за Върховен Аз в източните религии е вдъхновена от дявола?! Та самият Христос говори за един истински Аз, който живее в нас самите - Духът. Разбира се, че този върховен Аз се достига чрез смирено приемане на благодатта ("Имам нужда от Божията благодат, за да достигна до Божията благодат", казва един източен учител). Иначе можеш да си въобразиш само, че си дал израз на висшата си Същност, а всъщност да се самозалъгваш.

Така че, за мен няма нищо страшно в това постепенно да загубиш фалшивото си Аз, за да откиреш Истинското (Новият човек в християнството). Може би всъщност именно в Едното (разбирано възможно най-конкретно и неразмито) Аз и Ти се обичат най-истински.

Най-накрая ти пишеш:

Цитат:
В юдео-християнския мироглед възгледът е обратен - Творецът на вселената създава нови същества и дава на всяко от тях уникално "лице" (личност), като това обогатява и носи по-голямо добро, вместо нещастие. Осмислянето на съществуването на тази личност (нарочно не пиша душа или дух, за да не пораждам допълнително усложняване) е да продължи да е творческа, да създава нови неща и да е уникална. В будизма целта на индивидуалното, творческото е то да се заличи, да осъзная, че това различие ме отдалечава от "Едното". Крайното състояние на будисткия вариант за "рай" е една статична монолитна "нищност", върховното нищо, което подобно на маса от стопена пластмаса е еднородно и без промяна в себе си.


В дългата история на индуизма също съществува персонален Творец (специално можеш да провериш за Ishvara в google). И подобно на юдео-християнския възглед, истинската ни същност също е творческа - не зная кой ти е създал категоричната представа, че нирвана и тем подобни са такива нихилиситични понятия. Съществуват много тенденциозни материалистнично-атеистични тълкувания на източната духовност в България, които за мен са далеч, далеч от истината...

Поздрави!

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: полиандър
МнениеПубликувано на: 26 Май 2010 02:29 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Предполагам си чувал за благословения и проклятия.Факт е ,че съществват. Бог казва- ще благоловя,но Бог казва-проклети,ако............Проклятия могат да дойдат от родители ,които са се занимавали с окултизъм,врачки,магии,куршуми,астологии,гледане на кафе дори.Това са гнусотии за Бог.Тези проклятия за жалост тегнат до четвърто коляноо,над тия дето мразят Бог. Исус стана проклет на кръста,заради проклятията,но: 1. Християни страдат поради незнание. 2 .Тия пък дето не приемат Исус ,което ги прави Богопротивници,понеже считат за нищо пролятата кръв,там не знам какви проклятия има! Душата е носител на чувствата,защото-словото казва"огорчи се душата ,зарадва се душата и тн.Това ,че дори сред християни ДУШАТА се КОМАНДВА от ПЛЪТТА ,уви така е. Бог ни дава Духьт Си за да можем,чрез него да подчиним ДУШАТА и плътта/с вяра да ходим, а не с виждане и чувстване/ на Духа.Връзката е чрез нашия дух. Тъй,че ДА СЕ СПАСИ ДУШАТА-тя е носител на чувства мисли воля,его ,азът.Душата да се спаси ,плътта отива в пръстта. Ново нетленно тяло е приготвено,поради възкресението. Може би трябва да има отделна тема за проклятия и благословения.ВСИЧКО е от Бог ,чрез Бог и за Бог.Уви центъра е Исус не човек. Хуманизма издига ЧОВЕК. Това е небиблейско и лъжеучение.Дявола всячески иска да се фокусираме върху друго ,само не върху ИСУС. Бог прави всичко-както не знаем как се образува детето в утробата-така не знаем и за делата Божии. Отчасти ще знаем докато не се яви ИСУС. Тогава ще разберем цялата истина-скрита в Христа.





п
р

о


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 26 Май 2010 02:58 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Бог казва и го прави.Бог предупреждава! Бог дори Жертва СИНА ,за да не погине никой,който повярва в НЕГО.Какво повече-дал ни е словото Си,благата вест/има прощение/,но Бог не е за подиграване.Бог каза на Адам- ако......ще умреш. Бог изпълни казаното от НЕГО. Тогава защо не се тюхкаме,защо умираме,или се тюхкаме? По същия начин Бог казва,че ИСУС е ........иначе-огненото езеро е факт! Мисли ли някой,че както дойде смъртта,поради непокорството на човек,така ще дойде и другото-вечен живот с Бог/щастлив,хубав,без скърби ,без сълзи/ и вечни мъки,за тези твърдоглави/само повярвайте/ обаче не искат.Има духовни закони ,те действат,както и физическите.Бог ли е виновен? Човекът си е виновен.Аз не съм Бог та да му кажа защо така си го направил,защо така си ме направил.Има алтернатива-яж,пий,носи си новите дрехи,защото живота е кратък.Ако ИСУС не беше възкръснал,щяхме да сме най окаяните хора.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 26 Май 2010 03:22 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Някой ще каже-Този се е хванал за Исус като удавник за сламка! Едва ли в този фору ,някой е писал това име ИСУС повече.При кого да отида ИСУС има думи за вечен ЖИВОТ,а не този живот.Няма да спра да издигам ИСУС,защото Той е нашата надежда.ИСУС е моята надежда! Няма да слра да казвам,че дявола всячески иска да ни отклони от ИСУС,за сатана всяка друга тема е добре дошла,само да не се фокусираме на ДЕЛОТО на ИСУС.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Заключение
МнениеПубликувано на: 26 Май 2010 03:48 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Не се познаваме ,тук ни събира ,вярата в Христос. Това е виртуална църква.Дето са двама или трима събрани в името на Исус,там съм и Аз.....Предвечен,предначален ,вън от вр
емето и пространството,без начало и край самодостатъчен,всеприсъстващ,творец,законодател,съдия, изпълнител,непроменящ се ,истинен и още и още е Бог.Бог е Дух и Този Божи Дух е това което пита Полиандър в началото. Ние сме творения на този Предначален Дух.За нас хората всичко е скрито в Исус!Да търсим,да искаме,да хлопаме-Бог ще ни дава!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 27 Май 2010 18:40 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
aabbaa написа:
Цитат:
Предполагам си чувал за благословения и проклятия.Факт е ,че съществват. Бог казва- ще благоловя,но Бог казва-проклети,ако............Проклятия могат да дойдат от родители ,които са се занимавали с окултизъм,врачки,магии,куршуми,астологии,гледане на кафе дори.Това са гнусотии за Бог.Тези проклятия за жалост тегнат до четвърто коляноо,над тия дето мразят Бог


Ако Бог наистина е способен да каже: "Проклет да си, ако...", с какво Той би бил по-различен от тези, които кълнат на Земята. Това, според мен, пак е една представа, изградена по наш образ и подобие.

Идеята, която смътно имаш предвид може би е, че човек бере плодовете на собствените си действия? Това е известно на Изток като карма. Исус го назовава като да жънеш това, което сееш. Това по никакъв начин за мен не означава, че Бог е способен да изпитва гняв или омраза. Не означава и че някой ще бъде оставен без помощ по пътя си обратно към Него.

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 27 Май 2010 18:48 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Само една бележка. Благодаря на всички, които се включиха, и на тези, които тепърва смятат да се включат. Искам само да подчертая, че темата представлява просто една метафизична хипотеза, плод на личен духовен опит. Това че аз виждам някакъв смисъл в нея, не задължава никой друг да я смята за важна...

Аз уважавам и ценя мнението на всеки един от вас и ако моята хипотеза не отговаря на вашите духовни търсения, просто я захвърлете. Все пак всяка душа има свой собствен път...

Поздрави!

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: второзаконие
МнениеПубликувано на: 27 Май 2010 20:29 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
27-22 Проклет да е ,който легне със сестра си......и тн.,проклет,който легне с добитък.../ 21СТИХ/.......28 глава-са изброени благословения и проклятия. Кои владетел и съдия би насърчил да спи някой с добитък? И пак поради милостта си Бог дава Сина си ЗА Да стане ПРОКЛЕТ на кръста ида вземе грях и проклятия върху себе си.Кой би толерирал прелюбодейства,магии,разврат,похот....Бог ли ,който не търпи грях и тоя грях докара смърт,болести и всичкото зло на земята.Бог не е виновен-Бог предупреждава винаги ,какви са следствията!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Към Полиандър
МнениеПубликувано на: 01 Юни 2010 23:48 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Привет, Полиандре

Съжалявам, че не съм могъл да се включа от начало. При толкова изказани вече неща, ще се спра само на това, което ми се струва най-важно.

Накратко, мисля, че в Библията няма да открием много по въпроса, който ти поставяш - за предсъществуването на душата - просто защото тази идея изглежда чужда на библейските автори. Според юдео-християнските представи вечно съществуващ е единствено Бог. Всяко друго нещо има начало. Това се отнася и за човека. Както Aabbaa беше посочил, Бог дава живот на първия човек. Всички останали хора са негови наследници.

От друга страна, когато в Библията се засяга екзистенциалната страна на човешката личност, обикновено се обръща внимание не толкова на човека като индивид, колкото на принадлежността му към някаква общност (на неговото родословие в СЗ или пък на принадлежността му към Църквата в НЗ). Така че, като оставим настрана факта, че абстрактното понятие за човешки индивид рядко е на фокус, аз поне никъде не откривам в Библията някаква по-различна идея от интуитивната представа, че за всеки човек има определен момент във времето, преди който той просто не е съществувал. (Дали това е зачатието или раждането е друг въпрос.)

Ако съм прав, че нито Библията, нито интуицията ни намекват за предсъществуване на душата, то има смисъл да заподозрем, че тази идея идва от друго място. Мисля, че това има предвид mitoray под "чужда територия". Това не значи, че има нещо "плашещо", а просто, че идеята за предсъществуване на душата не е библейска. Това е и моята позиция. Поне докато някой не ми покаже обратното.

Аз разбирам, че тя пасва идеално на хиндуистко-будисткия светоглед, в който кармичните цикли са основен елемент. Но твърдя, че в Библията няма такива неща. Тук, трябва да отбележа, че няколкото цитата на Исус, които привеждаш в подкрепа на това, не носят смисъла който твърдиш. Нещо повече, цитирани са неточно. Би ли казал откъде си взел следния цитат: "Не се безпокойте, Царството Божие вътре във вас е"?

За да намерим някакъв общ език може би е добре да си уточним понятията. Като за начало, мога да приема като работно определение това, което ти казваш: Под душа разбираме нашата истинска същност. За да сме още по-точни, бих взаимствал от теб и идеята за "Наблюдаващия". Като говорим за душа, ще имам предвид тези неща. Забележи обаче, че от тези определения ни най-малко не следва идеята, че тази душа няма начало във времето. Тъкмо напротив. Аз и ти в ролята си на "Наблюдаващия", можем да се върнем доста ограничено назад във времето. Съществува време, преди което нямаме спомени.

Как тогава стигаш до идеята за предсъществуване на душата?

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Към Полиандър
МнениеПубликувано на: 02 Юни 2010 15:20 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Може би още едно важно уточнение за Библейския поглед върху въпроса.

Като че ли в дискусията с лека ръка приехме за дадено, че духът или душата - това сме "ние", а тялото ни е някаква допълнителна добавка или придадтък, да не кажем нещо тежащо ни.

По същество това е гностическо твърдение с всичките произтичащи от това противоречия с християнския светоглед. Моето силно впечатление е, че Библията говори за човека като за съществото, което е било създадено при събирането на духа от Бога (с малка буква, като жизнено дихание) с тялото на това същество: тогава се казва "стана жива душа". Също така при разделянето на духа от тялото (при физическата смърт) ние не се оттърваваме от едно бреме на материята (отново гностическо виждане), а сме в незавършено състояние до повторното ни възкресяване в тяло, което е крайният етап на изпълване на изкупителното дело на Христа на кръста.

Като че ли това не оставя прекалено много неяснота за рамките на Библейския светоглед относно предсъществуването на душата на човека.

Какво мислите за това?

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Към Ивайло
МнениеПубликувано на: 02 Юни 2010 15:33 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Здравей, Ивайло!

Благодаря ти за отделеното време зная, че всеки е зает с едно или друго; напълно го разбирам. От възраженията, които бяха повдигнати дотук към хипотезата за предсъществуването на душата, оставам с впечатлението за две основни неща.

Първо, според теб съществува едно буквално, неизменно тълкуване на Библията, намиращо се под монопола и авторитета на определени хора. Всяко друго тълкуване, което се отклонява от това общоприетото, е подозрително. Така ли е или се бъркам? Второ, смята се, че ученията на различните религии са херметически затворени явления, които не са оказвали влияние едно върху друго. Оттук и всеки последовател на определено учение трябва да се затвори само и единствено в своето собствено учение и да не поглежда към чуждата територия (извинявам се, ако не съм разбрал правилно израза, но на мен той ми звучи като ивицата Газа).

Аз съм най-малкото скептичен към така формулираните възражения. По първото ще дам отговор по-надолу в мнението си. На второто възражение може би ще отделя друг пост. Пак казвам темата представлява просто една метафизична хипотеза (която според мен не е задължително да противоречи на Библията). Тази хипотез въобще не може да се съизмерва по важност с вслушването и следването учението на Христос. Ако не я чувствате близка и не ви допада, аз нямам никакъв проблем с това. Както казах, захвърлете я.

Ти пишеш:

Цитат:
Накратко, мисля, че в Библията няма да открием много по въпроса, който ти поставяш - за предсъществуването на душата - просто защото тази идея изглежда чужда на библейските автори. Според юдео-християнските представи вечно съществуващ е единствено Бог. Всяко друго нещо има начало. Това се отнася и за човека. Както Aabbaa беше посочил, Бог дава живот на първия човек. Всички останали хора са негови наследници.


Да, напълно съм съгласен, че това би била библейската позиция, АКО изхождаме от едно буквалистично и изцяло обективиращо гледище за Сътворението, както писах и в едно друго мнение по темата. Едно такова гледище обаче не дава окончателните отговори на въпросите: Какво е Бог? Какво е човек? Каква е истинската същност на човека? Как се създава душа? Какво разбираме под душа? Каква е разликата между душа и дух? И т.н....Тези въпроси според мен са отворени, независимо от по-горния прочит на Сътворението.

След това продължаваш:

Цитат:
Така че, като оставим настрана факта, че абстрактното понятие за човешки индивид рядко е на фокус, аз поне никъде не откривам в Библията някаква по-различна идея от интуитивната представа, че за всеки човек има определен момент във времето, преди който той просто не е съществувал. (Дали това е зачатието или раждането е друг въпрос.)


Това означава ли, че ти не допускаш, че са възможни и други интерпретации на библейския текст, освен тези, които вече си приел като общовалидни? Според мен Библията е писана по субективен начин и може също да се чете по субективен начин (освен обективните истини, които е запечатала).

Аз специално ще се спра на една библейска представа, която според мен дава възможност за разнообразие и богатство на субективното човешко преживяване. Това е представата за Бог като наш Баща - за мен това е една условна представа, защото все пак Бог е отвъд формата, името и пола (Бог е Дух казва Иисус), но въпреки това тази представа може да бъде изключително насърчителна за вярващия в неговото служение. Когато Бог създава една душа, бидейки наш Баща (в цялата условност на това значение), ние можем да използваме аналогията с пораждането на едно дете в земни условия. Как се поражда едно дете на Земята? Има ли това пораждане нещо общо с външното извайване на една нежива материя и последващото я оживяване (както би трябвало буквалистично да се чете Сътворението)? Не носи ли детето генетичния материал на своя родител? Сега, прехвърляйки тази аналогия изцяло на ниво душа/дух, какво можем да получим като възможна хипотеза? Генетичният материал на един вечен Дух не е ли същият този вечен Дух? Исус не ни ли учи, че всички ние сме Божии Синове и Дъщери, а не само Той? Не казва ли и Преди Авраам да е бил, Аз съм? Защо в такъв случай да е антибиблейска хипотезата, че човекът като духовно същество с човешки опит е съществувал извечно заедно със своя Творец? В този ред на мисли предлагам за размисъл и следния пасаж от Евангелието на Йоан:

32. Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни?
33. Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, Който си човек, правиш Себе Си Бог.
34. Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз казах, богове сте вие"?
35. Ако са наречени богове онези, към които дойде Божието слово, а Писанието не може да се наруши,
36. то на Този ли, Когото Бог освети и прати на света, казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божий Син?
(10; 32-36)

Ивайло написа:

Цитат:
Тук, трябва да отбележа, че няколкото цитата на Исус, които привеждаш в подкрепа на това, не носят смисъла който твърдиш. Нещо повече, цитирани са неточно. Би ли казал откъде си взел следния цитат: "Не се безпокойте, Царството Божие вътре във вас е"?


Тук смятам, че си прекалено суров към мен. Ще започна да си въобразявам, че имаш нещо лично срещу мен. Ха-ха. Шегувам се, разбира се. По повод въпроса за конкретния цитат, ти наистина имаш право той не е точен. Но аз и не съм писал, че цитирам дословно. Когато го правя, обикновено отбелязвам ясно конкретното място, както е по-горе. Не се безпокойте...Царството Божие вътре във вас е е съвсем точен преразказ на думите на Исус от следните два библейски пасажа: Матей 6; 25-34 и Лука 17; 21-22. Също точни са и думите Аз съм в Отец и Отец е в мен (Йоан 14:10), които аз си позволих да включа в интерпретационната прадигма за Бог като Баща на всички. Виж, вече цитатът Който загуби себе си, ще намери себе си (който аз обвързах и с източната духовност) наистина е грешен, защото Исус говори за загуба на душата/живота, но за мен това също е възможно да са сходни изрази.

Най-накрая ти пишеш:

Цитат:
Като говорим за душа, ще имам предвид тези неща. Забележи обаче, че от тези определения ни най-малко не следва идеята, че тази душа няма начало във времето. Тъкмо напротив. Аз и ти в ролята си на "Наблюдаващия", можем да се върнем доста ограничено назад във времето. Съществува време, преди което нямаме спомени.


Какво обаче е времето, Ивайло? И какво означава една душа да има начало във времето? Виждаш ли колко въпроса се появяват? Ти, като по-запознат от нас с постиженията на физиката, можеш да ни кажеш дали според най-съвременните теории има такова нещо като абсолютно и обективно време? Не е ли именно това революционното у Айнщайн? Забележи обаче и нещо друго често, връщайки се назад, ние не можем да си спомним НИЩО дори за период от детството (от 2 до 5 години), в който вече е имало СЪЗНАТЕЛЕН АЗ (поне външно изразен). В такива случаи дори понякога се допитваме до роднини да ни разкажат какво е било. Като нямаме спомени за този период, означава ли, че не сме съществували?

Благодаря ти пак за отделеното време! Както казах в началото, по възражението за херметическата затвореност на духовните учения ще пиша в друг пост.

Поздрави!

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Към Паули
МнениеПубликувано на: 02 Юни 2010 15:46 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Без да съм "професионален гностик" :) , Паули, аз смятам, че тялото (такова, каквото го познаваме) няма НИЩО общо с нашата истинска същност. Да, съгласен съм, глупаво е да го демонизираме, както това е правено в по-ранни времена. То е ценен инструмент в пребиваването ни на Земята. Но нищо повече. За него трябва да се грижим старателно, но без в същото време да сме прекалено привързани. Защото то е изцяло във властта на закона на тлението и само хипотеза е (не знам дали умела или не), че е станало смъртно заради Първородния грях.

Абсолютно обяснимо е защо някои хора го смятат за бреме и затвор. Аз не бих хвърлил камък срещу тях. Когато знаеш, че духът ти принадлежи на Божественото, че е абсолютно свободен, че той е истинската същност, няма как да не усещаш тленното тяло като един вид пречка. Съществуването на нетленно тяло е съвсем друг въпрос. Аз също смятам, че може да съществува (нали Исус възкръсва в нетление). Но нетленното според мен няма начало във времето, затова и не е нужно да ни се дава в един бъдещ "момент" от времето. Просто може би това "тяло" постепенно се "открива" чрез благодатта.

Това е моето мнение!

Поздрави! :)

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: До Паули
МнениеПубликувано на: 02 Юни 2010 15:48 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здравейте още веднъж!

Включвам се с втори постинг със закъснение към темата, поради ред други ангажименти не успях да отговоря на време.
Полиандре, ето две от нещата, които спомена, за които искам да споделя моето виждане:

Тези твои възгледи за тази определена духовна традиция плод на твои интереси и размишления ли са? Или някой друг ти е разказвал това за индуизма? Индуизмът не е нещо, което лесно може да се обхване. ...
не зная кой ти е създал категоричната представа, че нирвана и тем подобни са такива нихилиситични понятия.


Ще е пресилено да кажа, че от личен опит познавам добре индуизма. Преди много години бях започнал курсове по сахаджа йога, основател на която бе Шри Матаджи Нирмала Деви и която идваше активно в България, за да го пропагандира. Стигнах до събуждане на кундалини енергията, което се състоеше в това да усетиш хлад над темето си :) После търсенията ми се размиха в много други посоки, докато накрая Бог Сам ме намери и срещна и станах Негов последовател и ученик.
Основно черпя твърденията си от хора, които са били наистина навътре в индуизма и будизма, които вече могат да говорят от първа ръка за темата.
На първо място това е Рабиндрант Махарадж, роден в кастата на "белите", най-привилегированата в Индия, и най-духовната, най-близо до достигане на нирвана по техните разбирания. Като момче е бил изключително духовен и стриктно-ревностен в следване на индуизма и навлизане все по-дълбоко във всичко. Обръщането му към истинския Бог на вселената става едва ли не скандално и за самия него, като цялото си дълго пътешествие из дебрите на индуизма описва в книгата си "Смъртта на един гуру", в България издадена от "Верен" миналата година. Ако не си я чел, ти я препоръчвам горещо, ще можеш да "събеседваш" с човек, който се връща оттам, за където ние говорим само в трето лице.
Изключително ценна според мен книга, даваща много прозрения на привлечения от индуизма западен човек.

Този човек точно споменава (ако паметта не ме подвежда), че мнозинството от книгите или друга информация в западния свят е доста умело "нагодена" така, че да пасва на западния ни начин на мислене и разбиране. Разбира се с цел да е по-смилаема и да може после новопосветеният адепт да започне да разбира "истинската същност" на тъмната страна на силата (ако ползвам StarWars алюзия). Да може човек да обхване в ума си идеята за "бременното нищо", в което идеалът е да се разтвориш и да спреш да съществуваш, без това да те докара до лудост или до инстинктивна погнуса.

Вторият задълбочен източник е наш собствен (хартиански) - човек, когото познавам лично и с когото съм имал удоволствието да говоря цяла вечер (над чаша вино).
Това е Елис Потър, който идва два пъти в България по покана на ХАРТА и който през 20-годишното си пътешествие в дзен-будисткия манастир, където е бил послушник е видял и научил много за този светоглед. Неговото обръщане към Истината също е било драматично между другото.

Ако не си го слушал, говорейки за светогледа на Изтока, препоръчвам ти този запис от нашето събитие:

[url=http://harta-bg.info/resources/events/ellispotter/media.html]"Дотам и обратно
или пътешествията на един съвременник
през източната духовност и християнството"[/url]

-----

Христос говори по същия начин за личността: "изгуби СЕБЕ СИ, за да намериш СЕБЕ СИ".

Та самият Христос говори за един истински Аз, който живее в нас самите - Духът. Разбира се, че този върховен

Можеш ли да цитираш конкретни пасажи, в които Христос казва това, което споменаваш?

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 02 Юни 2010 16:12 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Здравей отново, Паули!

Благодаря ти за искрените отговори - те са безкрайно по-ценни от много други неща понякога.

Благодарение на вашия екип, аз имах удоволствието да се "запозная" с Елис Потър. На Рабиндрант Махарадж ще отделя време в бъдеще. По това, което споделяш ти и това, което съм слушал от Потър, оставам с впечатлението, че и двмата в един момент заемат един ексклузивистичен, изключващ възглед към другите духовни учения. Аз нямам проблем с това, но истината е, че това е просто един възглед. А какво да правим с тези, които смятат, че индузмът и християнството не е нужно да се изключват толкова радикално? Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че дори има бивш ученик на К. С. Луис, който е стигнал до такъв възглед: Bede Griffiths.

Няма ли, ако поддържаме докрай един изключващ възглед, да трябва да се застреляме като италиански мафиоти (образно казано) в един момент :D Истината е, че всеки тълкува повечето неща в света СУБЕКТИВНО, такава е реалността. Ето, ти писа, че индуизмът не оставя място за любов; и любовта, и омразата са нещо лошо (това мисля е и възгледът на Елис Потър). Други пък смятат, че в индуизма нямало понятие за грях. Аз казвам, че и двете твърдения са грешни - целта в индуизма не е да си отвъд любовта и омразата, а отвъд болката и удоволствието, ЗА ДА обичаш истински, да се превърнеш в извор на радост и обич. Също така, не е вярно, че според тях няма грях, а просто имат различно разбиране за неговия произход - той се търси преди всичко в ДУХОВНОТО НЕВЕЖЕСТВО.

Ето само два примера как субективните интерпретации могат да се окажат доста субективни.

Ти написа:

Цитат:
Христос говори по същия начин за личността: "изгуби СЕБЕ СИ, за да намериш СЕБЕ СИ".
Та самият Христос говори за един истински Аз, който живее в нас самите - Духът. Разбира се, че този върховен
Можеш ли да цитираш конкретни пасажи, в които Христос казва това, което споменаваш?


В поста си до Иво аз споменах, че съм допуснал неточност. Христос говори за загубвнето и намирането на душата. В моята субективна интерпретация обаче това е еквивалентно на откриването на истинската същност.

Благодаря ти още веднъж за искреността и за отделеното време!

Поздрави! :)

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 55 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group