Форум за християнския светоглед
http://harta-bg.info/forum/

Обичта между братя,има ли я?
http://harta-bg.info/forum/viewtopic.php?f=2&t=315
Страница 2 от 2

Автор:  Poliandyr [ 07 Юни 2010 13:58 ]
Заглавие: 

В 1Кор., 13 ап. Павел говори много силно според мен и за прошката. Въпреки че любовта се радва на правдата и не безобразничи, това не е една фарисейска радост. В същото време любовта е и дълготърпелива, милостива, не държи сметка за зло, готова е всичко да извини и да прости. Колко често ние имаме такава любов към себе си и към другите? Колко често предпочитаме себелюбиво да преувеличим дори собствените си грешки, вместо да простим и да продължим?

"Прошката е като аромата на теменужката върху крака на този, който я е стъпкал." (Марк Твен)

"Слабият никога не може да прости. Простителността е способност на силния" (Махатма Ганди)

"Да простиш означава да пуснеш пленника на свобода, за да откриеш, че всъщност ти си бил пленникът."

Автор:  mitoray [ 07 Юни 2010 16:45 ]
Заглавие: 

Poliandyr,последната мисъл ми допада много. Кара ме да разбера,че моята непростителност е като белезници,с които "арестувам" не само ближния си ,но и себе си,а простителността ми е ключа за тези белезници.

Автор:  aabbaa [ 08 Юни 2010 05:52 ]
Заглавие: 

Като стана въпрос за прошка,ако съм засегнал някого от форума,моля го да ми прости.

Автор:  mitoray [ 08 Юни 2010 18:23 ]
Заглавие: 

Цитат:
1йоан3:16 От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята,
3:17 Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?
3:18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.
Знаете ли какво,приятели?Мисля си,че това е темата("любовта към ближния и братската обич в частност"),по която май би трябвало веднага да спрем да пишем.Защото сме" обичали и сме били обичани" толкова много "с думи" и"с език",а толкова малко-"с дела и в действителност".Даже спокойно можем да превърнем това кътче от форума в една"изповедалня" за нашите грехове в тази област.Мислите,че се шегувам?Този път-не.И защо става така?Нали "плодът на Духа е:любов,..."Нали "Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух?"Какво ни пречи,какво ни спира да я изявим? Предположение:гледаме един на друг "по плът".Звучи като църковен жаргон,затова ето един пример.В църквата,която посещавах преди време често идваше един млад мъж.Той имаше вид на клошар-навлечен със стари "боклучави"дрехи,износени обувки,сплъстена,явно немита коса и брада;ръце с мръсни черни нокти и характерен"аромат".Този мъж рядко влизаше в залата за проповед,по-често стоеше отвън,мъкнейки със себе си типичния клошарски "багаж"-няколко найлонови торби с"имущество".Почти никой(тук влизам и аз)не му обръщаше внимание и избягваше непосредствена близост с него.Наблюдавах го тайно и му съчувствах( потайно!),но не посмях да го приближа и заговоря.Казвах си"Някой път трябва...",но после той спря да идва.Изпитах облекчение-"дразнителят"на съвестта ми беше изчезнал(но не и самата съвест). А "дразнители"дал Бог.Те може да не се явяват винаги "в образа" на клошари,а напротив-като "просперирали"братя.Тогава какво?Ще ги търсим ли за да се"отъркаме" о тях "за късмет"(пардон,"благословение")?Или ще ги отбягваме за да не изкушим сърцето си към небогоугодна завист?.... Ей такива мисли ми се въртят из главата надвечер....

Автор:  aabbaa [ 08 Юни 2010 19:47 ]
Заглавие:  и още

Гладен бях и ме нахранихте,жаден бях и ме напоихте,болен бях и ме посетихте..........Всеки има по един "клошар" в християнския си живот. Според словото-кавото направим за тези малките-все едно на Исус го правим.Бог да ни прости,ако сме пропуснали на дело да покажем любов и да ни дава сили да обичаме с дела,а не с думи.

Автор:  Poliandyr [ 08 Юни 2010 20:10 ]
Заглавие: 

Напълно се присъединявам към твоята идея, mitoray, и си затварям голямата уста за неопределн период от време...Аз също съм състрадавал "тайно" на двукраки и четирикраки същества в нужда - от страх пред общественото мнение. Що се отнася до помощта за бездомните хора (т.нар. "клошари"), ми е минавал през ум и един трети вариант - да го поканим да влезе човека само за да се харесаме Богу, а не за да проявим внимание и грижа. На другия ли помагаме тогава или на себе си? Един вид от страх Бог да не ни накаже сурово с ръжена в деня на Страшния Съд. Но тук отново възниква въпросът - страхът или любовта е същността на истинската религия? Мисля, че всеки може да си отговори на този въпрос.

Автор:  aabbaa [ 11 Юни 2010 16:51 ]
Заглавие:  Слава на Исус

Малката има 5,78 и 4,76 по литература и математика-7 клас!Мисля,че ще влезе дето е решила!Амин!

Автор:  mitoray [ 11 Юни 2010 18:16 ]
Заглавие: 

Позравления за дъщеря ти, ааbbaa!Усещам голямата ти радост( без да съм екстрасенс :) !)Аз пък имам син,който тази година ще е 7 клас.Засега не ми дава много основания за оптимизъм,но с Божия помощ надявам се нещата да се променят!Пожелавам на дъщеря ти да й се изпълнят желанията като в приказка и да ви радва!

Автор:  aabbaa [ 11 Юни 2010 20:49 ]
Заглавие: 

Благодаря,децата се мобилизират и вашето ще успее!

Страница 2 от 2 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
http://www.phpbb.com/