Форум за християнския светоглед
http://harta-bg.info/forum/

вечната тема: За Йов, предопределение или свобода.
http://harta-bg.info/forum/viewtopic.php?f=2&t=316
Страница 3 от 3

Автор:  Poliandyr [ 25 Юли 2010 12:05 ]
Заглавие: 

Паули, щом продължава позицията на Полиандър да ти изглежда неаргументирана и лишена от последователност, аз приемам, че тя наистина така ИЗГЛЕЖДА в твоите очи. С това всичко е наред. Прав си, че съм се заблудил за цитата от посланието на ап. Юда. Не съм обърнал досттъчно внимание - инстинктивно реших, че е от Битие.

Паули написа:
Цитат:
Какъв е критерият за теб, Полиандре, когато четеш някъде "и Бог каза: ..."? Как избираш дали Бог го е казал или решаваш, че това просто се е загубило "в превода на Божията безкрайност от човешката ограниченост и предразсъдъци"?


Въпросът за критерия наистина не е без значение. Аз няма да го подмина.

1. На първо място подходът ми е логически - Бог е неизменен и безкрайно любящ; Той е Бог, а не човек; следователно, не може да съчетава взаимно изключващи се характеристики: всепрощаващ-жесток; любящ-отмъстителен и т.н.; когато решава да предприема някакви действия, Той трябва да действа съобразно Своя непроменлив характер; затова и смятам, че е възможно човекът да интерпретира по един или друг начин гласа и волята на Бога, в зависимост от своята предразсъдъчна нагласа и своето знание-незнание.

2. На второ място, подходът ми е емпиричен и психологически - това означава именно, че Свещените Писания са превеждани и осмисляни от човешката "психея", от човешката душа и НЕМИНУЕМО тези писания оставят и следи от човешката ограниченост и невежество; всички ние принадлежим към човешкия род и в моменти на поне смътно смирение усещаме както своето невежество (не говоря за "невежество" в просвещенски, а в духовен смисъл), така и потенциала да се освобождаваме постепенно от него. Ето как за мен казаното от ап. Юда, ап. Петър, ап. Павел или дори от самия Исус относно гневът и отмъстителността (защото и Той като нас е бил човек от плът и кръв; с човешка душа и някакви минимални количества не-знание) трябва винаги да се подлага на сериозен размисъл и да се поставя в една от двете категории - а)плод на божественото вдъхновение, б)възможен моментен афект, който не може да претендира за абсолютна истинност и извечна премъдрост.

Но мисля, че дотук достатъчно обсъждахме моите критерии и аргументации. Защо не споделиш какви са твоите изходни позиции по въпроса за гнева и отмъстителността на Бога, за да видим какво е ценното в тях? Как в твоето сърце и съзнание се съвместяват двете противоположни заповеди от Левит - едната: за любовта и състраданието към чужденеца; и другата: за неговото фанатично преследване и изтребване? Как такова съвместяване, например, може да потуши напрежението в Близкия Изток - цялата натрупана нетърпимост и "свещени" проклятия? Ако изряелтяните не се откажат от левитската гневност и отмъстителност и ако мюсюлманите не допуснат, че доктрината за джихада е плод на човешкото невежество и ограничената способност на човека да възприема божествения глас, какво е решението?

Паули, по това, което чета от твоите постове, оставам с впечатлението, че ти, за себе си успяваш да помириш следното непомиримо за мен противоречие. Безкрайно любющият Творец на вселената, чиято Същност е Любовта (отвъд човешката способност да си го представим) и който действа ВИНАГИ ръководен от любовта, може в същото време да ГОВОРИ или да ВЪРШИ жестоки думи/дела - дела на ОТМЪЩЕНИЕТО и неудържимата гневност. Честно ти признавам, че аз не мога да помиря този конфликт, БЕЗ ДА пусна сърцето и разума си във ваканция.

Накрая искам да коригирам още едно недоразумение, което може би трябваше да спомена по-рано. НЕ Е МОЯТА "ЕСТЕСТВЕНА" НАГЛАСА ТОВА, КОЕТО МЕ КАРА ДА НЕ ВЯРВАМ В "БОЖЕСТВЕНАТА" ГНЕВНОСТ. Точно напротив, когато следвам "естествената" си нагласа, аз съм склонен да си мисля именно, че Творецът ми е гневен и търси как да ми отмъсти. Когато следвам "естествената" си нагласа, аз (като всички хора) съм горчив и несъстрадателен (към себе си и към другите). Именно когато направя първата крачка отвъд "естествената" си нагласа на гнева и вечното критикарство, се открехват пред мен вратите на неописуемата и неизчерпаема божествена любов. Факт. Колкото повече неразбиране и несъстрадателност човек проявява към себе си, толкова повече Бог му се струва гневен, отмъстителен и неудовлетворим в своите претенции.

Поздрави!

Автор:  Ивайло [ 28 Юли 2010 16:40 ]
Заглавие: 

Здравей, Полиандре

Ще оставя а Павката да ти отговори на въпросите, които му задаваш. Но ще ми позволиш ли да се вмъкна в полемиката ви с две забележки към твоите критерии.

1. Ако направиш от логическия подход, който си описал критерий за това какво е достоверно и какво не, оставаш затворен за всяко разбиране, което е същностно ново за теб. Логиката винаги действа въз основа на някакви допускания. Когато човек срещне логическо противоречие, той е провокиран да ревизира допусканията си. Придавайки на твоя логически подход качеството на критерий за достоверност, ти реално отказваш да направиш това. Например, готов си да приемеш някои твърдения на ап. Павел и да отхвърлиш други пак негови защото според теб водят до противоречие за Божия характер. Нима допускаш, че ап. Павел не е бил в състояние да забележи това логическо противоречие? Логиката е инструмент, а не критерий за истинност.

2. Вторият ти подход не е нито емпиричен, нито психологически. Емпиричен означава да се водиш от наличните данни. Ти на практика търсиш основания, които не се основават на данни, именно за да отхвърлиш определени данни (твърдения). Т. е. да не им обръщаш внимание. Не би ли следвало ако целта ти е да установиш смислов контакт с автора на написаното, да вземеш всяко едно нещо еднакво насериозно. Едва тогава би могъл да си изградиш правилен психологически портрет за него.

Пак ще обърна внимание на Частъртън, който твърди, че приемането на парадокси е здравословно за здравия разум :)

Поздрави!

Страница 3 от 3 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
http://www.phpbb.com/