Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 21 Авг 2019 11:18

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 17 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 15 Дек 2005 22:21 
Offline
Аватар

Регистриран на: 11 Окт 2005 21:13
Мнения: 116
Местоположение: София
Току-що публикувах на своя блог http://andrewnedelchevnews.blogspot.com/2005/12/blog-post.html следното писмо от К. С. Луис с коментар. Препечатвам написаното и тук.

Днес докато преглеждах един сборник с писма от К. С. Луис до една американка (C. S. Lewis, Letters To An American Lady (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans Publishing Company, 1967), Edited by Clyde S. Kilby), попаднах на следната находка. Превеждам го напълно, за да не се губи от цялостта.

Magdalen College,
Oxford
Nov. 10th 1952

Скъпа г-жо ____________

Малко ми е трудно да обясня как се чувствам, че макар вие да сте поела по път, който не е за мен (Била напуснала Епископалната църква и станала римокатоличка. Бел. ред.), все пак мога да ви поздравя предполагам понеже вярата и радостта ви толкова очевидно са пораснали. Естествено, от това аз не извличам същите заключения както вас но не е необходимо да слагаме началото на спорна кореспонденция! Вярвам, че стоим много близо един до друг, но не защото съм по какъвто и да било начин на гледащата към Рим граница на своята верска общност. Убеден съм, че в настоящето разделено състояние на християнския свят, онези, които се намират в ядрото на всяка отделна част са много по-близо едни до други от онези, които стоят в покрайнините. Бих отнесъл това дори извън границите на християнството: колко повече общо има човек с един истински юдеин или мюсюлманин, отколкото с жалкия либерализиращ се, оформен по западен образец представител на същата категория. Нека на всяка цена да се молим един за друг: може би това е единствената форма на работа към повторно обединяване, която винаги причинява само добро. Бог да ви благослови.

Най-искрено ваш

К. С. Луис

Колко актуално звучат тези думи на Луис и днес. Без по никакъв начин да пренебрегвам значението на доктриналните или верски различия, както не го е правил и Луис, има много повече сходства между искрено и убедено вярващите в някаква абсолютна позиция, отколкото онези, които отъждествяват себе си с някаква вяра, но твърдят, че всички религии са по своему верни. По този начин, разбира се, те отнемат възможността за разумно поставяне под съмнение на своите собствени, както и на каквито и да било други вярвания. Тази т. нар. толерантност не позволява на никого да бъде напълно убеден в каквото и да било (освен в това, че не бива да бъде убеден) и да аргументира своите убеждения.

Лично аз предпочитам да споря приятелски с хора, които имат достатъчно твърди убеждения, че да смятат за оправдано да ги обосновават. Няма значение дали съм съгласен с убежденията им или не. Само между хора, които виждат смисъла да търсят истината и да я отстояват, тогава когато смятат, че са я открили, може да има взаимоотношения на взаимно уважение и приятелство. Всичко останало е повърхностна близост, лицемерие и манипулация.

_________________
Андрей Н. Неделчев

e-mail: andrewnedelchev@gmail.com
Skype: andyatoffice
http://andrewnedelchevnews.blogspot.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 11 Яну 2006 17:52 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Нека отворим отделна тема за екуменизма, драги Анди.
Християнството ли е единствената истинска религия.?
Може ли да се обединят световните религии в неопределено бъдеще?
Какво не достига на другите религии , което го има в християнството?
Ако хиндуистите намират своя път към святата първооснова на света, ако мюсюлманите намират своя, кой е верния или всеки път е верен и няма нужда да налагаме един единствен, с който сме израсли?


Последна промяна Камен Чернев на 12 Яну 2006 14:36, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 11 Яну 2006 18:12 
Offline
Аватар

Регистриран на: 11 Окт 2005 21:13
Мнения: 116
Местоположение: София
Чудесна идея, Камене!

Нека тази тема остане запазена за коментар върху конкретния цитат от Луис, както и на мнението, което той изказва. А именно, че между хора с различни убеждения, които обаче ги отстояват аргументирано и уверено, има повече общо, отколкото между онези, които са склонни да приемат всякакво мнение, понеже в нищо не са убедени.

Веднага отварям новата тема, като задавам въпросите, които написа тук.

Поздрав,

Анди

_________________
Андрей Н. Неделчев

e-mail: andrewnedelchev@gmail.com
Skype: andyatoffice
http://andrewnedelchevnews.blogspot.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 25 Юли 2008 01:13 
Offline

Регистриран на: 25 Юли 2008 00:46
Мнения: 14
Местоположение: гр. Септември
Здравейте на всички,

Тъкмо се регистрирах във форума. Анди, прочетох превода ти на К.С.Луис и днес тъкмо свърших да чета биографията му от А.Н.Уилсън - честно казано не ми хареса особено много и ми се иска да прочета нещо по-добро (, ако може някой да ми препоръча автор-биограф на К.С.луис?)

Това, което винаги ми е харесвало в К.С.Луис е в колко ясни категории попада неговата мисъл (направо старомодни според съвременните нехристиянски схващания.) Сякаш в съвремието ни, ние хората забравяме всъщност колко важна е истината и сме забравили да се стремим към нея. Когато чета книга от К.С.Луис винаги си напомням колко важно е да знам каква е истината.

Според мен съвременната тенденция е религията да се раздели на два клона - единия ще е на все по абсолютната и определена вяра, а другия на все по-обединяващата всичко и неясна (може би постмодерна) вяра. Сякаш разликата между консерватизъм и либералност никога досега не е била толкова голяма. К.С.Луис направо ме връща в модерността или даже пред-модерността и ме кара да си оставя всички постмодерни представи на прага.

Наскоро също започнах да чета и диалозите на Платон. Това, което ме шокира в тях бе близостта на неговите герои до съвременния човек и неговите духовни проблеми. Нежеланието на атиняните да се вслушат в здравия разум на Сократ, да се замислят за душите си и техния материализъм и езичество. Въпреки, че Сократ е езичник, имах чувството, че се познавам с този човек и че той е християнин. Звучеше ми като апостол Павел, но разбира се в нехристиянски вариант.

Но да се върнем към К.С.Луис. Луис сякаш отново ни връща към Платон и класическата философия и ни кара да се замислим за всички "криви" (по идея на "Отвъд безмълванта планета") пътища на съвременната философия. За себе си сравнявам непрекъснато класическите философи, К.С.Луис, Дж.Р.Толкин от една страна и например екзистенциализма, деконструктивизма и всичките нови -изми от друга страна и имам чувството, че днес живеем в някаква форма на "подвижна лудница на мисълта" в която не съществуват никакви ясни критерии за нищо и най-нормалното състояние е това на обърканост. Слава Богу, че автори като Луис все още имат своята отрезвяваща сила върху съвременните ни изтерзани души. Моля се напоследък Бог да ни дава да живеем с все по-ясното съзнание за истина тези дни.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 25 Юли 2008 01:26 
Offline

Регистриран на: 25 Юли 2008 00:46
Мнения: 14
Местоположение: гр. Септември
Само да добавя още нещо за цитата от Луис. Според мен К.С.Луис някак си още преди около 50 години е разбрал накъде отиват нещата в религията и този цитат ни говори за два типа хора - вярващите в абсолятна истина и онези, които не вярват в абсолюти.

Честно казано човек може да е изключително "религиозен" ( в кавички, защото е съмнително какво точно значи това) и да НЕ вярва в абсолютни истини. Сблъсквам се всеки ден в гр.Септември с хора, които твърдо и упорито ходят на баячки да им баят срещу уроки и в същото време нямат никакви критерии за истина в живота си - за тях истина е това, което мнозинството приема за истина. Това, което виждам е, че човек може да е много религиозен (в езическия смисъл на думата) без никак даже да се замисля в какво в крайна сметка вярва и има ли някаква почва вярването му.

Според мен К.С.луис имено тези два типа религиозност е уловил в своето писмо.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Юли 2008 11:26 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
boyan написа:
Анди, прочетох превода ти на К.С.Луис и днес тъкмо свърших да чета биографията му от А.Н.Уилсън - честно казано не ми хареса особено много и ми се иска да прочета нещо по-добро (, ако може някой да ми препоръча автор-биограф на К.С.луис?)


Бояне, бих ти препоръчал АВТОбиографичната книга на Луис "Застигнат от радостта" (Surprised by joy). Издадена е миналата година и според мен може да се намери без проблем в някоя от книжарниците за сериозна литература: например, "Хеликон".

Цитат:
Това, което винаги ми е харесвало в К.С.Луис е в колко ясни категории попада неговата мисъл (направо старомодни според съвременните нехристиянски схващания.) Сякаш в съвремието ни, ние хората забравяме всъщност колко важна е истината и сме забравили да се стремим към нея.


Да, точно по тази причина някои четящи много неща съвременни хора, като нашия уважаем форумец Камен Чернев, намират Луис за ограничен или поне ограничаващ алтернативите ;-) (Вж. темата за уникалността на християнството или за божествените претенции на Исус, например.)

Цитат:
К.С.Луис направо ме връща в модерността или даже пред-модерността и ме кара да си оставя всички постмодерни представи на прага.


Убеден съм, че светът не може да живее дълго време в такова объркване на понятията за истина и правда, без вяра в някакви абсолюти. "Постмодерни" периоди е имало и назад в историята, но те са били краткотрайни. Рано или късно (по-скоро, рано) хората трябва отново да се хванат за нещо твърдо, било то истинно или не; в противен случай, обществото и държавата се разпадат. Това е трагичният избор пред българското общество днес. Ако той не се състои в най-скоро време и не бъде в посока на ясни, стъпили на християнското наследство, ценности, само Господ знае колко дълго още ще просъществува тази страна....

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Юли 2008 11:30 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
boyan написа:
Сблъсквам се всеки ден в гр. Септември с хора, които твърдо и упорито ходят на баячки да им баят срещу уроки и в същото време нямат никакви критерии за истина в живота си - за тях истина е това, което мнозинството приема за истина. Това, което виждам е, че човек може да е много религиозен (в езическия смисъл на думата) без никак даже да се замисля в какво в крайна сметка вярва и има ли някаква почва вярването му.


Не си спомням кой християнски автор беше определил масовата "постмодерна религия" като "Духовност без Истина". Мисля, че определението е изключително точно и важи в пълна степен за съвременните български езичници (огромното мнозинство от населението). Въпросът за истинността и основателността на вярванията им е последният, който ги вълнува, но иначе имат голям стремеж към "духовност", която да им дава сила (да ги пази от зли сили) или просто да прави живота им по-интересен.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 28 Юли 2008 11:44 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Тодор написа:
Убеден съм, че светът не може да живее дълго време в такова объркване на понятията за истина и правда, без вяра в някакви абсолюти... в противен случай, обществото и държавата се разпадат.

Подкрепям казаното от Тодор, не знам къде четох наскоро точно анализ на постмодернизма като феномен, че сам по себе си той е деструктивен, не може да се самоподдържа (също като злото? :D ) и че в противен случай рано или късно обществото ще полудее. Много подходяща фраза, Бояне, "подвижна лудница на мисълта" , изкефи ме, като я прочетох :)

Ето един интересен материал по темата, който прочетох наскоро:

Understanding the postmodern mind and the emerging church

Emerging church е понятие за някакво християнско течение, изповядващо идеята постмодерни подходи да се включат в начина, по който Църквата общува с останалия свят. В тази статия се описват нюансите в стиловете постмодернизъм -- твърд и мек (умерен) постмодернизъм (подобно на стиловете "модерен петобой" и "хвърляне на имагинерно гюле") и тяхното отражение върху Църквата. С две думи изводите й са, че с твърдия ПМ принципно не може да съществува какъвто и да е диалог поради самата му същност (или липсата на такава) и противност във всичко на християнския мироглед. За разлика от него мекият ПМ може да бъде умело ползван за по-ефективно общуване и разбиране с хората, които го изповядват, и че те не са такива поради твърдота увереност, че няма абсолютна истина, а поради несигурност кое е истината и страх от предни разочарования с "абсолютната истина". Добра статия по мое мнение.

Друга статия е за подходите към постмодерния човек при представянето на Благовестието, сравнено с довеждане на постмодерния кон до водата за пиене. Авторът дава 4 подхода към въпроса:

1. Отричане, че конят е постмодерен. Никой не може да бъде последователен и логичен и в същото време ПМ. Трябва просто да убедим човека, че вярва в противоречиви и несъвместими с реалността идеи.

2. Да променим коня. След достигане до еднаква основа за разсъждения и начина, по който разбираме нещата (епистемологията), ще можем да напоим коня при водата

3. Смяна на въжето за повода. Трябва да променим начина и стила, по който общуваме с ПМ хора, да говорим на техния език и с техните идеи и чувства, да сме в час с културни и личностни особености и да ги употребим

4. Смяна на водата. Това, което наричаме "вода/благовестие" днес, може да не представлява истинското Благовестие поради навлизането на бабино богословие и грешки от традицията на вековете. Трябва да "пречистим водата" и тогава да я поднесем вече подходяща на ПМ човека. Опасен подход, на места минаващ отвъд границата, която дефинира християнската ни вяра като такава.

Серията от статии завършва с изречението: "Всички тези подходи могат да бъдат ползвани в определен контекст. Всъщност няма правилни и погрешни, има подходящи. Това не ви ли звучи постмодерно?"

:D

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 31 Юли 2008 14:14 
Offline

Регистриран на: 25 Юли 2008 00:46
Мнения: 14
Местоположение: гр. Септември
Много интересно ... Учих за Emerging Church миналия семестър по систематчино богословие. Показваха ни техни "богослужения" на видео. Чувствата са ми много смесени и по-скоро клонящи към отрицание. EM прилича на странен конгломерат от вярвания облечени в "евангелски" вид. Съвременен синкретизъм.

Но да се върнем към К.С.Луис. Той говори за хората с твърди и аргументирани убеждения и тези, които не са с толкова твърди и аргументирани убеждения. Постомдернизма от друга страна казва, че едва ли не всяко убеждение е толкова вярно колкото всяко друго и следователно не съществува мета разказ, който да дава точно описание на света.

Но самия постмодернизъм е станал вече едно твърдо убеждение за множество хора. Ние казваме, че той е деструктивен, но за съжаление много хора вече го приемат за даденост и живеят имено с твърди постмодернистки убеждения. Това ще доведе и до постмодерна религия също както е и EM. Самият постмодернизъм е започнал да става сам по себе си твърдо убеждение.

Резултатите са, че всъщност тогава дискусията и правилността на нещата губят своето значение, а е важно преживяването. Като се замислим западната мисъл жъне това, което сама е посяла, защото постмодернизма е последица от американския прагматизъм, от екзистенциализма, от либералното богословие (личности като Шопенхауер), от ню ейдж философията, от краха на диалектическия материализъм на изток и още много ... Отклонението от класическата философия е сериозно.

И въпросът е "а сега накъде?" Според мен християните трябва не да използват постмодернистка методология в подхода си, а по-скоро да се върнат към принципите на класическата философия (Платон, Аристотел) и на християнските философи (като Августин). За много хора тези автори са все още познати. Трябва да покажем, че отклонението от пътя (постмодернизма) е всъщност задънена улица. И всъщност църквата е била силна в обществото имено когато добре е свързвала философията с вярата (например Августин, Тома Аквински, защо не и К.С.Луис ? ).

За наше съжаление по-късното протестантство отваря вратата към постмодерното мислене, като освобождава човека сам да тълкува Писанието. Протестантсвото не съумява да дефинира своя философия, така както прави това римокатолицизма например (т.е. томизма), а се разпада на множество течения претендиращи за истинност. И това е ахилесовата пета в протестантсвото. Това изолира църквата от останалия свят на познанието и го прави да отслабва.

Затова си мисля, че ни е необходимо солидна и съвременна християнска философия, която да може да обедини всички феномени от настоящето и да ги разтълкува през библейския поглед. Така философия би могла да бъде истинска антитеза на постмодернизма. К.С.Луис и Дж.Р.Толкин, както и Честертън и други автори може би имат някакви наченки на такава философия, но тепърва си заслужава усилията. Не можем да говорим на съвременниците ни само с "Библията казва това ... Библията казва онова", защото за тях Библията е един от островите-метаразкази в безкрайния океан от мнения и "-изми" . На тях им трябва голям остров (направо континент) , на който да могат да се спасят от бурята. В миналото е имало такъв "континент", но сега сякаш континента се е разпаднал на множество по-малки или по-големи островчета.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 03 Сеп 2008 13:55 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Здравейте всички.
Нямам спомен да съм обявявал К С Люис за "ограничен". И аз се възхищавам от ясната му мисъл. На Гугъл видях че може да се намерят пространни дискусии за неговата трилема (която смятах че дава ограничени (по брой) опции - тука Тодор е прав, така смятах): като смята себе си за Божи син Иисус е или 1. луд; или 2. шарлатанин, или 3: наистина това което казва.
някак интуитивно си мислех, че надали има само три алтернативи. оказа се, че и Ричард Даукинс така мислел, например : 4. не е луд а само си вярва , демек "самозаблуден'. ако малко разсъдим ще видим че 4-то решение въобще не е "удържимо'. ако имате време идете на Гугъл за аргументите про и анти по тази трилема.
ДРУГАТА лЮИСОВА Дилема , или по-скоро, аргументация е: ако разумът произлиза от случайни процеси, то как може да се обоснове неговата верна логика, тоест как една абсолщтна истина може да изникне от един мозък плод на случайна еволюция. Същото твърдение, не за логичното мислене, а за моралните норми - как те могат да възникнат и да имат задължителния си характер, ако са само следствие на случайностите на еволюцията.( в последното списание Факел има моя статия "Философия и еволюция", където разказвам за тези две неща.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 04 Сеп 2008 15:36 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здравей, Камене! :)

Според мен вариантът "не е луд а само си вярва , демек 'самозаблуден' " е подклас на 1. или комбинация от 1 и 2, т.е нещо като "луд шарлатанин", който заблуждава другите, но поради собствената си несъстоятелност. И също като подклас или комбинация от двете може да се отрицае чрез контрааргументите на 1. и 2. - може ли човек, ходещ по водата и вдигащ мъртви да е в неосезаема заблуда относно нещо толкова съществено, каквото твърди? Може ли човек, който познава дълбочината на сърцето на другите хора около него така, че да може да каже "ето един, в който няма никаква лукавщина" за Натаниил, да не може да прозре заблудата на собственото си сърце?

Признавам, не съм гледал сериозната аргументация на това възможно "4. ", но ми се струва неубедително в самия си зачатък :) Просто трябва да пренебрегнем предварително доста съществени пасажи от историята в евангелията, описващи Исус и същността Му, че да можем да почнем да мислим дори хипотетично за самозаблудени. Не ми се струва състоятелно.

Поздрави за публикацията във "Факел", има ли го някъде онлайн, за да мога да го прочета? За съжаление нямам достъп до списанието иначе.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 04 Сеп 2008 16:07 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Няма Факел онлайн за съжаление. Мога д а ти пратя по и-мейл текста моя лесен и-мейл е cchipev@gmail.com. Чукни за връзка.
прав си за 4. Прoсто "претенциите" на Божия син са толкова големи, че няма място за 4-та опция. Ако беше например - Той твърди че утре няма да вали - е, ако излезе че вали- може да се каже - самозаблудил се е. Не е така с твърдението Божи син, няма как да се "самозаблудиш, много е силно твърдението и или е лъжа, или си луд или е истина. Интересна логика. аз в Факел пиша за Aнселмовото доказателсвто за съществуване на бога, пак логично ( не за Божия син, а за самия Бог), но опитвайки се да редактирам текста така съм го объркал че сега ме е срам.
Накратко - едно нещо може да го има в представите ни или и в действителност. По-добре е ако го има и "на двете места'. По дорбе е да имаш 100 лева а не само да си ги представяш. Ако дефиониораме Бог като най-висшето и съвършенно нещо което може да си представим, то То е по-добре да го има и наистина, иначе няма да е съвършено, ако съществува само в представите ни. В последния случай ще има нещо още по-висше от него - такова Нещо, което хем на върха на представите ни(тоест по-висше от него не може да си представим) хем съществува. (разбира с е като казвам съществува имам предвид в трансценденталния смисъл а не като обект в обикалящия свят.


Последна промяна Камен Чернев на 26 Ное 2008 21:03, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Ное 2008 19:41 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Здравейте!
Понеже знам, че в този форум има доста искрени търсачи на истината, последователи на Христос и любители на творчеството на Луис, искам да ви поканя на един блог, който аз и моята половинка (с намигване на Боян за Платон - нали от него е тръгнал митът за нашето разполовяване) направихме. Надявам се, че ще ви бъде интересно!
Ето го и адресът: www.lifeinchristbg.blogspot.com
Поздрави!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 25 Май 2009 04:21 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Искам да отворя един епицентър за да се разтовари напрежението около ябълката и първородния грях:
Попаднах на една нова книга, която се разпростира върху всевъзможните противоречия в Евангелията. А врагът(по Люис) трябва да се познава ( -четете "Дума"). Та четейки врага, който смята, че е намерил нови и повече несъответствия от всички преди него, и така се е освободил от мъчещото го от детинство заробващо религиозно възпитание (до тук са мои свободни съчинения, защото аз прескочих всичко по несъвпаденията на евангелията) стигнах до нещо свързано с дискутираното тук преди време логично твърдение на Люис:
Иисус- Лъжец, Лунатик или Лорд(Бог). та авторът предлага своя четвърта опция- Легенда- т.е. че самият Иисус никога не се е нарекъл са Бог , това му е поставено в Новия завет от други. Така че , ако приемем,че не се е наричал сам за Бог , логиката на Люис увисва.
Така ли е обаче?
Наистина за Божествеността на Иисус Иоановотоевангелие е най близко до нея, другите пряко не са.,да не говорим за ап. Павел, който най добре индокринира Боижествеността на Иисус( в противовес, според някой, с модерното за онова време обожестяване на цезаря). Не съм правил каталог на места от синоптичните евангелия по този повод. Днес в църквата четоха за прогледналия сляп по рождение(от евангелието на Йоан). интересно е, че винаги Иисус казва на въпроса "ти Бог лиси? - ти го каза. второ обстоятелство - когато се обръщат към него с Господи- той не им казва "не се обръщайте към мен така". Всичко това разбива логиката на горния атеистичен автор, щастлив че си е доказал противоречията на евангелията и на Люис.
Поздрави.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Май 2009 21:13 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Камен Чернев написа:
...стигнах до нещо свързано с дискутираното тук преди време логично твърдение на Люис:
Иисус- Лъжец, Лунатик или Лорд(Бог). та авторът предлага своя четвърта опция- Легенда- т.е. че самият Иисус никога не се е нарекъл са Бог , това му е поставено в Новия завет от други. Така че , ако приемем,че не се е наричал сам за Бог , логиката на Люис увисва.


Аргументът на Луис не е универсален. Той го дава като отговор на разпространеното мнение (поне по негово време), че Исус е бил просто един мъдър човек и добър учител. По същество Луис казва: Ако четем Евангелията, това е най-малко вероятният извод, до който можем да стигнем. На практика, изявленията на Исус за Себе Си ни ограничават до три извода (въпросните три). Така че, аргументът му предполага приемане на евангелските текстове. Ако човек оспорва достоверността им, това е вече съвсем друг въпрос.

Но такъв човек пък би трябвало да се обоснове с какви по-достоверни източници разполага той за да твърди, че всъщност всичко е било не така, я иначе. Какво точно твърди този автор? Аргументите, които ти привеждаш, виждам, също разчитат на това, че евангелието от Йоан е автентично. Т.е. даваш илюстрация на трилемата на Луис.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 17 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group