Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 23 Авг 2019 17:17

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 72 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 04 Фев 2007 13:42 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Съгласен съм с Камен относно текста, посветен на убежденията на Опра Уинфри. Написан е свръхемоционално, в тесногръд църковен стил, без сериозен анализ и стремеж към диалог. Затова е неподходящ като отправна точка в разговор за християнството и другите религии.

А иначе появата на движението New Age хвърля ред сериозни предизвикателства към християнството. Едно от тях се състои във въпроса: "Как в едно модерно, цивилизовано, технологично и - отгоре на всичко, - традиционно християнско общество може да се извърши такова масова завръщане към езически обичаи и магически представи за света?" Моят отговор е: защото християнството е опразнило една гигантска духовна ниша и е оставило незадоволен глада за духовност на съвременния човек. Сторило го е от леност, от липса на задълбоченост, от самодоволство, от липса на плам във вярата. Срещу тези явления е въстанал Киркегор през ХIХ век. И е издигнал високо знамето на вяра, която не гледа отвисоко, не се опира на сигурни доказателства, не разсъждава от позицията на победителя. Разобличил е "християнщината" в името на християнството. И правилно е посочил, че от естетическото и етическото възприемане на Христовото учение до същинската вяра има голямо разстояние.

Не крия, че патосът на Киркегор ми е много близък. Защото и в съвременната църква се натъкваме на същите тъжни феномени. Проблемът е, че в неговата схема Бог сякаш е отдалечен, отстранен - човекът е оставен сам, за да извърши "скок на вяра". А духовната самота е лош съветник. Човек може да реши, че вярата е преди всичко въпрос на воля, и оттук да насочи вниманието си към себе си и себеизграждането си (вместо към Бога). Или пък, подобно на Камен, унило да си каже, че "не е стигнал още до религиозното".

А всъщност вярата е общуване с Бога тук и сега. Той е дал достатъчно свидетелства (не доказателства) за присъствието Си. Запазил е през вековете и едно Слово, което заслужава сериозно внимание и изследване: Библията. Затова, стига да подходим непредубедено към Библията и да не я четем през очилата на богослови и набедени авторитети, Бог рано или късно ясно ще ни покаже, че не сме сами.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 05 Фев 2007 11:51 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Камен Чернев написа:
Аз бих се съмнявал, преди да посегна, а ти?

Здравей, Камене :)
Първо моля за прошка за късния отговор, не е поради липса на желание за продължаване на интересната дискусия.

Относно Авраам, дори наскоро си говорихме с приятел за това събитие, описано в Битие. Мнението ми, четейки историята, е че на Авраам не му е било никак лесно също да направи тази крачка, макар и апостолът да пише "Авраам повярва и му се вмени за правда", Да, вярата му е била силна, но съм сигурен, че е имал своята борба и *крачка на вяра*, както му казват, когато с волята си преминаваш два сантиметра отвъд съмненията, облягайки се само на Бога. Аз също бих се съмнявал и се моля Бог да не ме поставя пред такова тежко изпитание на вярата, но си мисля, че Авраам е бил човек като всеки от нас и което е направил, е възможно - чрез силата на Бога - да направим и ние днес. Вярата също е дар от Бога и не е свръх постижение на героични люде, чрез която си заслуга да получават нещо в отплата.

Камен Чернев написа:
отнсоно моята крачка, недей прибързано да обявяваш че не съм я направил. хващаш ме "в крачка'. А рецептата ти с молитвите до нея не съм стигнал. все още съм между етичното и религиозното. но не заради съмнения.

Прости ми, ако съм те засегнал или обидил, реакцията ми не е била продиктувана от прибързаност, а по-скоро от сещането за историята с моя приятел и от неизвестността как си постъпил ти. Как постъпи наистина?

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Последна промяна Pauli на 05 Фев 2007 12:34, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 05 Фев 2007 12:33 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Тодор написа:
Моят отговор е: защото християнството е опразнило една гигантска духовна ниша и е оставило незадоволен глада за духовност на съвременния човек.

Тодоре, съгласен съм с теб за спането на Църквата и за отпадането на силите й в последните столетия, но си мисля дали само това е причината, дали проблемът на гностиците от първи и втори век е бил слабата Църква? По-скоро си мисля, както пише Йоан, че "светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли". Според мен същите мотиви, които са тласкали тогавашните дълбоко-знаещи гностици-езотерици - високомерие, непокорство на Бога, жажда за власт над вселената, са същите, които са тласкали и Блаватска, и всички останали днешни ню-ейджъри -- за съжаление съчетано със слабата Църква.

С други думи, не мисля, че причината например Опра Уинфри да заяви "Исус просто НЕ МОЖЕ да е единственият Път" не е непознаване на Божието Слово (отраснала в християнско семейство баптисти, както твърди сайтът), а по-скоро нежеланието й да прекърши горделивостта си и комфортните лъжи, които й дават привиден душевен мир. В подобни случаи апологетиката според мен е слаба и единственият начин човек да се опомни е Бог да направи нещо драматично в живота на такъв човек, за да го накара да търси Истината.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Фев 2007 14:59 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
здравейте,
Не съм "унил", бе, Тодоре, защо ме набеждаваш. Може да съм тъжен, че не съм достатъчно смирен, за да падна на коелнбе и викна Осанна". Нещо в мене ми пречи. Може би точно това, че християнщината, липсата на подходящ пастир. форумите не могат да изиграят подобна роля. Тишината на една черква с богомолци помага, книгите също, разсъжденията също. Самоанализът показва, че съм по средата на не-"унилен" преход от етичното към религиозното.
Но зада засегна повдигната от Паули тема за плсоките ню-ейдж" бъди сбе си и се съедини с Космоса, радвай се на всяка тревичка и се сливай вс всемирния дух, - такива не мога д апонасям. Защото са лъжливо приемливи за един образован мирянин. Но си мисля, че ню-еидж забъркан с доза будизъм и "вярата и Бога "вътре в мен" е свързан с притежаване на ниво на благополучие и горе долу добро здраве. Ако това бъде отнето, човек надали би приемал такива шоколадени "живей живота' рецепти. Е, разбира с,е пак има опасност да тръгне по врачки и знахари.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Фев 2007 15:14 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Прекрасно изразено това за ню-ейдж, поздравления, Камене!

Искрено се радвам, че си извървял от пътя в търсене на Истината, моля се на Бога да те срещне с точния човек душегрижител (или духовен баща), който може да те напътства, наистина интернет и форумите не могат да заместят нищо от това. Бог да ти даде сили да пребориш което ти пречи да направиш крачката на доверие към Бога!

Поздрави :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Фев 2007 17:00 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
проблемът е че не знам какво ми пречи. смътно ми е. Знам, че когато се пее някой химн по Коледа или по друг повод независимо православен или протестантски или католически химн, аз изпадам в религиозно умиление. Когато Борис Христов пее аз вярвам с него. Аз не искам да използувам традиции и песни изпразнени от съдържанието им. други хора могат - зер хубави традиции. От голямата музика също мога да мина в "нуминозно"(религиозно) измерение. но когато преминавам през канали на телеевангелисти скоро изпадам в погнуса от елементарността , макар че гледам как богомолците клатят глава в съгласие с говорещия, и вдигат ръце към небето да политнат, е, това не го мога. понякога на един католически канал като че ли по-съм склонен да 'остана" известно време. може би тъй акто книгите са ме заредили с по-взискателно възприятие, а това са все пак теле-попове.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Фев 2007 17:48 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Проблемът според мен е, че в живота ни има прекалено много теле- : телевизия, телекомуникации и други *отдалечени* неща. Много често това е предимство, но понякога е много по-ценно да имаме пери- (близки) неща, лично, близко общуване, близко разменяне на мисли. Затова и звучи почти абсурдно терминът "телепоп", призванието на свещенослужителя е да общува с човека и да му помага да се опре на Бога, а по телевизията това е невъзможно да е лично.

Защо не отидеш някой път на неделна служба в някоя църква, било то православна, католическа или евангелска? Вярно не е толкова удобно като разцъкването на телеканалите (и евентуалната им смяна, ако не ни харесат :) , но това е истинското преживяване на докосване до Словото на Бога и до Истината, лично и искрено. Говоря не само за богослужението като химни или песни, а за проповедта, която е боговдъхновена и много често ми се е случвало сякаш да говори на самия мен за конкретните мои търсения и въпроси, които ме вълнуват. Така действа Бог понякога :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 10 Фев 2007 21:03 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Благодаря ти. Утре неделя, съм решил да отида. Отдавна се каня. Измислям си всякакви оправдания: на английски е (чумким като е на почти недочуваем и неразбираме църковнославянски е по-лесно), далече е ( само 20 мин с кола), няма да ми пеят познати песни, само горе долу близки до нашите; ще е и на гръцки ( това е една йерусалимска черква, където иначе ходим по Великден само): имам други задачи и т.н. Пожелай ми успех, в смисъл- дано ми хареса и стана постоянен посетител. Приятелят ми, възрастен руснак, ходи редовно. голяма част е традиция у него, защото в Царството небесно и в безсмъртието не вярва. Но в Бога - като че ли. Аз вярвам, аз имам само проблем с молитвеното обръщение към Бога. И пка казвам на тодор - не съм унил!!!
Дадох му на моя руснак, да чете сега дякон Кураев и анализа му на "Майсторът и Маргарита" на Булгаков, което може да поредложа за тема в форума.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Фев 2007 10:04 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Как мина неделята? :)

Интересна тема, тук има няколко фенове на "Майстора и Маргарита" (включително и аз), ще е интересно да обсъдим книгата!

Има ли го този анализ някъде достъпен за четене? Предполагам на сайта на дякон Кураев, но не съм го мярвал досега там.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Фев 2007 14:23 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Да, на сайта на Кураев ,. на книги(той сега печата книги и файлове няма, има книги в цип формат. Не всички мога да раз-зипна, но две успях - "даровете на християнството и М&М. От анализа му виждам колко невнимателно съм чел книгата на Булгаков. Даже съм използувал финала на книгата за един помен за мой колега. Мислех, че като се понасят М&М над москва и отиват към рая. а не било така.
Аз мислех да не ви досаждам с моите лични преживявания. Да, бях вчера . 10минути преди литургията отидох , по време на утринната молитева. Това е манастир Св Иван Рилски (не знаех, но е имало и български свешеници преди 20 години). Сега е под гръцко попечителство(иначе е към Йерусалимската черква). Има 6 монаси(живеят в малка къщурка край храма, има и певци и деца с фенери(или както се казва там това). Бях около 20 минути само аз . до края станахме към дузина( в момента тука е голям студ). Малко дълго ми се стори и студено беше. Сега съобразявам че е било Задушница, затова и главния (не му знам ранга, унгарец по произход) свещеник разказа защо са им черни дрехите и други хубави думи каза. След службата отидохме в една заличка в съседна сграда. Една грузинка имаше помен за починали близки, а то е било заради Задушница, и беще донесла жито. и едни вкусни пити. А един от поповете утре(т.е. днес) щеше да има имен ден. Джон, демек Йоан Хризостом(т.е. Залотоуст)(на него бил кръстен), той път наряза шунка, зер, последен ден преди пости.. Мога още да ви разказвам, но ще обобща че бяха много мили, усетих ги като ч е ли винаги съм ги познавал и не ми се тръгваше дълго. Аз им признахм,че за първи път ходя на литургия не на Великден или 24 май.


Последна промяна Камен Чернев на 13 Фев 2007 15:31, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Фев 2007 14:54 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здравей, Камене :)

Радвам се, че си отишъл и разказваш тези интересни неща! Имаше ли проповед, разбираше ли се какво пеят в литургията (ако не е била на гръцки)? Доколкто съм чувал коментари от познати православни християни, текстът е много силен и поучителен, освежаващ душата. Радвам се, че християните там са били радушни и любезни към теб - това е плодът на Святия Дух, когато Той променя и изгражда у човека, добродетели угодни Нему.

Може би някой от свещениците ще ти помогне в духовните търсения и въпросите, които вълнуват ума ти, вярвам Бог ще ги води в това да ти послужат с любов в това :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Фев 2007 18:34 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Главно на английски беше всичко. сега ставма спец по доксологии и др. Не бих казал, че при самото пеене можех да се влияя от текста защото пееха тихо. Но проповедта беше силна, самия , ще го нарека главен(може би той е игуменът на манастира, абатът), има магнетична сила. Нисък, дебел но с черното расо, жезъла и силен басов глас концентрираше вниманието , и говори по скоро един коментар на Евангелието(може би то Матея, за гладен бех, нахранихте ме, гол бях и т.н.). Баща му католик(унгарец) майка му немкиня поротестантка, подради това не е ходил на черква като малк. Чак по късно сам става православен и "повлича и брат си и майка с и др.
все още чакам като Люис да бъда изненадан от радостта, да имам своя "епифаничен" момент. Но съм хвърлил въдицата и чакам да се самоуловя.Накратко от службата не бях така впечатлен както от хората след това.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 72 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group