Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 16 Сеп 2019 08:46

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 21 Фев 2006 08:07 
Offline

Регистриран на: 28 Ное 2005 14:19
Мнения: 16777073
Религия и култура (II част)
Паул Тилих

Формата на религията е културата. Това личи особено ясно от езика, който религията използва. Всеки език, в това число и езикът на Библията, е резултат от безбройни актове на културно творчество. Всички функции на духовния живот на човека се основават на способността му да твори наяве или наум. Езикът това е израз на свободата на човека в дадената ситуация с нейните конкретни изисквания. Езикът предоставя на човека универсалии, с помощта на които той може да създава светове над настоящия свят на техническата цивилизация, а така също духовен продукт.
И обратно, развитието на тези светове определя развитието на езика. Не съществува свещен език, паднал от свръхестествените небеса и преплетен в тъканта на една книга. Но съществува човешки език, основан на срещата на човека с една реалност, която се изменя в продължение на хилядолетия; и този език се използва за нуждите на обикновения живот, за изразяване и за общуване, в литературата и поезията, а също за изразяване и споделяне на нашия пределен интерес.

(Цялата статия)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 03 Юни 2007 23:59 
Привет, драги Тодоре!!!!
Първо, радвам се за хубавия откъс, който си превел!Първото ми въпросче е дали тази книга на Тилих е превеждана в БГ и ако не, можеш ли някакъв английски линк да посочиш (не че имам домашен Нет, ама може да си я принтирам)?!
Спомних си, че по повод една дискусия върху Бубер беше казал, че ХАРТА не споделя възгледите на всички публикувани автори.А какво е специално отношението към този текст, как отзвуча лично в теб?Аз, честно да си призная, все по-често съм принуден, за жалост, да се сдържам да говоря в този дух с хора, с които се срещам, колкото и пророчески и от пустияната да ми се струват...Децата не искат да им разваля забавлението, за жалост...
Все още ли не приемаш докрай екзистенциалната нагласа (все си мисля, че тя не свършва при отчаянието, а, напротив, там се ражда)?Дори и поставена в антиномията екзистенциализъм-индустриализация?
Ако не станаха много въпросите, успява ли твоят деноминационен избор до някаква степен да покрие норматива "критичност", който Тилих пророчески изисква?Надявам се да е така!!!
Поздрави!!!


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 04 Юни 2007 00:04 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Прощавайте, рицарю! Пропуснах да се регистрирам с името, с което "потребявам" :)Ако пак не се покаже - Poliandyr е!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 04 Юни 2007 01:18 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Ето го и моето извинение за гафа - едно откъсче от Тилих, на което случайно попаднах:
"Но кой смее да погледне в тази картина (иде реч за оная Косатата,откъсът е "Любовта е по-силна от смъртта")?Само този, който може да гледа в друга зад и отвъд нея - тази на Любовта. Тъй като любовта е по-силна от смъртта. Всяка смърт значи разделяне, изолация, опозиция, а не участие. Така е със смъртта на нациите, на генерациите, с атрофията на душите. Душите ни стават бедни и дезинтегрирани, докато искаме да сме сами, докато оплакваме нещастията си, подхранваме отчаянието си, наслаждаваме се на жестокостите си и се извръщаме студено от физическите и духовните нужди на останалите. Любовта надделява над разделението и създава участие, в което се намира повече, отколкото всеки индивид поотделно може да донесе. Любовта е безкрайността, дарена на крайното. Следователно ние обичаме В другите, тъй като не просто обичаме другите, но обичаме любовта, която е у тях и която е повече от тяхна или наша любов.
Във взаимопомощтта, не е най-важно облекчението на нуждата, а актуализацията на любовта. Разбира се, не съществува любов, която да не желае да направи чуждата нужда своя. Но също така няма истинска помощ, която да не извира от любовта и да не твори любов.Тези, които се борят срещу смъртта и дезинтеграцията чрез всякакви помощи и средства, знаят това. Любовта, не помощта, е по-силна от смъртта. Но няма любов, която да не се превръща в помощ. Където сме отдали помощ без любов, от помощта изникват нови страдания.
Помощта е станала почти невъзможна пред лицето на чудовищните сили, с които се сблъскваме. Смъртта се е разпростряла над всичко крайно, особено в нашия период от историята. Но смъртта няма власт над любовта. Любовта е по-силна. Тя твори нещо ново от разрушенията, причинени от смъртта;всичко претърпява, над всичко надделява. Тя е най-активна там, където силата на смъртта е най силна, във война и преследване, в странничество и глад и физическа смърт. Тя е всеприсъстваща и тук, и там, в най-тесните и скрити пътища, както и в откритите и видимите, тя спасява живота от смъртта. Тя спасява всеки от нас, тъй като любовта е по-силна от смъртта..."
Неочаквано слово за един систематичен теолог, нали?
Поздрави!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 05 Юни 2007 12:51 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Според мен особено последният параграф е преписване от Коринтяни 13-та глава, иначе е много добър и полезен текст, благодаря за него, Полиандре :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 07 Юни 2007 18:03 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Anonymous написа:
Привет, драги Тодоре!!!!
Първо, радвам се за хубавия откъс, който си превел!Първото ми въпросче е дали тази книга на Тилих е превеждана в БГ и ако не, можеш ли някакъв английски линк да посочиш (не че имам домашен Нет, ама може да си я принтирам)?!


Привет Полиандре! Ако книгата беше преведена на български, щеше ли един лаик (не-филолог) като мен да си играе да превежда :-) Преди години един колега ми донесе от Русия сборник от произведения на Тилих, преведен на руски. Та така малка част от Thelogy of Culture (вж. под статията) стана достояние на българската публика чрез нашето списание.

Цитат:
А какво е специално отношението към този текст, как отзвуча лично в теб?


Специално този текст ми даде много проникновения. Особено за неизбежно религиозния или поне квазирелигиозния характер на културата. А също, че християнството винаги се реализира в някакви културни форми, въпреки неизменното си съдържание. Това ме прави и по-възприемчив към християни, които изразяват вярата си по начин, различен от моя. Някои хора обаче продължават да бъркат форма и съдържание и критикуват погрешно културната обвивка на християнството (в дадена епоха или на дадено място), без да вникват в същността му.

Цитат:
Все още ли не приемаш докрай екзистенциалната нагласа (все си мисля, че тя не свършва при отчаянието, а, напротив, там се ражда)?Дори и поставена в антиномията екзистенциализъм-индустриализация?
Ако не станаха много въпросите, успява ли твоят деноминационен избор до някаква степен да покрие норматива "критичност", който Тилих пророчески изисква?


Основното разминаване между екзистенциалната нагласа и живата християнска вяра не е в отчаянието, а в самотата. Чувството за богооставеност е родилно петно на екзистенциализма, от което не може да се очисти и Тилих. Даже в последните години на живота си развива идеята, че сега живеем в "eпоха на отсъствие на Бога". А когато го питат дали се моли, отвръща: "Вече не, но непрекъснато размишлявам за Бога". Има много самота и, бих допълнил, много гордост в тази нагласа. Гордостта, че си прозрял, въпреки че Бог ни е оставил в един враждебен и мрачен свят. Но християнството означава не само просветление от Бога, но и общение (жива връзка) с Него. Ненапразно последните думи на Христос към учениците са: "И ето Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века". А на Тайната вечеря им казва: "Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, а вие Ме виждате; понеже Аз живея и вие ще живеете" (Йоан 14:18,19).

Моята критичност се прояви особено по отношение на църквата, в която ходя ;-) Две години, след като станах християнин, аз все още ходех епизодично на църква и виждах главно недостатъците в нея. Смятам, че и сега не съм по-малко критичен. Не е трудно да си критичен. Трудно е да обичаш братята и сестрите си така, както Христос те е възлюбил. Старая се да преценявам чутото и видяното в църквата в светлината на Библията, но не забравям и да изпитвам себе си. Защото понякога критичността (особено като поза) е просто покривало на интелектуалната гордост.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group