Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 16 Юни 2019 16:45

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 27 Окт 2006 19:36 
Offline

Регистриран на: 07 Окт 2006 18:16
Мнения: 42
Местоположение: София, Плевен
Здравейте, представям ви един малък разказ. Пада малко в областта на научната фантастика. Бих искал да ми кажете какво мислите за него.

Цитат:
От разума до Космоса

По време на лекцията по физикохимия едно момиче седна пред мен. С нея ме свързваше една от многото ми мимолетни интимни връзки в миналото ми... още преди да повярвам и да стана християнин.
Подобно на всички останали връзки и тази започна ненадейно. И бързо премина. Впрочем, това беше едно от най-кратките ми интимни преживявания. Е, този факт за мен няма никакво значение, защото след краткия наплив от плътски емоции в мен остана само болка. За пореден път.
Дори и след моето новорождение аз избягвам случайните срещи с момичетата, които бяха преминали през живота ми, а вярвайте ми, те не са никак малко. Наистина моят бог Исус заличи всичко с един замах. И въпреки това виждайки я по-красива от преди, да се смее заедно с нейната приятелка, нещо ме сряза отвътре. Погледнах за малко към момичето, което беше седнало до мен ... всички те, всички ... си имат стабилни партньори в живота. Може би някои от тези връзки щяха да се запазят и тези хора щяха да създадат семейства, да отгледат деца. Само един Бог знае.
В този момент нещо душеше гърлото ми. Явно миналото ми не беше напълно погребано.
Погледът ми отново се спря на момичето пред мен. Щастлива ли беше тя? Възможно е, но се съмнявах, че това момиче щеше да изпита някога истинско щастие през своя живот, такова, каквото Исус може да й даде. Всички тънат в забвението без да знаят какво искат от живота и как могат да го изживеят пълноценно.
Впрочем, какви са тези мисли които ме бяха обхванали? Все пак, тя беше щастлива, а не аз! Аз за пореден път страдах в своята самота, въпреки, че дълбоко с духа си знаех, че Бог просто иска да ме научи на търпение. Всички мои приятели ме мислят за импулсивен, нетърпелив и необуздан. Време е това да се промени.
Със сигурност Бог има план и за нейния живот. Но тя, погълната от ежедневните си проблеми надали осъзнава това...
И все пак, защо съм се загрижил изобщо за това? Интересувам ли се в действителност от нейното спасение? За миг се погледнах отстрани и видях колко жесток може да бъде човек. Тя ме беше наранила по отвратителен начин и... ужасна мисъл премина през главата ми вътрешно бих се радвал, ако тя не се спаси! Сетих се за думите на Исус, написани в самия край на евангелието от Йоан, когато спасителят ни се обръща към Петър с думите ако аз искам той да се спаси, тебе какво ще ти е. Ах, колко сме лоши по природа... и Исус го знае! И с какво заслужаваме любовта му тогава?
Страшната истина е, че със собствени усилия човек никога не може да разбере Божия план!
Да си призная, никога не съм си заравял главата сред излишни въпроси от типа Дървото на познанието реален или символичен образ е?. Важното е, че най-големия враг на Бог е знаел, колко мощно оръжие може да бъде познанието. Знаел е и това, че ние не сме в състояние да го употребяваме пълноценно. В нашите ръце то се превръща във бомба със закъснител, която може да избухне във всеки един момент. И много хора не осъзнават, че в тези последни времена ние сме страшно близо до това!
Една от причината хората да не разбират Божия план е, че смятат Бог за тиранин. Логично нали след като човек е вкусил от дървото Създателят ни е наказал със смърт? Но нека пак да се замислим как се променя ситуацията ако човек беше останал безсмъртен? Виждаме днес, че имайки познанието, пак не можем да се справим с пренаселването на Земята. Е, ако бяхме безсмъртни, много бързо щяхме да стигнем до варварство. Излиза, че погледнато от този ъгъл смъртта е най-естественото решение, което любящия Бог може да направи, за да се възстанови изгубения баланс.
Лекцията по физикохимия продължаваше. Ето как преподавателя ловко вмъква символа за безкрайност в своите уравнения, без самият той да разбира смисъла на самата безкрайност!
Втора мисъл ми се появи в главата. Тя беше отговор на въпроса защо няма шанс да разберем Бог с помощта на познанието. Ние сме просто едно творение, затворено в триизмерен свят. Може ли нашият разум да разчупи тази тримерна кутия и да проникне сред многобройните Божии измерения? Естествено че не! Самият факт, че атеистите задават провокативния въпрос Може ли Бог да създаде толкова голям камък, че да не може да го вдигне? показва ограниченост на нашето мислене. Не стои ли твореца ни отвъд този свят и нашите представи? Фактът, че науката се препъва в момента на сингулярност, когато Вселената е била създадена, и когато масата й е клоняла към безкрайност показва докъде стига пространствения ни кръгозор.
Реших да изчакам края на лекцията за да задам на преподавателя един провокативен въпрос. Дано не ми се разсърди.
Бог знае всичко за нас, абсолютно всичко. Стоейки в този триизмерен свят ние забравяме нещо много съществено четвъртото измерение. За разлика от останалите три, в които без проблем се придвижваме напред, назад, нагоре, надолу, настрани, в четвъртото измерение можем да се преместваме само напред. Става въпрос за времето. Но Бог е създал и него, а това означава нещо много интересно той познава всяка една частица от бъдещето ни, предвижда всяко наше действие и може да се намесва във всеки един момент. А що се отнася до нас, вътрешните наблюдатели, как можем изобщо да допуснем, че някога ще създадем теория, която обяснява всичко и прави предсказания за всичкоВъпроче
Господин Хокинг, вие загубихте! И въпреки всичко, вероятно вие сте по-близо до истината от всички нас, макар и да не можете да я почувствате с духа си!
Лекцията свърши. Приближих се до преподавателя и попитах:
-Да си представим, че обърнем посоката на времето и пренебрегнем факта, че ентропията нараства. Как ще се отрази това на нашите възприятия за бъдеще и минало?
Преподавателят се замисли, после отговори:
-Колега, вие излизате от рамките на физиката и се обръщате към философията. Никой не може да ви отговори!
Още една загуба за вас, господин Хокинг! Вероятно вие никога няма да може да получите Нобелова награда за брилянтните ви идеи. Но нека не забравяме, че и Айнщайн не е получил награда за теорията на относителността. Защото тези теории никога не могат да бъдат проверени на практика.
Отново погледнах към момичето. Тя си тръгна, без да ми пожелае довиждане. Защото с нея не разговарям изобщо. Няма смисъл.
Хората достигнаха до Луната, изпратиха в дълбините на Слънчевата ни система Вояджър. Тези стъпки на науката са величествени в нашите очи, но само ако си представим, че до срещата на Вояджър с най-близката звезда от галактиката остават хиляди години, а в галактиката има още поне сто милиарда звезди, ще осъзнаем, че нашите постижения са нищо пред Божия трон. Същите постижения, които раздалечиха хората не само от Бог, но и един от друг. Те не могат да общуват пълноценно. Вероятно никога няма да се научат повече. Може би и аз съм така.
Ако се приближа към момичето, как ли би протекъл нашия разговор, след като се поздравя? Ето как си го представям:
-Защо идваш при мен след толкова време ще ме попита тя. Та ти ме мразиш.
-Не мисля. Аз се новородих. Но дори и да тая все още негативни чувства към теб, това няма никакво значение. Моята дума не струва нищо пред тази на моя Създател. Той изкупи вече моите грехове и ги забрави. Редно е и аз да направя същото спрямо теб и да забравя твоите. Завинаги. Но дори и да не успея и да не се спася, това няма значение. Важното е, че Бог иска да се спасиш. Не знам защо. Мозъкът ми не е в състояние да го проумее. Единственото, което мога да направя е да се доверя на този, който знае какво е предвидил за нас. Той ни обича. Приеми го, а това, което не можеш да проумееш, почувствай с духа си. Избора е в твоите ръце. Дерзай!

_________________
Светослав Александров, 4 курс, Биологически факултет на Софийски Университет


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Ное 2006 21:42 
Offline

Регистриран на: 20 Дек 2005 20:34
Мнения: 4
Местоположение: Sofia
Здравей Звездичко,
разказа, който си пуснал е интересен и не бих казала, че е само в областта на научната фантастика. По-скоро разкрива мислите на един все още млад и объркан човек. Показва пътя, по който минава всеки един новороден човек, но всеки вярващ. Всеки един от нас е имал такива мисли от сорта, струва ли се да кажа спасителната вест на този човек, след като той ми е направил нещо зло или просто не ми харесва.
Такива мисли и разсъждения преднадлежат на нашето старо и грешно естество, което се опитваме да умъртвим. Не мисля, че можем и трябва да избягаме от тях. По-скоро трябва да бъдем открити и честни спрямо Бог и това, което Той направил за нас. Да признаваме греховете си, молим за прошка и сили да продължим напред. В крайна сметка не са важни нашите наранени егоистични чувства, а това да изпълним Божията воля.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Ное 2006 11:05 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Привет, Звездичко!

Бих нарекъл написаното от теб по-скоро есе, а не разказ :) Хареса ми, защото е искрено и защото е истинско, повдига наистина много въпроси, интересни и за дискусия дори.

Малко технически и редакторски предложения:
всички въпросителни знаци в текста при мен излизат като "въпроче", нарочно ли е така или се е получила техническа грешка? Ако искаш, мога да помогна да ги заменим с "?".

Мисля, че е по-правилно да се каже "Бог да те спаси", отколкото "да се спасиш", второто може да се разбере и като някакво действие, което трябва да извършиш ти, което да постигне спасението ти.

Есето по действителен случай ли е написано? Ако да, защо не го изпечаташ и да го дадеш на момичето, ще й е интересен предполагам :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Ное 2006 20:47 
Offline

Регистриран на: 07 Окт 2006 18:16
Мнения: 42
Местоположение: София, Плевен
Здравейте!

По действителен случай съм го писал.
И наистина, пратих го на момичето :lol:

радвам се, че ви хареса :razz:

_________________
Светослав Александров, 4 курс, Биологически факултет на Софийски Университет


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 07 Ное 2006 09:10 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Имаше ли някакъв отзив от нея?
Редактирах текста ти, като замених препинателните знаци, надявам се така да е по-добре.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group