Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 17 Ное 2018 20:57

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 15 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 07 Ное 2007 15:33 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Този АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ доста добре ги пише. Май ще му стана фенка :)
Аз май нахлух тук като порой :) обаче ще ви разбудя хахах


ДВАМАТА СЛЕПЦИ

Сговориха се двама души слепи
да си направят за обяд сърми.
Доколкото можа, помогна всеки,
и ето че обядът се стъкми.
Устроиха гуляй богат на двора.
За маса бе им пънът край стобора.
Те седнаха спокойно да обядват.
Ала единият започна да покрадва.
Сърмичките видяха му се вкусни,
и както сладко мляскаше със устни,
вместо една, той взимаше по две...
А там съсед из двора си снове,
с внимание следи, какво тук става,
и все изпод око ги наблюдава.
Сърмите пущат хубав аромат
и още повече възбуждат глад.
А лакомият гълта ненаситно
и все слухти към брата любопитно.
Но колкото по-лакомо ядеше,
той толкова се повече боеше,
че другият надхитря го все пак
под щита на обгърналий ги мрак.
Що правиш? той извика изведнъж
По две сърми ти взимаш наведнъж!
На другия това се странно стори
и, както дъвчеше, му отговори:
Не, братко, взимам само по една
и ям я пестеливичко със хляб!
А как видя ти моята вина,
когато също като мен си сляп?

Тогаз съседът някъде отзади
съвсем се неочаквано обади:
Той мисли, че ядеш по две, защото
сам прави тъй! Закон е туй на злото:
Нечестният нечестни вижда всъде.
По себе си за другите той съди!

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Ное 2007 12:56 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Двете бебета и Мама
January 12th, 2007 at 5:44 am (преводи)

съвременна притча

Две бебета-близнаци си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот пъпната връв и без друго е твърде къса.

B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждал никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убеден съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Ное 2007 13:06 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Нещата от живота


професорът застана на катедрата и изчака студентите да утихнат. Взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
Професорът извади една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. Отново попита студентите дали съдът е пълен и те пак отговориха утвърдително.
После професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно ?да?.
Тогава професорът взе две кутии с бира и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
Професорът каза:
?Сега, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот семейството ви, здравето ви, приятелите ви, мечтите ви и ценностите ви - все неща, които ще изпълват достатъчно живота ви дори и да загубите всичко друго.
Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща.
Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които определят щастието ви.
Играйте с децата си. Излезте с полвинката си на вечеря навън. Винаги ще намерите време да изчистите къщата и да подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само камъни и пясък.?
Една от студентките вдигна ръка и попита:
?А какъв беше смисълът на бирата??.
Професорът се усмихна:
?Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че без значение
колко пълен е животът ви винаги ще се намери място за две бири.
:)

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Ное 2007 15:52 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Един професор от известен научен институт задал на студентите си следния предизвикателен въпрос: "Бог ли е сътворил всичко съществуващо?"

Един от студентите веднага заявил: "Разбира се, че Бог."

"Значи, всичко е сътворено от Бога?", попитал отново професорът.

"Точно така, сър", отвърнал студентът.
Тогава професорът казал: "Щом всичко е сътворено от Бога, значи злото е сътворено също от Бога. Знаем, че злото съществува, ето защо, изхождайки от принципа, че нашите дела показват нашата природа, от това можем да заключим, че Бог е зло."

Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение. Професорът се почувствал доволен от себе си и гордо заявил на студентите, че за пореден път успява да докаже, че християнската вяра е само един мит.

Тогава друг студент вдигнал ръка: "Мога ли да ви задам един въпрос, професоре?"

"Разбира се", отвърнал професорът.

Студентът се изправил и попитал: "Кажете ми, професоре, съществува ли студ?"

"Това пък що за въпрос е? Естествено, че съществува. Вие никога ли не сте усещали студ?"

Другите взели да хихикат подигравателно на студента. А той отвърнал: "Не, сър, в действителност студ не съществува. Според законите на физиката това, което наричаме студ, е на практика липса на топлина. Всички организми и обекти са достъпни за изследване само когато са носители или проводници на енергия. Абсолютната нула (- 460 F) е пълна липса на топлина и при такава температура всяка материя става инертна и неспособна да реагира. Студът не съществува. Той е само едно понятие, което сме въвели, за да описваме състоянията, при които липсва топлина.

Студентът продължил: "Съществува ли тъмнина, господин професоре?"

Професорът отвърнал: "Естествено, че съществува."

"Тук също грешите, сър ? казал студентът. ? Тъмнината не съществува. Тъмнината на практика е липса на светлина. Светлината е достъпна за изследване, но не и тъмнината. Като използваме призмата на Нютон, ние разграждаме бялата светлина на различни цветове и изследваме дължината на вълните на всеки отделен цвят. Тъмнината обаче не може да бъде измерена. Тя може да бъде разградена от най-прост лъч светлина. Как ще прецените колко е количеството тъмнина в дадено пространство? Като измерите количеството налична светлина в него. Нали така? Тъмнината е понятие, което използваме, за да описваме следствието от липсата на светлина.

Накрая младежът попитал: "Съществува ли злото, сър?"

Професорът отвърнал с колеблив тон: "Естествено, че съществува, и аз вече го казах. Виждаме злото всеки ден. Виждаме го в безчовечните отношения между хората. Виждаме го в безбройните престъпления и насилия навсякъде по света. Всички тези неща са прояви на злото.

А студентът отвърнал: "Злото не съществува, сър, или по-точно, злото не е реалност сама по себе си. Злото е просто отсъствие на Бога. Също както в примерите с тъмнината и студа, това е понятие, което човекът използва, за да описва отсъствието на Бога. Злото не е сътворено от Бога. Злото е резултат от това, че в сърцето на човека липсва Божията любов. Също като при студа, който е следствие от липсата на топлина, и като тъмнината, която е следствие от липсата на светлина."

Професорът мълчаливо се върнал на своето място.

Разказът е по действителен случай. Името на студента е Алберт Айнщайн

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Ное 2007 20:34 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Хубави притчи, Авигея :) Знаех историята за бебетата под формата на виц от две изречения, но пълната версия е по-добра! :)

Втората история също е богословски добре издържана и е хубава, единственото нещо, което не съм сигурен, е дали историята е реална или художествена измислица, някъде бях чел, че е второто. Но при всички положения е вдъхновяваща и размисляща, благодаря, че ги пусна във форума!

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Ное 2007 21:34 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Радвам се че ти харесват :)



Разказа на Теди



Стоя на няколко стъпки от леглото. Ръце протегнати. Длани разстворени. На леглото Сара с всичките си четири години с извит гръб, кани се да скочи. Но още не е готова. Аз съм прекалено близо.
- Още назад, татко се е изправила с разперени ръце.
Драматично се подчинявам, след две великански крачки спирам.
- Още ли ? питам
- Да ! изписква тя и подскача на леглото.
При всяка крачка тя се смее, пляска и настоява за нова. Най-накрая тя ме спира.
- Там, спри там.
- Сигурна ли си ?
- Да изкрещява тя.
Протягам ръце. Тя още веднъж се привежда и след това скача. Супермен без пелерина. Парашутист без парашут. Само сърцето и изхръква по-високо от тялото. В този въздушен миг нейната единствена надежда е баща й. Ако той се окаже слаб, тя ще падне. Ако се окаже разсеян, тя ще се претърколи на твърдия под.
Но тя не познава такива страхове. Заради своя баща. Тя му вярва. Четири години под един покрив са я убедили, че на него може да се разчита. Той не е свръх човек, но е силен. Не е свят, но е добър. Не е гениално умен, но е излишно да му се напомня да хване детето си, когато скочи.
И така тя излита
Извисява се.
Той я хваща и двамата се радват на брачния съюз между нейното доверие и неговата вярност.


...........................................................................


Стоя на няколко крачки от друго легло. Този път никой не се смее. В стаята е сериозно. Апаратът вкарва въздух в едно изтощено тяло. Мониторът измерва ударите да едно тъжно сърце. Жената на леглото не е дете. Била е някога. Преди десетки години. Но сега не е.
Като Сара тя трябва да се довери. Само няколко дни след излизане от операционната й казват, че трябва отново да влезе в нея. Нейните крехки ръце стискат моята. Очите са замъглени от страх.
За разлика от Сара тя не вижда бащата. Но Бащата я вижда. Довери Мусе казвам и на двама ни. Довери се на гласа, който прошепва твоето име. Довери се на ръцете, които улавят

.

Стоя на няколко крачки от огледалото и гледам лицето на човек, който се е провалил Който е провалил своя Създател. Отново. Обещах, че няма, но го направих. Мълчах, когато трябваше да проявя смелост. Седнах, когато трябваше да се изправя. Ако ми беше за първи път, щеше да е друго. Но не е. Колко пъти може да падне човек и да очаква, че ще го хванат ?
Довери се. Защо е толкова лесно да го казваш на другите и толкова трудно да го припомняш на себе си ? Може ли Бог да се справи със смъртта ? Така казах на жената. Може ли Бог да чуе още една изповед от същите устни ?
Пита лицето в огледалото.



.

Стоя на няколко крачки от човек, който очаква смъртта си. По рождение юдеин. По професия производител на шатри. По призвание апостол. Дните му са преброени. Любопитен съм да узная, какво крепи този човек пред лицето на екзекуцията. Така че му задавам въпроси.
Павле, имаш ли семейство ? Нямам.
Как си със здравето ? Много са ме били и съм физически изтощен.
Какво притежаваш ? Пергаменти. Перо. Наметло.
А твоята репутация ? Е, не е кой знае каква. За едни съм еретик, за други отцепник.
Имаш ли приятели ? Имам, но даже някои от тях ми обърнаха гръб.
А награди ? Не и на земята.
Тогава, какво имаш, Павле ? Нямаш богатства. Нямаш семесйтво. Едни те критикуват. Други се подиграват с теб. Какво имаш, Павле ? Какво ценно имаш ?
Тихо се облягам назад и гледам. Павел стисва ръката си в юмрук. Поглежда в нея. Аз също. Какво държи той ? Какво има ?
Той протяга ръката си, за да видя и аз. Разтваря пръстите си, а аз се навеждам. Надниквам в дланта му. Празна.
Имам своята вяра. Това е всичко, което имам. Но това е и всичко, от което се нуждая. Вярата опазихПавел се обляга на стената на килията и се усмихва. Аз се облягам на отсрешната стена и се взирам в лицето на човека, който е разбрал, че животът е повече от онова, което се вижда с просто око.
Защото това е вярата. Вярата е да се довериш на онова, което не се вижда с очи. Очите виждат бурите. Вярата вижда дъгата на Ной. Очите виждат великаните. Вярата вижда Ханаан. Твоите очи виждат грешките ти, а вярата ти вижда Спасителя. Твоите очи виждат вината ти, а вярата вижда Неговата кръв. Твоите очи виждат гроба ти, а вярата вижда град, чийто строител и създател е Бог.
Но почакай малко, казва някой. Откуде знаеш, че е истина ? Чудесна поема, но къде са фактите ? Откъде знаеш, че това не са само измислени надежди ?
Част от отговора може да се намери в малките крачки на вяра на Сара. Нейната по-голяма сестра стоеше в стаята и ни гледаше. Аз попитах Сара иска ли да скочи в нея. Тя отказа. Опитах се да я убедя. Не отстъпи.

- Защо? я попитах.
- Скачам само в големи ръце.
Ако според нас ръцете са слаби, няма да скочим.
Ето защо Бащата загрява мускулите Си колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите пише Павел сила с която подейства в Христос, когато Го възкреси от мъртвите. (Ефесяни 1:19,20)
Следващият път, когато се питаш дали Бог може да те хване, прочетете този стих. Същите ръце, които побеждават смъртта, те очакват.
Следващият път, когато се питаш дали Бог може да ти прости, прочети този стих. Същите ръце, прободени на кръста, са разтворени за теб.
И следващият път, когато се питаш дали ще оцелееш след скока, си спомни за нас със Сара. Ако един баща от плът и кръв може да улови своето дете, мислиш ли, че твоят вечен Баща ще те изпусне ?

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Дек 2007 16:43 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Разговорът на бебетата ми допада :) Благодаря, Авиагея!

А последният разказ не е ли всъщност от Макс Лукадо? Мисля, че беше от една от първите му книги. Чел съм го отдавна...

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Дек 2007 17:30 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Май стилът на Макс Лукадо като апологетична сила е много по-подходящ в днешно време, отколкото добра аргументация или пламенни слова, виждам колко е силна една проста и накъсана притча. Можем с право да се поучим като апологети :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 20 Дек 2007 18:59 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Незнам кой е авторът.
Сега обаче смятам да ви предложа нещо, което мен много ме впечатли и дано не ви мързи да го прочете, защото ще ми е безкрайно интересно да узная мнението ви.
Цитат:
МИСТЪР БОГ, ТОВА Е АННА


"Разликата между хората и ангелите е много проста. повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек е навън."

Анна беше на 6 години. Понякога я наричах Дребосък. На 5 знаеше за смисъла на живота и какво е Любовта. Освен това беше лична приятелка и съветничка на Господин Бог. Мистър Бог, всъщност. И понеже ангелите, разбира се, говорят англисйки, се предполага, че и началникът им го прави. Мистър Бог, значи. Анна беше много образована. Теология, математика, философия, поезия и градинарство - нищо не й беше чуждо. На всеки зададен въпрос имаше отговор. Понякога отговрът се забавяше, но след няколко седмици или даже месеци, неизменно се появяваше. Някои неща се нуждаят от време. А отговорите й бяха директни, прости и много точни.
Тя не отпразнува 8мия си рожден ден при нас. Преди това загина при злополука. Умря с усмивка и последното й изречение беше: "На бас, че Мистър Бог ще ме пусне на небето си." И аз не се обзалагам в противното. Със сигурност го е направил.
Познавах Анна около три години и половина.
Някои хора са известни, защото са обиколили света с платноходка или са обядвали на луната. Всеки ги познава. Мен не ме познава почти никой и въпреки това мисля, че имам право на слава, защото познавах Анна. При това - доста добре. Най-добре всъщност отвътре, защото както вече казахме, "повечето от ангелите е вътре". А това е историята за това, как се запознах с Анна. Оттогава срещнах още два ангела. Но това са други истории.

Фин

Наденички със стафиди

Казвам се Фин. Разбира се не наистина, но така ме наричат всички и ми отива. Висок съм, много висок даже. Един и деветдесет и два. Седемдесет килограма, на 19 години - тогава. Любимото ми занимание бяха горещи наденички и стафиди в шоколад, но не едновременно, естествено.
Най-обичах да се шляя нощем около пристанището, особено, когато беше мъгливо. В една таката мъглива нощ започна животът ми с Анна. Pазхождах се по улицата. Беше доста тъмно и къщите хвърляха обвити в мъгла сенки. Хлебарницата беше още осветена, макар и отдавна затворена. В отвратително влажното време, в светлината на витрината седеше малко момиченце върху желязната ограда. В този квартал децата често скитат до късно по улиците. Но това дете беше различно. Защо беше различно, вече не помня. Седнах до нея. Така седяхме три часа. И до днес съм убеден, че някак ме омагьоса. Това е единственото обяснение...
- Мръдни малко, - казах аз.
Тя се премести и нищо не каза.
- Вземи си наденичка.
Тя поклати глава:
- Твои са.
- Аз имам цял куп наденички. Освен това изобщо не съм гладен, - отвърнах аз.
Тя отново не отговори. Затова сложих хартиения плик с наденичките между нас. Светлината, която проникваше от витрината, не беше особено ярка. Малката седеше в сянка, така че можех да видя само, че беше невероятно мръсна. Под ръка стискаше парцалена кукла, а в скута си държеше очукана кутия с цветни моливи.
Така мълчахме половин час. Видях, как ръката й бавничко пропълзя към наденичките и изпитах дълбоко щастие, когато малко по-късно чух звука от пукащата им се кожа между зъбите й. Една или две минути по-късно ръчичката отмъкна още една наденичка, после трета. Аз измъкнах пакет цигари от джоба си.
- Разрешаваш ли да пуша, докато ядеш? - попитах.
- Какво? - в гласa й прозвуча тревога.
- Мога ли да запаля една, докато се храниш?
Тя се извърна, коленичи върху тротоара и ме погледна в очите.
- Защо? - попита.
- Майка ми държи на доброто ми възпитание. Не е учтиво да се бълва дим в лицето на дама, докато яде наденички.
Малката за момент се втренчи в половинката наденичка, която още държеше в ръка и попита:
- Защо, харесваш ли ме?
Аз кимнах.
- Тогава си запали една. - Тя се усмихна и натъпка остатъка от наденичката в устата си.
Аз й поднесох запалената клечка кибрит. Тя духна и при това ме обсипа с дъжд от малки сдъвкани парченца наденичка. Изведнъж се стресна. Никога няма да забравя погледа й. Стисна зъби. Лицето й се изкриви в очакване на шамара. Какво е изразявало моето лице в този момент, не знам. Във всеки случай от нея се изтръгна такъв жален звук, какъвто никога преди това не бях чувал и не искам никога да чуя отново. Този звук ми заседна в гърлото и аз започнах да се смея. Какво друго можеше да направи човек при толкова много детски страх и детска мъка? Смеех се, смеех се и не можех да престана. Тогава видях, че и тя беше започнала да се смее. Пред мен вече не коленичеше жално кълбо страх. Смееше се, клекнала на тротоара, с лице към мен и се заливаше от смях. Колко ли пъти през следващите три години съм чувал този смях. Не звучеше като сребърни камбанки. По-скоро като смесица между кучешки лай, звук на мотор и помпа за гуми.
Хванах я за раменете и я поставих на крака, на една ръка разстояние от мен. След това последва погледът, който принадлежеше само на Анна. Загледа се в мен с широко отворена уста и още по-широко отворени очи. Цялото й мъничко тяло се тресеше. Ръцете, краката, пръстите, всичко трепереше. Пред мен стоеше мъничък вулкан. Смееше се и не можеше да престане. Опита се да каже нещо, но не се получи.
- Ти... ти... ти, - смееше се тя. След това успя да изтръгне едно изречение - Ти, ти обичаш ли ме?
Какво можех да отговоря? Имаше само един отговор.
- Да, - казах.
Тя се засмя, докосна ме с показалец и се завъртя около уличната лампа:
- Ти ме обичаш, ти ме обичаш.
Миг по късно каза:
- Аз изобщо не съм жадна.
Така че отидохме в най-близката кръчма и купихме бутилка бира. Анна искаше "смешната бутилка с бялото копче вътре".
- Хайде да се върнем обратно при хлебарницата, - ухили се тя.
И така пак седнахме там - малката и големият. Не мисля, че изпихме дори половината от съдържанието на смешната бутилка, защото се оказа, че е къде-къде по-забавно да разтръскаш здраво газираната течност и ето - върху тротоара се изливаше шадраван бяла пяна.
- Сега ти, - пъхна ми тя бутилката в ръцете. Не беше молба, а заповед. Аз я разтръсках с всичка сила и капачката изкочи, а върху нас заваля бирена пяна. През следващите часове имашe още смях, още наденички, още бира и още стафиди в шоколад. Анна се провикваше след минувачите:
- Хей, вие там, той ме обича, той ме обича!
Изкатери се по стълбите на отсрещната сграда и победоносно се изправи пред мен:
- Аз съм по-висока от теб!
Някъде към 10 и половина седна в скута ми и започна сериозен разговор с Меги, парцалената кукла. Аз се намесих:
- Хей, време е да си лягаш. Къде живееш?
Тя отвърна бавно:
- Никъде. Избягах.
- А майка ти и баща ти, те къде живеят?
Отговорът можеше да бъде със същия успех "Тревата е зелена, небето е синьо". Тя само каза:
- Тя е тъпа крава, а той е пияница. В скапаната им къща няма да стъпя никога повече. Ще живея при теб. Малко странна заповед, на малко странен език. Но какво можех да направя?
- Добре, хайде да тръгваме, утре ще помислим.

Целият разказ е публикуван тук: http://www.izvorite.com/docs/anna.rar
Необходимо е само да го изтеглите и разархивирате.

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Дек 2007 12:32 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Да, интересен стил на разказа, допадна ми, като цял обаче остави усещане за объркване: какво точно опитва да ни каже авторът, какво се опитва да не убеди? Единственото, което ми идва наум е, да "отворим ума си" и "да почнем да виждаме нещата от другия ъгъл", което ми напомня повече на дзен-будизъм, отколкото на християнски светоглед, макар и поставено в контекста на християнска среда...

Също допълнително подозрение носи и сайтът, на който е публикуван разказът, izvorite.com, който твърди за себе си: "Сайтът предоставя свободно материали за ефективни способи на духовно самоусъвършенстване. Книгите и текстовете, които ще намериш тук, биха могли да ти дадат отговори на вечните въпроси...Книгите "Разговори с Бога" за мен са последна инстанция по тези въпроси". А относно "Разговор с Бога" дори имаше една тема тук преди време, когато ме беше възмутил един подобен сайт, проповядващ "духовност и без Духа" или как да го нарека.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Дек 2007 14:08 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Важно е ти какво разбираш, а не какво цели някой си
За мен този разказ даде представа за много неща писани в Библията. По детски - прост начин са обяснени някои доста сложни за въображението ни представи.


пс: Бе защо сякаш автоматично някой ми поставя "Й" на невероятни места

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 28 Дек 2007 13:34 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Притча за Бог и бръснаря

Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.
Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог.
Бръснарят казал:
- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог.
- Защо? попитал го клиентът.
- Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.
- Как така? учудил се бръснарят А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.
- Не! възкликнал клиентът Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
- Точно в това е работата! потвърдил клиентът. И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 28 Дек 2007 13:40 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Хехе, добра притча, благодаря, Авигея! Определено добре казано, жалко, че се отъждествих с рошавия човек на улицата, понеже по-рядко стъпвам при бръснари и фризьори :)

Но с Бога не бива да е така, никога!

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 31 Дек 2007 02:18 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Благодаря Паули :)


Дъщерята на Рабан Гамлиел


Веднъж се яви пред Рабан Гамлиел царят на варварите и му рече:"Вашият Бог е крадец, защото писано е във вашето писание:"И Бог приспа дълбоко Адам, извади му едно ребро и направи жената."Тук Бог постъпи нечесно-също както крадците издебна той спящия човек."

Зададе се дъщерята на Рабан Гамлиел, която дочу високия разговор от съседната стая.-"Позволи ми, тате- рече тя- аз да говоря на Негово величество вместо тебе", и като се отправи към царя, викна:"Помогнете ми царю!Един крадец се вмъкна в дома ни и ни ограби.Накажете го!"

"Какво открадна той?"-запита царят, готов да накаже престъпника.
Девицата отговори:"Крадецът ми открадна сребърна чаша и ми остави на нейно място златна."

"О, извика, като се смееше, царят-такъв крадец дано се явява всеки ден!"
Вежливо се поклони девицата и с усмивка на уста отговори:"От този род крадци е и нашият Бог...Вместо едно ребро той остави на Адам нещо много скъпоценно- една красива и мила съпруга "

Легенди от Талмуда

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 31 Яну 2008 13:40 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
"27. Ако искате да разсмеете Бог - разкажете му плановете си."

Хубава мисъл, много ми допадна. Но малко по-надолу в същия списък с избрани руски мъдрости, който мернах днес, се мъдреха и например тези:

53. Възпитаният мъж не прави забележка на жена, неправилно носеща траверса.
56. Тя пристигна в Сибир и му развали цялата каторга.

Които вече са небогословски издържани :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 15 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group