Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 17 Юли 2019 05:12

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 07 Окт 2006 19:05 
Offline

Регистриран на: 07 Окт 2006 18:16
Мнения: 42
Местоположение: София, Плевен
Безспорно Уиндъм е любимия ми автор. Неговата книга - Какавидите се приема за едно от най-ценните произведения на научната фантастика.
Кратко обяснение на сюжета ( използвам тага ЦИТАТ, защото няма СПОЙЛЕРИ ) :

Цитат:
Светът бавно се възстановява след опустошителна ядрена война. Само малка част от хората оцеляват - жителите на полуостров Лабрадор и големия остров Нюфаундленд, Канада. Дългия живот като диваци е превърнал хората на новото време във религиозни фанатици, които основават живота си на Библията и на ужасния апокриф - Покаянията на Никълсън, които дават нова дефиниция на човешко същество. Всички животни и растения, които претърпяват дори и най-леките мутации вследствие на радиацията биват изгаряни, а когато мутация засегне човек, човекът бива кастриран и изпращан във област, наречена Оградата - място, което е царството на мутациите и отклоненията. Зад Оградата лежат Злите земи, където радиацията е толкова силна, че всеки посетител там умира.
Сред това фанатизирано общество се появяват хора, които могат да общуват по телепатичен път един с друг. Те живеят в непрекъснат страх, защото ако някои разбере тайната им, ще бъдат изпратени в Оградата. Сред тях е Дейвид Строрм, син на най-големия фанатик в областта. Появява се на сцената и чичо Ексъл, който е пътувал по море дълго време и знае много повече за света от всеки друг. А когато се ражда Петра, която може да общува по телепатия с най-отдалечени части от света става ясно, че не всичко от древността е изгубено...

_________________
Светослав Александров, 4 курс, Биологически факултет на Софийски Университет


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 19 Окт 2006 12:13 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Привет Станиславе,

Поздравления за интересната тема. Върна ме в юношеските ми години, когато поне два лета подред четох "Какавидите". За съжаление съм забравил доста неща и би било добре да си опресня паметта ;-) Но се нуждая и от малко разяснение. Какво най-вече те вълнува в тази книга? Темата за "нормалното" и "отклоненията от нормалното"? Темата за общуването? Темата за преобразяването на човека?

Конкретно поставените въпроси биха спомогнали дискусията да тръгне.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Окт 2006 11:44 
Offline

Регистриран на: 07 Окт 2006 18:16
Мнения: 42
Местоположение: София, Плевен
Ами много неща ме вълнуват в книгата. Примерно:

1. Доколко хората на новото време 1000 години след катаклизма са "скъсали" с човешката раса, как се е изменило тяхното мислене, техния светоглед
2. Как бихме постъпили с хората с такива отклонения ако това започне да се случва в съвременния свят? Ще унищожаваме ли отклоненията за да не се замърсява генетичния фон на популацията, или от етична гледна точка ще ги оставим да създадат семейства и деца, защото те не по-малко заслужават да бъдат щастливи?
3. Доколко Покаянията на Никълсън биха могли да бъдат боговдъхновени, при положение че дават нова дефиниция на човешко същество. Нека не забравяме, че те са писани във век, когато хората са живеели като диваци. Никълсън е бил нещо като законодател.
4. Възможно ли е под "Библията" в книгата да се разбира само Стария завет? Новите хора вярват, че ще достигнат отново върховете на човешкото познание. В Новия завет не се споменява да изпитание, а Исус не е споменат в Какавидите.

_________________
Светослав Александров, 4 курс, Биологически факултет на Софийски Университет


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 23 Окт 2006 10:07 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Привет отново Светославе,

Първо те моля да ме извиниш, че в предния си постинг съм ти сбъркал името! Не ми се случва често, но явно съм бил уморен и разсеян.

Твоите въпроси отвеждат към едно принципно положение: дали и доколко едно художествено произведение отразява пряко светогледа на своя автор. Понякога авторът "се скрива" зад някой от своите герои, понякога отношението му личи от описанието на събитията, понякога той просто "отсъства". Това не пречи произведението да заживее свой собствен живот и да вълнува читатели с най-различни разбирания.

Не знам дали Джон Уиндъм е бил християнин и изобщо какво е било отношението му към Библията. (Не успях да намеря и информация за него в мрежата, може би не съм изписал правилно името на английски.) Доколкото мога да съдя, в "Какавидите" християнството е представено по-скоро в негативна светлина - като антихуманна сила, толерираща безчовечно отношение към мутантите и спираща разгръщането на неподозирани човешки способности. "Покаянията" на Никълсън ми приличат по-скоро на ироничен образ на писаните и устни "откровения" (мними или действителни) на различни пътуващи проповедници и протестантски автори от периода на големите съживления в Америка през ХIХ век. Справка: "Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин" на Марк Твен. Личи и известно противопоставяне по линия "наука - религия" и "Библия - знание".

Иначе въпроса за отклоненията от нормалното при човека е много интересен и си заслужава да се коментира по-подробно.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 24 Окт 2006 08:31 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Zvedichko написа:
2. Как бихме постъпили с хората с такива отклонения ако това започне да се случва в съвременния свят? Ще унищожаваме ли отклоненията за да не се замърсява генетичния фон на популацията, или от етична гледна точка ще ги оставим да създадат семейства и деца, защото те не по-малко заслужават да бъдат щастливи?

Здравейте и от мен!

Включвам се в темата малко неподготвен, защото винаги съм искал да прочета тази книга (с години жадно съм я гледал в списъка с издадени книги от библиотека "Фантастика" -- или беше "Галактика", но никога не ми е попадала в лапите, за да я прочета. Ще разсъждавам на едро и върху други подобни произведения, третиращи мутанти, етика и т.н -- например "Изкуствен интелект" на Спилбърг.

Мисля си, че идеята за генната чистота и т.н е определено расистка и нацистка, като е много далеч от Христовата любов и грижа за човека. Бях и доста учуден като разбрах, че за да сключиш граждански брак трябва да не си болен от определени (тежки) психически заболявания, отново заради потомството. Но фактът е факт, може би това наистина е за добро.

Обаче всяко друго подобно "грижене" за човешкия генофонд чрез прочистване на "гнилите" гени (всъщност живи хора) за мен е антихуманно и сатанинско в същността си -- човекът не е породисто животно за разплод и Бог дори в и чрез нещастието дава благодатта Си на хората!
Смятам, че нашето отношение към всеки човек трябва да е на приемане и любов, а не на отхвърляне и отделяне, независимо дали е *мутант* или с други проблеми. Бог е умрял и за него и желае да види и него в Своето присъствие! Разделянето на *качествени* и *некачествени* хора е грях, сам Бог приемаше и се докосваше с ръцете си до болните от краста и прокажените, нека не забравяме примера Му!

Също така мнозинството интерпретации на покаяние и християнски живот в изкуството на 20-ти век (естествено ако не е творено от християни) е силно иронично и жлъчно, бих казал дори злобно. Не малко филми са направени за понякога справедливото (а понякога не) критикуване на човешките слабости във всеки християнин, в частност в свещениците и пастирите на църквите.
Малко са филмите, в които присъства образът на пастор или вярващ, който да НЕ Е психопат масов убиец или човек с невероятни сексуални мании, да не се мисли за някой от конниците на Апокалипсиса, дошъл да изтреби скверната паплач и който да не избива ритуално по някой от текстовете на Стария или Новия завет. Много бих искал да прочета книгата на Уиндъм и да се окажа неправ по отношение на тази си обща преценка, но от резюмето, Светославе, оставам с такова впечатление за съжаление.

Наистина дискусията по тези въпроси е много интересна, с удоволствие ще следя развитието й в бъдеще! :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Окт 2006 13:37 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Макар че не си спомням доста подробности от книгата, не мисля, че патосът й е антихристиянски. По-скоро християнски текстове се използват като защитна, самосъхраняваща сила в едно човечество, едвам оцеляло след опустошителна ядрена война. Един вид естествена реакция на разложението. Която е лесно обяснима, защото описаните мутации сред хората са толкова много и толкова ужасяващи, че загрижеността за запазването на човешкия вид е основателна. Проблемът е в нехуманното отношение към жертвите на мутациите, а също - фокусът на книгата, - че "покрай сухото, гори и суровото". Прекаленият консерватизъм блокира проявата и развитието на неподозирани способности у човека, опитва се да го вкара в статични рамки. Струва ми се, че тази тема е особено интересна, защото има пряко политическо и социално приложение. Как да се постигне баланс между необходимия консерватизъм, борещ се за запазването и утвърждаването на всичко добро в обществото, и между толерирането на изявата на личността? Могат ли да се овладеят разрушителните тенденции, произтичащи от свободата и как?

Християнството през вековете, по-точно официалните църковни власти, често е било в услуга на крайно консервативни сили, които са били врагове на свободата. И това поражда серия от митични представи за него като "ретроградно", "ограничено", "потисническо" учение. По-възрастното поколение у нас, закърмено с комунистическата пропаганда, още живее с такива представи. Да се демонстрира неговата освобождаваща личността и благотворна за обществото сила е една актуална задача на християнската просвета у нас.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 05 Дек 2006 14:17 
Offline
Аватар

Регистриран на: 11 Окт 2005 21:13
Мнения: 116
Местоположение: София
Здравейте!

Тази тема ми е много интересна, макар да не съм никак подготвен за нея. Харесвам много жанра фантастика, но не съм чел толкова много произведения, особено от онези, които се считат за класика. Не съм чел и "Какавидите".

Харесвах фантастични разкази преди изобщо да знам, че са били такива. В къщата на братовчедите ми във Велинград, където прекарвах по няколко седмици всяко лято, а и други периоди от годината, имаше голям куп списания "Наука и техника" (ако не греша с името). Обичах да ги чета, като под това имам предвид, че разглеждах картинките и четях основно фантастичните разкази, от които имаше по един във всеки брой. По-късно разбрах, че това е било фантастика и че всъщност от съвсем ранна детска възраст съм бил почитател. През последните 5 години успях да прочета и поредицата за "Фондацията" на Азимов, както и други неща, но имам много да наваксвам.

В тази връзка, потърсих и намерих българско издание на "Какавидите" в мрежата. Тук http://sfbg.us/authors/j/john_wyndham/ може да намерите малко информация за Джон Уиндъм, а на тази страница http://sfbg.us/authors/j/john_wyndham/index-txt.html са връзките към онези негови произведения, с които сайтът разполага. В момента доунлоудвам файлове на някои от книгите му и на английски, тъй като бих искал когато имам време да ги прочета в оригинал.

Интернет е пълен с информация за John Wyndham. (Тодоре, предполагам наистина си сгрешил в изписването на името му.) Ето един от хубавите сайтове - http://www.kymlicka.ca/stephen/wyndham.htm. Това пък е страницата на The John Wyndham Archive в библиотеката на Ливърпулския университет - http://www.liv.ac.uk/~asawyer/wyndham.html. И последно, една полезна страница с много препратки от The Science Fiction Foundation Collection SF-Information Page - http://www.liv.ac.uk/~asawyer/sf_info.html.

Преди да се впусна в обсъждане на конкретната книга ще почакам да я прочета. Харесва ми обаче коментара на Тодор относно нагласите на Църквата понякога през историята като основно сковаващи в своя консерватизъм. Наистина изглежда много трудно човек да намери баланса между здравословния консерватизъм от една страна, който се стреми да цени старото и да не забравя уроците на миналото, и прекаленото застраховане от риск, при което се подтиска творческата свобода, която е подарък от Бога.

Това е предмет за друга дискусия в друг раздел на форума, но като че ли именно този трудно постижим баланс е в основата и на много богословски затруднения като конфликта между Августин и Пелагий, например. (От едната страна е Августин Блажени, който набляга върху Божията суверенност и пълната безпомощност на човека, и последователно подчертава, че не е възможно човек по никакъв начин да допринесе за спасението си, а то е изцяло Божия инициатива и дело. От другата страна пък е Пелагий, който ужасен вижда, че някои, в следствие на ученията на Августин, или по-скоро под тяхно прикритие, са решили, че могат да живеят както си искат, защото в крайна сметка спасението им не зависи от техните дела, а ако и когато Бог иска, той ще ги спаси. В реакция срещу това изопачение, Пелагий и последователите му поставят ударението върху необходимостта човек да избира доброто и неговата достатъчна способност за това.)

Естествен изглежда импулсът ни в много случаи да се презастраховаме от грешки като изграждаме прегради пред възможните изкривявания. Изглежда обаче това не е най-здравословният, че дори и богопрославящ подход. Дали не е по-разумно, ако се доверяваме на Божията способност да изправя грешките ни и да ни предпазва от залитане, вместо да се презастраховаме, по-скоро да разсъждаваме трезво и да вървим напред смело, като не спираме да преценяваме постоянно, но и не се колебаем страхливо.

Съвсем практически, съгласен съм с Pauli, че "мутантите" са също хора с достойнство на Божии създания. Същевременно, струва ми се разумно да ограничаваме браковете и (или по-скоро) възможността за потомство на хора с тежки психически или други заболявания. Има случаи, в които обществото трябва да наложи отговорно поведение на онези, които сами нямат съзнанието за това. Тук виждам аналогия с правилата за прокажените в Стария Завет. Вярно е, че Исус ги докосваше, но никъде не четем да нарежда да бъдат приети всички прокажени обратно в обществото на здравите. Той разрешаваше проблема радикално - направо ги изцеляваше! Това подчертава разликата между личния подход на Исус, който утвърждаваше личното достойнство на отделната личност и проявяваше състрадание, и от друга страна правилата, които са абсолютно необходими за реда в едно общество. Можем да се грижим да облекчаваме страданията на психично болните между нас (а и аз имам такива роднини и приятели), но не бива да позволяваме -доколкото е възможно - те да разпростират своето страдание и върху други, като създават потомство, например, което носи същите заболявания, или пък осиновяват деца, за които не биха могли да се грижат адекватно.

Толкова засега...

Поздрав,

Андрей

_________________
Андрей Н. Неделчев

e-mail: andrewnedelchev@gmail.com
Skype: andyatoffice
http://andrewnedelchevnews.blogspot.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Юни 2008 00:01 
Offline

Регистриран на: 14 Юни 2008 23:51
Мнения: 24
Местоположение: София
Здравейте,

Съжалявам, че се включвам с такова закъснение. Наскоро видях тази тема.

И аз харесвам Уиндъм като Светослав, но не бях чел Какавидите. Отдавна съм чел Денят на трифидите и Чоки.

Сега чета Какавидите. Мисля, че Тодор е прав книгата не е антихристиянска. Явно авторът не е вярващ, но е много талантлив. Четейки книгата и дискусията във форума, се питам: трябва ли вярващите да четат само писатели християни? Нима Бог не използва невярващи хора за изпълнението на Свои цели?

"Какавидите" е антиутопия, която понякога предизвиква у читателя ужас. Авторът, обаче, след като ни опъва нервите, ни убеждава, че човечеството има сили да се справи с Изпитанието (новите хора, със собствени сили). Между другото, някои от героите казват, че Бог наказва хората с Изпитанието заради техните грехове. Никой обаче не се обръща към Бога за помощ.

_________________
Правдата Ти е като великолепните планини. Пс. 35:6


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Юни 2008 23:08 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Много добър автор. На времето "Денят на трифидите" и "Чоки" много ме впечатлиха

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group