Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 17 Юли 2019 04:33

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 38 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 12 Ное 2007 22:32 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Днес един приятел ми прати този постинг в блога на пастир Людмил Ятански. Размислите там разбудиха отново стари вътрешни чудения за това какво представлява и какво трябва да е истинското поклонение пред Бога. Покорните на Бога Негови хора Му се покланят с дух и истина! На фона на тази мисъл ми изглежда някак постно и изкуствено пуснатият в края на блога линк към хвалебна песен от Хилсонг, която повече прилича на рок-концерт като атмосфера, песен с хубав текст, вдъхновяваща, но като че ли с прицел човека и неговите емоции и размисли, а не насочена като жива и благоугодна жертва на Бога в красота и музика... Разбира се, сухотата на поклонение и служене на Бога, сковано в някакви вековни рамки, го прави мъртво и стоящо далеч от сърцето на човека понякога, но не е ли същото и със скачането в рок-ритми и екзалтирано свирене с пръсти?

Какво мислите за хвалението на Бога и поклонението пред Него? Кои форми са добрите според вас? Кои от тях са просто нашите емоции и кои от тях са искрено поклонение с дух и истина пред Този, Който е Достоен?

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Ное 2007 13:03 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Емоциите не са ли следствие на всички онези дълбоки вълнения и чувства, които предизвиква преклонението и любовта пред и към Бог ?
В една друга тема се говореше за темперамента. Според мен той е определящ за това кой как изразява емоциите и чувствата си.
Посещавах църква в която хвалението според мен беше "заспало", но явно на хората им допадаше. На мен обаче ми беше недостатъчно. Някак се чувстваш като прикован в невъзможността си да излееш това, което чувстваш по начина по който ти се иска.
Затова мисля, че всеки трябва да го прави според както му се иска. Не може да се поставят рамки. Спомнете си Давид. Представям си ако някой изрази хвалението си по този начин :)
Бог гледа на сърце, а не на формата под която се излива това, което е в сърцето.
Има една книжка "Мистър Бог, това е Анна" - невероятна е , не съм срещала друга подобна в която по толкова прост начин да са обяснени толкова сложни неща...та там едно 6-годишно дете беше казало : Мистър Бог е празен.
Свързваше го с цветовете ... виждаме жълто цвете, защото то отхвърля жълтия цвят. Бог не отхвърля нищо и никой/затова не го виждаме :)/
Така, че не може да казваме кой начин е подходящ за хваление ...
Малко объркано обясних, но се надявам да разберете.

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Ное 2007 16:42 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Със сигурност всеки начин на хвалене на Бога е добър, няма "по-лош" и "по-коректен". Въпреки че съм се замислял какво ли точно означава "християнската електронна музика" в стил минимал и точно как няколко луупа хвалят Бога и как се предава послание, но това е отделна приказка...

Мисълта ми е доколко всъщност угаждаме на себе си и на своите емоции, хвалейки Бога? Например в нашата църква се грижа за техническите неща около богослужението - микрофони, инструментите да се чуват добре, прожектиране на текст и подобни и знам, че това Е хвалене и служене на Бога също, но понякога си казвам: "ей, този сигнал на канал 6 на миксера е много постен, направо скучен" а всъщност това не е "шести звуков канал" а реален инструмент или глас, който хвали Бога, искрено и живо! Това е едната страна, когато дотолкова човек се отдалечава от искреното и живото в полза на детайлите, които те карат да загубиш цялата картина. Другата противоположност е когато отиваш на богослужение, защото ти харесва малко да поскачаш и да попееш любимите си мелодии, "защото ми харесват много", все едно да отидеш на рожден ден единствено за да хапнеш от тортата, понеже ти се яде сладко нещо...

ОБъркани мисли май се получиха :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Ное 2007 21:11 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Дори да е заради тортата :) какво от това. Факта, че именно там ти доставя удоволствие да ядеш торта пак е вид хваление ;)

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 14 Ное 2007 11:53 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Е, ако бях аз рожденикът и знаех, че повечето от гостите ми са дошли само, за да се навечерят добре и да пийнат малко винце безплатно, а всъщност аз съм далеч от мислите им, е, няма да се чувствам хубаво :razz:

Къде остава онова "с дух и истина"? Май се превръща по-скоро в "с емоциите на страстите си се покланяме". Ако не търсим нещо по-различно от света, ако съзнателно или не копираме света и просто създаваме паралелна реалност, с обратен знак, но същата по същността си, а не качествено различна, нова, както често се споменава и в Новия завет от апостолите, то къде остава "солта" и "светлината" на света. Не става ли избледняла и обезсоляла тя - всъщност?

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 14 Ное 2007 13:14 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Всъщност много е просто - бъди себе си и престани да се вкарваш в някакви рамки. Не можеш да знаеш кой как го приема Бог."Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада.
Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои."
Ако Бог не те прави да стоиш, няма да стоиш. Торти може да се ядат на много места. :)
Мисля, че най-лошото е, ако започнем да пеем само защото в Библията пише, че трябва да пеем на Господа. Е точно тогава ще имаме нужда от правила, защото като не ти идва отвътре наистина няма да знаеш как.

"Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога."
В книгата Римляни:
14:5,6

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 20 Ное 2007 16:43 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Avigea написа:
като не ти идва отвътре наистина няма да знаеш как.

Проблемът е точно тук, че ако чакаме какво ще ни дойде "отвътре", оставени сами на себе си, то ще видим само плода на плътта, защото САМАТА наша същност е повредена. Критерият затова далие се покланяме по Богоугодния начин не може да бъде "как се чувстваме", а единствено Божието Слово! Да, не пречи да сме искрени и неподправени в отдаването на почит към нашия Баща, но ако чуя, че някой ходи в тази, а не в онази местна църква, "защото там музиката е по-хубава", а не защото Бог го е призовал да е тук, то много вероятно е човекът да угажда на собствените си страсти, а не на Бога. И ако продължим стиховете, които цитираш от Римляни 14, ще прочетем това:

7. Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.
8. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.


За Господа ли живеем и всичко ли е отдадено Нему или го вместваме в удобно кюшенце на живота ни, където и както *ние* преценяваме за уместно? "Които са Исус Христови, разпънали са плътта заедно със страстите и похотите й. Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим", както пише в Галатяни пета глава.

Проблемът не е във формата наистина, а в мотивите и сърцето ни :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Ное 2007 15:28 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Цитат:
7. Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.

Само че това не може да бъде самоцел, то е естествена последица от това, че си се родил "отгоре".

Цитат:
8. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.

Това също...ако си предал живота си на Господа, няма как да живееш или умреш за нещо друго. Нито ти, нито аз можем да знаем за някой друг дали искрено е предал живота си- това знае само Бог.

Цитат:
но ако чуя, че някой ходи в тази, а не в онази местна църква, "защото там музиката е по-хубава", а не защото Бог го е призовал да е тук, то много вероятно е човекът да угажда на собствените си страсти, а не на Бога.

Не съм съгласна с това. Хвалението е изключително важна част от молитвата и ако в дадена църква поради "заспалия" вид музика, аз се чувствам поставена в рамки и ограничена, то ще намеря място където ще мога да хваля Бога изливайки цялото си сърце и душа по начин, който ме удовлетворява и дава мир в сърцето ми. Защото това е Божият отговор-мир в сърцето ми.
Никой не може да ме ограничава как да хваля и каква да е молитвата ми към Бога, ако Бог имаше някакви претенции щеше да посочи буквално и точно как и какво/както е направил с храма на Давид/.

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Дек 2007 19:11 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Здравейте и от мен :)

Много важна тема, наистина. И аз често си мисля за това кога най-истински хваля Бога...

Веднага да си призная :) Както всеки, предполагам, предпочитам да съм в среда, в която се чувствам максимално свободен. От няколко месеца живея в Брюксел и когато търсех църква към която да се присъединя, не мога да кажа, че това какво е хвалението не беше важен фактор. Може би не първият, но все пак един от важните за мен.

Все пак мисля, че идеята на Pauli не беше да обвинява някого. Не можем да видим в сърцето на човек и да съдим искреността на намеренията му. Все пак принципно съм съгласен, че у нас винаги ще си остава първичната склонност да угаждаме първо на себе си, още повече по отношение на музикалните ни предпочитания, тъй като музиката е нещо, което едва ли оставя някого безразличен... Мисля, че си струва да изпитваме себе си когато принасяме хваление на Бога по същия начин, както във всеки друг аспект от живота ни. Не можем да затворим това в рамки, но мисля че си струва да си задаваме въпроса дали Бог е обектът на моето хваление? На Него ли пея, Него ли искам да зарадвам, да похваля? Или, както Pauli казва, дали не съдя за хвалението на другите според това, което се харесва на моите уши, дали балансът на звука не се е превърнал в най-важното за мен?

Мисля, че и тук, както навсякъде другаде важи общият принцип, че ако искам да угодя на Бога, много по-лесно ще ми е да намеря общ език с тези, чиито предпочитания са различни от моите. Не е ли това начинът, по който "Христос свързва всичко в съвършенство"?

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 20 Дек 2007 18:48 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Ако ти и Бог сте едно няма как да се случи така, че да угаждаш на себе си..т.е. ти винаги знаеш какво е угодно на Бог. Ако пък не сте едно, то тогава няма как да угодиш на Бог.
Хората, който наблюдават отстрани, често си мислят, че ние се заставяме да правим нещата по определен начин, че се насилваме. Изглеждаме им като едни подмазвачи. Но знаем, че това не е така...просто сме престанали да имаме желание за нещата, които за тях неправейки ги са лишение.
Как се е получило това? Чрез нашата воля или чрез промяната, която Бог е направил в нас? Според мен е второто, защото аз знам, че нямам сили за нищо без Него.
Надявам се е разбираемо това което искам да кажа... че аз обикновено разчитам на умението да ме разбират, отколкото на умението си да обяснявам :)

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Дек 2007 10:10 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здрасти, Авигея! :)
Подготвяш ли се за идващия хубав празник Рождество?

Не съм съгласен с част от постинга ти:
Avigea написа:
Ако ти и Бог сте едно няма как да се случи така, че да угаждаш на себе си..т.е. ти винаги знаеш какво е угодно на Бог. Ако пък не сте едно, то тогава няма как да угодиш на Бог.
....
просто сме престанали да имаме желание за нещата, които за тях неправейки ги са лишение.

Понякога това наистина е така, Бог ни дава свръхестествена сила или благодат, както наричаме това с другата дума, да преодоляваме изкушенията и да живеем за Него, а не за себе си. Практиката обаче показва, че това състояние НЕ е необратимо, че невинаги знаем какво е угодно на Бога и че ако човек не внимава и не желае постоянно с волята си това постоянно освещаване и покорство във всичко на Бога, то той е много вероятно да падне и да се оцапа отново, ако не и по-зле от преди с тинята, в която е киснал преди Бог да го очисти. С други думи не е "или сте с Бога, или не сте" и толкова, а това е постоянна борба и всекидневен волеви избор да СМЕ покорни на Бога и да Го почитаме като наш Господ(ар). Оттам и можем да изпаднем в поклонение на себе си и страстите си (музиката да ни харесва просто, затова да си пеем в хвалението), а не да търсим Онзи, Който е достоен и Който заслужава да Му отдадем почит, чест и хвала.

Уви, ние сме едни опростени грешници, а не всеправедни съвършени типове :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Последна промяна Pauli на 21 Дек 2007 10:46, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Дек 2007 10:25 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Искаш да кажеш, че ти не знаеш какво е угодно на Бог ли? Не мисля, че не знаеш :)
Дори невярващите знаят. Има един тих глас в нас, който като коректор винаги нашепва правилното. Ние не бъркаме защото не знаем, а защото не слушаме :)

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Авг 2009 17:31 
Offline

Регистриран на: 11 Авг 2009 17:21
Мнения: 2
Местоположение: sofia
Аз мисля, че отделяме прекалено много внимание на това как АЗ хваля, как АЗ се чувствам, какво АЗ искам, какво на МЕН ми харесва. Да не забравяме за кой и пред кой го правим. Ако пеем "на Бог" и същевременно мислим какви движения правим, кой как ни гледа, ставаме лицемери, а Бог ни каза да се пазим от фарисейския квас- лицемерието. Ако поставим Него в центъра и му се покланямаме в Духа му с цяло сърце, тогава хвалението ни ще е истинско и ще Му е угодно. Ако не го правим за Него, по- добре да не го правим :!: :!: :!:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Авг 2009 17:46 
Offline

Регистриран на: 11 Авг 2009 17:21
Мнения: 2
Местоположение: sofia
Pauli написа:
Уви, ние сме едни опростени грешници, а не всеправедни съвършени типове :)

Хей браточка, в 2ро Кор. 5:21 пише: Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога." Ако живееш чрез Него си праведен пред Бога :idea:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Авг 2009 18:34 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Здравей, Лили!

Добре дошла! Радвам се, че изрови тази тема :) Аз напоследък мисля за поклонението доста често.

Съгласен съм с това, което казваш:

lili92 написа:
Аз мисля, че отделяме прекалено много внимание на това как АЗ хваля, как АЗ се чувствам, какво АЗ искам, какво на МЕН ми харесва. Да не забравяме за кой и пред кой го правим. Ако пеем "на Бог" и същевременно мислим какви движения правим, кой как ни гледа, ставаме лицемери, а Бог ни каза да се пазим от фарисейския квас- лицемерието. Ако поставим Него в центъра и му се покланямаме в Духа му с цяло сърце, тогава хвалението ни ще е истинско и ще Му е угодно. Ако не го правим за Него, по- добре да не го правим :!: :!: :!:


Даже бих допълнил, че дори съсредоточаването върху себе си и Бога, на когото се покланяме пак не е автентично и истинско ако в същото време се намираме сред братя и сестри, които също се покланят на Бога. Какво по-хубаво от това да сме единни и да отдаваме един на друг почит в поклонението си към Бога. Като казвам почит имам предвид онази заръка на ап. Павел да поставяме братята и сестрите си в Христос по-горе от себе си.

Предполагам имаш предвид, че ако съумеем да създадем един за друг атмосфера на любов и свобода на израза на своето поклонение, то би било по-автентично. Струва ми се обаче, че се изразяваш прекалено силно. Защото не виждам какво лошо има в това човек да мисли за това как изглежда в очите на другите? Всъщност, правим го постоянно. Това е просто част от общуването помежду ни. Не мислиш ли, че ако по някакъв начин "ампутираме" този свой инстинкт, общуването ни с другите би се прекъснало?

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 38 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group