Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 16 Юни 2019 01:33

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 38 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 31 Май 2010 18:32 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
И аз с теб,Pauli!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 03 Юли 2010 13:58 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Да възобновя една тема, която е постоянен интерес за мен...

Pauli написа:
Тук е и големият въпрос - дали песните, които ползваме в богослуженията, са богати като смисъл и послание, освен като мелодия. Често днес като че ли се залага на емоционалното въздействие със слаб текст.


Павка, мисля, че те разбирам. Аз също обичам обичам песни с по-изчерпателно послание (с много текст :) ) стига да са написани добре. (Примерно като In Christ Alone) Но да обърна внимание и на другата страна. Не знам какво точно имаш предвид под "слаб текст". Ако имаш предвид просто оскъден (предполагам не), тогава, ето ти контра аргумент:

Agnus Dei (в изпълнение на Michael W. Smith)

Три прости изречение но с изклюителен потенциал за поклонение. При това конкретно изпълнение е невероятно как цялото събрание (не искам да кажа публика) не може да спре да повтаря:

"Holy, Holy are You, Lord, God Almighty! Worthy is the Lamb!"

Само това, в продължение на около 5 мин, без да стане банално или скучно. Защото предполагам за участващите всяка дума, макар и повтаряна идва с нова реализация на изричаната истина. Особено в контекста на единството на другите вярващи, които стоят заедно с теб в поклонение. Накрая, водачът (Michael W. Smith) се налага да ги спре, не грубо, разбира се, но настоятелно. :)

Тук да взема повод от Миторай, действително понякога текстът може да се окаже като ограничаваща рамка за музиката. Така, че, по-малко текст - по-малко ограничение - повече свобода на изразяване. Аз лично мисля, че поезия, съчетана с музика може да бъде нещо много по-силно както от само поезия, така и от само музика. (Така че, не се опитвам да изтъквам предимствата на чистата инструменталната музика.) Струва ми се, че музиката и поезията са създадени една за друга и трябва да се съчетават. Дори, в повечето случаи поезията сама по себе си носи ритмика. Какво по-естествено от това да се добави и мелодия? :) Това беше едно отклонение към лични предпочитания... Но искам да кажа, че има голямо значени как се съчетават двете. Понякога едното може да доменира над другото и тогава ефектът е мимимален. Особено грозно се получава, когато примерно слаба поезия доменира над силна музика или обратно...

Аз виждам взаимоотношениата между музика и поезия като нещо подобно на брачни взаимоотношения. Трябва да има баланс, общуване и най-вече, свобода. Тогава ефектът би бил най-силен.

Но по отношение на поклонението, мисля че са нужни моменти когато то е, така да се каже, "оставено на свобода". Текст със строга последователност и структура не дава тази свобода. Ти знаеш много добре какво след кое следва. Ти си "хванат" от него и трявба да вървиш там, където те води. Подобен може да е и ефектът от песни със силно изразен ритъм. И двете си имат своето място. Особено ако песента е добре позната, тя може да укрепи и да изгради единството в събранието.

Но мисля, че не можем да се ограничаваме само до това. Нужни са също така и песни като "Agnus Dei". Според мен те създават дълбочина в поклонението, защото като че ли не се натрапват... Освен това оставят отворена вратата за импровизация, стига да има добрата воля за това. Казвам, оставят отворена вратата, не задължават. Може никой да не иска да добавя нещо повече върху: "Святи, Святи, Святи!" Може въобще на никого да не му идва наум какво повече може да се добави на това...

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: поклонение
МнениеПубликувано на: 04 Юли 2010 19:28 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Мога ли да се покланям,да се възхищавам,да хваля Бог,не с песни и стихове? Мога ли да се възхитя на п риродата,залеза,изгрева край морето и да кажа,колко са красиви Боже!Това не е ли поклонение пред твореца. Да се възхитя на химичните елементи на физичните закони и да кажа-велик си Боже. Да се възхитя на цвете ,птица,животинче-това не е ли преклонение и хваление пред Твореца.Трябва ли да пеем и да рецитираме?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 05 Юли 2010 16:57 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Да, определено не е липсата на текста това, което може да направи една песен за поклонение на Бога посредствена. Освен Агнус Деи ето например още една песен, която говори много на сърцето ми и ме кара да "усещам" смисъла на думите дори със сетивата си:
Цитат:
Ако жадува душата ти за живот,
Ако си търсил истинската любов,
Потърси я в моя Бог.

Той за мене на кръст бе разпнат,
Греховете ми взе и срама!
Той е моят Бог.

Любовта на Бога, болката от забития метал в тялото, надеждата и изкуплението, което Бог ми е подарил. По-дълго е да опиша смислено всичко, за което мисля, като слушам песента, отколкото целият й текст :)

Опитах се да намеря и някакъв ясен контра-пример за посредствена песен от тези, които пеем в нашата местна църква, но честно да си призная се затрудних. Това означава, че или песните ни са съвършени (:D) или че съм останал с някакво общо впечатление за песни, които се пеят просто, защото са във времето на службата и всички ги пеят. Но както и да е, ето примерно две, които лично мен никога не ме докосват и не ми помагат да се поклоня на Бога - макар че сами по себе си отделните думи в тях отдават почит и хвала на Бога:

Пример 1 написа:
Ти си верен, верен, Твоята милост няма край!
И даже този свят да не съществуваше
Ти си чуден Бог, Цар велик, мощен си!
Бог Йеова - Аз съм, Който съм!

Винаги ми се е струвало, че има нещо нередно в тази песен: и хармоният с мелодията й са нелогични за мен, а цитираният текст остава пълна загадка какво трябва да каже като цяло

Пример 2 написа:
Боже мой, обичам Те,
Вътре в сърцето ми живееш.
Толкова добър и толкова верен си
Към мен, към мен!

Винаги си бил за мен отворена врата
И чакаш ме да мина аз през нея.
Сърцето ми, душата ми обичат Те сега,
Обичам те, Исус, за теб копнея!

В тази песен се боря с глупави и непочтителни асоциации, които не бива да минават през ума ми, докато хваля Всемогъщия, моя Спасител.
Да започна, че самата мелодия е някак лековата, като дъра-дъра, все едно шлагер някакъв. После в куплета започвам да премислям дали Бог живее в лявата или в дясната сърдечна камера, щом е "вътре в сърцето ми". Сещам се автоматично за сълзливите некролози по стените, където пише, че светлата памет на покойника "ще живее вечно в сърцата ни", което е най-малкото невярно, ако не и лицемерно самозалъгване.
В припева отново с лековата мелодия се казва, че Бог е отворена врата. Не мога да се сдържа да не визуализирам алуминиева дограма, която се отваря лесно и безотказно, без да скърца. И текстът казва, че обичам Бога сега, но не става ясно кога е започнало и кога трябва да свърши това чувство, дали е вечно или е само моментната емоция на веселата песен?

Затова не обичам да слушам и пея тези две песни.

Копнея да има повече песни, които дори да ги повториш 60 пъти, както в Агнус Деи, да ги казваш с пълната сила на сърцето си. Едно време се чудех дали не е безумно да стоиш и ден и нощ да казваш "Свят, свят е Господ", както са правели съществата във видението на Йоан от Откровение, но тази песен ми дава напълно реалистичното усещане как това може да е копнежът на сърцето ми, защото Той НАИСТИНА е достоен за тези думи! :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 05 Юли 2010 21:27 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
На Бог,не само с песни!Псалом 19:Небесата разказват,за славата божия и просторът известява делото на ръцете му. ........... Тук явно отговорът е,че поклонението не е само с песни и думи. Може да хвалим Бог по много начини.Разчупете рамките сложени от хора в църквите!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Юли 2010 09:17 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
И аз си мислех за същия стих, aabbaa, когато прочетох предния ти постинг :)

От личен опит мога да споделя, че отдаването на хвала към Създателя на нещо прекрасно - небето около нас например - е невероятно силно изживяване. Когато осъзнаеш, че всичките тези неизброими звезди са просто фонът, картината, която Бог е нарисувал, за да радва нашето око от една малка прашинка там някъде си. Невероятно е!

Все пак, това изживяване е вид откровение, спонтанно и случващо се лично на човека, докато поклонението в църквите е това, което можем да планираме и изпипаме, което става с добри и качествени думи и ноти.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Юли 2010 14:47 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
И за мен,aabbaa и Pauli,творението е създадено с изразните средства на Един недостижим Художник,Който го е предназначил за наше наслаждение,знание и полза.То говори за красотата,разума и промисъла на своя Създател и само на нас Той е дарил: способността да оценим тази красота,разумът-да я изследваме и разберем,отговорността-да я опазим и благодарим за нея.Наистина е важно да Му се поклоним и Го хвалим за това!
Но Бог ни е дал и нещо повече-способността да творим,да откликваме на заобикалящата ни красота естетически.Живопис,музика,литература,танц и други изкуства са открай време израз на творческото ни "съучастие"в създаване на наша,човешка реалност,паралелно с Божията.Псалми,химни и духовни песни-ето един творчески отклик от страна на вярващите,споменат в Новия завет и дообогатен с различни стилове и жанрове през годините.
Във всяка област на изкуството можеш да се натъкнеш както на възвишени образци,носещи естетическо удоволствие,така и на посредствен кич и "ширпотреба".За съжаление,това никак не е рядкост в тъй нареченото "хваление",където "бракът"между текст и музика(по думите на Иво) понякога става само за бракуване(пример№2 на Pauli).Една възможна причина за това е,че един толкова пъстър състав на църковното общество може да бъде обединен около нещо по-достъпно за възприемане като шаблонната "поезия"и шлагерната музика.За да се промени това положение,мисля че инициативата трябва да дойде не "от долу",а от "горе",т.е.от онези,които подбират,предлагат и изпълняват песните и музиката.Те са отговорни ,според мен,да"дадат тон"на общото хваление и поклонение(както виждаме в примера,даден от Иво).


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 08 Авг 2010 06:04 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
В 1Царе-16 се казва:


А Господният Дух се беше оттеглил от Саул и зъл дух от Господа го смущаваше.
15. И така, слугите на Саул му казаха: Ето, смущава те зъл дух от Бога;
16. затова нека господарят ни заповяда на слугите си, които са пред него, за да потърсят човек, който знае да свири на арфа. И когато злият дух от Бога е на тебе, този човек ще свири с ръцете си и ще ти стане по-добре.
17. И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и го доведете при мене.
18. Тогава един от слугите му проговори: Видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж. В слово е разумен и е красив човек. И Господ е с него.
19. Тогава Саул проводи пратеници до Есей да кажат: Изпрати ми сина си Давид, който пасе овцете.
20. И така, Есей взе един осел, натовари го с хляб и с един мях с вино, и едно яре, и ги прати на Саул със сина си Давид.
21. Давид дойде при Саул и остана да служи при него. Саул го обикна много и Давид му стана оръженосец.
22. А Саул изпрати да кажат на Есей: Нека Давид остане при мене, защото придоби моето благоволение.
23. И когато злият дух от Бога идваше на Саул, Давид вземаше арфата и свиреше с ръцете си. Тогава Саул се освежаваше и му ставаше добре, и злият дух се оттегляше от него.

Казано е-Хвалете Господа с арфа;
Когато Давид,хвали Бога,злият дух се оттегля.А ,че това е за поклонниците ,приели Исус за Господ,е явно от следното:
1.Давид вече е помазан/предните стихове,преди цитата/
2.Осел натоварен с хляб,вино и яре/това е моята плът...,това е моята кръв.....пролята за нас,вечната жертва/
3.Давид е овчар/Исус е пастир/
4.Злия дух ,не издържа на хвалението на християните,поради присъствието на самия Исус

10. А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.-1Царе-18:

На копието на врага е противопоставено хвалението на светиите.Това е още едно доказателство,за силата на хвалението-и то с дух и истина


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 38 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group