Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 19 Ное 2017 13:58

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 29 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Юни 2010 18:37 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Разбира се, че си прав Ивайло,когато казваш,че предложения от мен стих(Еф.6:4),който касае бащите,би трябвало да свържем и с предните,които се отнасят и до останалите членове на семейството.Не случайно апостол Павел започва наставленията си към жената и мъжа.Същината на техните взаимоотношения е"семеносна" по отношение бъдещето на децата им.Ще се "саморазтълкувам":Има ли в едно семейство споменатите от апостола покорство на съпругата към своя съпруг и безрезервната любов на мъжа към жена си,значи е осигурен "минимума"за здравословното израстване на техните деца. За обратното пак мога да ви дам пример със себе си. ...Момент!Имах пред вид себе си,но в ролята на детето,израсло в "семейство",което имаше формален брак,но живееше във фактически развод.Никога не съм виждал родителите си да се прегърнат или целунат(вероятно са го направили само 9 месеца преди да се родя),да си разменят някоя нежна дума.Баща ми беше високоволтов проводник и въздуха в къщи бе зареден с напрежение.Една"крива"дума от страна на майка ми-и скандалът пламваше.И какво посадиха в моята душа тези взаимоотношения?Плахост,ниско самочувствие,притеснителност в детска възраст;ненавист към баща ми,копнеж за приемане от връстниците,но и страх от нараняване,затвореност в юношеството.А като студент мислех така:"За какво да се женя като при всички положения ще се разведа някой ден!"(Баща ми го беше направил 3 пъти).Когато повярвах нещата се обърнаха и разбирането ми за брака си промени.Но не искам да ви лъжа,че щом се ожених всичко вървеше идеално.Все още,посятите в детството "горчиви треви"даваха плод-имало е моменти ,в които баща ми сякаш оживяваше в моята кожа и аз "го чувах" как крещи на децата ми с моя глас,"виждах го"как потапя в студенина очакванията на жена ми с моето безразличие. С този пример искам да покажа как възпитанието на детето започва,в известен смисъл,още преди появата му в семейството.Защото не то(детето)трябва да "спои"съпружеските взаимоотношения,а Исус Христос,действащ в живота на родителите му чрез Своята любов.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Юни 2010 18:43 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Е,аз ще си продължа самостоятелните размишления по въпроса за ролята на бащата във възпитанието на децата, докато някой съфорумник не ми намекне,че съм станал досаден! :wink: В предния си постинг изказах мисълта,че е много важно, според мен,каква е почвата, в която родителите ще "засадят"и отгледат своите"фиданки"- почва,"наторена"предварително с любовта,почитта и уважението между съпруга и съпругата както и с убедеността в желанието им да имат деца. И,специално за мъжете,ще наблегна колко "на сериозно"трябва да се вземе тази отговорност,защото дори и в християнски семейства се среща мисленето,че възпитанието на децата е просто друга страна на домакинството,която се"пада"по задължение на жените.А мъжът е"призован"към "по-отговорни"дела-да изкарва пари,да прави кариера,да "служи"в църква и т.н.Всъщност в днешно време(пък и в по-вчерашно)границите между типично "мъжките" и типично"женски"дейности е размита,което, по-мое мнение,внася значителен "смут" в самосъзнанието ни като разнополови индивиди,имащи разлики и в "предназначението" си в този живот.Но това можем да обсъждаме и като друга тема.Та ,що се касае до мъжа,бягството му от отговорност по отношение на "вътрешносемейните"дела и,конкретно,възпитанието на децата, наистина ще се усети като една празнина в изграждането им като личности.( вече споменах негативния си личен опит от детството). Продължавам с Еф.6:4-"...но възпитавайте ги в учение и наставление Господно."Така е преведено в повечето библии на български,но в "Отворена библия"и някои англ.преводи думата "учение"е заменена с "дисциплина",което определено подсказва нещо повече от "преподаване"на знания.Аз лично го схващам като авторитетно ръководство от страна на бащата в насочването на децата към"покорство" на вярата в Бога,което включва както поднасянето на истините на Писанието в подходяща за тях форма,така и практическото им"претворяване".А,да го кажа направо,последното е най-трудно преди всичко за самите нас.Защото децата ще "слушат"повече делата ни отколкото думите.Всъщност бащиния ни авторитет "виси"на любовта,с която "обработваме"техните личности и оставяме своя отпечатък в техния живот.Удобството, съня , времето за "лични"удоволствия,всякакъв род "полезни"привички и навици(да не говорим за пари) почти сигурно трябва да се пожертват като реален израз на тази любов.Емоционалния "изказ"също не е за подценяване:грубостта,раздразнението,нетърпението и особено безразличието не могат да бъдат изличени с никакви материални сурогати като пари, подаръци и пр.Да,авторитетът ни като бащи зависи от действената ни любов в семейството и не е възможно да бъде установен с удар на пестник по масата и крясък"Кой командва в тоя дом,бе...!"Пък дори и с по-кроткото"Бог ме е поставил да бъда глава в тоя дом,ще трябва всички да ми се покорявате!"Авторитетът ни,потретвам,започва и завършва с жертващата себе си любов.Всъщност,драги мъже знам,че не казвам нищо ново...


Последна промяна mitoray на 21 Юни 2010 20:33, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Юни 2010 19:54 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Здравей, mitoray! Аз, като твой редовен читател, се надявам, че не смяташ наистина, че би могъл да "досадиш" с мненията си. За мен те са едновременно лекокрили и изпълнени с много съдържание.

Понеже не се чувствам все още вещ в родителския опит от първа ръка, и аз като Ивайло ще продължа да си теоретизирам :). Струва ми се изключително ценно това, което пишеш относно важността на личния пример. Както го е забелязал още Сенека, що се отнася до възпитанието, примерът е безкрайно по-прекият път към сърцето на друг човек, в сравнение с хилядите наставления, които можем да дадем. Именно разминаването между нашите думи и дела е това, което предизвиква често недоразумения във всички отношения (не само родител-дете). И още, думите, които изричаме, са само ПОСЛЕДНИЯТ ИЗРАЗ на един емоционален и мисловен процес, развиващ се в душите ни.

Нещо повече - думите могат често да бъдат неискрени. Не е нужно да е някаква злонамерена неискреност (аз мисля, че тя почти не съществува). А просто като прикритие на нашия страх, на нашия гняв дори, ние често сме способни да изричаме думите "обичам те", без зад тях да прозира реално желанието любимото ни същество да бъде щастливо. "Правя го за твое добро", "Всичките ми жертви са от любов към теб", "Говоря ти така (по този раздразнен начин), защото държа на теб, ценя те." Децата обаче не се подлъгват толкова лесно от една определена възраст насетне. Те започват много лесно да долавят раздразнението, желанието за контрол, опита да се възспре техния растеж.

Затова е важно според мен родителите да опознават и практикуват доброто само по себе си, а не това, което възприемат като добро от медиите, романите или дори от някои неискрени църковни водачи. Важно е и подрастващите да растат в "културна" среда, която не насърчава просто техните вечни бунтове срещу авторитета (които на едно ниво може да са нужни, но на друго - стават повърхностни и деструктивни); а в среда, която насърчава техния вътрешен потенциал, състраданието им, способността им да разбират движещата сила зад тяхното собственото поведението и това на другите.

Силната личност (както отбелязваш и ти, mitoray) се "култивира" с любов и с "жертви", а не с изрази като "моето мнение е закон" и "ти трябва да сбъднеш моята неосъществена мечта". Жалко е, че все още твърде много родители разглеждат децата си като притежания, които трябва да запълнят празнотите, отворени от липсата на обич в собствените им сърца (обич неполучена и недарена).

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Юни 2010 11:27 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Вярно е, mitoray, че не е ново това, което казваш, но то ще продължава да си бъде ново за всеки един от нас, докато не стане реалност в живота ни. Така че, евала за този постинг! (Да използвам турската дума, чийто роден еквивалент многозначително не съществува...)

Ако трябва да се намери думата (от Еф. 6:4), която да означава едновременно "учение" и "дисциплина", то тя била нещо като като "обучение" или по-скоро нещо като "тренировка". Нещо, както ти казваш, със силен наблег на практиката. Така го разбирам. Не знам каква е оригиналната дума, може би е добре да се погледне. Но във всеки случай, мисля че тя преполага живо присъствие на бащата в живота на детето и отговорността му за личния пример, който дава. Напълно те подкрепям.

За съжаление, по една или друга причина, на мъжете като че ли ни е по-присъщо да сме безотговорни. (Лично мнение.) В миналото, това като че ли се е компенсирало по някакъв начин от общественото мнение, което е карало момчето ще не ще, бързо да порасне, за да гледат на него като на истински мъж. В модерни времена може би преследването на кариера се е превърнало в удобно извинение за бащите да отхвърлят вътрешносемейните отговорности. И съм съгласен с много хора, които биха видели в това сериозен обществен проблем. Защото, както ти каза, ако човек не е имал примерът като малък, как ще стане мъжът, който трябва да бъде.

В това отношение мисля, че вярващите християни имат дълг към обществото да показват и да живеят този пример. Защото, ако е вярно, че имаме общение с Христовия Дух в нас, ние имаме допир до истинския образец на Баща. Дори да ни е липсвал примерът като малки, като християни ни е казано да се уподобяваме на Христос. А сам той твърди, че който е видял Него, видял е и Отца.

Де да беше така лесно... :)

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Юни 2010 17:04 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Момчета,много затрогващо "звучат"реакциите ви на постингите ми по тая тема,но аз въпреки това не възнамерявам да се откажа да пиша :lol:!Така че пробвайте с някоя по -неспасяема топка :)!Майтапа настрана,но в тези"драматични"дни на световното по футбол,когато почти всички мъже са оглушели и ослепели за всичко останало, това да отделите време за писане по форума,го тълкувам като една сериозна заявка за бащинство :!: !Ех,как ви го пожелавам...!Това неописуемо усещане на пращящите кости на твоето его,което растящите детски стъпала прегазват с невинно неведение...Наистина е болезнено-сладостно!Но само ако не се"изнижеш"още при първите им стъпки,уплашен да не изгубиш себеподобността от предбащиния си период. Това което пишете,обаче,прави увереността ми във вашите бъдещи успехи като татковци да расте!Амин!


Последна промяна mitoray на 30 Юни 2010 21:05, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 30 Юни 2010 17:03 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Момчета, (жалко, че не мога да кажа "и момичета") изпитвам истински кеф да ви чета, да продължа добрата традиция от Иво с несъществуващи точни еквиваленти на изразителни турски думи!

Трудно ми е да опиша как се чувствам, като по градинките виждам примерите, за които говорите, примерно баща, който наставлява двегодишното си дете с думите "ела тука, бе, ще те пребия" и подобни нежности...

Като че ли днес общото виждане е, че на едно дете трябва да се даде "здрава основа", т.е да му се налеят бетонни основи с добра арматура и да знае "да се оправя в живота". Любовта е един от похватите, но не е основния начин за общуване като че ли....

Понеже бързам, ще пиша пак в темата. Ще ми се да продължи дискусията!

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 02 Юли 2010 18:13 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Приятели,насочих темата за възпитаването на децата към ролята на бащата, от една страна,защото все още в дискусията участваме само мъже,а от друга ,както вече разбрахте-това(по-точно -той)беше"липсващото звено" в прехода между детето и мъжа в моя живот.По този начин, на свой гръб,аз се убедих колко съществена роля има таткото,особено за оформянето поведението и характера на момчето.Ще ви споделя,че когато бях ерген(още"преди Христа")аз спотайвах в себе си силен копнеж да имам син.Явно съм мечтаел да компенсирам липсата на онази бащина любов,която никога не ми достигаше, с желанието да "залея" виртуалния си син с моята,като не допусна той да премине през подобна пустиня в живота си.Бог определено е "подслушвал"моите мисли и "когато се изпълни времето"(т.е.започнах да схващам,че Божията воля е това да се случи в брака)ми подари едно прекрасно момченце.Но не спря до тук,а добави и "украса"-малката дива орхидея щерка ми!
Тук ще вплета и мисълта на Иво:"Дори да ни е липсвал примерът като малки, като християни ни е казано да се уподобяваме на Христос. А сам Той твърди, че който е видял Него, видял е и Отца."Наистина това "виждане"ми донесе и "проглеждане"за всички области в моя живот,включително бащинството.(Е,прогледнах най-вече за това,че реалното бащинство съвсем не е като "виртуалното"такова!)Не знам дали съм"мечтания"баща за децата си,но поне се опитвам да бъда реално присъстващия в техния живот.А,мисля,всяко дете има нужда да види,пипне и усети,че има и баща...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 05 Юли 2010 10:03 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Не знам дали вече бях цитирал таз информация някъде тук, но е по темата за бащата - хубава според мен статия:

КЪДЕ СА БАЩИТЕ?

По темата говори и една интересна книга, "Контактът с бащата" на Джош Макдауъл. Не знам дали си попадал на нея, mitoray, говори точно това, което споменаваш и дава и интересни и добри практически съвети как да бъдем "добри бащи".

Имам я и мога да ти я дам да я прегледаш, ако те заинтересува.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 20 Апр 2011 10:17 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Цитат:
Притчи30:11: Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си.

Преди 2,3 седмици майката на една моя колежка се прибира към къщи.Било надвечер,но все още светло.Внезапно върху нея се нахвърлят няколко момчета,на възраст 5,6-ти клас и започват да я удрят с юмруци по лицето и да крещят"Умри,умри!"и"Смърт на старците!"Жената не успява дори да извика,шокирана от внезапното нападение.Добре,че наблизо минава една по-млада жена,която се развиква и хлапетата избягват.С разкървавено лице,майката на моята колежка се прибира у дома и не прави никакво оплакване никъде.Дори на дъщеря си съобщава едва след няколко дни,като й казва,че хлапетата изглеждали дрогирани.
Аз бях(и си оставам )толкова потресен от случката,че не знаех какво да кажа.Задави ме не само възмущение,но и някакво безсилие като си я представих.Помолих се Бог да се смили над тези хлапета и въобще над цялото това поколение(от което е и сина ми),защото те секат корените ,от които израстват.Припомних си колко сурово е било наказанието в Стария завет за онези деца,които хулят и са непокорни на родителите си.
Цитат:
Изход 21:15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви21:17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 20 Апр 2011 10:27 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Страховита случка! Чудя се само дали са били дрогирани и това е причината да викат "смърт на старците" или (ако е имало опиати) те само са махнали бариерата на иначе напълно съзнателната мисъл...

Надявам се жената да е добре сега, mitoray. И аз като теб не знам какво друго да кажа, както и какво или кой може да роди такива идеи в главите на деца. Имаш ли някакво предположение самият ти?

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 20 Апр 2011 20:41 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Жената се е възстановила физически,слава Богу,за емоционалната травма -съмнявам се!
И аз си мисля,Паули,че дрогата само е избила тапата на бутилката и съдържанието се е изляло навън.Но дори по-опустошително и от дрога е присъствието на омраза и злоба в душите на тези юноши.Много е лесно да отсъдим(и се измъкнем)с клишето"дявола е виновен"и,дори да е така,не би трябвало ние,които сме родители,да се задоволяваме с него.Аз бих потърсил причините за такова поведение основно в семействата на тези деца.Въпреки че не знам нищо конкретно за всяко от тях(което е важно за по-прецизни заключения),по принцип бих могъл да направя извода,че една от сериозните пробойни във възпитанието им е липсата на елементарно уважение(думата "почит"ми звучи твърде възвишено в този случай)към възрастните.А то със сигурност трябва да се "култивира"в семейството."Култивирането" на това качество започва от най-ранна възраст и като необходими елементи бих посочил дисциплинирането(за което говорехме в началото на темата),поставянето на граници между дете и родител,които да спират неговите желания за притежание и налагане на своята воля над родителската.
А този и други подобни принципи изискват най-напред самите родители да са"в час",т.е.подготвени за мисията си на такива.Тук ще мина пак на житейски пример:Синът ми има приятел,с година по-малък(в 6 клас),на когото гостува понякога.Той е единственото дете в семейството и, по разказите на моя син, си позволявал доста често да крещи и обижда родителите си(пред него),когато те не задоволявали желанията му веднага.Баща си наричал"идиот"(засега зад гърба му),ако той не му осигурявал исканата джобна сума(многократно надвишаваща тази на сина ми,че и моята...)Когато най-сетне получел желаното,пропускал да изрече думата"благодаря".Възражения относно финансови затруднения не приемал.Според думите на сина ми за неговия приятел" родителите са само средство за осигуряване на забавления".И кого да виним в случая-детето ли,което, не усещащо никакви граници, се носи волно на крилете на своите прищявки или онези,които трябва да разбират необходимостта от такива граници и да могат да ги очертаят с любяща категоричност.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Апр 2011 15:07 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Не знам дали постингът е точно за тази тема, но има връзка и с него. Става дума за някакъв пореден гуру псевдомъдрец, раздаващ акъл на килограм по темите семейство и отглеждане на децата.

Гледането е загуба на време, освен ако не е с опознавателна и апологетична цел какви безумни идеи може да роди дадена глава:

Ошо - Брак И Деца

Само една вметка: цитираните идеи - разпадане на семейството като единица и отглеждането на децата от държавата (общността) - са едни от най-напредничавите идеи на нацизма и комунизма в най-дивия им вид. Историята сочи, че нещата са завършили с пълен крах.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 27 Апр 2011 13:24 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Миторай, отваряш нова интересна подтема относно възпитанието на децата. Питам се каква е добрата схема за определяне на джобните пари за децата ни? Имаш по-големи деца и вече си врял и кипял, ще се радвам да споделиш практични съвети в тази насока.

В момента моите малки (2 и 3 г.) се прехласват по 5 и 20 ст. и мислят, че това са много пари, но това ще е временно, предполагам :D

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 30 Апр 2011 20:04 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Добре,Паули, ще отговоря на желанието ти да споделя личния си опит във"финансовия подход" към моите деца,като съм уверен,че има други родители между съфорумците,чиито деца са по-големи и,съответно,опитът им по въпроса е по-голям от моя.
Това,което мога да кажа е,че и моите деца,когато бяха на възрастта на твоите, ценяха парите по тяхната лъскавина и размер:по-големите и по- новички монети бяха много по-ценни за тях от по-употребяваните и банкнотите!Но с течение на времето те започнаха да проумяват,че срещу тия метални кръгчета и шумящи хартийки тати и мама им осигуряват играчки и вкусотийки!А като имаш свои парички ще си ги избираш самичък,не да ти казват това не може,онова е скъпо...!
Мисля,че за първи път дадохме джобни на нашите хлапета в първи клас,преди това си имаха вече касички,където депозирахадаренията от баба и дядо,получени при редките им,но умилителни срещи. При сина ми,като батко с почти 5 г.,финансовото осъзнаванезапочна по-рано и джобните му потекохав други времена,когато с 50 ст.можеше да изкара в у-ще.Щом и малката стана ученичка,нещата се промениха,защото трябваше да решим дали да им се отпускат равни суми или да ги поставим във възрастова дискриминацияедин спрямо друг(на големия-повече,на малката-по-малко).Честно казано,опитът ни да го приложим на практика излезе неуспешен(момичетата се отраквати в това отношение по-напред!)Та,в крайна сметка,се спряхме на равни суми, които обаче използвахме(и все още го правим)като инструмент за въздействие върху поведението им в у-ще или в къщи.
Това,което се опитваме да изградим у нашите деца е от сега да имат разбиране за парите като еквивалент на положения от родителите им труд.По подходящ начин им обясняваме,че те не са нещо,което някой просто така ни дава или подарява(както те пълнят своите касички),а ние употребяваме нашите сили,способности и време за да ги получим в замяна.И ако те са нехайни,безотговорни и неблагодарни към и за нещата,които им се купуват с тези пари,то това е израз на отношението им към нас като най-близки и важни в този период за тях хора.Мисля,че с този подход допринасяме за създаване у децата ни едно отговорно отношение към парите,без да превръщаме в самоцел притежаването им.
Друго ценно,според мен,качество е това да ги научим да дават.Аз съм искрено зарадван да открия,че на сина ми тазидейносткато че му идва отвътре.Той с лекота дава на заем(това,разбира се крие своите рискове)и редовно има желание да пусне някоя и друга монета на улични свирачи.Сестра му пък с голямо желание е готова да се раздели със "спестяванията" си за да направи подарък на мама и тати или пък да ни "извади" от финансово затруднение :)!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 29 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group