Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 16 Юни 2019 17:34

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 36 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 02 Юни 2009 09:55 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Pauli написа:
...още повече и исторически в светлината на всичките първи векове в Римската империя (а ти чети Константинопол също), когато преследваната Църква е растяла и трупала сила, а по-късно официалната църква е западала и е страдала от морални проблеми и корупция?


Павка, едно уточнение. Струва ми се, във всяко време Църквата е страдала от морални проблеми, малко или много. Ап. Павел упреква църквата в Коринт, че търпят проблеми, които не се срещат и при езичниците (нехристияните).

Виж, корупцията вирее върху определено положение на власт, т.е. тя е злоупотреба на определени правомищия. Не се сещам за примери на такава злоупотреба, описана в новозаветните книги, освен злоупотребата на Юда с парите от касата. Но самият факт, че още в ранната църква виждаме някаква структура на управление, дава и предпоставките, нужни за корупция. Вземи като пример църквата в Ерусалим, които са си продавали имуществото и са предоставяли парите на апостолите да разпределят според нуждите на всички. Може би липсата на описания за корупция може да се обясни с това, че тези хора са вземали много по-насериозно думита на Исус, че който иска да ръководи, нека стане слуга на всички.

Но, все пак, предпоставките за корупция са били на лице. Струва ми се, че гато говорим за Църква--Държава, говорим за нещо трето, което все още не е добре определено.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 02 Юни 2009 10:03 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Под нещо трето имаш предвид нещо, което е подобно на Христовата църква, но пропито със светска власт (както е римският епископ) или че това е отделен случай в нашата дискусия за вид корупция?

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 02 Юни 2009 11:08 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Pauli написа:
Под нещо трето имаш предвид нещо, което е подобно на Христовата църква, но пропито със светска власт (както е римският епископ) или че това е отделен случай в нашата дискусия за вид корупция?


Имах предвид просто, че моралните проблеми и корупцията като че ли не нацелват десятката на въпроса Църква--Държава.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 02 Юни 2009 21:33 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Здравейте и от мен, Паули, Ивайло и Светльо II (тъй като във форума май вече имаме още един Светльо)!
И така най-сетне реших да отворя златната си уста :o ...Шегувам се, просто нямам време, хора, а и тази виртуална "комуникация" ме хвърля в ужас понякога.
За ст. от "Християнство и култура" почти нищо не помня...та то си беше толкова отдавна, но за Ерик Петерсен и политическата теология се поразрових и след малко ще ви разкажа. Учудвам се на себе си, че съм търсил някаква позиция тогава в изложението на проф. Градев (определено ерудиран човек), тъй като статията е академична и целта не е толкова да се излагат позиции.
Но аз искам да ви насоча към една статия на английски, която ми беше интересна и която засяга проблема за християнството и политиката. Статията може да се намери тук:

http://theologytoday.ptsem.edu/apr1971/ ... ticle1.htm

неин автор е Юрген Молтман (теолог). Ще се опитам да я резюмирам, за да стане ясно какво е това животно "политическа теология", има ли то почва у нас :o и какво ми беше допаднало в позицията на прословутия Ерик Петерсен.
Основният въпрос, на който Молтман си поставя задача да отговори, е доколко християнската теология може да бъде политическа теология? За него ние имаме право да говорим за Бога и с Бога само ако го правим, така да се каже, от епицентъра на конфликтността на нашия политичен свят (политическото може да се разбира най-просто и като изкуството да се живее в общност, каквато е и етимологията на думата). Така отговорната теология според Молтман е политическа дотолкова, доколкото, изпитвайки валидността на институции и символни пространства, всъщност се стреми да разбере дали в религиозния живот се разпространява вярата или суеверието, дали Христос разпнатият е насъщен или на Негово място са въздигнати новите идоли на нацията: "Политическата теология, следователно, не е просто политическа етика - тя е по-скоро политическото съзнание на самата теология. Тя не иска да прави политическите въпроси централната тема на теологията или да дава подкрепа за определени политически системи и движения."
В проблема за политическата теология обаче има една важна врътка. Самата християнска религия винаги се е борила с други политически религии и политически теологии, които обожествяват политическата власт (ако трябва да се замислим това се случва от Рим та чак до комунизма включая). Политическите религии, отбелязва статията, дори обвиняват християнството в атеизъм (не е за вярване :) ) през първите три века, за които говори и Паули. За да се стигне обаче до реформите на Теодосий, Константин и Юстиниан и свързването на християнската религия с имперските идеали, при което пък привидно "християнската" политическа теология става репресивна и войнствена спрямо инакомислещите.
Стигаме и до Ерик Петерсен (или Петерсън, не зная как е точно). Към този преврат се обръща Петерсен и се опитва да разбере причините, които довеждат до него. Така открива проблема в това, че още в първите векове след Христа библейският монотеизъм е обвързан с философския монотеизъм (Аристотел по-специално). А философският, метафизичният монотеизъм е монархизъм, единовластие. Логиката най-просто е следната: ако Бог е един, то един трябва да е и земният владетел (добре де, възразява и К.С.Луис през XX век, ако светът не беше грехопаднал, това щеше да е най-добрият модел може би, ама нали "всички се отклониха"; кой би ни предпазил от произвола на единовластието?). Ето как раннохристиянското отрицание на култа към императора се преобразува в привидно "християнска" основа на римската империя; или, Pax Christi се идентифицира с Pax Romana.
И именно тук на мен ми беше харесал хода на Петерсен. Той показва, че този политико-религиозен монотеизъм е обречен да бъде разрушен от вътрешната сила на самата християнска вяра. Това става основно поради две причини:1. поради тринитарната доктрина за Бога и 2. поради есхатологическото понятие за мир. Християнството не е радикален монотеизъм, а тринитарна вяра (основана върху закона на любовта, трябва да добавим ние) и следователно то не може да легитимира един или друг политически ред. А Божият мир, продължава Петерсен, не е осигуряван и поддържан от никой цезар и от никоя идеология на властта, а само от разпнатия и въз-кръснал Христос. Затова и за Петерсен християнската теология е във фундаментален разрив с всяка политическа теология. Затова и не е възможна според него политическа теология в християнството.
Молтман обаче смята, че политическите проблеми на християнската теология само започват там, където позицията на Петерсен завършва. Защо? Защото и днес християнската вяра има отношение към политическите религии на дадени страни (тук той дава за пример Америка и опитите на американски политици да използват религията за политически цели). А ролята на политическите религии отново и отново е да обожествяват държавността и на това може да се противопостави само една християнска политическа теология, която няма да крещи и да кряка (бел. авторът на статията не използва подобни цветущи изрази :) ) за един войнстващ имперски монотеизъм, а ще сочи Христовия Кръст и ще напомня къде е истинският мир: "За тези, които разпознават Божия Месия в разпнатия Христос, славата Божия не блести вече в короните на земните владетели, а само в лицето на измъчвания Син Человечески. Ако разпнатият Христос се превърне в божествен авторитет за вярващите, политико-религиозната вяра във властта престава да ги владее. За тях политическите сили са лишени от директна религиозна подкрепа отгоре."
Молтман говори много и за ролята на възможната политическа теология на Кръста да бъде постоянна борба с все новите и нови идоли на модерността - култа към политическите лидери, към националните религии, икоономическия фетишизъм и фетишизирането на удобния начин на живот. Но тези и други неща всеки може сам да си ги прочете в хубавата статия.
Та това е засега от мен по темата. Съжалявам за дългия постинг; знам, че не е много диалогично така, ама вие знаете, че не е в мой стил и няма много да се повтаря :) Ще завърша с три post scriptum-а.

П.П.1 Понеже Анди каза, че за него е недостойно да си говорим с никнейми, искам да се извиня, ако не съм се представил на всички. Аз никога не съм го приемал като обида, защото не се познаваме лично. Но го приемам и като моя грешка. Казвам се Мартин и съм млад човек, който се вълнува от въпроса за смисъла на живота...
П.П.2 По никакъв начин не одобрявам опитите на някои нови участници във форума да наложат принципа "човек за човека е вълк" чрез обиден сарказъм и провокативно поведение. Пожелавам им по-често да се сещат, че Христос умря и за тях на Кръста!
П.П.3 Искам да попитам portos (Светльо) какво влага в подписа си, който излиза след мненията му, защото за мен подобни шеги са необясними от страна на човек, който е свързан с такива хуманни инициативи, както можем да разберем и от блога му (евала за това).


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Юни 2009 14:56 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здравей, Полиандре!
Благодаря за чудесното обобщение на иначе дългата статия, успях да я прочета относително внимателно, но обобщението си е друга работа :) Само не разбрах напълно дали обсъдената американска "гражданска религия", т.е оформянето от христовите идеали на нещо ново и общовалидно за всички американци, нещо като светската версия на евангелието дали е общовалиден феномен или е специално само в Щатите , "американската религия". Какво е мнението ти?

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Юни 2009 02:14 
Offline

Регистриран на: 25 Май 2009 18:54
Мнения: 10
Местоположение: Варна
Цитат:
Искам да попитам portos (Светльо) какво влага в подписа си, който излиза след мненията му


Първо трябва да поясниш кого питаш.

Ако питаш Светльо, той нищичко не влага. Светльо се подписва със съвсем нормален подпис.

Ако ли пък питаш portos, това е съвсем друго нещо. Героят от една от последните екранизации на "Д'Артанян и тримата мускетари" Портос се опита да се обеси, щом установи временна импотентност - негова е репликата и мисля Жерар Депардийо играеше в ролята.

......................

Много ми е интересно как така изолирахте корупцията от историята на "Идеалната гонена първа църква". А злоуботребата с помощите в полза на еврейските вдовици за сметка на гръцките такива, описана в Деяния на св. апостоли, заради която бива ръкоположен Архидякон Стефан, та да съблюдава за справедливото разпределение, как да определим?? Хайде, няма да е точно корупция, ама е вид финансова злоупотреба, все пак.

Да речем - бързо разрешили проблема "древните суперхристияни". Но дали се решават по-бързо или по-бавно проблемите от значение ли е огромно?! Не е ли важно да има всъщност воля за разрешаването им. В "ужасната Византийска държавна църква" нямало ли е такава воля, според вас, момчета? Дали не пропуснахте някой друг просиял Архиепископ, несвенящ се да изобличава и империатрици? Или някой свещеноизповедник, дето език му отрязал император еретик, щото оня добре го ползвал за Слава Божия?

Да изясним това, а? После ще поговорим и за "чудесната" теория на ПетерсОн.

_________________
Ще се обеся веднага щом изтрезнея!
http://portos-14all.blogspot.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Юни 2009 02:31 
Offline

Регистриран на: 25 Май 2009 18:54
Мнения: 10
Местоположение: Варна
...Ще се постараем да не пропуснем и Молтмън...

Впрочем няма какво толкова да се чудиш, Poliandyr - и двете форми на името /Петерсън, Петерсон/ са правилни, според това коя транскрибция полваш в българския. Както се казва Вашингтон за града, а собственото име вече се изговаря Уашингтън... Петерсен би бил, ако е със скандинавски произход човека. Мен ми харесва да казвам Петерсон. По-обло звучи съобразно нуждите на последващата риторика, не заради друго.

_________________
Ще се обеся веднага щом изтрезнея!
http://portos-14all.blogspot.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Юни 2009 10:02 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Портосе, напълно прав си, Бог винаги е имал хора, които е ползвал да направлява Църквата Си, но и факт е, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно. И можем да благодарим на Бога, когато поради Негова конкретна благодат на някого със светска власт му е спестена мъката на раздвоение между плът и Христов ум.

Но ако можем да приключим темата с изречението "Бог е суверен и знае как да насочва и коригира провинилия се човек" ще избягаме много лесно (и неубедително от позицията на пишман апологети). По-добре е да изследваме по-надълбоко и част от това изследване е как Църквата през вековете е топила пръст в меда и как Бог я е изобличавал.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Юни 2009 10:40 
Offline

Регистриран на: 25 Май 2009 18:54
Мнения: 10
Местоположение: Варна
Драги ми, Паули.

Когато има организирана общност, има и власт - с психологически, административни и всякакви имерения. Не е ли подложен на опасност от развращаване от такава власт и всеки средностатистически пастор, ръководещ достатъчно голяма общност? Къде поствяш ти разликата в чисто практическо отношение за честността или безчестието на един църковен водач срямо християнската общност и спрямо държавните дела. Не ти ли се струва, че така извеждаш вътрешно църковните взаимоотношения в някаква идеална плоскост, където не важат законите на плътта. Паули, ти гностик ли си?? Въпросът е в личния морален гръбнак, а не в големината на кацата с мед, до която си получил достъп.

_________________
Ще се обеся веднага щом изтрезнея!
http://portos-14all.blogspot.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Юни 2009 15:30 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Айде, айде, пак почнаха личните квалификации... :)
Нека сега да помислим малко, ако може без много емоции. Светльо, когато възразяваме към покварата на властта, не възразяваме на положението, че дадена общност не трябва да има организация. Няма ли правилник, няма ред, както може да видим и от нежеланието на някои хора да спазват правилника на форума...
Молтман и ПетерсЕн (след като е немскоговорящ, може да има и някоя баба в Дания) :) , доколкото помня, имат проблем не с властта като цяло, а с нейното обожествяване (и по- специално обожествяването на политическата власт). То корупция е ясно, че винаги е имало и ще има, но признай, че много по-кофти е, когато корупцията и нехристиянските действия се свързват с една власт, която си е лепнала етикета "власт Христова".
Но аз искам да обърна вниманието ви на един чисто теологичен въпрос за властта. Интересно ми е как вие си обяснявате привидното противоречие между 13 глава от Послание до Римляните ("...всяка власт е от Бога") и разделението, което се прокарва в Евангелията: "Отдайте кесарю кесаревото, а Божието Богу." За мен първото очевидно нещо е, че библейският политически морал не е анархистичен; сякаш ни се казва: "Бъдете добри граждани, плащайте си данъците (дори когато са несправедливи), бъдете за пример на останалите, но, за Бога, не обожествявайте кесаря, мамона и т.н., тоест, не отдавайте сърцата си на света и на неговите страсти. Добре, но в какъв смисъл тогава "всяка власт е от Бога?Какво мислите?Какви интерпретации сте чели? Сетих се, че на други места ап. Павел казва нещо, което би било необяснимо, ако предишното цели обожествяването на властта: "но ако можеш да станеш свободен, използвай случая" (това е насочено към поробените вярващи; защо да стават свободни, ако установеният ред е застинало съвършен, ако светската власт е божествена и непогрешима?)
Паули, относно статията на Молтман и гражданската религия, честно да ти призная, затруднявам се да отговоря прибързано на въпроса ти, защото не разбирам много от политика. Може би Тодор или Камен биха могли по-добре да позиционират амерканския модел в европейски условия. Но аз се чудя въобще как е възможно да се измисли нещо като светско евангелие. Съмнявам се дори, че има такова нещо в Америка: то ценностите или са спуснати от Абсолюта, или са секуларни и релативистични; поне аз не виждам среден път (освен някакви интуиции и нравствени инстинкти, знам ли...).Лично на мен ми се стори, че в статията, която на мен все пак много ми допадна като послание, има и някакъв просвещенски патос и ентусиазъм (може и да се лъжа), така сякаш просвещението и демокрацията са панацеята за всички междучовешки беди. Ама е факт, че колкото и да си набиваме в разума някакви демократични принципи, ако центърът на нашата личност (СЪРЦЕТО) не се промени (а това става само чрез откровение и благодат), то едва ли и междучовешкото ни общуване ще се оттласка особено едно ниво по-нагоре от отчуждението и лесно променяемата любезност. А ти какво мислиш за това?

П.П.Понеже стана въпрос за подписите (sorry Светльо, ако съм се намесил прекалено в личното пространство на portos -казвам го най-сериозно), само да спомена, че с ужас научих за една форма на полигамия, наричаща се полиандрия. Хора, нито Полиандър, нито Мартин са имали предвид това нещо. Полинадър, може и да знаете, е един философски герой на Рене Декарт, който си вярва, че метафизичните истини могат да се схващат и с естествената светлина на разума (освен с Откровението, разбира се).

Поздрави!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 07 Юни 2009 13:58 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
И все пак може би е ПетерсОн, признавам...Явно нещо аз не съм довидял, съжалявам...
Сетих се и за още нещо относно "светското евангелие". Нали в Щатите и Европа по принцип се следва френският модел на разделение светска-църковна власт. Какво е отношението на този модел към въпроса, който разглеждаме? Какви трябва да са мирогледните позиции на гражданина, който се придържа към този модел? Има ли такъв гражданин мироглед и споделим ли е този мироглед в социума?
Какво смятате вие?

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 08 Юни 2009 10:31 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Портосе, напълно съм съгласен с наблюдението ти, че няма разлика в изкушението на вътрецърквната среда и управление и гражданската такава. Напълно точно казваш, че всеки средностатистически пастир, свещеник или кюре са еднакво подложени на развращаване от властта, стига да я имат. Само Бог може да даде сили комуто е дадено много да бъде верен слуга.

Мисълта ми беше на друго място: как човек със стремеж към Христовия ум и любов трябва да комуникира в света, където политиката и определенията за добро и зло са променлива величина. Как аз като християнин да отстоявам задължението си на сол и светлина, дадена от Бога по благодат в политиката?

Още по-натам - опасно ли е Христов човек да бъде натоварван с власт? Очевидният за мен отговор е "да" и трябва да се постъпва както ако искам да стана пожарникар - съзнавам ли риска и имам ли способностите да се справя с това? Може би ще падна?

Не знам дали нацелвам сърцето на дискусията, може би ми убягва. Коригирайте ме, ако виждате по-ясно тезата и антитезата тук.

Портосе, не съм гностик, още по-малко гнуслив или обидчив. Откъде ти хрумна да ме натовариш с архиеретични идеи и послания? ;)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 08 Юни 2009 10:44 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Цитат:
Добре, но в какъв смисъл тогава "всяка власт е от Бога?Какво мислите?Какви интерпретации сте чели?
...
защо да стават свободни, ако установеният ред е застинало съвършен, ако светската власт е божествена и непогрешима?

Полиандре, струва ми се объркването идва от смесването на две понятия: когато нещо е от Бога и когато нещо е съвършено. Изпитанията също са от Бога, но не мисля, че Божието съвършено намерение е да живеем във вечността в изпитания и утеснение :)
Мисля, че лошата светска власт, която е от Бога (той е позволил да управлява субектът Соколов на турски примерно) е по някакъв начин логично следствие от друго и Е изпитание за всички нас. От Бога е, но е меко казано несъвършено.
Посланието към румънците (както казваше една приятелка) е писано до християните в Рим, всеки ден гонени и онеправдавани от властта. Ап. Павел неслучайно им казва онези думи, не за да ги кара да вярват на илюзии :)

Относно гражданската религия това което разбрах, е че в Америка конкретно истинските принципи на Евангелието и Божията справедливост неусетно са променени във фалшиви и кухи термини като толерантност, фалшивото разделение църква-държава, фанатичното отстояване на личните права в разрез на общия интерес и здравия разум, всичко това, което може да се определи като религиозно вярване поради догматичността и неоспоримостта му, макар да е вече далеч от основата, от която е мутирало.
Да, тези виждания са светски и релативистични, но се защитават с религиозна жар и догматизъм. Затова го нарекох "светско евангелие".

Въпросът ми беше дали това е което всъщност казва статията или просто влагам мои разбирания в трудния за осмисляне текст :) И дали този феномен присъства и при нас, освен в Хамериката.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Юни 2009 01:56 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Тия дни чета 1 послание към Коринтяните и искам да споделя някои връзки с тема Църква-Държава, които открих там.

Но преди това ще предам един разговор, който имах неотдавна. Има един алжирец, Абделкадер се казва, който работи по обща тема с шефа ми и идва в Брюксел няколко 2-3 пъти в годината за по 2 седмици. Доцент е по физика в университета в Сайда. Той е мюсюлмамин. Много сърдечен, внимателен и грижовен човек, с истински интерес към хората около него. В същото време е много скромен. Въобще, за него само добри неща мога да кажа... Последният път в деня преди да си тръгне го поканихме със съпругата ми на гости в къщи да се видим в неформална обстановка. На него му направили впечатление някакви плакати в метрото, в които ставало дума за хомосексуалисти (така и не разбрах за какво точно се отнасяли, за разлика от него съм скаран с френския). Разбира се, гледа на хомосексуалната пропаганда с голямо неудобрение и загриженост и вижда в това болестно състояние на западното общество. Според него в християнските страни това било възможно поради отделеността на църквата от държавата.

Аз се съгласих с него. Дори казах, че не можем да говорим за "християнски" страни по начина по който говорим за мюсюлмански страни, тъкмо поради тази причина. Но според мен (а вие кажете дали съм прав) това не може да бъде по друг начин, понеже е залегнало в самите основи на християнското послание. Това, което е ценно от християнска гледна точка е свободният отклик на човешкото сърце спрямо Божията любов и като следствие от това идва желание да водим угоден на Бога живот. Няма как да тръгнем със забрани и външно наложени норми на поведение, и да стигнем до същото.

Това като храна за дискусия и размисъл :)

А ето какво ми направи впечатление в 1 Коринтяни. Във 2 глава ап. Павел говори за два вида мъдрост: светска и духовна, които са много различни една от друга. За "мъдреца, книжника и философа на този век" (1:20) християнската проповед е "глупост" (1:21,23) и те не могат да познаят и схванат "Божията тайнствена премъдрост" (2:7) понеже тя "се изпитва духовно" (2:14). Това, което апостолът има предвид е, че мъдростта, която е на разположение на вярващите се състои в "сила" (1:24,2:4-5) и "откровение" (2:10) от Св. Дух. Нейният източник е сам Бог, Който разкрива своята най-дълбока същност на вярващите чрез Духа Си, Който обитава и говори в сърцата им. Който няма общение с Духа, няма този източник на познание, колкото и умен и мъдър да е по човешките стандарти. Разликата не е количествека (колко съм мъдър), а качествена (дали общувам с Бога). В резултат на това вярващите получават съвършено различна перспектива на погледа върху света: "А ние имаме ум Христов" (2:16).

Всичко това според мен прокарва ясна разделителна линия между общността на вярващите (Църквата) и останалия свят. Църквата с единият крак е стъпила във вечността: "Обаче ние поучаваме мъдрост между зрелите, но не мъдрост от този век, нито от първенците на този век, които преминават, а получаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни носи слава." (2:6-7) Следователно, какво е приложението на "Божията тайнствена премъдрост"? Тя се разпростира върхутези, които живеят вечния, вечностния си живот в Христос с Бога посредством Духа. Тя не може да се разпростре върху тези, които не познават Бога, понеже те нямат сетива да я схванат.

От друга страна вярващите са насърчени да практикуват активно своя "ум Христов", вместо да се съобразяват с начина, по който останалият свят мисли. В това именно апостолът вижда корените на разделениата между тях (3:1-4). В първата половина на 6 глава той ги укорява за практиката им да се съдят един друг в светски съдилища. От това се вижда, че според него Църквата е отделно тяло с отделен живот. Това според мен прави трудно сливането на Църква и държава, както е в мюсюлманският свят. Това също хвърля светлина върху думите на Христос пред Пилат: "Моето царство не е от този свят." (Йоан 18:36)

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Юни 2009 15:39 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Според мен отношението "Църква-държава" трябва да се основава на няколко библейски принципа. Ще се опитам да ги подредя по приоритет:

1) Главната мисия на Църквата е разпространението на Евангелието и разрастването на неговото спасително влияние (Божието царство) в този свят.
2) Като част от своето свидетелство пред света, християните трябва да са дейни в правенето на добро: за отделния човек и за обществото. ("Промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци")
3) Като посланици на Истината, християните трябва да са дейни в изобличението на злото и на неговите метастази в обществото. ("Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте")
4) Църквата се съобразява с държавните закони и институции ("всяка власт е от Бога") и не толерира активната съпротива срещу тях, която може да доведе до анархия или гражданска война ("Бог е Бог на реда").

Всеки принцип е задължителен, ако не влиза в противоречие с предходния по авторитет - както при Трите закони на роботиката на Айзък Азимов ;-) Примери:
- Принцип 4) влиза в противоречие с принцип 1): Църквата не може и не бива да се съобразява със закони, които са наложени, за да я възпрепятстват в мисията й. Такава беше реалността по времето на социализма и църковните водачи, които сътрудничиха с властите или просто мълчаха, носят голям грях пред Бога.
- Принцип 2) влиза в противоречие с принцип 1): Църквата се увлича прекалено в социални дейности, като забравя или пренебрегва своята спасителна мисия. Такъв път са поели много либерални християнски общности на Запад.
- Принцип 4) влиза в противоречие с принцип 3): В страната се вършат ужасни безобразия, но християните не се вълнуват от това и дори не гласуват, понеже - видите ли, - "Божието царство не е от този свят" и "Целият свят лежи в лукавия".

Същевременно, приоритетът на принцип 1) НЕ означава, че християните не бива да участват активно в обществения живот, включително и в политиката. Политиката е инструмент за едно по-добро и справедливо устройство на обществото. Въпреки че живеем в грешен свят, ние работим за нарастването на Божието царство и отделни политически решения и законотворчество могат да бъдат приложение на принципи 2) и 3).

Накратко, политиката не бива да бъде инструмент на Църквата като институция да осъществява своята мисия (тази власт й е дадена вече от самия Христос), но отделният християнин може да участва дейно в нея, според силите си и като част от своето конкретно служение за Божия слава. Вярващият не може да бъде безразличен дали страната, градът, районът, в който живее, се управляват добре или зле. (Вж. принципи 2) и 3) ) Затова ако живее в демократична страна например, той трябва поне да гласува, когато се провеждат избори или референдуми.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 36 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group