Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 24 Мар 2019 14:57

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 7 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 17 Яну 2008 10:26 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Цитат:
"250 хиляди семейства не могат да имат деца
Венерически болести оставят ученици без поколение".

"До 70 на сто от българите в репродуктивна възраст страдат от полови инфекции, които водят до стерилитет."

"Причина за това са основно полово предаваните болести, които не се откриват и не се лекуват навреме. Най-голям брой от заразите, водещи до импотентност и стерилитет, се пипват още на възраст 16-17 г., обясни лекарят. Все повече намалява възрастта на момичетата, които правят аборти или раждат деца и ги изоставят в домовете за сираци. Допреди две години най-младите майки бяха на 15 г., сега обаче имаме случаи и на 13-годишни, които искат да направят аборт" url

Това е било 2003 г. сега как ли е?

А сега отначало. Тези дни попаднах последователно на две статии в интернет, които ме смутиха силно. Не че не сме го чували по принцип, не че не го съобщават понякога по новините. Не, че не го виждаме с периферното си зрение и около нас. Първата статия се оказа силно актуална и си викам, "Ей, докъде сме стигнали, тази година хич не е добре". После виждам, че пише "дата на статията: 16 Май 2003" и преплитам език, това е било преди 5 години.

Един приятел ми праща вчера по icq друг линк, отварям, този път статията е актуална, от онзи ден, и ме шокира още повече. Като че ли тя дава обяснението на всичко:

Цитат:
"Помните ли времето, когато сериозните връзки бяха на почит? Когато любовта означаваше брак, а бракът - задължения?"

[В модерните връзки] след първите стъпки нещата се развиват с шеметна бързина. Сексът на първа среща се смята за нещо абсолютно нормално. Нещо повече, никак не е задължително след него да последва обвързване, а ако това се случи, вече се влага съвсем различен смисъл.

Модерните връзки изключват ежедневните срещи и многобройни телефонни разговори. Главното условие е всеки да запази личното си пространство, приятели, развлечения, начин на живот - без да се съобразява, нито пък да изисква съпричастност от партньора си.
...
Днес много млади хора се отказват дори от съвместното съжителство (което по-рано наричаха "на семейни начала"), като целта е всеки от партньорите да разполага със собствено пространство и време за себе си. И всичко това се възприема не като каприз, а като необходимост.
...
младежите просто са част от общество, в което индивидуализмът е издигнат на пиедестал.
url

Като че ли досега сме се възмущавали от симптомите на заболяването - безраборните връзки (а вече и липсата на такива дефакто), от възприемането на секса като на вид начесване на краста, физиологична нужда, като ходенето по нужда - няма как без секс, от отношението "прекалено много се обичаме, за да се оженим и да развалим всичко", от мисълта "децата имат сексуални контаки още преди да са пропушили" и т.н. А самото заболяване носи името "индивидуализъм". Себецентричен, жесток, безчувствен, по-силен от всичко индивидуализъм, сатанинското горделиво желание да не съм зависим и обвързан от никого, аз да съм господар на всичко (а ако може и на всички, но това е друга тема).

Като че ли Бог е вложил в същността ни НУЖДАТА и желанието да се обвързваме, да влизаме в общение и привързване, във връзка с другите същества около нас. Обвързваме се с приятелство с друг човек, привързваме се към любимия човек или куче, даваме обвързващи обещания при брачната ни клетва. Нарочно използвам толкова пъти думи с корен "връзвам", защото богоборческият стремеж на хората днес е това да бъдат "свободни", свободни от връзка с партньор, за да имат време с приятелите си. С приятелите, с които не желаят да имат сериозно обвързване, защото това ще ограби "свободата" им. В един момент се оказва, че заобиколени от куп познати и непознати хора, човек е САМ, следва безумния си стремеж за "свобода" и става *самотен*, депресиран, без смисъл в живота си. Интернет самота, както много сполучливо беше заглавието на една песен, говореща точно за същото.

Каквото сеем, това и жънем, този принцип е железен и неумолим. Какъв е отговорът ли? Намерих много подходящи думи, казани пак преди 5 години от Теодора Димова, драматург, дъщеря на известния писател Димитър Димов:

Цитат:
Романът е кинематографичен, а в него има различни теми. Те са обединени от мисълта, че в някакъв момент, тук и сега, се появява въпросът: "Съществува ли Бог или не?" Той е кардинален и заради това в определен миг трябва категорично да отговорим на него. Защото, ако Бог съществува, цялата перспектива към живота ни става съвсем друга. Героите на "Емине" се занимават точно с тези проблеми.

- Мислите ли, че българинът е станал безбожник?

- Да. Най-много ни липсва християнският морал. Нямаме никакво религиозно възпитание, никакви християнски стойности - смирение, състрадание, любов. Те все повече и повече изчезват.

Това е много по-страшно отколкото несъстоялия се преход или икономическото състояние на България. Вътрешната липса на хармония и мир е много по-ужасяваща от външния хаос. Той се екстериоризира и ние попадаме в омагьосан кръг, в който губим представа кое е първо и кое второ. Всеки от нас е длъжен да се спре и да си даде ясна сметка накъде върви, как живее и как се отнася към другите хора. Станахме толкова безогледни, че дори не забелязваме как се нараняваме помежду си. url

Колко ужасяващо тъжно вярно!

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Яну 2008 10:51 
Offline
Аватар

Регистриран на: 11 Окт 2005 21:13
Мнения: 116
Местоположение: София
Ако всичко това е вярно, Павка, а като че ли нямаме основания да се съмняваме, каква трябва да бъде реакцията ни? Да вдигнем ръце в жест на потрес? Или да си дадем сметка, че всичко това е зададено още от радикалния срив при грехопадението?

Сигурен съм, че Бог не е никак изненадан или единствено отвратен от настоящето положение. Както и подозирам, че това не се случва за пръв път в историята. Ако човек прочете описанията на периода около Содом и Гомор или времето на Съдиите в Израел, или пък епохата на двете израелеви царства, то няма значителна разлика. Не че това може да ни зарадва, но поне слага нещата в по-правилна перспектива.

Не знам дали това е и твоето отношение, Павка, но често християните, или дълбоко религиозните хора въобще, реагират на подобни статии, статистики и анализи с потрес и ужас. Едва ли не, виж колко грешни са станали хората. И това е така. Само че тези грешни хора не са нещо странично от мен. Истината е, че тази греховност е и в мен, и ако аз не върша същите грехове, дължа го на Божията благодат, а не на своята праведност.

Нещо повече, тези конкретни прояви на падналото ни човешко състояние са не просто плод на воля, а вследствие и на много други фактори, като влиянието на обществото, например. Много от сегашните деца и младежи нямат добри примери, нито пък някой вече им казва убедено и сериозно защо е по-добре и за самите тях да живеят не по този начин. Допълнителен фактор е може би и желанието на човек да се скрие от болката. При толкова много истории за трагични и разрушителни взаимоотношения около нас, не е ли естествено да се стремим да си спестим болката като просто избягваме обвързването. Не защото сме просто лоши, а защото не искаме да ни боли.

Трябва много смелост и вътрешна сила, за да рискуваш да бъдеш наранен. И за много хора не е очевидно как Бог чрез Исус единствен ни дава свободата и силата да бъдем уязвими, което е и единственият път към това да обичаме.

Няма от какво да се ужасяваме толкова много. Светът е такъв, какъвто би следвало да очакваме. А всички хора, независимо какви грехове и извращения правим, сме все така подобни на Божия образ. Така че колкото и на самият мен да ми е постоянно трудно, трябва да живея смело и уязвимо, да обичам, и да обяснявам все по-адекватно как Божията благодат в лицето на Исус Христос е единственото, което ми позволява да живея така. Никак не успявам в това и така е смиряващо...

_________________
Андрей Н. Неделчев

e-mail: andrewnedelchev@gmail.com
Skype: andyatoffice
http://andrewnedelchevnews.blogspot.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Яну 2008 11:50 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Да, прав си, Анди, че реакцията на театрално вдигане на ръце и потрес (дори да е искрен отвътре) нито ползва някак, не променя нищо, нито е адекватна, а по-скоро би напомнила на някого за пенсионерите, които по един наивен и дори комичен начин се възмущават "какви са младите днес". Може би и аз съм прозвучал така, от което нищо добро.

Причината да го напиша обаче беше искреното изумление и неприятна изненада, че съм бил достатъчно нечувствителен да усетя тази драстична промяна, поне сред близките ми хора, приятели, колеги, роднини. Реакцията на шок явно често е неадекватна, но оттук натам можем наистина да мислим по какъв начин С ЛЮБОВ можем да помогнем на уплашените и страхуващите се от нараняване и преживяване на болка съ-човеци. Спомних си последните пъти, когато самият аз съм го изпитвал и потръпнах

Вчера гледах "Великолепните шест" или както се казва по БТВ и там пяха една от любимите ми песни на Васил Найденов, "Сбогом, моя любов". Силната емоция, болката, разкъсващото усещане при раздялата са толкова истински и силни, че напълно разбирам стремежа на мен, него и нея да не преминем през такова преживяване никога повече. :cry: И наистина в такива моменти човек осъзнава от какво е бил избавен и как е бил очистен от своите зли пътища, и то не поради него и човешката му сила, разбира се!

Как да направим възможно описаното от теб в последния параграф "трябва да живея смело и уязвимо, да обичам, и да обяснявам все по-адекватно как Божията благодат в лицето на Исус Христос е единственото, което ми позволява да живея така", ето това и аз не знам практически :) Какви усилия и в каква посока полагаш конкретно? Може би тук е подходящо място да споделим животоуменията си, а и като пряко средство за това, на което сме се посветили, излагането на Добрата вест, че общуването ни с Бога и хората тук е ЖИВОТ, а самоизолирането от Него и тях е най-ясната представа за понятието "смърт", която можем да имаме .

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Яну 2008 14:48 
Offline
Аватар

Регистриран на: 11 Окт 2005 21:13
Мнения: 116
Местоположение: София
Хм, Павка, задаваш много труден въпрос. Защото ми е много по-лесно да кажа как трябва да мислим по въпроса, отколкото какво точно да правим, за да го въплътяваме на практика.

Не съм сигурен, че се сещам за някакви специални "животоумения". Аз съм човек склонен да избягва емоционалните конфронтации. Не се страхувам да споря ожесточено, нито пък се плаша от аргументи. Но всячески гледам да избягвам ситуации на конфронтация, които могат да ме наранят емоционално или да се отразят негативно на самочувствието ми. Което и обяснява защо предпочитам да пиша или изнасям лекции, отколкото да ме изпитват устно. Тази "дефектна" ориентация се проявява основно в склонността ми да се забивам в света на идеите, а да бъда значително по-пасивен в реалните междуличностни взаимоотношения.

Най-ефективното лекарство/коректив досега се оказва бракът ми с Катрин. Защото, както сам знаеш, в женитбата не можеш да се криеш само в килера с книжката. Налага се да общуваш и то не повърхностно. А това се получава само като си уязвим. Иначе е невъзможно да има истинска близост. Затова съм искрено благодарен, че имам съпруга, която не се отказва лесно и се бори със зъби и нокти да ме връща към реалността, въпреки огромното ми желание често да се крия в "безопасния", но и изключително монотонен и незадоволителен свят на книгите и идеите.

Ако все пак някога успявам да се престраша и да живея в реалността, уязвим и открит за нараняване от другите, то със сигурност не го дължа на себе си или на някакви умения. Просто Бог постоянно използва съпругата ми или ежедневни ситуации, за да ме разтърси и да ми даде да разбера, че няма да ми позволи да се оттеглям "на сигурно". Защото си прав, такава сигурност е просто смърт. Дава ти измамно чувство за безопасност и комфорт, но всъщност си се откъснал от живота.

Щом знаем, че като хора и християни за нас няма друг избор освен да живеем дръзко и да рискуваме собствения си комфорт, тогава практически просто трябва да се молим Бог всекидневно да ни помага за това. На този етап не знам нищо по-мъдро от това.

_________________
Андрей Н. Неделчев

e-mail: andrewnedelchev@gmail.com
Skype: andyatoffice
http://andrewnedelchevnews.blogspot.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Фев 2008 23:23 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
мдамм, особено с тази "физиологична нужда" направо ме убиват, но пък мисля си че за физиологичните може би наистина е физиологична нужда и то от най-неотложните ;)
Не знам... необяснимо ми е

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 04 Мар 2008 09:58 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Avigea написа:
мдамм, особено с тази "физиологична нужда" направо ме убиват, но пък мисля си че за физиологичните може би наистина е физиологична нужда и то от най-неотложните ;)
Не знам... необяснимо ми е

Предполагам, че нещата стоят горе-долу както в поговорката "когато няма риба, и ракът е риба". Когато нямаш възможността да преживееш и изпиташ дълбоките и удовлетворяващи взаимоотношения на любов, доверие и привързване с хората около теб, а то е най-основна и важна нужда за всеки човек, то използваш каквото попадне като заместител, за да запълниш празнотата, която чувстваш. Дали е безразборен секс, дали е кариера, дали е наркотици, всяко от тях временно притъпява болката. Временно.

Поне аз така си обяснявам защо хората постъпват така.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Мар 2008 02:08 
Offline
Аватар

Регистриран на: 02 Ное 2007 15:17
Мнения: 100
Точно така Паули, не може да запълваш кръгла дупка с правоъгълен камък :)

_________________
Ако имам целия свят, но затова съм платила с душата си, значи нямам нищо!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 7 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group