Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 19 Юли 2019 23:08

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 34 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 28 Май 2007 12:59 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Прочетох това днес в dir.bg:

"Нараства броят на учениците, които злоупотребяват с алкохол, тютюнопушене и употреба на наркотици."

Първо да уточня, че не желая да прозвуча назидателно и нравоучително - "ето, потъваме все по-дълбоко". Усещането за обреченост го има в коментарите под статията там, не искам да наливам и моя глас към тази противна на мен песен.

Това, което ме потресе в статията, бе първо числата. Те говорят за драстична промяна в живота на децата, защото просто не познават нещо по-различно от това. Какви са мотивите да изберат друсането и алкохола? Кое подтиква децата да се хвърлят с главата надолу в нещо с предизвестен край? Защото са бунтари, защото търсят нещо, което им липсва или защото другите правят така?

Следващото, което ме потресе, бяха коментарите към статията. В тях могат да се намерят обичайните "виновни са ни политиците / учителите / родителите / липсата на пари-развлечения", теория на конспирацията срещу българския народ, както и простото "не е вярно", но имаше и хора, които изцепват шедьоври от рода на:
Цитат:
"Всичко това,младите хора го знаят!Да си правят сметката живота си е техен!" (безсърдечно)

"Mi kwo mu e lo6oto da si piine 4owek edna mastika predi daskalo i da izpu6i po edna mara ne moa da razbera" (неадекватно и като шега, и сериозно казано)

"Цялата образователна система е смешна,повечето учители не са компетентни и си изкарват комплексите върху учениците,просто в училище не се провежда т.н. учебен процес. Престанете да вините младото поколение за грешките на по-старото,защото ние сме много по-качествени и способни,а вие ни проваляте бъдещето (това по-скоро е към политиците и министъра на обрзованието,но спокойно мога да го кажа на всички ВАС ,които си казват - ами да,те младото поколение са такива,ние не бяхме така." (синдормът 'ние знаем по-добре от вас')

"Аз като дете как съм си намирал развлечения?? Спорт ли, срещи с мацки ли .. купончета.. винаги сме се развличали и никога не сме скучали.. така че като на тебе само ти остават пари за дрога и трева нещо трябва да си промениш приоритетите за разпределение на парите.. Първо се купуват ядене, дрехи, апартамент, кола, мебели и т.н. И ЧАК АКО ОСТАНАТ ПАРИ ДРОГА> БЕГАИ СЕГА" (семеен бюджет с перо 'наркотици' - безумие в действие?)


Имаше, разбира се, и други мнения, които подкрепям и аз, например:
Цитат:
"Problemyt e mnogo po-globalen i seriozen. Prosto svetyt stava vse po-gaden."

"Само учителите ли са виновни? А какво прави полицията, която много добре знае как се внасят наркотици в училището!!! А какво правят родителите, които виждат че са изпуснали своите деца в бездната- остава им само да ни винят!!!"

Какво мислите за казаното в статията? Дали наистина ни остава само да се виним и да страдаме? Можем ли като християни да променим нещо или нещата вече са извън контрол? Вярно ли е, че просто влизаме в западния профил общество и това е нормално (т.е средностатистическо), някои просто нямат късмет и пропадат?

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 28 Май 2007 13:08 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Като още един щрих във въпроса, ето още една статия пак оттам:

Цитат:
Деца от 4 до 18 г. постъпват в Пирогов препили
02 април 2007 / News.dir.bg

През март в клиниката по "Токсикология" в института "Пирогов" са били приети 25 деца, препили с алкохол.
Деца на възраст от 3-4-годишни, на които им трябва много малко да погълнат, за да се напият - до ученици в гимназиалния курс, съобщи директорът на "Пирогов" Спас Спасков, предаде "Actualno". По думите на Спасков тази статистика не е необичайна, като единствено броят на препилите надвишава това число в началото на учебната година, по празници и след ваканции. Децата постъпвали в болницата обикновен в един вид - кома, след което оставали на болнично лечение 3-4 дни. Не е изолиран случай за "Токсикологията" в "Пирогов" да приема и 12-годишни ученици, след изпиване на половин бутилка водка. Специалистите предупреждават, че алкохолизирането при децата пречи на нормалното развитие на нервната им система.(връзка)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Дек 2008 18:51 
Offline

Регистриран на: 28 Дек 2008 18:23
Мнения: 17
Местоположение: Sofia
иша от позициите на атеист, не знам това добре ли е или лошо, просто уточнявам за да съм коректен с вас.

Питате какви са мотивите на децата прибягващи до наркотици, алкохол и подобни. Отговора е сложен, от една страна всяко дете си има собствен мотив - неразбирателство в семейството му, опит да се "покаже" пред приятели и т.н. и т.н. Ако отсеем индивидуалните подробности обаче остава общото и то е: липса на бъдеще, липса на познаване на удоволствия несвързани с пряката физиология.
Детето не знае како ще бъде като порастне, пред него са много пътища но някой трябва да му ги посочи - то може да стане артист, музикант, инженер, авиатор, може да е всичко, но когато няма досег с реалност в която може да види, че в него има някакви заложби, които могат да се проявят при полагане на някакви усилия и упоритост, то това дете губи бъдещето си. То не знае какво е, няма представа какво иска да бъде. Не може да открие красотата заложена в него, чрез някой негов талант или заложба. Няма как да разбере, че то също един ден може да направи света по красив, ако положи труд, упоритост и прояви свободно своите заложби.
Така идва насладата от задоволяване на преките физиологични нужди, така идва ерзаца на тази наслада, защото физиологията привиква, тя започва да изисква все повече и все по силни стимули, които природата не може да осигури, но тези стимули могат да се осигурят изкуствено...
Разглеждах различни християнски сайтове и видях вие осигурявате това, което останалото общество се е отказало да осигури на децата - Бъдеще. Правят се спектакли, представления, излети, може би насърчавате талантите, не знам, мисля си обаче, че това е начин, по успешен начин за борба с наркотиците от митнически проверки, отдели за борба с наркотиците и фалшиви телевизионни кампании...


Pauli написа:
Прочетох това днес в dir.bg:

"Нараства броят на учениците, които злоупотребяват с алкохол, тютюнопушене и употреба на наркотици."

Първо да уточня, че не желая да прозвуча назидателно и нравоучително - "ето, потъваме все по-дълбоко". Усещането за обреченост го има в коментарите под статията там, не искам да наливам и моя глас към тази противна на мен песен.

Това, което ме потресе в статията, бе първо числата. Те говорят за драстична промяна в живота на децата, защото просто не познават нещо по-различно от това. Какви са мотивите да изберат друсането и алкохола? Кое подтиква децата да се хвърлят с главата надолу в нещо с предизвестен край? Защото са бунтари, защото търсят нещо, което им липсва или защото другите правят така?

Следващото, което ме потресе, бяха коментарите към статията. В тях могат да се намерят обичайните "виновни са ни политиците / учителите / родителите / липсата на пари-развлечения", теория на конспирацията срещу българския народ, както и простото "не е вярно", но имаше и хора, които изцепват шедьоври от рода на:
Цитат:
"Всичко това,младите хора го знаят!Да си правят сметката живота си е техен!" (безсърдечно)

"Mi kwo mu e lo6oto da si piine 4owek edna mastika predi daskalo i da izpu6i po edna mara ne moa da razbera" (неадекватно и като шега, и сериозно казано)

"Цялата образователна система е смешна,повечето учители не са компетентни и си изкарват комплексите върху учениците,просто в училище не се провежда т.н. учебен процес. Престанете да вините младото поколение за грешките на по-старото,защото ние сме много по-качествени и способни,а вие ни проваляте бъдещето (това по-скоро е към политиците и министъра на обрзованието,но спокойно мога да го кажа на всички ВАС ,които си казват - ами да,те младото поколение са такива,ние не бяхме така." (синдормът 'ние знаем по-добре от вас')

"Аз като дете как съм си намирал развлечения?? Спорт ли, срещи с мацки ли .. купончета.. винаги сме се развличали и никога не сме скучали.. така че като на тебе само ти остават пари за дрога и трева нещо трябва да си промениш приоритетите за разпределение на парите.. Първо се купуват ядене, дрехи, апартамент, кола, мебели и т.н. И ЧАК АКО ОСТАНАТ ПАРИ ДРОГА> БЕГАИ СЕГА" (семеен бюджет с перо 'наркотици' - безумие в действие?)


Имаше, разбира се, и други мнения, които подкрепям и аз, например:
Цитат:
"Problemyt e mnogo po-globalen i seriozen. Prosto svetyt stava vse po-gaden."

"Само учителите ли са виновни? А какво прави полицията, която много добре знае как се внасят наркотици в училището!!! А какво правят родителите, които виждат че са изпуснали своите деца в бездната- остава им само да ни винят!!!"

Какво мислите за казаното в статията? Дали наистина ни остава само да се виним и да страдаме? Можем ли като християни да променим нещо или нещата вече са извън контрол? Вярно ли е, че просто влизаме в западния профил общество и това е нормално (т.е средностатистическо), някои просто нямат късмет и пропадат?


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 29 Дек 2008 14:12 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здравейте и добре дошли във форума на ХАРТА! :)

Много точни наблюдения върху естеството на мотивите и на механизма на изпадане в наркотична зависимост от някакво вещество, "изкуствените стимули", които физиологията на човека не дава. Съгласен съм напълно, че причината децата на България да са стигнали до състоянието, което се описва в онези статии, е точно загубеният смисъл, липсата на цел, на желание да следваш и гониш нещо, което смяташ за ценно за живота ти и за останалите хора около теб.

Въпросът обаче мисля, че остава. Кои могат да са целите или нещата, които осмислят живота ми, какво би могло да ми даде трайно удовлетворение и да ме кара да съм щастлив?

Едно от нещата, които смятам за добри в общото ни социалистическо минало, беше работата с децата, летните лагери, кръжоците, развиването на таланта още от малки. В момента тази организация, струва ми се, липсва на държавно ниво и се прави единствено на инициатива и ентусиазъм от отделни сдружения, организации или отделни лица. Защо е така - има много отговори. Дали и социализмът единствено дава подобни възможности - мисля, че отговорът е "не", например скаутското движение е създадено точно с такава цел, доколкото знам и основателите му са тясно свързани с християнството като светоглед и изповядвани ценности. Но всички тези неща - занимания, развиване на умения и талант не са целта, а само средството, способът децата да достигнат целта на живота си, да бъдат удовлетворени физически, умствено и духовно от съществуването си.

Въпросът остава: Кое осмисля живота ни, кое ни кара да сме щастливи, кое може да бъде цел на цялото ни съществуване? Как възприемате нещата от ваша гледна точка?

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 19 Яну 2009 19:14 
Offline

Регистриран на: 28 Дек 2008 18:23
Мнения: 17
Местоположение: Sofia
Добре заварил.

Разбира се, работата с деца, възпитаването им, чрез школи, излети и различни мероприятия не е принос на социализма, той беше наследил тази организация отпреди (пионерското движение е съществувало и преди 9-ти, просто после то е изменило формата и съдържанието си, дори е станало по формално).

Питате ме кое осмисля моя живот. Да, важно уточнение е, че става въпрос само и единствено за моята гледна точка, аз също бих направил подобно уточнение, отговаряйки на подобен въпрос.

Тук обаче следва да уточнявам свои житейски принципи, защото отговора на въпроса ви би звучал така: Моето съществуване се осмислят от следването на това какво бих искал да бъда.
Тук изниква въпроса какво бих искал да бъда.
Бих искал да съм непреходен, в известен смисъл, неминуемо относително скоро ще трябва да посрещна моето небитие, моята естествена смърт, така смисъла на съществуването ми се изчерва с това да се запази частица от мен в другите, тези които остават. Не говоря само и единствено за собствените си деца, които се надявам да имамам. Говоря за общността като цяло. Марк Аврелий беше писал: "Което е добре за общността е добро и за мен.", често думите му биват разбирани превратно, затова ще уточня как ги разбирам аз. Животът е низ от уникални моменти, такива, които ни носят радост и такива които ни носят тъга, всички тези моменти обаче правят от нас това, което сме в един следващ момент, всеки момент ние умираме и се раждаме, умираме, като това което сме били допреди малко, и се раждаме като това което сме сега. От моята атеистична гледна точка, единствения начин по които все пак мога да остана като битие на този свят е като предам тази си същност, този низ от настъпващи в мен промени, породени от сменящи се уникални моменти на тези, които ще поемат щафетата след мен. Трябва да внимавам какво им предавам, трябва да внимавам и какъв съм във всеки един момент от моето битие, така, че спокойно и без свян да предам моя опит на следващите, трябва да съм добър, мъдър, снизходителен и любящ във всеки един момент. Осъзнавам и че не разполагам с много време, което да пилея в повторение на удовлеторяването на своите хедонистични желания, те не биха ми дали уникалност на момента, а само повторение на удоволствието, един разтеглен безкраен момент (това е връзката с темата за зависимостите). Да, в това си следване има моменти в които греша, не съм имал мъдростта или знанията с които да разбера, че е трябвало да постъпя по друг начин, начин по пълно съответстващ на това какво искам да бъда. Тези ми грешки също са опит, които пречупен мога и съм длъжен да предам на следващите. Нямам време, което да пилея да не бъда толкова добър, колкото искам да бъда, да не бъда толкова мъдър колкото искам да бъда, да не бъда толкова снизходителен, толкова любящ...

Не е само това, но не мога да бъда изчерпателен към този въпрос, знам, че и най вероятно този ми отговор би породил още куп въпроси. Но засега толкова.


Pauli написа:
Здравейте и добре дошли във форума на ХАРТА! :)

Много точни наблюдения върху естеството на мотивите и на механизма на изпадане в наркотична зависимост от някакво вещество, "изкуствените стимули", които физиологията на човека не дава. Съгласен съм напълно, че причината децата на България да са стигнали до състоянието, което се описва в онези статии, е точно загубеният смисъл, липсата на цел, на желание да следваш и гониш нещо, което смяташ за ценно за живота ти и за останалите хора около теб.

Въпросът обаче мисля, че остава. Кои могат да са целите или нещата, които осмислят живота ми, какво би могло да ми даде трайно удовлетворение и да ме кара да съм щастлив?

Едно от нещата, които смятам за добри в общото ни социалистическо минало, беше работата с децата, летните лагери, кръжоците, развиването на таланта още от малки. В момента тази организация, струва ми се, липсва на държавно ниво и се прави единствено на инициатива и ентусиазъм от отделни сдружения, организации или отделни лица. Защо е така - има много отговори. Дали и социализмът единствено дава подобни възможности - мисля, че отговорът е "не", например скаутското движение е създадено точно с такава цел, доколкото знам и основателите му са тясно свързани с християнството като светоглед и изповядвани ценности. Но всички тези неща - занимания, развиване на умения и талант не са целта, а само средството, способът децата да достигнат целта на живота си, да бъдат удовлетворени физически, умствено и духовно от съществуването си.

Въпросът остава: Кое осмисля живота ни, кое ни кара да сме щастливи, кое може да бъде цел на цялото ни съществуване? Как възприемате нещата от ваша гледна точка?


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 26 Яну 2009 12:35 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Зравей пак, отделений от обществото :) Благодаря за интересната информация, не знаех че преди 9.IX е имало подобни младежки организации!

В отговора си на въпроса "кое е нещото, което осмисля живота ми" казваш "Бих искал да съм непреходен". Това е и нещото, което аз самият усещам и желая, като че ли вечността е заложена в сърцето на всеки човек. Продължавайки мисълта си казваш, че от атеистична гледна точка единственият начин за това е да предадем нещо на наследниците ни, на хората след нас. Тук като че ли изникват два отделни въпроса:

Под "атеистични възгледи" влагаш смисъла, че няма друго битие и друга реалност освен материалната ни тук, която можем да преживеем чрез сетивата на тялото ли? Защото атеистичните възгледи не са на всяка цена материалистични (дефинираното горе). Човек може да вярва, че не съществуват богове или да не желае да им се покорява, но въпреки това да приема идеята за отвъдматериална реалност, която се нарича още и свръх(отвъд)естествена. Ако човек приема, че има и друга реалност освен нашата, въпросът навлиза в качествено друга перспектива. Къде е твоята позиция като разположение по скалата материализъм---атеизъм---теизъм---свръхнатуралистичен теизъм(християнският светоглед)?

Вторият въпрос е дали "искам да живея вечно" отговаря напълно на изначалния въпрос "кое е целта на цялото ни съществуване". Помисли само за това как се описва в християнското светоусещане и мироглед адът или дори по-точно казано мястото геена, ако ползвам еврейския термин. Това ще е място, където хора ще бъдат вечно далеч от Бога и по един много изкривен и неправилен начин това може да се нарече "вечен живот" в смисъла на непреставане на съществуването (анихилиране), но това ли е "вечността", за която копнее човешкото сърце? Определено не, не пожелавам и на най-лютите си врагове дори леко подобна клета участ.

По мое виждане вечносто съществуване трябва да има някаква устремна цел, нещо, към което да се протяга с цялата си воля и желание. Ако опитваме да постигнем вечността чрез нашите потомци то като че ли просто отместваме с една крачка напред търсенето на отговора и той става "каква е целта на живота на нашите деца и нашия народ/човешкия род във вечността?".

Иначе споделям че описаното от теб е и мой копнеж като християнин, глава на семейство и част от човечеството, да предам и добавя каквото мога с моите талант и познания към общото. Струва ми се, че описваме още една универсална ценност за всеки от нас, бидейки братя по род, човешкия род :)

Мисля, че това отново е помощна цел, която да подпомогне да се изпълни главната цел на съществуването ми като човек.
Каква смяташ, че е тази крайна цел от твоя гледна точка? :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Яну 2009 01:43 
Offline

Регистриран на: 28 Дек 2008 18:23
Мнения: 17
Местоположение: Sofia
Хех, сетивата на тялото са съобразни със средата в която пребиваваме, а тя уви не е всичко или поне не е цялостна за мащабите на нашата Вселена, сетивата ни не възприемат радиовълните, инфрачервените, ултравиолетовите и рентгеновите лъчи, ако нямат посредници. Уредите опосредстват нашите сетива. Мозъкът опосредства несъвършенствата на уредите. Дори и да изключим непосредствените ни сетива, вече се знае, че това което виждаме е едва 4% от всичко във Вселената, има още около 70% т.нар. тъмна енергия и около 26% тъмна материя, тъмни в смисъл на невидими, дори и чрез най съвършенните уреди с които разполагаме. Това е и съвременното материалистично схващане, за да не оставям някакви съмнения. Изобщо не мога да кажа, а и вече никой не може да каже, че светът е това, което възприемаме с непосредствената си сетивност. Какво е това Друго, с какво е населено не знам, надявам се да узная, може би обаче няма да ми стигне времето, а може и да стане...

Хмдааа, простите въпроси имат сложни отговори. Питате ме за крайната цел на моето битие, а така също и на всички други битиета изобщо. За моето битие казах вече, понеже споменахте и ада, може би бих могъл да кажа, че стремежът ми е да създавам по малко ад, тук на Земята, в общото ни битие. А за крайната цел на битиетата изобщо, хм, ако знаех отговора щях ли да съм човек? :)

ПП: Малко хора знаят това значение на ника ми. Искренно се радвам да срещна такъв! :)


Pauli написа:
Зравей пак, отделений от обществото :) Благодаря за интересната информация, не знаех че преди 9.IX е имало подобни младежки организации!

В отговора си на въпроса "кое е нещото, което осмисля живота ми" казваш "Бих искал да съм непреходен". Това е и нещото, което аз самият усещам и желая, като че ли вечността е заложена в сърцето на всеки човек. Продължавайки мисълта си казваш, че от атеистична гледна точка единственият начин за това е да предадем нещо на наследниците ни, на хората след нас. Тук като че ли изникват два отделни въпроса:

Под "атеистични възгледи" влагаш смисъла, че няма друго битие и друга реалност освен материалната ни тук, която можем да преживеем чрез сетивата на тялото ли? Защото атеистичните възгледи не са на всяка цена материалистични (дефинираното горе). Човек може да вярва, че не съществуват богове или да не желае да им се покорява, но въпреки това да приема идеята за отвъдматериална реалност, която се нарича още и свръх(отвъд)естествена. Ако човек приема, че има и друга реалност освен нашата, въпросът навлиза в качествено друга перспектива. Къде е твоята позиция като разположение по скалата материализъм---атеизъм---теизъм---свръхнатуралистичен теизъм(християнският светоглед)?

Вторият въпрос е дали "искам да живея вечно" отговаря напълно на изначалния въпрос "кое е целта на цялото ни съществуване". Помисли само за това как се описва в християнското светоусещане и мироглед адът или дори по-точно казано мястото геена, ако ползвам еврейския термин. Това ще е място, където хора ще бъдат вечно далеч от Бога и по един много изкривен и неправилен начин това може да се нарече "вечен живот" в смисъла на непреставане на съществуването (анихилиране), но това ли е "вечността", за която копнее човешкото сърце? Определено не, не пожелавам и на най-лютите си врагове дори леко подобна клета участ.

По мое виждане вечносто съществуване трябва да има някаква устремна цел, нещо, към което да се протяга с цялата си воля и желание. Ако опитваме да постигнем вечността чрез нашите потомци то като че ли просто отместваме с една крачка напред търсенето на отговора и той става "каква е целта на живота на нашите деца и нашия народ/човешкия род във вечността?".

Иначе споделям че описаното от теб е и мой копнеж като християнин, глава на семейство и част от човечеството, да предам и добавя каквото мога с моите талант и познания към общото. Струва ми се, че описваме още една универсална ценност за всеки от нас, бидейки братя по род, човешкия род :)

Мисля, че това отново е помощна цел, която да подпомогне да се изпълни главната цел на съществуването ми като човек.
Каква смяташ, че е тази крайна цел от твоя гледна точка? :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Яну 2009 11:04 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Да, определено сетивата на човека са ограничени в тясна "честотна лента" и много животни виждат и усещат реалността много "по-живо", отколкото ние. Мисълта ми обаче беше по-обобщаваща, под усещане със сетивата имах предвид цялата материална вселена и всичко в нея. Какво има "извън нея" науката мълчи, а и няма как да каже и дума дори, защото тази реалност е непознаваема експериментално, същността на научния подход. Тук влиза в сила философското (метафизическото) ни убеждение, което е въпрос на субективно преживяване и, всъщност, е въпрос на вяра в най-изчистения и академичен смисъл на думата - да знаем нещо, което не можем да проверим опитно, но сме убедени в истинността му поради други доводи.

Какво е твоето усещане или виждане за това отвъд материалността ни?

Например според християнския светоглед цялата материална вселена е създадена в началото от нейния Творец, Който я е сътворил от нищото (ex nihil), т.е този Творец е направил това напълно свободно и според своя план. След това Той започва да разкрива себе си на човечеството последователно във времето през цялата човешка история чрез самото Творение, което е сътворил, както и с последователни и планирани стъпки, венецът на които е самото въплъщаване на Твореца на вселената в човешка плът, за да ни изяви най-пълно себе си, което събитие според християнинте е най-изумителното нещо, случвало се в тази вселена, защото е необяснимо как може да стане и защото е проява на огромна любов, която Творецът показва към творението си, човека, ставайки самият Той човек.

А целта на всички тези стъпки, които Бог прави, според християнския светоглед са с цел Той да възстанови прекъснатата от нас връзка с Него, за да можем отново пълноценно да общуваме, както преди да се обърнем и да тръгнем по своя път сами (както пеят "Щурците" в "Среща" ;) ).

Оттук може да се обобщи и крайната цел и смисълът на съществуването на цялото човешко същество според християнския възглед: да може да достигне до пълно познаване на личността на Бога, своя Създател, през всичките следващи вечни векове, които Той ни подарява, защото това е единственият начин да се чувстваме завършени, пълноценни и в крайна сметка, щастливи - когато можем да общуваме свободно с Бога, както дете може да се гушне в ръцете на своя баща.

Затова е ценно и се осмисля всичко, които християнската цивилизация е достигнала през вековете поради усилията на всеки един живял човек. Целта да опознаем пълно Бога се изпълнява и подпомога от развиването на талантите, познанията и потенциала, който отново Бог е дарил по различен и уникален начин на всеки от нас. И по този начин за християните е ценно и важно човек да живее пълноценно, да работи и да твори, защото в крайна сметка за това е бил сътворен и това му помага да опознае по-добре Този, който го е сътворил.

Надявам се илюстрацията ми за моя отговор на въпроса за Живота, Вселената и всичко останало не е бил много протяжен и досаден :)
Помага ли ти да изразиш по-лесно целта на продължаването на битието на човека чрез предаването на потомците му на неговите достижения, пречупено през твоя светоглед? И можеш ли да го класифицираш къде според теб се намира виждането ти в онази верига, материализъм-атеизъм-теизъм?

Поздрави :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Яну 2009 18:06 
Offline

Регистриран на: 28 Дек 2008 18:23
Мнения: 17
Местоположение: Sofia
Така, от моя гледна точка Вселената (Всемира, Абсолюта) няма нищо извън себе си, тя съдържа всичко, непълно е единствено познанието ни за това какво е самия Всемир (това, което съдържа/изчерпва всичко). Все пак виждам нещо общо в космогоничните ни концепции, за което не съм знаел до сега. Ще стане ясно от изложението ми по долу.
Естествено и аз съм си задавал въпроса: Защо Вселената е именно такава каквато е? Този въпрос неизбежно възниква след запознаване с фундаменталните за света ни величини и константи. Интересното е, че само малка промяна на коя да е от физичните константи би означавало Света да не е това, което е, например да няма слънца, да няма огрявани от тях планети или пък просто да са невъзможни комбинациите от атоми изграждащи живата материя. Сякаш физичните константи са такива за да е възможен самия живот, породил и ума, осмислил това и стигнал до този извод и ръката, която сега пише... Понякога по гърба ми пролазват тръпки, когато се сетя за това, имам усещането за Нещо до мен, Нещо в мен и Нещо навсякъде, далечно усещане като от опиянение, че съм част от Това, че въпреки своята незначителност мога да стигна толкова далеч, осмисляйки самата Вселена. Някои наричат това Антропен принцип - Вселената е такава, че в нея да бъде възможно възникването на разум, който да я осмисли и да достигне до нея по този начин, прашинката, осъзнаваща Цялостността. Мисля, че това е един друг изказ на това, което и Вие казахте за Целта. Та, в тази връзка, да, аз съм привърженик (може да се каже убеден съм в) на Антропния принцип, а той е изведен чрез логиката на наблюдението и опита, т.е. неметафизично.
Така стигаме и до втората част, а именно личното ми целеполагане, чрез което осмислям собственото си битие, свързаните с това задължения и отговорности. Ако Целта е осмисляне на Вселената чрез възникналия в нея разум, съпреживяването на разума, като част и като самата Вселена, то дълг на всяко разумно същество е да предаде на Другите (на оставащите разумни същества) собственото си съпреживяване/осмисляне на Вселената, защото всяко разумно същество по отделно е частично и ограничено. Частично поради невъзможността му да се намира навсякъде във Вселената и ограничено, поради краткото време, което може да има за съпреживяване и осмисляне на битието си. Този дълг пък прозитича от това, че по голяма пълнота, по голяма завършеност, на осмислянето на Вселената, би могло да има само в общностното осмисляне, което пък пак се завръща при индивида, при следващия индивид, който ще тръгне от следващото стъпало, до което аз и съпреживяващите с мен са достигнали. От това и произтича дълга ми към тези Следващи.

Вече ми е трудно да поставя някъде конкретно своето виждане за Смисъла/Целта, защото сякаш (и това в известен смисъл ме притеснява), различните подходи и различната логика са само различни пътища за достигане до една и съща концепция. Ще ми се да е материализъм... :)

Поздрави и от мен! :)

Pauli написа:
Да, определено сетивата на човека са ограничени в тясна "честотна лента" и много животни виждат и усещат реалността много "по-живо", отколкото ние. Мисълта ми обаче беше по-обобщаваща, под усещане със сетивата имах предвид цялата материална вселена и всичко в нея. Какво има "извън нея" науката мълчи, а и няма как да каже и дума дори, защото тази реалност е непознаваема експериментално, същността на научния подход. Тук влиза в сила философското (метафизическото) ни убеждение, което е въпрос на субективно преживяване и, всъщност, е въпрос на вяра в най-изчистения и академичен смисъл на думата - да знаем нещо, което не можем да проверим опитно, но сме убедени в истинността му поради други доводи.

Какво е твоето усещане или виждане за това отвъд материалността ни?

Например според християнския светоглед цялата материална вселена е създадена в началото от нейния Творец, Който я е сътворил от нищото (ex nihil), т.е този Творец е направил това напълно свободно и според своя план. След това Той започва да разкрива себе си на човечеството последователно във времето през цялата човешка история чрез самото Творение, което е сътворил, както и с последователни и планирани стъпки, венецът на които е самото въплъщаване на Твореца на вселената в човешка плът, за да ни изяви най-пълно себе си, което събитие според християнинте е най-изумителното нещо, случвало се в тази вселена, защото е необяснимо как може да стане и защото е проява на огромна любов, която Творецът показва към творението си, човека, ставайки самият Той човек.

А целта на всички тези стъпки, които Бог прави, според християнския светоглед са с цел Той да възстанови прекъснатата от нас връзка с Него, за да можем отново пълноценно да общуваме, както преди да се обърнем и да тръгнем по своя път сами (както пеят "Щурците" в "Среща" ;) ).

Оттук може да се обобщи и крайната цел и смисълът на съществуването на цялото човешко същество според християнския възглед: да може да достигне до пълно познаване на личността на Бога, своя Създател, през всичките следващи вечни векове, които Той ни подарява, защото това е единственият начин да се чувстваме завършени, пълноценни и в крайна сметка, щастливи - когато можем да общуваме свободно с Бога, както дете може да се гушне в ръцете на своя баща.

Затова е ценно и се осмисля всичко, които християнската цивилизация е достигнала през вековете поради усилията на всеки един живял човек. Целта да опознаем пълно Бога се изпълнява и подпомога от развиването на талантите, познанията и потенциала, който отново Бог е дарил по различен и уникален начин на всеки от нас. И по този начин за християните е ценно и важно човек да живее пълноценно, да работи и да твори, защото в крайна сметка за това е бил сътворен и това му помага да опознае по-добре Този, който го е сътворил.

Надявам се илюстрацията ми за моя отговор на въпроса за Живота, Вселената и всичко останало не е бил много протяжен и досаден :)
Помага ли ти да изразиш по-лесно целта на продължаването на битието на човека чрез предаването на потомците му на неговите достижения, пречупено през твоя светоглед? И можеш ли да го класифицираш къде според теб се намира виждането ти в онази верига, материализъм-атеизъм-теизъм?

Поздрави :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 28 Яну 2009 14:21 
Offline

Регистриран на: 28 Яну 2009 14:03
Мнения: 2
Здравейте, Низвергнат (по-кратко е от Отделен от обществото;) ), Паули!
Следях разговора ви от самото начало. Но не се включих защото, вие момчета сте твърде умни за мен. Едва успявам да схващам всичко, какво остава да коментирам.:) Сега обаче любопитството ми взе връх над склонността ми да не говоря, когато не разбирам нещо.:)
Низвергнат, т.нар. Антропен принцип е нещо ново за мен. Не съм сигурна дали разбирам правилно обяснението ти. Но това, което разбирам, поставя пред мен два въпроса, на които ми е любопитно да знам какви са отговорите. Първо, не съм забеляза и не знам нещо друго освен човешката личност да има същностна потребност от смисъл за съществуванието си. Ако това е така, тогава за какво и е на Вселената цел за съществуванието и, след като не е личност? За какво и е някой да я осмисля? Звездите, междузвездното пространство, тъмната материя и т.н. си съществуват безпроблемно и без някой да ги осмисля. И втория ми въпрос: (извинявам се на физиците за не съвсем коректното обобщение, което ще направя!) във физичния свят действа принципа за ентропията, според който всяка система, оставена сама на себе си, т.е. без външна намеса, се придвижва към състояние с минимална енергия, в биологичния свят пък се наблюдава, в някакъв смисъл аналогичен, естествен процес към разложение и умиране. Как работят съвместно двата принципа антропния и ентропийния? На мен ми изглеждат взаимно изключващи се. Антропния принцип изисква така да се каже възходящо развитие, докато изглежда че всичко във Вселената се движи по-скоро надолу. Не очаквам непременно да имаш отговори. Но ако имаш, наистина ще ми е интересно да ги чуя!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Яну 2009 00:13 
Offline

Регистриран на: 28 Дек 2008 18:23
Мнения: 17
Местоположение: Sofia
Здравейте, Гадна твар. Низвергнат с главна буква би могло да бъде разбрано погрешно и в друг контекст. Да уточня, че става дума за низвергнат от обществото. След това допълнение, може да изпозлвате и това по кратко обръщение.

Въпросите Ви са свързани. Свързани са защото има връзка между Антропния принцип и посоката на промяна на ентропията. Когато заговорихте за системи, правилно разграничехте физичните от живите (биологичните) системи. Макар и двата посочени вида да се подчиняват на принципа за нарастване на ентропията те имат и едно голямо ралзичие, пак свързано с ентропията. Живите системи се различават от всички други системи именно по свойството да намаляват собствената си ентропия за сметка на ентропията на средата в която пребивават. Навремето Хайзенберг се запитал "Защо организма се нуждае от обмяна на веществата след като в него не се извършва нищо друго освен замяната на едни атоми с други?" Човек заменя всички свои изграждащи го атоми за около 9 години, все пак не можем да кажем, че този човек е нещо друго, че е станал нещо различно (ако говорим за зрял организъм). Отговора на този въпрос дал и отговор на въпроса "Какво е живот?", посочих го вече по горе, а именно - живот е онова нещо, онази система, която е способна да намалява вътрешната си ентропия за сметка на ентропията на околната среда. Така живота дава възможност за заобикаляне на този всеобщ принцип на тлението, ако ми позволите този волен израз. В целия хаос на заобикалящото ни, живота е способен да създава структури. Четох, в една от другите теми, че там се оспорваше дали растенията са живи. Живи са, защото и те са способни да изграждат структури за сметка на увеличаване на ентропията на околната им среда. А какво е структурата? Информация. Отклонаявам се обаче.
Връщам се към Антропния принцип. Трудно ми е да излагам позицията си тук, защото изложението изисква и запознаването с някои основи на диалектическата логика. От една страна се чудя доколко удачно би било това тук и дали няма да бъда възприето превратно, от друга страна по една или друга причина нямам право да се разпростирам много върху тази материя. Все пак, ще опитам накратко. Диалектическата логика, въпреки своето име, се основава на тройни умозаключения (това не е случайно защото тя е приемник на средновековната християнска схоластика, възникнала около разискванията за същността на триединството), та, в основите на тази логика е възгледа, че всичко може да се опише чрез три изначални понятия - Всеобщо, Особено и Единично, всяко от тези понятия, отнесено към нещо конкретно, съдържа в себе си и другите две, разгръщайки ги едно във друго и едно над друго, чрез тези понятия можем да опишем всеки конкретен предмет... Толкова за диалектическата логика. Антропния принцип е изведен именно чрез диалектическа логика, Вселената е съвкупност от различни отношения на вещество, енергия и информация, в неживата материя тези отношения са отношения на всеобщост, всеобщо присъщо на материята е, че в нея вещество, енергия и информация са структурирани така, че материята да се подчинява на принципа за ентропията - подредеността да намалява с времето. В живата материя отношенията между трите... хм... компонента на материята е различно (отношение на особеност) и това води, до гореописания начин за заобикалянето на ентропийния принцип (по скоро за преодоляването му), разумната система се явява и нещо различно от живата система, там тази трикомпонентност на материята е в такова отношение (единичност), че е възможно отделянето на струсктурата (информацията) от веществото изобщо - идеята. Чрез това си свойство разумът е способен в по голяма степен да преодолее този, нека го наричаме Ентропиен принцип. Така ако всичко във Вселената е насочено към деструктуриране (смърт), то разума се явява единственото ни познато нещо, което би могло да "спаси" Вселената от неминуемото без разум разложение (от смъртта). Как? Вселената също е някаква структура, без наличието на разум в нея, тя неминуемо ще достигне онова състояние, което някои наричат термодинамична смърт, чрез разума тя (Вселената) започва да се съдържа, освен в самата себе си, така и във всеки "носител", осмислил я по някакъв начин и който пребивава в нея. Тя се запазва като структура (информация) и един ден най вероятно Разумът би бил способен да управлява хода на измененията в тази структура. За това не е непременно необходимо самата Вселена да има самосъзнание, от друга страна не е изключено и нашата Вселена да е продукт на нечий разум, успял да осмисли вселената в която е възникнал или да осмисли Вселената преди последната да е възникнала изобщо. Мисля, че вече казах, този въпрос засега не ме касае. Допускам еднакво вероятни възможности. Ако приема която и да е от тях би означавало да вляза в сферата на метафизичното, т.е. да приема някакъв тип вяра - вяра в Бог, или вяра в липсата на Бог (има и такъв тип вяра, маскирана като атеизъм).
На края, Антропния принцип не точно изключва Ентропийния, той е начин за заобикалянето му, начин за преодоляване на смъртта. От гледна точка на формалната логика, да, тези принципи са взаимоизключващи се, от гледна точка на диалектическата логика тези принципи са взаимодопълващи се, дори взаимнонеобходими.

ПП: Все пак темата беше за различни видове зависимости. :) Отклонихме се много, за което вина нося може би и аз. Чета ви с интерес, така, че ако има други въпроси може да ги пренесем в други радели

gadnatwar написа:
Здравейте, Низвергнат (по-кратко е от Отделен от обществото;) ), Паули!
Следях разговора ви от самото начало. Но не се включих защото, вие момчета сте твърде умни за мен. Едва успявам да схващам всичко, какво остава да коментирам.:) Сега обаче любопитството ми взе връх над склонността ми да не говоря, когато не разбирам нещо.:)
Низвергнат, т.нар. Антропен принцип е нещо ново за мен. Не съм сигурна дали разбирам правилно обяснението ти. Но това, което разбирам, поставя пред мен два въпроса, на които ми е любопитно да знам какви са отговорите. Първо, не съм забеляза и не знам нещо друго освен човешката личност да има същностна потребност от смисъл за съществуванието си. Ако това е така, тогава за какво и е на Вселената цел за съществуванието и, след като не е личност? За какво и е някой да я осмисля? Звездите, междузвездното пространство, тъмната материя и т.н. си съществуват безпроблемно и без някой да ги осмисля. И втория ми въпрос: (извинявам се на физиците за не съвсем коректното обобщение, което ще направя!) във физичния свят действа принципа за ентропията, според който всяка система, оставена сама на себе си, т.е. без външна намеса, се придвижва към състояние с минимална енергия, в биологичния свят пък се наблюдава, в някакъв смисъл аналогичен, естествен процес към разложение и умиране. Как работят съвместно двата принципа антропния и ентропийния? На мен ми изглеждат взаимно изключващи се. Антропния принцип изисква така да се каже възходящо развитие, докато изглежда че всичко във Вселената се движи по-скоро надолу. Не очаквам непременно да имаш отговори. Но ако имаш, наистина ще ми е интересно да ги чуя!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Яну 2009 13:42 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здравей, гадна твар, и добре дошла в дискусията! :)
Човек може да изпитва невероятна радост да може да каже нещо привидно грубо и в същото време да е учтив и добронамерен с подобни на горните думи :D

Антропният и ентропният принцип, макар и двата да са тропнати на масата, също са ми изглеждали винаги взаимно противоречиви. Sacer, благодаря за интересното обяснение на съвместимостта им :)

И все пак, да си кажа дежурната приказка, каква е целта и смисълът на всичко това? Грандиозните галактически структури, грандиозните наноскопически клетъчни структури, грандиозната и величествена изява на живота във всяко кътче тук под дърво и камък (буквално, дори на километри под земята). Както струва ми се казват известните атеисти "в това няма смисъл, не го търсете, просто го приемете такова и толкова". Да, но вътрешният глас казва, че това е невъзможно и затова е логична и последователна стъпката към търсене на лична цел в тази грандиозна вселена.

Homo Sacer, даваш дефиницията на целта и смисъла на съществуването ни като живот, разум и цивилизация в това да опознаем и овладеем максимално нашата вселена и това изглежда наистина добра и дългосрочна цел, дори тя е вдъхновявала векове наред западната ни цивилизация от началото на научния период през средните векове та почти до средата на ХХ век, когато модерността претърпява идеологичния крах на двете световни войни. За съжаление оптимистичното и вдъхновено красноречие на поетите среща студеното желязо на 30 години смърт, глад и нещастия, причинени точно от плодовете на тези постижения. Оттук натам идва и отчаянието, което господства днес, затова и никой вече не говори оптимистично за светлия прогрес и за предстоящото завладяване на звездите от човешкия род, а по-скоро пресметливо гледаме как да извлечем максимална полза с минимални усилия, за да можем да си живеем по-комфортно и _сигурно_ в този несигурен свят. Като че ли това, да търсим като смисъл в бъдните векове и в развитието на цивилизацията ни чрез нашите деца, е мястото, откъдето се връщат с оклюмала глава повечето европейски народи, че и САЩ и Канада. Загубили са и последната велика цел за живота на цивилизацията и сега се фокусират върху нещата, които могат да се пипнат, финансовите резултати на компаниите и новия дезодорант против хлебарки.

Другата вече принципна трудност да може целта да овладеем напълно вселената да ни даде трайно удовлетворение и в крайна сметка щастие, е в това, че вселената е крайна. Рано или по-късно, един светъл ден теоретически човешкият род ще е завладял всичко, което може да се завладее и ще е познал всичко, което може да се познае. И оттам накъде? Ще възникне най-грандиозната криза на светогледа, която човечеството може да преживее, точно както би се чувствал алпинистът, който цял живот е изкачвал върхове и вече не му е останал по-висок връх, който да гъделичка интереса и самочувствието му или като дъщера ми Яна, която е само на една година и чиито интерес не се задържа за повече от десет минути върху която и да е играчка която _вече_ притежава - било то празна картонена кутия, електронна пееща играчка или пък лаптопът на татко й, до който няма достъп и затова все още гъделичка магарическото у нея. Но овладее ли лаптопа, ще загуби интерес и към него. Това би трябвало да е и краят на човечеството. (предното изречение се отнася към основната мисъл, не към лаптопа)

Като че ли наистина човек е създаден с копнеж по вечността (безкрайността) в сърцето си, не само за да иска безкрайно много и алчно, но и за да търси вечно нови цели и предизивкателства. Необходимо му е нещо безкрайно, което да има, и в моя светоглед единственият, Който може да предложи това, е Бог. Бидейки сам безкраен, връзката ни с Него би била безкрайно обогатявана чрез все по-пълно и по-близко общуване и опознаване, безкрайна радост от това да можеш да говориш с Него и да Го разбираш все повече. Звучи опияняващо, точно както когато по математика пишехме задачите с лимесите и границата клонеше към обърната осмица :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Яну 2009 13:59 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Още една малка бележка от мен, направи ми впечатление едно изречение от постинга ти, Отделений от обществото:

Цитат:
от друга страна не е изключено и нашата Вселена да е продукт на нечий разум, успял да осмисли вселената, в която е възникнал или да осмисли Вселената преди последната да е възникнала изобщо. Мисля, че вече казах, този въпрос засега не ме касае. Допускам еднакво вероятни възможности.


Като че ли, ако този цитат изразява правдиво цялостното ти виждане и светоусещане, това не е точно атеизъм (вярата, че не съществуват богове), а по-скоро е агностицизъм, лиспата на достатъчно доводи, за да приема някоя от тезите за истинна. Ето повече информация в уикипедия:

http://en.wikipedia.org/wiki/Agnosticism

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Яну 2009 14:04 
Offline

Регистриран на: 28 Дек 2008 18:23
Мнения: 17
Местоположение: Sofia
Да, криза в светогледа на Западната цивилизация има, може би защото всяка цивилизация следва същия този път, който следва всяко човешко същество - раждане, възход и пропадане в бездната към нищото, за да даде път на следващата цивилизация... В рамките на нашия живот съвременното състояние на нещата изглежда дълговечно, но в рамките на човешката история е само един миг, един миг драма, преди поезията на новото начало. Това също е опияняващо, време е цивилизацията да умре, такава каквато я познаваме, за да даде път на следващата...
Според мен Вселената е безкрайна, но ограничена, от една страна тя може би има някакви физически граници, но тук изтърваме границите на времето, а Вселената се променя с времето. От днешна гледна точка ми изглежда, че винаги ще има какво да се научи за Вселената, тя винаги би могла да ни дарява с все нови и нови знания, все повече и повече да провокира нашето любошпитствио... Нима досега всеки отговор не е носил със себе си куп нови въпроси?
Възможно е абсолюта за Вас да е Бог, той да Ви дава опиянението от усещането за съпричастност, подобно на моето опиянение от съпричастността ми с Вселената. Може и да бъркам, но ми се струва, че е сходен резултат, постиган по различни пътища.

ПП: Не знам известни атеисти, а хората казали това - "в това няма смисъл, не го търсете, просто го приемете такова и толкова" са били силно неискрени. Според мен. :)

Поздрви! :)

Pauli написа:
Здравей, гадна твар, и добре дошла в дискусията! :)
Човек може да изпитва невероятна радост да може да каже нещо привидно грубо и в същото време да е учтив и добронамерен с подобни на горните думи :D

Антропният и ентропният принцип, макар и двата да са тропнати на масата, също са ми изглеждали винаги взаимно противоречиви. Sacer, благодаря за интересното обяснение на съвместимостта им :)

И все пак, да си кажа дежурната приказка, каква е целта и смисълът на всичко това? Грандиозните галактически структури, грандиозните наноскопически клетъчни структури, грандиозната и величествена изява на живота във всяко кътче тук под дърво и камък (буквално, дори на километри под земята). Както струва ми се казват известните атеисти "в това няма смисъл, не го търсете, просто го приемете такова и толкова". Да, но вътрешният глас казва, че това е невъзможно и затова е логична и последователна стъпката към търсене на лична цел в тази грандиозна вселена.

Homo Sacer, даваш дефиницията на целта и смисъла на съществуването ни като живот, разум и цивилизация в това да опознаем и овладеем максимално нашата вселена и това изглежда наистина добра и дългосрочна цел, дори тя е вдъхновявала векове наред западната ни цивилизация от началото на научния период през средните векове та почти до средата на ХХ век, когато модерността претърпява идеологичния крах на двете световни войни. За съжаление оптимистичното и вдъхновено красноречие на поетите среща студеното желязо на 30 години смърт, глад и нещастия, причинени точно от плодовете на тези постижения. Оттук натам идва и отчаянието, което господства днес, затова и никой вече не говори оптимистично за светлия прогрес и за предстоящото завладяване на звездите от човешкия род, а по-скоро пресметливо гледаме как да извлечем максимална полза с минимални усилия, за да можем да си живеем по-комфортно и _сигурно_ в този несигурен свят. Като че ли това, да търсим като смисъл в бъдните векове и в развитието на цивилизацията ни чрез нашите деца, е мястото, откъдето се връщат с оклюмала глава повечето европейски народи, че и САЩ и Канада. Загубили са и последната велика цел за живота на цивилизацията и сега се фокусират върху нещата, които могат да се пипнат, финансовите резултати на компаниите и новия дезодорант против хлебарки.

Другата вече принципна трудност да може целта да овладеем напълно вселената да ни даде трайно удовлетворение и в крайна сметка щастие, е в това, че вселената е крайна. Рано или по-късно, един светъл ден теоретически човешкият род ще е завладял всичко, което може да се завладее и ще е познал всичко, което може да се познае. И оттам накъде? Ще възникне най-грандиозната криза на светогледа, която човечеството може да преживее, точно както би се чувствал алпинистът, който цял живот е изкачвал върхове и вече не му е останал по-висок връх, който да гъделичка интереса и самочувствието му или като дъщера ми Яна, която е само на една година и чиито интерес не се задържа за повече от десет минути върху която и да е играчка която _вече_ притежава - било то празна картонена кутия, електронна пееща играчка или пък лаптоптъ на татко, до който няма достъп и затова все още гъделичка магарическото в нея. Но овладее ли лаптопа, ще загуби интерес и към него. Това би трябвало да е и краят на човечеството. (предното изречение се отнася към основната мисъл, не към лаптопа)

Като че ли наистина човек е създаден с копнеж по вечността (безкрайността) в сърцето си, не само за да иска безкрайно много и алчно, но и за да търси вечно нови цели и предизивкателства. Необходимо му е нещо безкрайно, което да има и в моя светоглед единственият, Който може да предложи това, е Бог. Бидейки сам безкраен, връзката ни с Него би била безкрайно все по-пълно и по-близко общуване и опознаване, безкрайна радост от това да можеш да говориш с Него и да Го разбираш все повече. Звучи опияняващо, точно както когато по математика пишехме задачите с лимесите и границата клонеше към обърната осмица :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Яну 2009 14:10 
Offline

Регистриран на: 28 Дек 2008 18:23
Мнения: 17
Местоположение: Sofia
Възможно е и да съм агностик. :) Не съм се замислял за точния термин на самоопределението си. Ако атеизма е вяра в несъществуването на Бог, то значи не съм атеист, за какъвто съм се смятал. Това би означаваало, че атеизма също намира своите основания в метафизичното... Последното не съм приел за метод, способен да ме изведе до верни отговори, ан въпросите, които си поставям.

Pauli написа:
Още една малка бележка от мен, направи ми впечатление едно изречение от постинга ти, Отделений от обществото:

Цитат:
от друга страна не е изключено и нашата Вселена да е продукт на нечий разум, успял да осмисли вселената, в която е възникнал или да осмисли Вселената преди последната да е възникнала изобщо. Мисля, че вече казах, този въпрос засега не ме касае. Допускам еднакво вероятни възможности.


Като че ли, ако този цитат изразява правдиво цялостното ти виждане и светоусещане, това не е точно атеизъм (вярата, че не съществуват богове), а по-скоро е агностицизъм, лиспата на достатъчно доводи, за да приема някоя от тезите за истинна. Ето повече информация в уикипедия:

http://en.wikipedia.org/wiki/Agnosticism


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 34 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group