Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 19 Сеп 2018 20:17

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 29 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 05 Мар 2010 13:59 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здравейте на всички!

Напоследък чета все книги, свързани с родителството и възпитаването на детето, от латинската дума disciplina, което значи "инструкция, давана на ученик (disciple)"), гръцкият превод на която е πειθαρχώ, което не знам защо ми напомня на българската дума "пердах".

Шегата настрана, но какво мислите за физическото наказание като средство за възпитаване на детето? В днешното общество като че ли това е дума табу, дори законово подплатена със солени наказания (каква ирония) от законите в Америка и западна Европа.

Предполагам знаете, че в Библията се намират множество пасажи, в които се говори, че "който жали тоягата, не жали сина си".

Е, след този дълъг увод, какво е мнението ви по темата?

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 10 Мар 2010 11:43 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Здравей, Паули!

Много хубав въпрос повдигаш. И аз от доста време мисля относно смисъла на наказанието. Нека ти споделя моето мнение, което вероятно е непълно.

Физическото наказание ми изглежда примитивен начин на "възпитание". Чувал съм за древни племена, в които е бил общоприет следния обичай. Ако бащата разбере, че синът му е крадец или пияница, го предава на старейшината, който пък от своя страна организира публично линчуване и убийство с камъни на въпросния младеж. Това, разбира се, е много гротесков пример. Но той поставя важното питане - какво може да се промени чрез физическо наказание към по-добро? възможно ли е въобще да се изрази безусловна любов към детето чрез физическото наказание? Аз не съм много сигурен в отговорите (въпреки че по-скоро клоня към твърдо "не"). Дали има общовалидни отговори? Или трябва да се разглежда всяка ситуация поотделно?

Срещал съм интересна интерпретация на мястото от Притчи, което цитираш. "Тоягата", която е използвана в случая, е символ по-скоро на бащиното напътствие в древните общества. Вероятно е използвана думата за овчарска гега или нещо подобно, чрез която родителят (баща, майка - днес, разбира се, няма толкова голямо значение) напътства своето дете - така както добрият пастир насочва стадото си.

Нека обаче генерализирам още малко въпроса. Възможно ли е въобще наказанието само по себе си да има някакъв благотворен, възпитателен ефект (не само физическото)? Трябва ли един християнски закон чисто и просто да наказва провинилите се и застрашаващи обществото или по-скоро трябва да ограничава тяхната свобода? Надявам се, че е ясно разграничението, което се опитвам да направя.

И нещо последно. Мислех си за най-добрия новозаветен педагогически пример и, въпреки че ми беше трудно да избера само един, аз бих заложил на притчата за блудния син. Според мен тя съчетава по чудесен начин идеята за безусловна любов, свобода на действието, изтърпяване на последствията и реално преображение. Синът си иска своя дял от имота - бащата с готовност му го дава и сякаш му казва: "ти си творец и жътвар на собствените си действия, синко, запомни това". Синът ожънва, каквото ожънва и решава да се върне. Баща му, виждайки го отдалеч, преди още синът да се е каял (безусловна любов), се смилява, затичва се, прегръща го, целува го. И после всички знаем продължението...

Прилагам и линк към нещо кратко и много интересно относно възпитанието, което на мен силно ми въздейства, като го гледах: http://www.consciousone.com/wisdomflash ... fm?PID=175

Поздрав! :)
Марто/Полиандър

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 10 Мар 2010 14:38 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здрасти, Полиандре!

Благодаря ти за отговора и за въпросите, които също повдигаш! Ще ми се да напиша по-обстоен отговор, но в момента нямам нужното време, затова само ще сложа една бележка, докато ми е прясно гледането на клипчето от линка "Teach you children", a после ще пиша по другите неща от постинга ти, които също ме вълнуват.

Само да кажа, че не съм съгласен с посланието на клипчето. То спада като че ли към лавината от подобни ню-ейдж инспирирани послания, които заливат интернет последните 5 години. Бях писал преди време в тази тема:

Привидната духовност

Лошото на тези клипчета не е, че не казват истини (казват, и то доста). Лошото е, че заедно с истините се пробутват и куп идеи, съвсем чужди на Истината. Например в това клипче се спомена поне 4-5 пъти Божията любов и личността Му. Същевременно с това имаше следните твърдения:
  1. човек си е самодостатъчен (няма нужда от общуване с Твореца си)
  2. всички хора са Едно (някакъв вид монизъм (целият свят е едно цяло) и дори пантеизъм (ти си божествен) )
  3. няма зло (важното е просто да опитваш да правиш, каквото сметнеш за подходящото)

Това само накратко - имаше и още подобни неверни твърдения, но така или иначе ми подразниха обонянието, подобно на другите такива клипчета, изброени в онази тема. Мисля, че е неподходящ пример за Богоугодното възпитание на децата.

Не искам да те засегна, надявам се няма да го направя с горните думи, просто изпитвам тревога когато четем смесени истини с полуистини и лъжи -- така можем да се хлъзнем към нещо, което е всичко друго, но не и Истинско.

Ще пиша после по другите въпроси, които написа, изключително интересни и плодоносни са според мен :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 10 Мар 2010 15:04 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Хубава тема!

Понеже нямам опита да съм баща, бих могъл да си кажа мнението само по принцип.

Мисля, че Полиандър е прав относно тулкуването на думата "тояга" в библейската поезия. Според мен също тя препраща към пастирът, овчарят, който се грижи за оцете. Пример е част от популярния Псалм 23: "Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават!" (не помня точния стих). Разбигам го като метафора за сигурност и грижа. Както пастирят се грижи за овцете си и бди да не се загуби някоя, така и Бог към Своите хора. Това дава сигурност.

Дали в Притчите е употребено в същия смисъл, не мога да кажа. Но е вероятно, понеже по принцип виждаме, че такъв тип метафори не са специфични за дадена библейска книга, а се използват в няколко.

Но грижата на Пастиря е истинска. Тя включва и насочване, и направление. Мисля, че родителят също има такива задължения. Някои родители наистина практикуват затваряне на децата си като педагогическа мярка. На мен лично това ми се струва по-бездушно от телесно наказание. (Говоря за малки деца, под 10 години.) За мен посланията от двете са съвсем различни. В първия случай е едно отдалечаване и изолация. Във втория случай, точно обратното, присъствието на родителя е доста осезателно.

Какво мислят родителите?

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 10 Мар 2010 17:52 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Паули написа:

Цитат:
Лошото на тези клипчета не е, че не казват истини (казват, и то доста). Лошото е, че заедно с истините се пробутват и куп идеи, съвсем чужди на Истината. Например в това клипче се спомена поне 4-5 пъти Божията любов и личността Му. Същевременно с това имаше следните твърдения:


1. човек си е самодостатъчен (няма нужда от общуване с Твореца си)
2. всички хора са Едно (някакъв вид монизъм (целият свят е едно цяло) и дори пантеизъм (ти си божествен) )
3. няма зло (важното е просто да опитваш да правиш, каквото сметнеш за подходящото)


Това само накратко - имаше и още подобни неверни твърдения, но така или иначе ми подразниха обонянието, подобно на другите такива клипчета, изброени в онази тема. Мисля, че е неподходящ пример за Богоугодното възпитание на децата.


Паули, ти имаш пълното право да имаш своите опасения. Ню ейдж вълната наистина е на места пределно либерална и леко повърхностна, но аз все пак смея да твърдя, че съм чел автори, които са причислявани към тази вълна, но са всъщност много интересни и задълбочени.

Моля те, погледни си обаче последното мнение, защото мисля, че малко преувеличаваш. Първо, аз по никакъв начин не видях в клипчето идеята за самодостатъчността да е свързана с отказ от общуване с Твореца. Сам Христос казва да търсим щастието в себе си - всеки, който вярва в Него, се казва в Йоан, от него ще потекат реки на вечен живот. Второ, не виждам какво лошо има да се изтъква божествената същност на човека ("Аз ви казвам: богове сте", казва псалмистът; по-късно и Иисус го повтаря). Трето, няма failure не означава, че няма зло - "зло" има и то е посочено: осъждането, страхът, невежеството, егоизма, високопарността. Въпросът е как се справяме с тях: като се осъждаме (сами себе си или един друг) за това, че сме склонни да ги проявяваме или по друг начин.

В заключение, мога да се пошегувам, че по никакъв начин не си ме засегнал, защото аз съм си самодостатъчен
:). С удоволствие ще прочета мнението ти по другите въпроси.

P.S. Не съм запознат много със семейното право на Запад и в Америка, но не вярвам, че толкова лесно се наказват родители. Едва ли едно родителско пошляпване се тълкува по същия начин като откровения побой (въпреки че за някои хора може би лесно се преминава границата, не зная, и аз още не съм имал щастието да съм родител). А домашното насилие е съвсем друг и то много сериозен проблем, за който социалните служби трябва много да внимават.

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 10 Мар 2010 18:00 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Искам само да добавя една мисъл на великия учен Нийлс Бор, за която се сетих:

"Противоположното на правилното твърдение е неправилното твърдение. Но противоположното на една дълбока истина понякога може да бъде друга дълбока истина"

Това по повод отношението към други учения и тем подобни. Сигурно сред тях има погрешни твърдения (Бог знае; а то вероятно и в нашето християнско учение има някои спорни твърдения), но е твърде възможно понякога просто да се сблъскваме с друга истина, а не задължително с лукав план.

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Мар 2010 17:09 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Здравейте, съфорумци !Мога да ви кажа,че тази тема е актуална за мен от12 г.-тогава се роди сина ми.4 и1/2г.по-късно стана двойно по-актуална-Бог ме дари и с дъщеря.Поученията,които бях слушал в църква(еванг.)клоняха към букв.тълкуване на цитираната от Паули притча.Твърдеше се,че детето трябва да бъде,,възпитавано,,и физически,но ,,възпитанието,,трябва да се извършва не с ръка/защото детето може да те намрази/,а с пръчка/да намрази нея/.Разбира се не голяма ,дебела и твърда тояга/това е вече жестокост/,а малка и жилава...Та значи родителят трябва постоянно да има на въоръжение набор суровачки за да не се окаже неподготвен.Ще споделя със съжаление,че съм се опитвал да прилагам тези идеи,но когато веднаж понечих да използвам шибучицата се намеси жена ми ...и толкоз.За мен дисциплинирането/в по-тесен смисъл -принудителното налагане на родителската воля/на(д) децата ми се оказа труден изит,на който изкарвах/и все още доста често/твърде слаби оценки.Пред мен се изпречи собствения ми характер,напр.гнева,раздразнението,обидите и мн. др.,,плътски" изяви.А провокации за това от страна на децата,мога да ви уверя,никога не липсват.Докато са по-малки те ги правят не непременно осъзнато:тласкани от естествено любопитство към света наоколо те твърде често застрашават себе си/ с досадна упоритост напират към забранените неща/.Тогава думите,,не,,не пипай това,,не ходи там,,и т.н. са недостатъчни.Детето трябва да бъде възпряно и физически,буквално да усети думичката ,,не,,не просто да я чуе.С течение на времето физ.въздействие би било добре да отстъпва на др.средства-убеждаване/в опр. случаи-заплашване/лишаване от любим предмет или занимание,ако щете-дори краткотрайна изолация. Бих подчертал,че всяко дете е различно и подходът към него е съответен.Шамаротерапията за мен не е универсален метод.Убедих се в това от опит/за жалост доста негативен/.


Последна промяна mitoray на 15 Мар 2010 17:22, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Мар 2010 21:46 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Здравей и от мен, mitoray! :)

Съдейки по приятния и леко шеговит тон, с който разказваш за своя опит с дряновицата, смятам, че ти много правилно гледаш на нещата. Хубаво е, че си разбрал нещо ново за себе си. Аз, както казах, все още нямам родителски опит и затова ми е интересно да чета подобни на твоите мнения.

Спомням си, че с жена ми сме гледали едно британско предаване, което мисля се казваше "Бавачки 911" и което по нелош начин разкриваше практически някои ежедневни трикове на възпитанието. Да, прав си, понякога вероятно има нужда от по-твърдо "не", от някаква форма на "наказание". В "Бавачки 911" например интересен метод беше наказанието "стоим на едно място" - палавото дете е заставено от родителя да стои седнало три минути, които сам родителят отброява пред него. След това му се казва, че следващото антисоциално поведение ще се третира по същия начин. И накрая родителят прегръща детето и му показва, че тази мярка по никакъв начин не означава, че е оттеглил безусловната си любов към него. Общо взето, идеята на това предаване беше да има ясни правила, които водят до ясни последици (включително и отнемането на играчки, ако се наложи, както отбелязваш).

Физическото наказание е като бумеранг - до нищо не води. Аз имам три основни проблема с него. На първо място, това е загубата на уважение към родителя (за което ти споменаваш). След това - възможното повтаряне на същия модел на поведение по-късно в живота на порасналото дете. На трето място, абсолютната самоцелност на физическото наказание и неспособността (поне според мен де) да се изрази любов към детето чрез тоягата, точилката или дряновицата.
:roll:

Поздрави!

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 14 Мар 2010 17:21 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Чел съм и съм чувал от много места, че при възпитанието на едно дете най-важното нещо е последователността. Както ти казваш, "да има ясни правила, които водят до ясни последици", а не когато съм в настроение, може, но когато съм изнервен, "внимавай в картинката". Струва ми се това би било едно от най-трудните неща за един родител.

Обаче не съм съгласен с нещата, които посочваш като проблеми на физическото наказание. Това дали е самоцелно не касае вида на наказанието, а по-скоро мотивацията, с която човек го прилага. Защо смяташ, че физическото наказание е пречи по някакъв начин на родителя да изрази любовта си към детето? И защо да води до загуба на уважението?

Мисля, че всички тези неща идват именно от непоследователност при пригагане на наказанието, каквото и да било то. Чувал съм от много мои познати, че детето се чувства сигурно когато е наясно къде точно са начертани границите. Затова и се опитва да ги пробва, за да получи уверение, че родителят му е "на мястото си". Когато получава противоречиви послания, това според мен води до загуба на уважение.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 14 Мар 2010 20:43 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Уместна забележка относно последователността, Ивайло. Нерядко децата се чувстват объркани от променливото поведение на родителите си (било от принципа морков-пръчка, било от хаотични поредици морков-морков-пръчка-морков).Но ние така и не сме уточнили все още какво разбираме под физическо наказание? Мисля, че има значими разлики в следната поредица: пощипване - - - пошляпване - - - шамар - - - тежък шамар - - - бой? Едва ли отношението ни към всяка от тези форми ще е една и съща. Ти какво смяташ?

Какви са твоите основания (извън последователността) да смяташ, че чрез физическото наказание може да се изрази родителска обич? За мен това си остава много първична и необуздана форма на наказание. Защо да не могат нещата да се решат по по-интелигентен начин? Защо границите да са физически? Вярно е, че в Откровение се казва "Наказвам тези, които обичам", но аз предпочитам да го чета "Изобличавам, посочвам фактите, акцентирам върху свободата и последиците".

Когато бях в тийн-възрастта, познавах една млада майка, живееща в близост и чиито необуздани викове (съпроводени от шамари) се чуваха отдалеч. Уверявам те, децата й определено нямаха респект към нея. А тя беше последователна в методите си. Не мисля, че проблемът е само в последователността.

Приятелски поздрави на всички съфорумци! :)

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Мар 2010 11:59 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Poliandyr написа:
Но ние така и не сме уточнили все още какво разбираме под физическо наказание? Мисля, че има значими разлики в следната поредица: пощипване - - - пошляпване - - - шамар - - - тежък шамар - - - бой? Едва ли отношението ни към всяка от тези форми ще е една и съща.


Да, хубаво е да уточним това, но аз лично не мога да влизам в подробности и определения. Със сигурност обаче не говоря за шамари и побои... Както е в една песен на Висотски: "бить человека по лицу я с детсва не могу...". Просто удар по лицето ма мен лично ми изглежда... Ъъх... гадно. Но може това да са просто мои въображения...

Как точно един "пердах", както Павката се изрази, се осъществява на практика, могат да коментират хората с родителски опит.

Аз просто исках да загатна, че правилното отношение към възпитанието може би не е толкова тясно обвързано с конкретните методи. Разбира се, методите ще трябва да се менят в зависимост от възрастта на детето, но принципите на възпитанието не. Та ако някой родител съумява да наказва детето си като в същото време му показва, че то е прието и обичано, какво по принцип пречи той да използва методи на физическо наказание? Това ми беше въпросът.

Полиандър, мисля че не можеш като външен човек да съдиш за това доколко жената, за която пишеш е била последователна. Според мен, виковете и кавгите, било между родител и дете, било между родителите помежду си, са нещо много по-тежко за преглъщане от детето отколкото каквото и да е физическо наказание. Виж, за това съм съгласен, че едва ли би имало какъвто и да е положителен ефект. (Това го казвам от опита си като син, а не като родител.) В най-мекия случай, такъв подход казва на детето: "Ужасно ме дразниш", което се превежда като: "Предпочитам да те няма".

А колкото за изобличаването и посочване на фактите, мисля че трябва да е неизменна част, предшестваща каквото и да било наказание. Нали, преди всичко наказанието служи като средство за обучаване в това кое е добро и кое е лошо.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 14 Апр 2010 15:25 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Ето че блудният син, автор на тази тема, се завръща.

Приятели, нямате представа колко различно е четенето на темата след първото ми впечатление от първите мнения и после месец пауза.
Невероятно, но в момента се съгласявам с нещата, които тогава са ми изглеждали по-чужди или нелогични, дори си казах наум "браво!" на мнението на Иво от последния постинг, който сега чета за пръв път:
Цитат:
Та ако някой родител съумява да наказва детето си като в същото време му показва, че то е прието и обичано, какво по принцип пречи той да използва методи на физическо наказание? Това ми беше въпросът.


Промяната в погледа ми до голяма степен се дължи както на четенето на една книга от педагог - Рос Кембъл - и "Как да обичаме истински детето", така и на наблюдаване на родители и деца (моите и на други хора) отстрани, от овикването им като животни до отношението "имаш право да мълчиш, а адвокат няма да получиш".

И така - относно книгата: последната й глава е за наказанията (в момента я чета). Всичко останало бе изпълнено с широко описание на начините, по които да покажеш ясно на детето, че го обичаш, при това силно, при това безусловно (защото иначе всички обичат децата си, но го крият усилено), точно както Бог обича нас самите.

Също както Полиандър писа тук, според автора наказанието като цяло е силно неефективен метод за контролиране на детското поведение и може да се ползва само за нещо по-сериозно.
Дебело дебело авторът подчераваше, че без детето да чувства любовта на родителите си дори най-репресивният метод на възпитание ще го държи само временно покорно и тихо, а в пубертета задържаната пара ще избие на ужасяващи места. Тоест всякакъв вид наказания са неефективни, ако преди това не е имало изразена любов и нежна грижа, която да напълни догоре "емоционалния резервоар" на детето.
А и не е задължително едно наказание да е на всяка цена физическо (т.е някакъв вид болка). Лишаването от нещо при провинение е ефективен метод детето да разбере урока, който опитваме да му покажем.

Също много ефективно според автора е понякога да оставим детето да изпита естествените последици от дадено свое поведение. Примерно, ако детето се магари и скача право върху леглото (както правят нашите малчовци у дома) и след това се изтупка на мекия килим, няма да се удари толкова, колкото ще види опасността от подобно поведение и може и нещо да му влезе в главата. Като пример даже авторът дава притчата за блудния син, чийто баща не го е спрял да отиде и пропилее богатството си, макар и да знаел предварително изхода от безпътното желание, за да може синът му да научи сам ценен урок.

Също, както Mitoray спомена много точно, каквото и да е наказание с телесен контакт не може да се ползва след някаква възраст на детето, примерно 5-6 години. След това то ще го приема като обидно и накърняващо личността му, най-общо казано, и е тотално деструктивно за изграждане на самоусещането на детето. Тогава вече наказание тип лишаване от по-късно от 21:00 прибиране у дома за една седмица или някакъв тип компенсираща дейност (примерно работа след училище, за да се съберат парите за счупен прозорец) са по-адекватни.

С две думи изграждането на личността на едно дете става с много любов - показване на внимание и слушане, когато детето ти разказва нещо, прегръдки, гушкане, закрила, гледайки го в очите, когато му казваш нещо и т.н. Паралелно с показването на любов родителят има и задачата да коригира нещата, които са погрешни - с молба, наставление и като крайна мярка с някакъв вид наказание. И не бива, след като се е е наложило детето да изтърпи наказание за нещо погрешно, веднага да го гушнем и да му покажем, че въпреки магариите му ние все така го обичаме.

Интересна беше и тезата, че ако детето осъзнае своя грешка и изпитва разкаяние за нея, това е невероятен момент да променим по някакъв начин последиците от грешката - намаляване на наказанието или отмяна. Така детето учи ценни неща за това какво е добро, милостиво и справедливо.

Дотук съм с четенето, но ме изненада много силно колко неща от прочетеното сте написали преди това тук, приятели! :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Юни 2010 16:20 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Здравейте,съфорумци!Иска ми се да "подхраня"темата с нов материал за размисли.До тук обменяхме мнения за физическото наказание при възпитаването на децата като необходимо или не в библейска светлина.Наистина ми се щеше да прочета и други мнения,особено от някой потребител от женски пол.Но си мисля,че жените по принцип са малко по-практични и не си"падат"по теоретизирането като нас мъжете-това може да е вероятната причина за по-ограниченото им участие във форума като цяло.Та докато сме още "мъжка "компания,защо да не "хванем"един стих от Ефесяни 6 гл.,а именно 4-ти,който касае точно нас и да го поразнищим.
Цитат:
6:4 И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно.
Знам,че някои от нас не са още бащи(поне не бяха допреди 2 месеца и ще се радвам да им се "стовари" това щастие), но нека нямат комплекси :)!Чудили ли сте се защо ап.Павел казва на бащите-"Не дразнете децата си!"И аз се чудех преди да стана"татко" и "зверчетата"(говоря само за моите :mozilla_wink:)да поотраснат и да проявят своята воля.А сега се чудя как ап.Павел,който не е бил семеен и не е отглеждал деца,може толкова "на място"да използва думата "дразнете"." И то по отношение не на жените,а на мъжете."Та защо му е на един "порастнал"мъж,вече баща , да дразни децата си?"-се питах преди.Сега, поне за себе си, знам отговора. Някой беше казал,че мъжете в някои отношения си оставаме деца цял живот.Открих,че едно от тези отношения касае и мен,но това,за жалост бе"ролята"ми на строг възпитател на подрастващите ми хлапета.Както те помежду си обичат да се дразнят,засягайки слабите си места(безпогрешно разпознати),"връщайки" си по този начин един на друг,така и аз,неусетно за самия себе си слизам на техния акъл и ги"замерям"с техните"камъни".Кога става така?Има много ситуации...Примерно детето не изпълнява твоя заповед,"репчи"се и ти усещаш,че авторитета ти се разклаща и... аха-аха да рухне!Тогава посягаш(съвсем спонтанно!) към "химическите"оръжия-някоя обида,подигравка,цветист епитет... Измамната"сладост" на дразненето идва от бързия ефект-детето се свива,обижда се силно и, много често,разплаква.Почти веднага обаче разбираш колко"пирова" и тази "победа"-наранил си крехката детска психика,доставяйки си извратено "удовлетворение" от показаното "надмощие".Възпитателен ефект? Нулев. И тъй,ап.Павел е бил дълбоко проницателен човек,воден отСв.Дух-изобличил е моята"слабост"още преди 2000г! Споменах авторитета на бащата , а с това,мисля , е свързана останалата част от стиха.Но трябва да дам думата и на други...


Последна промяна mitoray на 11 Юни 2010 20:46, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Юни 2010 16:31 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здрасти, mitoray!

С удоволствие (от споделения опит и истина, не от случките) чета написаното. И аз съм се чудил преди време на думата "не дразнете" за бащите, а и самият аз още не съм имал близки срещи от третия вид в това отношение.

Уви, обаче схващам много добре механизма, който описваш. Бог да ни пази от тази "проява на власт" или от садистичното удоволствие да гледаш как детето се ядосва, като ти го дразниш на шега с нещо, което не обича да чува или прави.

И аз бих се радвал да прочета и женски мнения тук, но уви - както в компютърния бранш - жените в нашия форум са много малко.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Юни 2010 20:13 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Здравей, mitoray

Хубав въпрос. Тъй като още не съм родител, нищо друго не ми остава освен да теоретизирам :) Мисля, че много точно свързваш заръката "не дразнете децата си" с родителския авторитет, по-точно със злопотребата с този автритет. А и вярно, че за бащите това има повече смисъл да се каже изрично. Не мога да си представя една майка да дразни децата си.

Но очевидно е свързана с предишната заръка: "деца, подчинявайте се в Господа на своите родители", както и с: "мъже, любете жените си". За проницателността на ап. Павел без да е семеен имам естествено обяснение. Вероятно психологическите ефекти на един мъж, натоварен с авторитет, които описваш, не са били единични случаи и вероятно често е злоупотребявано с този авторитет в църквите, за които ап. Павел се е грижел (може би конкретно в Ефес). Наскоро съпругата ми кометира Мат. 19:10 ("Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да не се жени" -- това е реакция на думите на Исус, че не бива един мъж да напуска жена си.) по следния начин. Тя каза: "Аз мислех, че този страх от обвързване е характерен само за съвременните мъже"...

Явно не е лесно за един мъж да носи отговорностите, с които бракът го натоварва, както сега, така и преди.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 29 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group