Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 15 Дек 2018 14:32

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 30 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Защо християните протестират против провеждането на Гей-прайда по улиците на София?
Анкетата свършва на 24 Юли 2010 12:02
От проста омраза към всички различни от тях 0%  0%  [ 0 ]
От неразбиране на тези, които са различни от тях 0%  0%  [ 0 ]
Защото намират проявата за безвкусна и грозна 0%  0%  [ 0 ]
Защото Библията определя хомосексуализма като грях 50%  50%  [ 3 ]
Защото намират подобно шествие вредно за наблюдаващите го деца 0%  0%  [ 0 ]
Защото виждат в това опит за пормяна на обществено приетия морал 33%  33%  [ 2 ]
Поради друга причина (моля обяснете в дискусията) 0%  0%  [ 0 ]
Не мисля, че въобще съществува действителен проблем 17%  17%  [ 1 ]
Общо гласове : 6
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 24 Юни 2010 12:02 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Преди около две години Анди беше отворил една анкета за отношението към тогавашния Гей парад. Тази година подобно публично мероприятие ще се проведе за трети пореден път, но вече преименувано на "Гей прайд" (от англ. pride - гордея се).

От вече проведените две шествия по улиците на София, се оформиха две основни групи на негова опзиция. От една страна това е групата на крайните националисти, политически представени от партия Атака. От друга страна, това е групата на вярващите християни, било православни или протестанти. (За българските католици не съм сигурен, или поне аз не съм чувал много техни реакции.)

Загърбвайки иначе интересния въпрос, как така християните се оказаха в един лагер с Атака, искам да се спра само на втората група противници на гей-шествието, а именно християните:

Какъв според вас е основният проблем, който християните виждат в провеждането на Гей-прайда по улиците на София? Или, казано иначе, какъв според вас е действителният мотив за тези протести.

Ще изредя най-често анонсираните отговори, да видим кой от тях ще получи най-голяма подкрепа от посетителите на този форум. Интересно е да се види доколко той съвпада с най-честите отговори, произнасяни в публичното пространство. Има ли разминаване или не? Кои са те? Кажете своето мнение след анкетата. По-долу, разбира се, темата е отворена за дискусия и относно това коя е най-адекватната публична християнска реакция на това събитие. Всъщност, това ми се иска да е дискусията, за която анкетата да даде храна.

А защо не да поговорим и на лично ниво. Споделете какво според вас трябва да е личното отношение на един християнин към събитието. Но всичко това, след анкетата.

Много ми се искаше да може да се посочва повече от един отговор, но технически не е осъществимо. Затова, моля, изберете отговора, който според вас е най-важен.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 24 Юни 2010 15:22 
Offline

Регистриран на: 30 Апр 2010 12:01
Мнения: 13
Местоположение: Варна
Лично мен начина, по който християните реагират често ме притеснява. Без съмнение подобна проява съдържа в себе си множество негативни тенденции - особено когато парада стана "прайд" - но има и други въприси, които следва да бъдат зададени. Например: Каква е целта на протеста ни? Даваме ли си сметка, че хомосексуалистите са хора, за които е умрял Христос и на които църквата трябва да подаде ръка за помощ? Как мислим да направим това? Дали достатъчно ясно и с любов обясняваме своята позиция или просто даваме израз на негативизма, който е в нас? И т.н.
Току що прочетох изявлението на Светия синод по въпроса - то е пълно с изрази като "содомски грях", "гибелни последици", "мерзост на запустението" и "обладани от смъртен грях." Чудя се колко ли хомосексуалисти след като прочетат това ще изпитата желание да се обърнат към "спасителните евангелски истини".....
Изпитвам сериозни опасения, че е възможно християните (или поне някои от тях), които протестират срещу гей-прайда не само да се окажат на една страна с "Атака", но и да реагират по идентичен начин - само че вместо националния трибагреник размахвайки библия. А това вече е проблем.

_________________
Радостин Марчев


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: и
МнениеПубликувано на: 24 Юни 2010 16:47 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Април ходихме на гости на дъщерята в Кьолн.Това е град-център на хомчосексуализма.Всяка година провеждат световен гей парад,стотици хиляди се стичат там.Видях много двойки ,жена с жена и мъж с мъж.Даже се целуват по улиците. Мъж да целува мъж е нещо ужасно. Немците са толерантни. Те и към чужденците са такива.Ходихме до Амстуердам. Там свободно се продава трева и яко мирише. Проституцията също е узаконена. Как може да оправдаем тези гадории? Верно ,че трябва да им се благовества,но ....утре ще узаконят и други гнусотии!?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Към Радо
МнениеПубликувано на: 25 Юни 2010 11:21 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Радо и aabbaa, Благодаря ви за отговорите.

Радо, да, това е дори по-важният въпрос, отправен към християните: "Каква е целта на протеста ни?" Радвам се, че го задаваш. Мого бих искал да чуя отговори на този въпрос. Не го зададох по начало така само защото исках анкетата да е отворена и за нехристиянска гледна точка. Но що се отнася до християните, това е, което според мен е най-важно да уточним. Дали само си мислим, че целите ни съвпадат? За едно и също нещо ли се борим? А дали въобще си поставяме осъзната цел или просто протестираме емоционално?

Бих искал да доразвия твоите разсъждения за личното ни отношение към хората със хомосексуална ориентация. Да, Църквата трябва да подаде ръка за помощ, но предвид насоящите нагласи, за хора, на които им се казава, че трябва да се гордеят със своята хомосексуалност, е съвсем естествено да не смятат, че имат нужда от помощ (още по-малко от хора, които така лесно използват изредените от теб етикети).

Но това е монета с две страни. Една съществена част от поучението на Христос съвсем ясно е насочена срещу присъщото човешко лицемерие. Срещу склонността ни лесно да си затваряме очите когато става дума за собствените ни слабости и да ги държим широко отворени за слабостите на другите. Имам предвид примери като гредата в собственото око и съчицата в окото на ближния, както и това да правим на другите това, което бихме искали те да правят на нас. Това е постоянно връщане на топката в нашето поле, докато ние искаме да я шутираме в полето на противника.

Сега, когато парадът се превърна в "прайд", това според мен е безумие от този вид, което трябва да бъде изобличено по някакъв (адекватен) начин. Това, да твърдиш, че нещо е добро, похвално и достойно за гордост, само защото аз съм такъв, защото аз го определям като такова, това върви против всякакъв здрав разум. То е само на крачка от арогантното: "Кой си ти, че да ми казваш".

Но за да бъде реакцията ни адекватна, трябва първо да се научим да прилагаме това спрямо самите себе си. Това, че рядко съумяваме да го направим е ЖАЛКО! Защото единствено Евангелието, благата вест, има потенциала да изгради мостове между различни групи от хора, по които мостове ние, вярващите християни, отказваме да минем, защото отказваме да живеем това Евангелие. Има много неща, за които си затваряме очите. Например, не бихме си признали, че много често гледаме на другите като на по-големи грешници от нас самите. "Не, ама как е възможно! Не гледам така на тях..." Обаче действията ни го показват. Това, което противопоставяме на тези действия са само думи и то думи на други хора... "Аз, най-големият грешник"... Хората, които са казвали това през вековете вероятно са имали подплата на думите си, но ние имаме ли?

Кой друг би могъл да разбере през какво преминава човек, ограбен от собствените си страсти и от това, че не познава Бога, не познава, не се е докосвал до никакъв положителен пример, ако не човек, който реално е бил освободен от всичко това, което обобщено наричаме "грях"? Това, че отказваме да се идентифицираме с тези хора показва, че не разбираме собствената си вяра. Тогава не бихме се възмущавали от упорството, от арогантността, с която се сблъскваме, защото добре помним нашето собствено упорство и арогантност когато нещо различно от нас самите е нахълтвало в живота ни.

Така че, Радо, аз напълно се присъединявам към забележката ти, но бих поставил фокуса не върху протегнатата ръка за помощ, а върху личното си отношение и практика. Протегнатата ръка би трябвало да е естествено следствие на това. А дали някой ще я поеме, това вече не е наша работа.

А последната ти забележка за бръснатите глави, размахващи Библията (да обогатя образността), попада точно в целта по отношение на обществения образ на тези протести. Медийната кампания на гей-активистите съвсем целенасочено се стреми да профанизира опозицията. Да създаде един вид едновременно комичен и застрашителен образ на тази опозиция. Невероятно колко лесно християните влизат в предлаганата им роля...

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Към aabbaa
МнениеПубликувано на: 25 Юни 2010 11:54 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Здравей, aabbaa

Отвъд емоционалния израз на реакцията ти, според мен не става ясен отговорът на въпроса на Радо: "Какви цели си поставяме с нашите протести?"

За мен лично една от целите е да съумеем да направим ясно това, че позицията, на която стои гей-прорагандата е опасна позиция. Недопустимо е да става практика да определяме кое е добро и кое е лошо в обществото въз основа единствено на това, че ние го практикуваме. Все някъде трябва да има отворена вратичка за това, че "може и да греша".

Може да има и други, по-важни цели, но това е, което аз виждам като основно.

Ти споменаваш за закони. Но аз не мисля, че е уместно (поне в нашата култура) човек да иска да се обяви като противозаконно практикуването на хомосексуализъм. И не мисля, че е допустимо в една демократична страна да се забранят публични изяви като тази, за която си говорим.

Ти какво мислиш?

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Така е
МнениеПубликувано на: 25 Юни 2010 13:37 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Емоционално реагирах,но не казвам,да се забранят. Аз като християнин ,не ги одобрявам,но забранят ли тези прояви,става още по лошо. Просто давам пример как се легализират: гей паради,лека дрога,бракове между еднополови, проституция.Постепенно обществото ще е съгласно да се легализират още по големи гнусотии. Исус умря за нас ,и за творението. Трябва да си върнем господството над земята. А виждам обратното,сатана прокарва и легализира точно тия извращения. Не трябва да воюваме физически,а с молитви и всички оръжия дадени ни от Бог,а те не са малко. Да се молим за властите,християни да управляват. Притчи-където управляват нечестивите,народа пъшка. Как да обясним тия неща на хомосекуалните-не знам. Едва ли с физическа разправа,или забрани. Каква светлина и сол е праведния,ако се примири с тия явления и демонстрации. Църквата няма влияние,уви!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 28 Юни 2010 13:10 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Проблемът със хомосексуалните е наистина много деликатен.Аз лично мисля,че тези публични демонстрации на "различност"са може би не напълно осъзнат опит на част от тези хора да преодолеят своята фрустрация,или казано по-разбираемо-да преодолеят невъзможността(поне у нас)да бъдат равностойно третирани в обществото.Те се опитват да съборят тази стена като извадят "на светло"своите наклонности,окуражавайки се взаимно от масовостта на своята изява,която има за цел да "заяви"тяхното постоянно присъствие(макар и "невидимо"през останалото време)и място в структурата на обществото ни.Но аз съм сигурен,че между тях има мнозина,чиято съвест не може толкова лесно да бъде приспана от илюзорността на подобни опити за постигане на "равноправие"с хетеросексуалните.Познавам един такъв човек,който ми е казвал,че никога не би излязъл на подобно шествие,защото винаги е знаел,че неговото влечение е "криво" и неестествено ,и поддавайки му се ,си е съсипвал живота.Разбира се,подобна промяна в мисленето му донесе вярата му в Христос,но той ми е споделял,че и "преди Христа"съвестта не му е давала покой.Допускам,че подобно осъждане от съвестта е преживявал всеки хомосексуален на някакъв етап от живота си ,но мнозина го "гасят"чрез заробващата ги практика и манипулацията на закоравели гей-активисти.И затова мисля,че мостовете на Евангелието,за които говори Иво не могат да бъдат изградени с"материала"на осъждането и заклеймяването от наша страна,а с търпението и любовта на "прогледнали"грешници,чийто живот Христос е променил и продължава да променя.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 07 Юли 2010 16:17 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
До голяма степен разбирам и съм съгласен с всичко казано дотук по темата. Ще ми се да добавя какво прозирам като основна цел на вече миналия трети гей прайд.

Един от двата отговора "Целта е да се промени обществената нагласа към хомосексуалното поведение" е моят и ми се струва, че това е целта на това доста добре организирано, съгласувано с подобни на него събития и в други страни, както и подпомогнато финансово пак оттам.

Всъщност целта и ползата за гей-активизма в България не е 400 човека да минат с гордо вдигната глава и "да се почустват хора най-после", макар че това е движещата сила, караща много от манифестиращите да застанат зад каузата. Основните дивиденти идват от целия шум, който се вдига поне две седмици преди това. Организаторите се канят във всяко сутрешно talk-show, говорят по радиото и телевизията за това как са дискриминирани основни човешки права (без разбира се да има налице подобни нарушени права, гарантирани конституционално за всеки човек в България). А ако има размирици или недай Боже ранени по време на манифестирането - това е още по-добре за пропагандата - "ние сме репресирани и мразени".

Според мен не става дума за човеколюбие, за премахване на психологическите комплекси у хората, живеещи в хомосексуална практика: става дума за това всички в обществото да свикнат с идеята, че гей==ОК, да им втръсне да слушат за шеснайсетия гей парад и за правата на тези хора, които са нарушавани. Да видят разбити глави на невинни младежи, демонстрирали за справедлива кауза и в един момент мнозинството от хората да кажат "СТИГА".

Тогава гей каузата ще е постигнала целите си - да се официализира в обществото и в съзнанието на всеки в България. Нещо, вече постигнато в Западна Европа и САЩ.

Всичко това е политически ход по същността си, ползва методите на политическите движения за PR, публични стъпки, говорене по медиите и т.н. В този смисъл самото случване на гей-парада е вече победа за този PR, защото всичко възможно, което може да се случи преди и по време на парада, носи полза на крайната политическа цел на тази група. Няма значение какво се казва против този парад или против хомосексуалната практика, рекламирана от тях, важното е по новините да се говори за гей, гей, гей.

И тук наистина обикновените хора, които преживяват сексуално привличане към хора от същия пол са много встрани от това. Като че ли разговорите и начините, по които те могат да променят поведението си с Божия помощ, ако го пожелаят, са встрани от тази вреслива кампания. Ролята на Христовата църква според мен в дадената ситуация не е да помага на демонстриращите - те няма да чуят в този момент най-малкото, а най-много да бъдат отблъснати от неадекватни думи. Бидейки по същността си PR кампания, трябва и Църквата да ползва същите методи и на кого говори: не на протестиращите содомити (да ползвам термина от изявлението на водачите на Православната ни църква), а на хората в страната, към когото е и посланието на гей-активистите.

Те внушават на обществото - ние говорим на обществото. Трябва да осъзнаем кой е адресатът на нашето послание и целта ни - да попречим организираните действия да успеят да заличат още едно от нещата, които обществото ни пази по инерция от традицията на християнските ценности в миналото. А борбата за всеки един човек, мислещ че сексът с еднополови хора ще му донесе трайно удовлетворение и щастие е в друго време и място, най-често е в лични разговори и деликатно-тактична, с любов.

В тази връзка действията на противниците на прайда от PR гледна точка не бяха ефективни. Да видиш озлобени националистически мутри, изкривени от ярост и запенени от викане на хомо-епитети по-скоро би те накарало да симпатизираш на и без това изстрадалите хора, самоопределящи се като хомосексуални. Да ползваш думи от Библията, които само 1000 човека в страната знаят точно какво значат също не е ефективно. Да стреляме с лавина от факти за здравните и психологичните последици от хомосексуално поведение пак не достига до средния българин. Трябва нещо кратко, лесно запомнящо се и убедително за невярващия ни в Бога народ.

Е, това е "накратко" и невчесано това, което си мислех покрай темата.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Юли 2010 05:50 
Offline

Регистриран на: 24 Апр 2006 00:35
Мнения: 59
Здравейте. Имам един важен въпрос относно хомосексуалността въобще: ако между двама души има любовно привличане, а те са от един и същи пол, то смятате ли, че те се самозалъгват (да оставим настрани чисто сексуалното привличане)? Може ли и как вярата в Господ да им помогне?

_________________
Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му.
Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
Псалми 19


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Юли 2010 11:29 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Здравей,PetaRZ!Аз смятам,че самозалъгването в споменатия от теб вариант се състои ,най-вероятно,именно в това-тези двама еднополови "приятели"да си втълпят,че сексуално привличане между тях няма и приятелството им е "чисто емоционално"(говоря най-вече за мъжете).Ако те са християни и са наясно какво казва Писанието по въпроса,добре е да спрат да се самозаблуждават относно естеството на "любовното"си привличане и да приемат и признаят истината,а именно,че това е грях на първо място пред Бог.Осъзнаването на този факт и приемането му с вяра(без капка колебание и съмнение)би трябвало да доведе до задействане на волята: вземане решение за прекратяване на подобни взаимоотношения на всяка цена.Вероятно това би било едно не леко решение за тези хора,но със сигурност правилното!Оттам нататък дори вътрешното "криво"влечение да не изчезне,вярващия хомосексуален е добре да насочва мисленето и особено фантазиите си в посока различна от досегашните му копнежи за"дълбоко приятелство"с човек от своя пол.Естествено е добре да се моли постоянно за Божията помощ в тази трудна борба с изкушенията.
Друго,според мен,важно решение е този човек да започне да общува само с хетеросексуални и ,ако е възможно,женени(омъжени).Ако между тях има човек,с когото да сподели своите проблеми-прекрасно,ако не-само с Господа.
Ако е имал(или все още има)в живота си"практики",които да го спъват и връщат назад като порнография,мастурбация и др.п.трябва да поведе упорита война за победа над тях.
Това мога да кажа,засега,накратко,PetaRZ.Ако някой се интересува от повече подробности по темата мога да му препоръчам една книга-"Хомосексуализъм-освобождаване от мъртвата хватка".Предлага се в книжарница Верен.Мисля,че беше написана от двама бивши хомосексуални-мъж и жена,които успешно са преодолели своето състояние.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Юли 2010 12:55 
Offline

Регистриран на: 30 Апр 2010 12:01
Мнения: 13
Местоположение: Варна
Ето едно (според мен) интересено виждане по темата. Доста е обемно, но Грец е автор, който си струва да се чете. Струва ми се, че то поне донякъде отговаря на въпроса на petaRZ (който между другото може да се окаже доста дълбок).

http://rado76.wordpress.com/2010/06/25/sex_ethics/

_________________
Радостин Марчев


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Юли 2010 16:20 
Offline

Регистриран на: 24 Апр 2006 00:35
Мнения: 59
Благодаря ви за мненията. Радостине, предполагам ти си превеждал статията: моля те, определи във всяко изречение кой ти е подлогът и сложи пълен член там, където няма, защото липсва на много места (като се започне от заглавието).

Спирам се на статията от Грец. Той казва, че сексът не е само за прокреативна цел (твърдение, което едва ли се харесва на консерваторите, най-вече от католическите среди) и ни убеждава, че с хомосексуална връзка не може да се получи сливане на личностите, понеже единият или другият трябва да насилва една част от своята анатомия. Едва ли много хомосексуални са съгласни с това: за тях и двамата партньори получават поне физическо удоволствие. За съжаление в статията виждам много повече твърдения, отколкото размишления. Ти самият какво мислиш по въпроса?

Как да се пребори мъж с това да не изпитва привличане към жени?

_________________
Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му.
Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
Псалми 19


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 16 Юли 2010 10:00 
Offline

Регистриран на: 30 Апр 2010 12:01
Мнения: 13
Местоположение: Варна
Здравей PetaRZ,

Напълно си прав за огромния брой грешки при превода. За съжаление една сериозна редакция изисква време, което (поне за момента) нямам. Остава ми само да се надявам, че въпреки многото недостатъци тя все пак е разбираема.

Два коментара към това, което казваш за изложението на Грец. Не виждам причина "консерваторите" (както ти ги наричаш) да оспорят твърдението, че секса не е бил създаден единствено за размножаване. Консервативни протестанти (към последните спада и Грец) рутинно повтарят това, а дори и в католическия катехизис е записано, че Бог е създал секса, така че "съпругът и съпругата да могат да изпитват телесно и духовно удоволствие и наслада...." (тук си поставям домашно да прочета малко повече защото наистина не зная много по въпроса)
Второ, идеята на Грец за "насилване" няма нищо общо с изпитване на удоволствие или липсата на такова. Всъщност, по начина, по който той развива идеята си последното е без всякакво значение.

Накрая, въпросът, който задаваш "Как да се пребори мъж с това да не изпитва привличане към жени?" според мен е поставен неправилно в контекста на темата. Един мъж естествено изпитва влечение към (някои) жени, или ако е хомосексуалист към хора от същия пол. Не мисля, че можем да "оперираме" усещанията си по някакъв начин и да престанем да чувстваме подобно привличане. По-важно е как реагираме на подобно привличане и именно по този начин според мен трябва да бъде поставен въпроса. Тогава поне част от отговора би могъл да бъде, че не всичко, което чувстваме като естествено е задължително добро и правилно и трябва да бъде следвано (последното може да бъде разгледано по-нататък както в строго християнски така и в по-"неутрален" контекст). Именно такъв е отговора на Грец и затова посочих статията. В тази точка моето мнение съвпада с неговото.

Поздрави:

_________________
Радостин Марчев


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 20 Юли 2010 11:22 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
PetaRZ написа:
Здравейте. Имам един важен въпрос относно хомосексуалността въобще: ако между двама души има любовно привличане, а те са от един и същи пол, то смятате ли, че те се самозалъгват (да оставим настрани чисто сексуалното привличане)? Може ли и как вярата в Господ да им помогне?


Здравей, PetaRZ

Дали си мислим за едни и същи неща? Имаш предвид еротично привличане? Това специфично емоционално привличане, което е характерно за двама влюбени? Питам, защото ми е трудно да го разгранича от "сексуално", както ти правиш. То е такова по природа според мен. Вярно, то може да бъде или да не бъде изразено чрез сексуален акт, но според мен, то е въпрос на външен израз.

На първия ти въпрос, не мисля, че човек може да се самозалъгва, т. е. да си внушава, че изпитва такова привличане. Подобно на Радо, бих казал, че важното в случая е как регираме на него. И както Грец отбелязва в статията си, това важи както за хомосексуално, така и за хетеросексуално привличане. Защото и едно хетеросексуално привличане също може да доведе до доста лоши неща като блудство или изневяра. Т. е. сексуалното въздържание е неизменен елемент от сексуалната етика, независимо дали човек е женен, неженен, хомо- или хетеросексуален. И отново според Грец (с което съм съгласен) въздържанието се разпростира не само до физически актове, но също и мисловни актове: "не пожелавай..."

Сега, това може да изглежда "нечестно" за голяма група хора. "Лесно е да се говори, когато... [си женен] [си хетеросексуален] и т. н." Да, аз не претендирам, че мога да се поставя на мястото на един младеж, изпитващ хомосексуално привличане. Може би само донякъде. Но мисля, че той също не би трябвало да се опитва да съди колко по-лесно ми е на мен да се въздържам. Освн това, не мисля, че има морален проблем в това някои изкушения да са по-силни за едни хора, отколкото за други. Така или иначе, нямаме обективна база за сравнение. А и моралът не действа по такива показатели: "Не убивай... освен когато не можеш да се въздържиш..."

Според мен, проблемът идва от друго място. Струва ми се, че когато в Библията се говори за хомосексуализъм, то е нещо малко по-различно от това, което днес разбираме под хомосексуалност. Първото характеризира определено действие, което може да се определи като правилно/неправилно. Когато в Библията се говори за хомосексуализма като за грях, мисля че се говори в такива понятия.

Днес не говорим за хомосексуализъм, а за хомосексуалност, което го разбираме като вътрешно присъща характеристика на личността. В този случай, ако го определим като "грях", то се разбира все едно да кажеш, че да се родиш бял е правилно, докато да се родиш черен е грешно. (Ето къде, без да си даваме сметка, заставаме на страната на "Атака".) Мисля, че като християни, преди да тръгнем да цитираме Библията тряба добре да обмислим това.

Мисля, че това е основното, срещу което трябва да се борим -- това отместване на понятията -- за да бъде посланието ни разбираемо. Не мисля, че хомосексуалността или хетеросексуалността характеризира "това, което съм". Но все повече хора вярват в това. Как откриват "това, което съм"? Като изследват чувствата, които изпитват. Аз изпитвам хомосексуално привличане ==> аз съм хомосексуалист. Много християни дори вярват в това. Затова предполагам се опитват да оспорват чувствата, които човек може или не може да изпитва. Предполагам, Петре, от там е провокиран въпросът ти.

Накратко, мисля, че трябва да си дадем сметка, че в резултат от гей-пропагандата, проблемът вече не е чисто морален и не можем да го третираме единствено като такъв. Става много по-сложно. Намесва се много по-основен и много по-съкровен за човека въпрос - въпросът за идентичността. Кой съм аз? Библията има много какво да каже по този въпрос. Но трябва да сменим библейските текстове, които изследваме, за да предадем адекватно послание.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 20 Юли 2010 14:56 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Много често като аргумент в полза или против "естествеността" на хомосексуалността се дават за пример животните: как сред популациите животни също се наблюдава понякога хомосексуално поведение, следователно това е естествено, следователно не бива да насилваме природата си с "противестествено въздържание".

Струва ми се, че това е важен елемент от целия пъзел, на който добър отговор дава цитираната (и преведена) статия от boss76.

Всъщност дори природата не може да бъде съдия кое е правилно или неправилно, защото виждаме, че дори тя е повредена (а защо не и цялостно увредена) от падението на човека, както твърди Библията. Ако за мен най-естественото поведение, когато някой ме обиди, е да почервенея и да опитам да му отнема живота, това не сваля от мен етичната отговорност на убийството ("ами така ми идва отвътре, такава е природата ми, такава е истинската ми същност"). Звучи смехотворно и тъжно, ако някой опита да оправдае постъпката си, подтикната от емоция, противоречаща на етиката и това в съда ще мине само за смекчаващо истинската вина обстоятелство. В същото време се приема като силен аргумент, когато някой каже "аз съм роден гей, това е положението, затова ще спя безразборно с непознати, ще имам десетки емоционални катастрофи, причинени от такива връзки, ще съм склонен към екстремни неща, дори самоубийство, защото такава е природата ми и аз й се отдавам напълно".

Да осъзнаем, че дори в нас нещата могат да бъдат "сбъркани" и че не бива да се поддаваме на всяко нещо, което усещаме, е скокът към това, което Бог нарича себеконтрол и убиване на страстите на плътта. Но това е трудно да достигне като послание до човек, който НЕ иска да види своите страсти разпнати. Затова, Петре, според мен има значение относно кого е насочен въпросът ти - към Христов човек или към някой, който не Го познава лично като Спасител.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 30 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group