Днес попаднах на една интересна статия в "
CHRISTIANITY TODAY", озаглавена:
Sin in the Double Helix
Статията разглежда все повече нарастващата тенденция всичко в живота на човека - неговото минало, настояще и потенциално бъдеще - било то наследени болести, било то лесно уморяване (другата дума за мързела) или пък било то потенциалните заложби за спортна кариера на още неродените деца - да се открива в гените на човека с фаталистично сигурно убеждение.
Авторката пледира, че дори опитът да се обясни злото у човека чрез генетична предразположеност у някои хора е до голяма степен гадаене и погрешна представа за човека като морален агент, но дори да е вярно, това също не подкопава идеята за злото "живеещо в нас" според Павел в посланията му, точно както предразположеността към рак не ни кара да спрем да се опитваме да се излекуваме от него, а не да се примирим и да чакаме да умрем от болестта.
Изводът на статията е, че дори въпреки възможната предразположеност към дадено поведение отново в нас остава топката да се оставим по течението или да желаем да правим това, което виждаме, че е правилното.
Това, което според мен убягва от вниманието на статията, е влизане в диалог с тезата "щом е в гените ми, това е моята природа, а човешките закони са изкуствено създадени преди хиляда години и са пълни с предразсъдъци, всъщност тези закони са противоестествени, щом вървят против гените ми" - все едно да опиташ да научиш жабата да лае. Това ми се струва е модерният шлагер относно моралния избор (и конкретно дискусията около хомосексуалното поведение).
Ще е интересно за мен да споделите и своите впечатления!