Форум за християнския светоглед
http://harta-bg.info/forum/

. . . .
http://harta-bg.info/forum/viewtopic.php?f=9&t=265
Страница 1 от 1

Автор:  bogoizbrania [ 26 Ное 2008 19:20 ]
Заглавие:  . . . .

. . .

Автор:  Ивайло [ 02 Дек 2008 20:46 ]
Заглавие:  Re: Проблема на истинското време

Здравей, bogoizbrania

Кой казва, че атомният часовник не е реално точен и защо да му вярвам?

Ако нямам отговор на този въпрос, тогава естесвено си задавам друг:

Защо е целият този постинг?

Автор:  bogoizbrania [ 02 Дек 2008 21:09 ]
Заглавие:  Re: Проблема на истинското време

Ивайло написа:
Здравей, bogoizbrania

Здравей Ивайло

Ивайло написа:
Кой казва, че атомният часовник не е реално точен и защо да му вярвам?

Казва го bogoizbrania, той не иска да му се вярва, а да се разгледа въпрос, с който разни мошенници се правят на важни и се подиграват на вярата и даже лапат общественни средства само защото са казали нещо против Небето и Нютон.

Ивайло написа:
Ако нямам отговор на този въпрос, тогава естесвено си задавам друг:

Тоест отговора би трябвало да е; "гарван гарвану око не вади"

Ивайло написа:
Защо е целият този постинг?

Ето за това е цееелия тооози постинг, да покаже какви мишоци сте тука! Май никой от Вас не може да си представи съществуване без да се навежда зад началника си . . . .
Благодаря за отговора, ще ви улесня дигитално и морално в отговарянето.

Автор:  Ивайло [ 02 Дек 2008 22:54 ]
Заглавие:  Re: Проблема на истинското време

bogoizbrania написа:
Казва го bogoizbrania, той не иска да му се вярва, а да се разгледа въпрос...


Смисълът на забележката ми беше точно това, че не предлагаш нищо, за което човек да се хване, за да разгледа въпроса, който поставяш. Когато една идея нахлуе в ума на човек, той търси основания за да я приеме. Основанията могат да са емпирични данни, логическо следствие от друго твърдение, което е общоприемливо или пък препратка към някой, който вече се е потрудил да даде основания. Когато основания липсват, каквото и да излиза от тази идея, става безпредметно. Все пак, важна е истината, а не идеите сами по себе си, нали? Не се сърди, но пишеш така, все едно очакваш човек да се плесне по челото и да си каже: "Вярно, бе! Как не съм се сетил до сега?"

Не трябваше да изтриваш постинга си. Сега някой може да си помисли, че аз съм го изтрил :)

Поздрави!
Ивайло

Автор:  Pauli [ 03 Дек 2008 10:17 ]
Заглавие:  Re: Проблема на истинското време

Четейки дискусията в тази тема, се сетих за една от статиите, публикувани на страниците на списание ХАРТА. Статията е на Дж. Честъртън, християнски мислител от края на 19-ти век. Ето един цитат, към който ме насочи услужливо асоциативната ми памет:

Цитат:
Навсякъде е разпространена идеята, че въображението, и най-вече мистичното въображение, е опасно за душевното равновесие на човека. За поетите обикновено се говори като за психически нестабилни. Правят се смътни асоциации между това да се кичиш с лавров венец и това да си бучиш сламки в косата. Фактите и историята противоречат изцяло на подобно гледище. Повечето велики поети са били не само здравомислещи, но и безкрайно практични. Ако Шекспир наистина е озаптявал беснеещи коне, то е било защото е притежавал в най-голяма степен необходимото самообладание. Въображението не води до умопомрачение. Това, което ражда умопомрачението, е именно разумът. Поетите не полудяват - полудяват шахматисти, математици и касиери. Творците полудяват извънредно рядко. Аз по никакъв начин не нападам логиката и това ще стане ясно по-нататък. Твърдя единствено, че подобна опасност се корени именно в логиката, а не във въображението.
...
Да вземем първо по-очевидния случай на материализма. Като обяснение на света материализмът проявява някаква налудничава простота. Той наподобява доводите на лудия - създава ни усещането, че обяснява всичко и едновременно с това оставя всичко необяснено. Помислете за някой способен и честен материалист като г-н Маккейб, например, и ще изпитате именно това уникално усещане. Той разбира всичко и едновременно с това нищо не си струва да бъде разбрано. Космосът му съдържа в себе си и най-миниатюрните нитчета и зъбчати колелца. И все пак, този космос е по-малък от нашия свят. Самата му механика отразява яснотата в теория на луд с това, че забравя да отчете външните енергии и огромното безразличие на земята. Това не е мислене за съществуващите на този свят неща - за войните между народите, гордите майки, първата любов или първият страх от морето. Земята е толкова голяма, а космосът - толкова малък! Космосът е най-малката дупчица, където можеш да си заровиш главата.

Цялата статия е тук. Мисля, че е много проникновена и полезна за себеосъзнаването ни и посочването къде са опасностите за ума, когато тръгне по криволичещи пътеки.

Автор:  Poliandyr [ 03 Дек 2008 22:46 ]
Заглавие: 

Искам само да изразя недоумение от агресивното поведение на bogoizbrania. Мога да цитирам моята любима учителка по философия от гимназията, която обичаше да ни казва хубавата латинска мисъл: Агресията е проява на слабост.
Не е лошо и да припомним, че за християнина богоизбранничеството не е титла, а венец (често трънен)...

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
http://www.phpbb.com/