Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 22 Сеп 2019 01:21

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 10 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 17 Авг 2007 12:22 
Offline

Регистриран на: 28 Ное 2005 14:19
Мнения: 16777073
Проблемът вяраразум в историята на християнската цивилизация
Тодор Велчев

Според съвременното опростенческо разбиране, вярата и разумът са два начина за възприемане на действителността, които си противоречат или поне сериозно се разминават. Схващането, че вярата и разумът са в постоянна война помежду си, е едно недоразумение с многовековна история и, за да го изясним, е необходимо да го проследим назад до неговите корени, в самата зора на християнството. В онази напрегната епоха, когато Откровението, дадено на еврейския народ, се среща с достиженията на гръцкото мислене.

(Цялата статия)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 20 Авг 2007 23:46 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Много хубаво въведение си дал, драги Тодоре. Какъв е твоя избор за отношенията в "семейството' не уточняваш?
Мисля че може да конкретизираме въпроси в две посоки (разумът по отношения на вярата; и науката по отношение на истината):
Първо: отношението към вярата - доколко да има в това отношение съкровена "вяра" (чрез "сърцето"), и доколко да има търсене на разумни основания за религиозното ни битие - това са нещата които Блез Паскал, Лев Шестов, Калин Янакиев имат пред вид пишейки за избора: Йерусалим или Атина, като гласуват за Йерусалим.
Второ: е по-общото отношение на културата , която е разделила разума от вярата, като е призвела самодоволната науко-техника, и е загърбила по "светски' религията като нещо отживяло и ненужно за консумативното ни общество, приемайки че науката всичко може да обясни. Ако отговорим отрицателно на последия въпрос (може ли науката да обясни всичко) се изправяме пред първия- доколко да се уповаваме на разума в движението си към Бога.
Аз винаги цитирам и много ми е близко "разделението на магистериите" - науката да си се занимава с научните въпроси, докато вярата, и религията по-общо, имат своя област от въпроси за изначалния прозиход на всичко, за смисъла на живота, или общо казано за отношението към това, което науката не може да обясни. Това е в основата на Папското послание - енцикликата "Вяра и разум" на покойния п. Йоан Павел 2. Затова и често във форума искам да критикувам опитите за смесване на едното и другото в някаква глупава креационистка амалгама. Науките имат своите ограничения, но това не значи че единствената алтернатива религиозна е един деизъм. Ако Бог и Божественото е което ни води в нашия живот (не като експериментиращи учени) и ако сме убедени че науката не може да ни даде пътеводни звезди, то въпросът върху който може да дискутираме е доколко с разума си трябва да отидем при това Божествено, и доколко само със сърцето, с молитвата.
Очаквам тука да добавиш - и със Светото Писание. А там спрямо големи части от първата му част аз имам сериозни проблеми да приема, че в по-голямата си част е то е боговдъхновено.
Не знам за какво семейство съм самият аз - от различните видове които описваш.


Последна промяна Камен Чернев на 21 Авг 2007 16:05, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 21 Авг 2007 15:59 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Привет Камене!

Камен Чернев написа:
Първо: отношението към вярата - доколко да има в това отношение съкровена "вяра" (чрез "сърцето"), и доколко да има търсене на разумни основания за религиозното ни битие.


Както се опитах да покажа в статията, понятието вяра доста се е отдалечило от изначалния му библейски смисъл. Това се е случило "благодарение" на влиянието на гръцката философска традиция, опитала се да го вкара в своя космос. Резултатът е едно постепенно изсушаване, изстудяване и интелектуализиране на вярата, схващана като състояние или дейност на човешкия ум. Център на такава "вяра" в крайна сметка не е Бог, а човекът. Тя вече не е живо отношение между личността на Бога и на вярващия, а усилие на човека да открие себе си или да "познае основанията на религиозното си битие".

Срещу такава тенденция протестира Паскал и посочва, че вярата се осъществява чрез "сърцето". Но Паскал и по-късните му последователи са също рожба на модерната епоха и не разбират сърцето точно в библейския смисъл. За библейските автори и за самия Исус, то е дълбоката същност на човека, ядрото на личността му, откъдето извират помислите и намеренията му.

"Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни? Защото не влиза в сърцето му, а в корема... Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство." (Евангелие от Марк, 7 глава, 18-22 стихове)

От такива пасажи е очевидно, че библейското сърце не е някаква неясна и мистична категория, разделена от разума, а по-скоро "команден център" на личността, чийто нареждания са тъкмо "разумните основания", които намираме за постъпките и решенията си. И понеже вярата е преди всичко послушание пред саморазкрилия се Бог, то тя задължително включва предаване на командния ни център под Негово ръководство. Вяра, в която сърцето не е отдадено на Бога, не е вяра.

Цитат:
Аз винаги цитирам и много ми е близко "разделението на магистериите" - науката да си се занимава с научните въпроси, докато вярата, и религията по-общо, имат своя област от въпроси за изначалния прозиход на всичко, за смисъла на живота, или общо казано за отношението към това, което науката не може да обясни.


Като човек с научно мислене, аз също харесвам това разделение. Но за беда, то е неосъществимо, а и ненужно в абсолютен вид. Кой може да прокара точно границата, отвъд която ученият не бива да експериментира, а да се обръща към религиозните авторитети? Такива опити от страна на Църквата през вековете са довели до остра реакция срещу самото християнство. От друга страна, с какво основание науката може да очертава точно "своята територия" (която става все по-голяма, впрочем) и да твърди, че това няма никакво отношение към християнската вяра? Ако Бог наистина е говорил в този свят - а християнството вярва даже, че Той се е въплътил и се е подчинил на законите му, - то Неговото откровение по необходимост включва исторически и научни факти. Нещо повече, творението по различни начини разкрива премъдростта и всемогъществото на своя Творец. Затова неговата интерпретация критично зависи от това дали ученият вярва в съществуването на Твореца или не. Личният светоглед (който задава интерпретативната рамка) и научната работа са неразделими. А личният светоглед на християнина се изгражда чрез разума му, под действието на Светия Дух в сърцето. Като реперни точки са истините на цялото Писание, постоянно изучавано и осмисляно.

Цитат:
А там спрямо големи части от първата му част аз имам сериозни проблеми да приема, че в по-голямата си част е то е боговдъхновено.


Християните приемат Стария Завет за боговдъхновен въз основа на мнението на самия Исус за това Писание. Дори повърхностен прочит на Евангелията и на Деяния разкрива, че Христос и Неговите апостоли са се отнасяли с дълбоко уважение към старозаветните книги и са ги цитирали като божествени истини. Затова, ако човек приема Христос такъв, какъвто е описан в Новия Завет, това означава, че трябва да приеме и Стария, колкото и трудни за разбиране да му се виждат някои пасажи. Вярата не почива на съвършено познаване и разбиране на Библията, а се ражда при личната среща с Христос.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Авг 2007 16:25 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Аз добавих към предното си мнение въпрос , но ти вече беше писал, Тодоре. Не казваш в изложението какво семейство искаш ти да имаш?
Че мирогледът е определен от отношението към Бога, разбирам, но не мисля, че това може да има отношение към ежедневната научна работа. Дали разкриваш тайните на Природата или ги наричаш тайни на Бога зависи от мирогледа но не влияе на резултата на работата ти.
Що с е отнася до невъзможността да се сложи граница на познанието(материалистичното) откъдето да започва Божията "компетентност", то аз мисля че макар и не рязка но такава за мене има - тя е някъде в самосъзнанието и подсъзнанието( психологията изобщо). Много неща науката ще обяснява като процесите в мозъка протичащи по време на силна омраза или любов, или по време на престъпване на морални закони, ще се знаят центровете които поддържат такива решения и поведения и гените , които управляват детайлно процесите, но по принцип личността и нейната мисъл и чувства само използува този апарат, както компютърът е машинария бездушна(привържениците на изкуствения интелект не споделят такова мнение). Мозъкът и компютърните програми еволюират, но има някъде в главата и сърцето ни точка на съприкосновение с "другия свят", недостъпния за науката. Така че и без ясно очертание там е некъде границата.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Авг 2007 18:16 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Камен Чернев написа:
Не казваш в изложението какво семейство искаш ти да имаш?


Предпочитам да имам библейско семейство, Камене :-) Защото според разбирането на библейските автори, вярата включва разума и не е необходим "брак" помежду им, за да бъдат примирявани. Борбата за автентично християнство е борба за постоянно завръщане към корените, към Светото Писание и неговия възглед. В това се състои непреходното значение на Реформацията. Планирам и втора статия по проблема; там ще се опитам да го разгърна в библейска светлина, но в постмодерен контекст.

Цитат:
Че мирогледът е определен от отношението към Бога, разбирам, но не мисля, че това може да има отношение към ежедневната научна работа.


Не може да няма отношение, защото "предаването на командния пункт" на Бога се отразява на целия живот, включително на всекидневието. Това засяга мотивацията ни и погледа ни върху работата. Според ап. Павел, вярващият трябва да работи "като за Господа, а не като за човеци", за изява на Бога чрез работата, а не за да се издига в кариерата или в очите на другите. А това дава отражение върху начина, по който оформяме и дори търсим резултатите. И на кои резултати даваме предпочитание - удобните или неудобните, "модните" или безинтересните. (Има си цяла наука за селективните ефекти.)

По "въпроса за границата" ще пиша допълнително.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Авг 2007 20:31 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Методологичния натурализъм като подход в науката няма общо с Бога освен ,че в крайна сметка разкриваш как Той движи вселената и нейните звезди или как е устроил клетката и организмите. Един учен не може да се разсейва с мисли за Божия замисъл, докато смесва химикалите в една епруветка или докато насочва телескопа си. Освен ти Тодоре да имаш някакъв твой библейски начин да ги съвместяваш?Аз мога да правя това само преди или след самата научна работа.
Смяташ ли че зад трудносмилаемите масажи в Библията може да се скрием и да ги отминем като ги обявим за трудно-разбираеми за лаика- мирянин?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Авг 2007 11:28 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Привет на Тодор и Камен! Статията е наистина интересна и провокираща замисляне "де бееме, де додооме" както казват шопите. Поздравелния, Тодоре!

Камен Чернев написа:
Един учен не може да се разсейва с мисли за Божия замисъл, докато смесва химикалите в една епруветка или докато насочва телескопа си.

Камене, лично за мен мисля, че *всичко*, което правя, било то да пиша програма на Perl в работата си, било то да драскам постинги във форуми, било то като свиря на китарата у дома, било то като целувам съпругата си, винаги си мисля как всичко това е направено от Някого и за възможността да разсъждаваме с логични мисли, да можем да опознаваме с ума си истината, както и красотата на всичко около нас.

"Небесата разказват за славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му", както е написано от Давид в Псалм 19, дали ученият с телескопа ще може да го види и помисли, докато се взира звездоброейки? "НАЙ-ВЕЧЕ ТОЙ" си мисля! :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Авг 2007 11:46 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Камен Чернев написа:
Смяташ ли че зад трудносмилаемите пасажи в Библията може да се скрием и да ги отминем като ги обявим за трудно-разбираеми за лаика-мирянин?

Със сигурност преструването, че проблеми не съществуват, е безумно и водещо до лоши плодове, още повече когато говорим за жизнеспасителни и важни дела като Божието слово. Ако Богът на Библията беше зъл и жесток, на Който не може да се довери животът ми, да се преструвам, че не виждам Стария завет и тежките моменти в него, ще е лицемерно и самозалъгващо. Затова целта ми винаги е била да ВНИКНА в същността на описаните събития и да опитам - с Божия помощ - да разбера причините за едно или друго привидно несправедливо или жестоко дело.

"Ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена." казва Яков в посланието си до християните. В момента, в който застанем пред Бога, чакайки с доверие да осветли ума ни по даден труден за нас въпрос, проявяваме ВЯРА (доверие в Него) и това е добрият начин да намерим отговора, Бог е верен да ни помогне. Лошият е да опитаме с човешкия си ум, повлиян много силно от безбожните хуманистични, консуматорски и псевдодуховни ню-ейдж идеи да бързо отсъдим СПОРЕД НАС (ние сме еталонът за всичко) това е добро, а това е зло. Това май е ситуацията на "развод" между разума и вярата (доверието) в Бога - когато ние решаваме сами за всичко, дори какъв е Бог - в Стария и в Новия завет.

Ако забравя Кой е еталонът за всяко добро или зло и сложа себе си на Негово място, мога да видя дори Бога зъл. Разумът е получил къщата и е осъдил вярата на законна месечна издръжка за детето им - нашия живот днес.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Авг 2007 16:22 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
В контекста на Тодоровата статия искам да напомня миналогодишните спорове около изказването на Папата в Германия, когато той призова към повече разум във верските въпроси(вместо някакво безпрекословно подчинение на Бога, под и над разума) , с което индиректно критикуваше мюсюлманското без-разумно преклонение към Бога, което е един от източничниците на тероризма. Така, че дискусията на авраамическите религии и в частност православната, католическата и протестантската(взета общо) "версия "(казано грубо) на християнството по отношение на въпросите вяра-разум, започната с Тодоровата статия би хвърлила светлина кой какво му е "семейството".


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 24 Авг 2007 08:49 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
За съжаление не познавам в детайли посланието на папата, чух само скандала, но мисля си обаче, че първо мюсюлманите не са покланят на истинския Бог, а на някаква странна Негова апроксимация, някакво приближение (и изкривение) на Този, Който наистина е достоен за поклонение и покоряване . Също така не посвещението и отдадеността им са тези, които сътворяват злото, защото посвещението, което има един ревностен мюсюлманин и живеенето с всички сили това, което вярва за добро, може напълно да се сравни с посвещението на майка Тереза например, отдаване на целия си живот и независимо от цената и трудностите да продължиш напред мисията си.

Разликата между мюсюлманина и майка Тереза идва в прицелната точка на посвещението, докато тя жертвоготовно е изживяла живота си в милосърдие и любов към хората около нея заради Бога и това, че ни е възлюбил, мюсюлманинът жертвоготовно и напълно дава всичко от себе си за един бог МАЛКО, но съществено различаващ се от Истинския - един доста жесток и неинтересуващ се от човека и съдбата му властелин. Може би наистина тук разумът може да помогне - човек да прозре в кого вярва, но според мен проблемът е в силно противопоставяне по-скоро в духовния свят, отколкото на мисли и идеи, които се въртят в нашите умове. Но както и да е, това вече е една съвсем друга тема... :)

Като заключение, можем да се поучим от мюсюлманите и от тяхното посвещение и искрено поклонение и на свой ред можем да им помогнем да познаят истинския Бог, истинския Създател на този свят и всеки човек и това, кеото е направил за нас. Чувал съм разкази от приятели за повярвалите мюсюлмани->християни, че тези хора просто ЛЕТЯТ за Бога и благовестието, понеже знаят от Кого и от къде са били спасени! За разлика от нас, които доста често като едни гръцки философи на припек високоумно дремем блажено...

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 10 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group