Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 20 Сеп 2019 22:13

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 16 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 31 Яну 2008 18:59 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
наскоро четох критично изследване на Стария Завет от (може би бивш) Харвардски професор, който е вярващ евреин. анализът му е по всички правила на науката. Но не му пречи да следва вярата си.
Не знам има ли подобно ислямистко изследване за Корана, макар, че там авторът е един (през устата на пророка говори Аллах) и не знам дали се приписват неща и на други "съ-автори".
Подвъпрос , който искам да повдигна е:
при много-авторството на Писанието и многото негови части, които не приемам като боговдъхновени , редно ли е целия Стар Завет да се приема за Божие откровение?
Когато трябва да защитавам Стария завет от секуларистки атаки мога да правя това само в определни негови части.
В книгата , която споменавам се говори, че всичко зависело от интерпретацията дадена на Писанието през вековете преди новата ера от анонимни еврейски не-пророци, които са оформили начина по който да се четат и да се разбират книгите.
( през новата ера типичен не-анонимен пример е Филон Александрийски, който дава платонова картина/интерпретация на йудейската религия, от която са се ползували и християнските отци.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 01 Фев 2008 01:29 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Привет, Камене!
Темата е интересна. Първо, понеже не става много ясно от постинга ти, мога ли да те помоля да ми посочиш по-конкретно частите, които те притесняват от Стария завет (а те, разбирам, са много). За жалост, все още не съм добър негов познавач, но мисля, че в светлината на Новия е редно да се разберат и хора с различни познания по Стария.
По въпроса за съавторствата, не е ли нормален този факт, що се касае за едно Писание, плод на дълговековна традиция?(Документите на Корана, доста съмнителни, са издадени, както знаем, за няколко години).Оставяйки това на страна, когато четем Новия Завет, не оставаме ли с впечетление, че авторите му ни насочват към избрани части от Стария, а именно - Мойсей и Пророците? А след като дори самият ап.Павел казва(а той трудно по това време е склонен да греши), че "цялото Писание е боговдъхновено", не е ли нормално той да не взема предвид историческите хроники?Съжалявам, че продължавам с въпроси, но не мислиш ли, че сме свръхвзискателни, когато търсим цялата истина от една книга, в която ни се дават само нейни образи и символи?(в "Мисли" на Паскал има хубави глави, посветени на този въпрос)
Второ, естествено, че и аз понякога имам затруднения с осмислянето на някои текстове (не говоря за историческите хроники) и тогава, като теб, прибягвам до услугите на по-добрите християни и по-умните хора. Ето, тези дни например имах щастието да прочета коментара на Григорий Нисийски към "Песен на песните"(св. Григорий също се опитват да го редят към крайните платоници, но по мое мнение той е далеч от монтеистичния абстракционизам, мижащ за личността на Христос), за да се убедя, че чисти и боговдъхновени интерпретации са способни да свалят воала и от привидно невдъхновени книги(Еклесиаст, Соломон, Песен на песните).Но стига за моите радости.
Трето, любопитно ми е да ни споделиш как авторът на книгата, която си чел, интерпретира например Битие и в частност Сътворението. Зная, че имаш афенитет към алегорическото тълкуване (може би затова и споменаваш Филон), но за мен то е също толкова недостатъчно, както и крайния буквализъм - и двете принизяват творческата фигура на Твореца.
Докато секуларистите атакуват, винаги може да им се каже - има достатъчно светлина за тези, които наистина искаме да виждаме нещо отвъд егото си! Опасно е, когато станат безразлични, като повечето християни днес, към скрития и съкровен Бог (Deus absconditus), живял и умрял в образа на нищ слуга и възкръснал като небесен цар.
Поздрави!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 01 Фев 2008 14:10 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Полиандър, здравей, много правилно си усетил че имам проблем с историчните части на Завета, когато Бог дава нарежданията за съответните военни акции като помага на 'своя" народ. Напълно приемам подхода към Еклизиаст, П на Песните и др. Някъде четох, че по Авраамово време още не става дума за монотеизъм в смисъл един единствен Бог, а за избиране на само един бог сред многото.
другите си имат свои един или няколко, ние си имаме нашия и Той от време на време не е най-силен. аз дори търсех оправдание за Естер, че е патриотка и готова да се жертва за народа си(затова я празнуват в израел всяка година). И предотвратява избиването му, а народа й избива тези които са тръгнали срещу него, което е на границата на допустимостта (целта оправдава средствата). Самият Лутер не е искал да оставя тази книга ( на Естер) в състава на Библията.
А кросреференциите от Новия към Стария завет на мене ми изглеждат изкуствени, само и само да се покаже че всичко е предречено. не са повече убедителни връзките от тези в Нострадамус предсказанията. който вярва в едните ще повярва и в другите пророчества.
(авторът на книгата "Как да четем Библията" се казва Джеймс Кугел)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 04 Фев 2008 15:59 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Цитат:
А кросреференциите от Новия към Стария завет на мене ми изглеждат изкуствени, само и само да се покаже че всичко е предречено.

По тези трудни въпроси и аз съм се бъхтил умствено да хвана идеята на това или онова с _моя_ ум и определено не е лесна задача :)

В крайна сметка обаче нещата като че ли опират до авторитет. Авторитетът Исус Христос, бидейки самият Бог, смята "Закона и пророците" за боговдъхновени. Не вярвам да е имало списък с пасажи или книги, които Исус да е игнорирал или да е смятал за невдъхновени, поне нямаме никакви сигнали за подобно нещо. Авторитетите апостолите ползват Писанието и се отнасят към него като към боговдъхновено, не го делят на части и подчасти. Същите тези апостоли и най-често апостол Павел, смятан за най-големият християнски проповедник, богослов и апологет, прави тези странни за мен твърдения, "това е пророчество за онова", а аз не виждам връзката с моя ум.

От тази логическа дилема има два изхода:

1. Авторитетите Христос и апостолите не са разбирали какво пишат, били са с варварски нрави и затова са били способни да приемат подобни текстове като вдъхновени или не са били особено силни умове, за да правят твърдение за неща, които не са пророчества.

2. Аз не разбирам напълно всичко и затова не мога да вникна в неща, изглеждащи противоречиви за ума ми. С *доверие* в Бога и Словото Му се стремя лъжичка по лъжичка да осмисля всяка трудна част и да видя логиката и хармонията в нея.

Как би решил подобна логическа дилема пред самия себе си? Да живея с логическо противоречие в ума си за мен е невъзможно, например ако знаех, че костите на Христос са еди къде си в този музей, да проповядвам "възкръсналия Христос на юдеи и езичници".
Как постъпваш в дадения конкретен случай с вдъхновено и невдъхновено писание, с някой текст, който те провокира, но нямаш никаква фактологична причина да го смяташ за фалшив или неистинен? Дискутирали сме подобна тема и преди време, но наистина тогава не успях да вникна добре в позицията ти.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 04 Фев 2008 18:51 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
СЪГЛАСЕН съм че за ап Павел и за самия Иисус според Евангелията по Библията спор няма. Пространните цитати на Библията сигурно може да се направи нещо като карта , кои книги са цитираните, защото освен пророците и Закона има много места, които отблъскват с ксенофобията си, които ще с еокаже че не влизат в цитираните редове.
Това, че едно племе принася в жертва първородните си или пленниците си не може да е повод за изтребването нa племето, освен в преносен смисъл, изтребване на практиката. Няма цитат в новия Завет който да се отнася до това - избивайте неверниците или избивайте тези които пречат в Обетована земя. Ако започнем с обичай врага си препратките към стария завет никога няма да са към такива места. Доколкото мога да съобразя Пророците не знам да са чували и предали Божии указания къде да се трепе населението.


Последна промяна Камен Чернев на 12 Фев 2008 21:31, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Фев 2008 20:33 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Здравейте, Паули и Камене!
Да разбирам ли, че по-скоро стигаме до позицията,че няма нищо лошо в критичното четене на Стария Завет, стига да не влиза в противоречие с учението на Христос и апостолите?
Цитат:
Същите тези апостоли и най-често апостол Павел, смятан за най-големият християнски проповедник, богослов и апологет, прави тези странни за мен твърдения, "това е пророчество за онова", а аз не виждам връзката с моя ум.

Радвам се, Паули, че правилно поставяш въпроса с авторитетите. Понеже тези дни си припомнях посланията на апостола, искам да ви споделя нещо уникално, именно по въпроса с отношението вяра-разум. Интересното е, че за апостол Павел въпросът въобще не се свежда до това дали трябва или не да помиряваме вярата с разума, Божията мъдрост с човешката. Според него просто трябва да смачкаме нашето знание под краката си... в момента в който то ни попречи да познаваме и да служим на Христос:
"Но това, което беше за мене придобивка, заради Христос го сметнах за загуба. Наистина смятам, че ВСИЧКО Е ЗАГУБА В СРАВНЕНИЕ С ПРЕДИМСТВОТО ДА СЕ ПОЗНАВА ХРИСТОС..."(Филипяни,гл.3)
"Всичко за мене е смет, за да придобия Христос и да пребъдвам в него"(пак там)
Цитат:
Няма цитат в новия Завет който да се отнася до това - избивайте неверниците или избивайте тези които пречат в Обетована земя.

Да, Камене, аз също смятам, че е кощунствена мисълта, според която Бог едва ли не обявява християнски джихад и съм готов да споря с всеки християнин, който обърква рицарските идеали с ксенофобията. Но колко, реално, са такива християни. Това че някакви баптисти или евангелисти в Америка са се самопровъзгласили за добри християни и са тръгнали буквално с огън и меч да покръстват Ирак и близките околности, значи ли наистина, че всички християни са като тях. По-скоро такива хора ми се струва, че са ги заблудили, като са си купували Св. Писание - корицата на Библията е била използвана, за да прикрие Талмуда.
От друга страна обаче, Камене, считам ще се съгласиш въпреки че нито ти, нито аз харесваме историческите хроники, важното е, че Бог е допуснал те да бъдат записани, както допуска и историята да продължава да се дописва. Нужно е да се изпита човешката свобода, а това в нашия паднал свят очевидно може да стане само в рамките на историята. И в конкретния случай, доколкото позволяват беглите ми познания, историческите хроники са останали като свидетелство за тъмното минало на примерно един цар Давид и за неговото чудодейно обръщане, което ще доведе до написването на Псалмите.
Или ако вземе друг, по-познат примерБитие 2
:2 "Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си..." Както е известно от прогласеното ни от Христос в Новия Завет, Бог е допуснал Мойсей, заради определени исторически обстоятелства ("заради вашето коравосърдечие"), свободно да внесе корекции във великата тайна, но това не пречи авторитетите Исус Христос и ап. Павел да ни върнат към Началото ("Но в началото не беше така") и да ни открият смисъла на тази тайна. Така че тук не можем да говорим за прогрес, еволюция и какво ли не от полигамията към моногамията, а само и единствено за една съкровена тайна (нарушвама в хода на грешната история), добила плът и кръв в християнското учение.
Но понеже виждам, Камене, че теб те терзае най-вече проблема за страданието (едно благородно терзание за мен), мисля да пиша и на темата "Въпроси към еволюцията". Ще ми е интересно какво мислите.
Бъдете здрави!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Фев 2008 21:46 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
В неделя по време на службата ( признавам си) взех Новия Завет и прегледах и си записах цитатите (препратките) към кой места освен от Новия завет са. Някак исках да си съставя карта на това към кои книги от Стария завет са връзките. Това ще ми помогне по нататък за да установя към кои боговдъхновени места Новият Завет има допирни точки със Стария. Като имам реме ще се опитам да напиша един анализ, който да мога да ползувам когато споря с хора, които искат Стария Завет въобще да се забрави поради споменатите в горните постинги места. В книги, които Алистер МакГрат пише полемизирайки с Ричард Даукинс-овите атеистични филипики той именно на това се спира- на местата от Стария Завет, които се използуват за атеистична пропаганда защото не съответствуват на съвременния морал. Всички тези места не бива да се приемат за боговдъхновени. Както е при мюсюлманите, (подобно ха христианските фундаменталисти), които имат като постулат че Корана е от Бога, а Мохамед само е записвал диктовката. И в Корана има ксенофобски пасажи, но за тях например, нищо не се споменава в пространната европейско-мюсюлманска харта публикувана в последния брой на вестник Култура (за интересуващите се - има го на Интернет).


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Мар 2008 17:59 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Камен Чернев написа:
В книги, които Алистер МакГрат пише полемизирайки с Ричард Даукинс-овите атеистични филипики той именно на това се спира- на местата от Стария Завет, които се използуват за атеистична пропаганда защото не съответствуват на съвременния морал. Всички тези места не бива да се приемат за боговдъхновени.


Искаш да кажеш, Камене, че съвременният морал трябва да бъде издигнат като критерий за (не)боговдъхновеност?! :-) Ако този подход беше приложен във всяка епоха преди нас, какво ли щеше да остане от Библията досега...

Лично аз обаче не виждам защо вярващият трябва да се ужасява от критиките на невежи и злонамерени хора като Даукинс и да бърза да зачертава своеволно пасажи, от които Църквата се е учила и изграждала през цялата си история. Толкова ли груби и безчувствени са били вярващите от предишните векове, че са приемали за боговдъхновено цялото Писание? Ние ли сме тези, които за пръв път са усвоили етическите висоти на Христовото учение, и от този пиедестал започваме да съдим какво от неговия фундамент да изхвърлим? (А неговият фундамент, както и Pauli изтъква, са Законът и пророците, включително и историческите пасажи. Всъщност, според еврейското разделение на Стария Завет, "Ранни пророци" са историческите книги от Исус Навин до 4 Царства.) Не, ние просто сме усвоили т.нар. "политическа коректност" и се опитваме да я прилагаме даже не спрямо опонентите си, а спрямо собствената си вяра!

Към заглавието на тази тема: няма нищо лошо в критичното четене на Стария Завет, стига да знаеш на какви принципи и авторитети градиш критиката си. Доколкото мога да съдя от досегашните ти постинги, Камене, това са авторитети, които споделят - поне отчасти, - разбирането ти в момента.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Мар 2008 03:46 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Тодор написа:
Цитат:
(А неговият фундамент, както и Pauli изтъква, са Законът и пророците, включително и историческите пасажи. Всъщност, според еврейското разделение на Стария Завет, "Ранни пророци" са историческите книги от Исус Навин до 4 Царства.)

Здравей драги Тодоре, все чакам да се обадиш на моите провокации, но явно си зает. Аз не се съгласявам с включването на "историческите" пасажи в "пророкуването". С какво историята ни довежда до Провидението? А до морала? До морала , наистина от съвременна,както обичаш да иронизираш ,"политически коректна" гледна точка въобще не може да ни доближи един според Писанието Божи съвет да се унищожи местното население за да се вземе Обетованата или съответната подлежаща на покоряване земя.
Споменах в началото на темата, че ми хареса книга на Кугел(бивш Харвард професор) за Библията. Той уточнава че по времето на Моисей все още става дума не за монотеизъм, в смислъл че има един Бог, а че нашия Бог е най-силния и само него ще признаваме за най-силния.
Иможе да оправдаем действията си с това че той ни е дал съвет?!
Аз не виждам как историята макар и да е поучителна ще ни поучи че Бог ни е казал да трепем тези местни жители. Бог се използува от водачите/жреци за узаконяване на завладяването. Наистина това звучи съвременно и полит кореткно, но смяташ че е грешно?
Само и само за да може всичко в Библията да се приеме като получено Свише? Коранът те мюсюлманите също го смятат че е Свише. как да разберем кое е фойербахова илюзия и проекция, и кое не е?
ПАк ще призная,ч е като отворя на слука Евангелието нямам проблем да чета и да се вдъхновявам. Отваряйки напосоки Библията - не мога да дам процент но се натъквам на места, които са ми неинтересни а камо ли вдъхновяващи.
Сложете си ръката на сърцето, отворете на посоки и ми кажете- винаги ли се боговдъхновявате в/от страниците наСтария завет?
преди е нямало много книги, това е било една книга , и за вървящите към Калифорния заселници. В нея те са намирали всичко.
Мисля че нашия спор тука е във Всичко от нея ли са намирали всичко или само в някой места от нея. В един дълъг сериал по телевизията може да има някои хубави серии, в други или да е рутинно повтаряне или безинтересно.
Библията е писана от хора свързани с Божественото. някои са били хроникьори, за това не се изисква боговдъхновеност, други са били политици- те са използували книгата за оправдание на постъпки в националната/племенна история, и само някои,трети, са писали за самия Бог без оглед на политика и история.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Мар 2008 19:24 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Привет Камене! Да, доста зает съм през последните месеци и за жалост доста рядко изобщо "минавам" през форума. Сега към бележките ти...

Цитат:
Аз не се съгласявам с включването на "историческите" пасажи в "пророкуването". С какво историята ни довежда до Провидението? А до морала? До морала, наистина от съвременна, както обичаш да иронизираш ,"политически коректна" гледна точка въобще не може да ни доближи един според Писанието Божи съвет да се унищожи местното население за да се вземе Обетованата или съответната подлежаща на покоряване земя.


Историческите книги на Стария Завет са писани от пророци и от техни ученици (т.нар. "пророчески синове") - така че въпросът дали си съгласен или не изобщо не стои :-) Като понятието "пророк" (евр. nabi) е било доста далеч от съвременното разбиране; според една еврейска дефиниция, "пророкът е Божий човек, говорещ Божието слово на Божия народ (Израил) в усилни времена (напр. на отстъпление от Завета)". Затова целта на тези книги не е била просто да се опише историята на Израил, а да се пречупи тя през призмата на Божия завет и (не)верността към него. Пророкът е подбрал събития, които говорят за това, и е спестявал други ("а останалите дела, които извърши цар ... - ето, записани са в Книгата на летописите на Юдовите царе" - често срещано изречение в тези книги). И периодично дава оценката си, с авторитета на Божий човек, например: "Амрий върши зло пред Господа, даже вършеше по-зле от всичките що бяха преди него..." (III Цар. 16:25) или: "Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид..." (IV Цар. 18:1) Връзката между историята и Провидението е от фундаментално значение за библейските автори. Всемогъщият Бог и Творец се разкрива на човека в историята, изявява Закона си в историята на цял народ и накрая се въплъщава в историческата фигура на Исус Христос. Вглеждането в историята на Божия народ ни помага да опознаем Бога и Неговия промисъл по-добре и да се поучим от грешките на нашите предшественици във вярата. Ап. Павел цитира някои събития от историята на евреите и казва: "А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена." (I Кор. 10:11)

Цитат:
Споменах в началото на темата, че ми хареса книга на Кугел(бивш Харвард професор) за Библията. Той уточнава че по времето на Моисей все още става дума не за монотеизъм, в смислъл че има един Бог, а че нашия Бог е най-силния и само него ще признаваме за най-силния.


Това твърдение е толкова лъжливо, че даже не си заслужава да се коментира сериозно. Още първата книга на Библията, Битие, в която са събрани предания на патриарсите поне от 4 века преди Мойсей, показва категорично, че Ной, Авраам и т.н. са вярвали, че има само един Бог.

Цитат:
И може да оправдаем действията си с това че той ни е дал съвет?!
Аз не виждам как историята макар и да е поучителна ще ни поучи че Бог ни е казал да трепем тези местни жители.


Поучава ни, че грехът е нещо наистина отвратително, че води до деградация цели народи и че Божието дълготърпение към такива народи си има граници. А Бог е свободен в средствата: дали да ги изтреби чрез ръката на завоевател, чрез масова епидемия или чрез демографски срив и постепенна профанизация и оскотяване (както в днешна България).

Цитат:
Само и само за да може всичко в Библията да се приеме като получено Свише? Коранът те мюсюлманите също го смятат че е Свише. как да разберем кое е фойербахова илюзия и проекция, и кое не е?


Като изучаваме Писанията без предубеждения или съображения от съвременна гледна точка. Също с презумпцията, че Бог е дал на човека едно цялостно Откровение, което има проекции и в историята, и го е подкрепил със Своя авторитет. (Pauli вече изтъкна, че Исус приема Стария завет за боговдъхновено Писание, сочещо към Него.)

Цитат:
Пак ще призная, че като отворя на слука Евангелието нямам проблем да чета и да се вдъхновявам. Отваряйки напосоки Библията - не мога да дам процент но се натъквам на места, които са ми неинтересни а камо ли вдъхновяващи.


Да не бъркаме поетичното вдъхновение с Божието :-) Това, че даден библейски пасаж не ми е интересен (поне на първо четене), звучи ми неразбираемо или не поражда в мен възвишени мисли не може да бъде критерий за неговата (не)боговдъхновеност. Ако искам да ми е интересно или да изпитам естетическа наслада, по-добре да си потърся друга литература. Но ако искам да науча наистина, от сърце, как Бог е работил в човешката история, как е подготвил и осъществил делото на Изкуплението и какви принципи ни разкрива, които можем да приложим и днес, обръщам се към Неговото писано слово. Библията не е любовен роман или приключенска новела, а послание за спасение, чието правилно разбиране е въпрос на живот и смърт.

Цитат:
Мисля че нашия спор тука е във Всичко от нея ли са намирали всичко или само в някой места от нея. В един дълъг сериал по телевизията може да има някои хубави серии, в други или да е рутинно повтаряне или безинтересно.


В историята на християнската мисъл има произведения и проповеди по буквално всички книги от Стария и Новия завет. Можеш да ги потърсиш и да видиш как вярващите са намирали полза в тях.

Цитат:
Библията е писана от хора свързани с Божественото. някои са били хроникьори, за това не се изисква боговдъхновеност, други са били политици- те са използували книгата за оправдание на постъпки в националната/племенна история, и само някои,трети, са писали за самия Бог без оглед на политика и история.


Така може да се списва вестник, но не и свещено Писание за душеспасителни цели. Препоръчвам ти да се запознаеш по-подробно как Библията е била събрана в сегашния си вид и е достигнала до нас. Всяка от книгите й е имала период на изпитване, преди да влезе в богослужебна употреба. Употребявали са се и други религиозни книги (за старозаветния период са известни поне 15-ина), но в крайна сметка само 66 са признати за боговдъхновени. Ако е имало съмнения само в даден пасаж, цялата книга е била изключвана от каноничния сборник. Разбира се, отделни пасажи отразяват разбирането на епохата в зависимост от това, доколко Бог е бил разкрил Себе Си и Своя план към дадения момент. Библията отразява прогресивния характер на Откровението, но след Въплъщението то е окончателно завършено.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Мар 2008 20:23 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Благодаря за обстойния анализ.
Все пак Лутер е искал да не включва книгата на Естер в превода си, нещо не му се е струвало боговдъхновено, макар актът й да е патриотичен . Щом е патриотичен за еврейския народ, щекажеш, който пък е проводник на Божията воля, значи ли че е и боговдъхновен акт?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Мар 2008 11:26 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Привет, Камене! :)
Следя с интерес дискусията ви с Тодор, има какво да научи човек от подобни добри разговори! Включвам се само да отбележа, че (доколкото знам) Мартин Лутер е имал съмнения и относно посланието на Яков от Новия завет, което иде да отбележи не че в Новия завет има небоговдъхновена книга, а че всеки от нас (дори Лутер или папата) сме несъвършени хора и правим грешки ;)

Сигурно той е имал своите мотиви да изпитва съмнения към дадената книга, както и аз преди години отминавах книгата "Псалми" като ужасно скучна и безинтересна, струваше ми се някаква сборка от слаба поезия и постоянно повтаряне на едно и също. Аз търсех нещо "по-истинско", нещо с повече действие, с "повече мъдрост" в него. Едва сега разбирам ценността и стойността на тази книга и съжалявам за изгубените години тогава. Най-малкото поне една трета от пророчествата за идващия Месия се съдържат в една наглед скучна (за мен) книга. Човешкото сърце и измамливо и ако слушахме своя глас, щяхме да сме отишли никъде другаде, но под кривата круша.
Където всъщност е и човекът без Бога.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 14 Мар 2008 13:55 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
http://www.jameskugel.com/
слагам този сайт защото се опасявам, че не предавам точно позицията на този автор относно "монолатрията" на ранното йудейство, когато Елохим, единствен, но само за евреите единствен, не идинствен изобщо, е предимно еврейският Бог на войната , а не се занимава с дъждовно напояване ( за което Ваал е бил по-специализиран).
Избран народ, който да е проводник на Божието послание , винаги ме смущава, защото оставя на заден план целия свят Далечен изток и т.н. , който и до сега си е в "неведение' относно християнската идея по исторически причини. Но в "неведение" остава и самия еврейски народ(останал в юдейската религия). в неведение, или поне частично, или да кажем "в заблуждение", от протестанска гледна точка, са и римокатолиците и източните православни, които имат друго "четене" на Библията, разично от това което застъпваш, драги Тодоре.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Мар 2008 16:21 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Камен Чернев написа:
Избран народ, който да е проводник на Божието послание , винаги ме смущава, защото оставя на заден план целия свят Далечен изток и т.н. , който и до сега си е в "неведение' относно християнската идея по исторически причини. Но в "неведение" остава и самия еврейски народ(останал в юдейската религия). в неведение, или поне частично, или да кажем "в заблуждение", от протестанска гледна точка, са и римокатолиците и източните православни, които имат друго "четене" на Библията, разично от това което застъпваш, драги Тодоре.


Поне по отношение на това, кой е единственият Бог и по автентичността на Мойсеевия монотеизъм всички християни имат еднакво "четене" на Библията, драги Камене :-) Шегувам се, разбира се. Не знам защо, но сякаш постоянно се опитваш да размиваш проблема, като поставяш на едно ниво различията по фундаментални и тези по второстепенни въпроси. Ако повишаваш до безкрайност критерия си за различие, ще откриеш разлики между всеки двама християни, дори да принадлежат към една църква. С което не би доказал нищо, освен баналната истина, че на тази земя няма две еднакви личности.

Има обаче принципно само един "критерий за различие", чрез който разграничаваме автентичното от лъжливото християнство: личността и делото на Исус от Назарет, Чиято изкупителна смърт западните християни възпоменават днес. Понеже Той е Личността, която свързва като червена нишка всички книги от Библията. Старозаветните книги предвкусват, подготвят и предричат Неговото идване, а новозаветните Го разкриват в пълнота и сочат към спасителната Му саможертва. Той е "лупата", през която можем да четем и разбираме правилно Библията - в противен случай, тези Писания няма да бъдат за нас нищо друго от почти хаотичен сбор от книги, описващи отдавна отминали времена и нрави. Той е и Авторитетът, който стои зад библейския канон, приет от всички християнски църкви.

Част от мисията на богоизбрания народ Израил е била именно такава: да подготви почвата за идването на Христос и в крайна сметка да Го роди. Това не означава, че другите древни народи не са имали откъслечни откровения, догадки или знания за истинския Бог. Напротив, според ап. Павел, именно защото са имали знание за някои от Божиите истини, но са отказали да им се покорят, тези народи подлежат на Божия съд:

"Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания (имат се предвид езическите философии - б.м.) и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини. ... И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум." (Послание към римляните 1 глава, 21,22 и 28 стих).

Ако истината за Бога е била напълно изкривена и размита сред митовете, суеверията и невежеството на всички древни народи, то на мен ми звучи съвсем логично Бог да започне да я възстановява само чрез един от тях, а той - от своя страна, - да занесе тази светлина на останалите. Ако обучението на Израил е траяло толкова векове на отклонения и подеми, докато се осъзнае Божието послание за спасение и дойде Спасителят, то колко ли дълго време би отнело обучението на всички народи по света?! Израил е "избран" и за нелеката мисия да даде нагледен исторически пример за последствията от непокорството спрямо Божието откровение и за пълната неспособност на човека, дори и при най-добри намерения, да удовлетвори Божиите изисквания за праведност. Когато това е опит не само на отделна личност, а горчива многовековна съдба на цял народ, става ясно, че изходът е само един: Бог Сам да промисли и осигури оправдание на човека. И в лицето на Христос Той прави именно това.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 25 Мар 2008 20:27 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Не мога да приема предусещането/прозрението в Стария завет относно събития в Новия завет. авторите на Евангелията правят референции към Стария Завет, намирайки текстове които като че ли говорят за идването на Божия син. един текст като го разтеглиш може да го изтълкуваш по различни начини. Особено ако това дава тежест на собствения ти текст. Стана както беше писано - не мога да си изкривя душата и да приема това. А какво ще кажеш за мюсюлманите и самите евреи , които не приемат божествената природа на Иисус? И те трябва да бъдат "съдени". тази дума съд не е ли много силна. ?


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 16 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group