Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 21 Авг 2019 11:55

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 48 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 02 Фев 2010 19:01 
Offline

Регистриран на: 26 Яну 2010 16:33
Мнения: 7
Цитат:
Полиандър: Наскоро четох за потресаващия случай на Тед Бънди - американец, осъден на смърт за това, че е убил повече от 50 жени в продължение на няколко години. В едно интервю, дадено пред Джеймс Добсън, ден преди изпълнението на присъдата му, е очевидно, че Бънди съжалява в себе си за извършеното и че е приел присъдата си като справедлива.

Паули: Мислех си за човешките съдии, за управниците, които по Божия воля са поставени да вземат точно такива решения, че дори и по-трудни от нашите. Например съдията, който трябва да реши наказанието на сериен убиец: в ръцете на един човек е животът на друг човек, което е голяма отговорност.


Гледах това интервю с Тед Бънди.
Заглавието е "Fatal Addiction". Текстът и видеото на английски са тук: http://www.pureintimacy.org/piArticles/A000000433.cfm


Опитах се да се поставя на мястото на този убиец. Успях да повярвам, че е все пак човешко същество. Разбрах го и почти го приех. Разбрах, че той е съвършено Божие творение, което постепенно се е пристрастило към насилствената порнография. Всички пристрастявания имат сходен механизъм, но доста различни обекти (хазарт, храна, хероин, екстремни занимания и др.) Видях, че той е невменяем, че е болен и слаб. Реших, че заслужава състрадание, а не презрение.

Мислех си: Ако съм на мястото на съдията, няма да го осъдя на смърт, а на доживотен затвор (в някакъв високотехнологичен затвор-психиатрия, откъдето не може да избяга).

Дотук добре, но след известно време се сетих: Как мога да обясня тези мои мисли на близките на жертвите? Как бих се чувствал, ако бях на тяхното място? А как бих се чувствал, ако бях на мястото на някоя от жертвите?

Следователно, когато не познавам жертвите, ми е лесно да съм състрадателен и да простя на убиеца. Но когато жертвите са ми близки, отново се ожесточавам и ми се иска аз лично да накажа Бънди с най-суровото смъртно наказание.

Кога ли ще успеем, като Христос, да простим на своите палачи и да кажем: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят" (Лука 23:34)?

Целта е далечна, но поне знаем посоката.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 03 Фев 2010 12:04 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Ioan написа (явно има някакъв технически проблем, защото твоят user-name не ми се показва; моля модераторите да го поправят, ако е възможно):

Цитат:
Гледах това интервю с Тед Бънди.
Заглавието е "Fatal Addiction". Текстът и видеото на английски са тук: http://www.pureintimacy.org/piArticles/A000000433.cfm


Опитах се да се поставя на мястото на този убиец. Успях да повярвам, че е все пак човешко същество. Разбрах го и почти го приех. Разбрах, че той е съвършено Божие творение, което постепенно се е пристрастило към насилствената порнография. Всички пристрастявания имат сходен механизъм, но доста различни обекти (хазарт, храна, хероин, екстремни занимания и др.) Видях, че той е невменяем, че е болен и слаб. Реших, че заслужава състрадание, а не презрение.

Мислех си: Ако съм на мястото на съдията, няма да го осъдя на смърт, а на доживотен затвор (в някакъв високотехнологичен затвор-психиатрия, откъдето не може да избяга).


Колко странно - и аз си мислех същото тези дни, но не намерих време да пиша във форума. Успях да се разубедя, че най-малкото зло в случая с Тед Бънди е смъртното наказание. Той наистина е човек и само малко повече, съвсем малко повече е минал границата на обичайно срещаните пристрастявания, но това е било фатално.

За жалост, нашата идея за справедливост често е повлияна от инстинкта за възмездие. Наистина такива хора (не зная вече как стои въпросът с тези, които не се разкайват и искат да избягат от затвора, за да убиват още) би трябвало да се осъждат по-скоро на доживотен затвор без право на амнистия. Христос говори за това как Отец праща слънцето си да свети над праведни и над неправедни и за това как е благ и към неблагодарните, и към злите...Това сякаш разколебава нашата импулсивна представа за справедливост. А затворът нека е високотехнологичен, със старателна психологическа помощ, много слънце и изглед към морето или планината.

Цитат:
Следователно, когато не познавам жертвите, ми е лесно да съм състрадателен и да простя на убиеца. Но когато жертвите са ми близки, отново се ожесточавам и ми се иска аз лично да накажа Бънди с най-суровото смъртно наказание.


Много си прав. Особено трудно би било да простиш, ако убиецът не съжалява в себе си за стореното, не се разкайва. Би ми изглеждало невъзможно. Тогава може би ни остава да простим, за да освободим себе си от разрушителните страсти на гнева, на отмъстителността. Остава ни, разбира се, и предвечната идея, която Бог има за всяка душа и в която всяка душа е ВЕЧЕ СЪВЪРШЕНА.

Цитат:
Кога ли ще успеем, като Христос, да простим на своите палачи и да кажем: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят" (Лука 23:34)?


И аз се чудя?! Може би това ще стане, когато по-добре опознаем себе си и Бог, когато видим собствените си несъзнавани его-механизми, когато видим и обикнем вечно актуалното съвършенство на божествените си души. Когато спрем да се съизмерваме един с друг, когато се доверим, че зад всичко лежи Промисъл. Може би тогава ще разберем, че Бог може да направи така, че всеки човек някой ден да успее да извърви пътя до златните порти, за които Паули писа.

Завършвам с един мистически цитат, който донякъде се опитва да посочи именно актуалната божествена същност на всеки човек - същност, която много хора обаче все още пренебрегват:

Божествената любов, скрита зад завеса, ми откри, показвайки ми само с пръст, едно неизчислимо множество души такива каквито са, когато излизат от ръцете на Твореца, преди да бъдат омърсени от първородния грях. Аз ги наблюдавах души, украсени с такава огромна красота, че човек не е способен да го проумее и изпита. О, вече не се учудвах, че Бог е слязъл от небето, за да изкупи такива прелестни създания. (Мари де Вале)

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 07 Фев 2010 17:33 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Здравей, Ioan

Моля те, извини ме, че ти отговарям с такова закъснение.

Искам да уточня какво исках да кажа с последния си постинг. Човек може да гледа на дадено решение, на даден избор, на дадена дилема по много различни начини. Тук разговорът се завъртя около така да го наречем, "преценка на щетите" и около това как човек да направи изборът, свързан с най-малко щети, с най-малкото зло. Не съм против това човек да преценява обстоятелствата, но според мен по принцип това не може да бъде водещото в едно решение, тъй като нашата проницателност в ситуацията никога няма да е достатъчна за да й се доверим безусловно. Ние се водим от здравия си разум много по-малко, отколкото сме склонни да си признаем. В повечето случаи нашите разумни аргументи служат просто за облекло на решения, взети на съвсем друга основа. Не мисля, че нацистите примерно са чудовища. По-точно, не мисля, че тези хора са по-големи чудовища от мен или теб. Те са просто хора, подведени от своята преценка за това как стоят нещата (вероятно от това, че всички около тях преценяват по същия начин).

Като казвам, че злото не трябва да бъде избирано, нямам предвид, че не трябва да се правят избори, от които е възможно да произтече зло. Ако беше така, би трябвало да сме сковани от страх да извършим каквото и да било. Имам предвид друго. Ако вярваме в един всемогъщ Бог, чийто характер имаме привилегията да познаваме и освен това имаме още по-голямата привилегия да общуваме пряко с Него, посредством Божия Дух, обитаващ сърцата на вярващите, то нашите решения би трябвало да са водени на първо място не от преценката какви биха били последствията, а от преценката доколко нашето решение би било одобрено от Бога, доколко би било в съгласие с Неговия характер, с неговия замисъл, с Неговата личност. И в двата случая имаме работа с преценки, които са несъвършени. Но в първия случай прекъсваме връзката си с Бога, докато във втория сме отворени за Неговото водителство. Във втория случай рискът при евентуална грешка е по-малък. (Казвам "при", а не "от".)

Да кажа ясно. Това, което пиша има приложение единствено за хора, които познават Бога. Тези, които не Го познават не разполагат с тази опция.

Като писах, че Раав избира по-голямото добро (вместо по-малкото зло), беше игра на думи. Имах предвид, че нейното решение е ръководено от познаването й на Бога. (А Бог е добър.) Не мисля, че решението й може въобше да се определи като "по-малкото зло". Тя извършва предателство, а както и да го гледаме, предателството си е зло и то не малко. Историята е пълна с примери на хора, които предпочитат да умрат вместо да станат предатели. Като казвам, че злото не трябва да бъде избирано и в същото време, че Раав взема правилно решение, имам предвид, че тя не се ръководи от: "по-добре предателство, отколкото...", а по-скоро: "това е Богът, на чиято страна си струва да бъдеш". Т. е. тя не избира предателството, тя избира Бога, макар че изборът й е свързан с предателство, което тя реално извършва, но не то е фокусът. Фокусът е Бог.

Ако някой в тази ситуация би могъл да постъпи по-благородно, моля! Може и да има по-добър начин, но подозирам, че в много случаи конфликтът е заложен в самата уредба на нещата. Нещо е сбъркано много, много назад в историята и не можеш да се върнеш да го поправиш. Човек обаче може да изгради избора си върху това, което знае за Бога.

Не всеки избор е пряко свързан с това. Не всеки избор е едносначен, поставен на тази основа. Вярвам, хора които обичат Бога (един и същи Бог) могат да се окажат непримирими противници. (Но вярвам, това би могло да е само временно състояние на нещата.) Не всеки исбор е лесен. Но това е животът... В случаи като извънматочната бременност според мен ако човек е лекар единственото решение, което е предварително ясно, че е погрешно, е да не направиш нищо. По-нататък, човек решава и действа. Може по-късно да се окаже, че това не е най-малкото зло, но това не означава, че решението е погрешно. (Както не означава в случая с Раав.)

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 48 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group