Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 25 Авг 2019 21:45

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 55 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 19 Май 2010 16:14 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Какво е за вас душата? Кога "започва" според вас нейното съществуване? Каква е нейната същност?

Ето само няколко от въпросите, които ми изникват, желаейки да подхвана въпроса за предсъществуването на душата. За мен душата е най-истинската реалност (а дали не единствената?). Както се казва в известния афоризъм: "Ти не си човешко същество с духовен опит, а духовно същество с човешки опит!". Душата е нашата истинска същност, която прескача ограниченията на материята, времето и пространството.

Но ако предсъществуването на душата не е възможно, как да разбираме нашата най-истинска същност: като функция на тялото, като продукт на нашата житейска опитност, като нещо друго...? Въпросът за теодицеята също не може да подмине възможността за предсъществуването на душата. Ако душата възниква, появява се, "започва" с началото на физическия организъм, как да си обясним страданието на невинни същества, раждането на деца с изключително тежки увреждания? С какво те са ЗАСЛУЖИЛИ, ако душата не предсъществува, началото на живота им да е белязан от необяснимо страдание?

Но ако предсъществуването е възможно, човекът може да бъде "духовно същество с човешка опитност". Ако предсъществуването е възможно, възможен става и един неведом за нас житейски план, изготвен във вечността между Бог и Душата. Възможно става и говоренето за карма да не звучи толкова "сатанинско", а напротив - да носи някакъв дълбок и жив философско-религиозен смисъл.

Възможно ли е за вас предсъществуването на душата?

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 20 Май 2010 10:18 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Полиандре, добра тема! :)

Аз също съм си блъскал главата кога и как се заражда душата? Това е и централният въпрос в етичните проблеми като аборта, оплождането инвитро и сурогатното майчинство.

Платон не е ли също дал нещо на света в това отношение? Негова ли е оригиналната идея за предсъществуването на душата?

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Май 2010 23:08 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Здравей, Паули! Благодаря ти за вниманието и уважението, които проявяваш винаги към подхвърлените теми.

Паули написа:
Цитат:
Платон не е ли също дал нещо на света в това отношение? Негова ли е оригиналната идея за предсъществуването на душата?


Това е добра бележка. Платонова е мисълта "Животът ни е миг между две вечности". Но си мисля, че не е негова оригиналната идея, защото преди него вече са съществували юдаизмът, индуизмът и будизмът. Чувал съм, че отците на църквата, борейки се срещу теорията за реинкарнацията, са се позовавали основно на платонистки гледища, но на мен такава позиция ми се вижда повърхностна. Така и всъщност не знам дали християнската църква има някаква официална позиция по въпроса за предсъществуването на душата. И ако има, на какво се основава тя. Аз не зная Христос в частност да е казал нещо по въпроса.

Може би е излишно да споменавам тук как стоят нещата при индуизма и будизма, но все пак ще го направя. Според индуизма съществува един вечен Творец, Дух - Брахман (всемогъщ и всеблаг). Съществува и Атман (висшето Аз на човека, Душата). Целта на човешкия живот е постепенното осъзнаване, че Атман е Брахман, че твоята душа е извечно причастна на безвремевия, божествен творчески Дух. Смисълът на целия живот е насочен към това осъзнаване, което преобразува човека в безкрайно мъдро и състрадателно същество, освободено от его-грижите на земните обстоятелства. Тук откривам паралели и с думите на Христос: "Не се грижете за утре...защото Царството Небесно вътре във вас е", "Аз съм в Отец и Отец е в Мен."

При будизма е горе-долу същото, въпреки че често се говори, че будизмът бил по-скоро атеистичен. Първо, будизмът е по-скоро философия и, второ, думата атеизъм по това време едва ли е значела нещо в Индия. Основното, касаещо душата, в будизма е, че тя отново трябва да достигне до просветлението, освобождението от его-желанията, за да прекъсне кармичната игра ("каквото посееш, такова ще пожънеш"). И тук целта отново е осъзнаване на истинската същност (Висшия Аз), която е причастна на божествената (непороденото, неназовимото).

Очевидно е, че и в индуизма, и в будизма предсъществуването на душата се смята за факт (би трябвало така да е и в юдаизма). Приема се обаче и прераждането - в тяхната парадигма, доколкото разбирам, то не е грях и заличаване на идентичността, а милост, състрадание, възможност божественият ти дух да натрупа повече опит и да пооправи малко посятото.

Та, както споменах, аз не зная каква е позицията на християнската църква по въпроса?!Ако има предсъществуване, какви са аргументите да няма прераждане. Ако аргументът е в Страшния Съд, това няма да е никак убедително и милосърдно. Защото за мен Страшният Съд, първо, въобще не означава това, което е означавал през Средновековието. И второ, самото понятие за Бог е несъвместимо с понятието гняв. Ако вечният дух е истинската ни същност, то душата може да е само една картина, един психологически портрет. Така предсъществуващ става духът, а душата се превръща в една персонална картина, в едно пространство на паметта. Неслучайно е и че самият ап. Павел прави разграничение между дух и душа.

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Май 2010 02:02 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Битие 2-7:Бог създава човека от пръст/ химични елементи/ вдъхва в ноздрите му жизнено дихание и човека стана жива душа. Това пише в библията,тук се споменава за първи път душа.Явно душата не предшевства тялото.Точно кога зародиша в утробата става душа,някой друг да каже.Душата е носител на - мисли,чувства,емоции,воля. Човек е - дух,душа итяло.След смъртта-остават душата и духа,а после подобно на Исус ще придобием нетленно тяло.Това е библейско.Отчасти знаем....


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Май 2010 15:16 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Да, благодаря ти, aabbaa, това наистина би била библейската позиция, ако разбираме мита за Сътворението буквалистично. И въпреки това остават много въпросителни!

Ти пишеш:
Цитат:
Човек е - дух,душа итяло.След смъртта-остават душата и духа,а после подобно на Исус ще придобием нетленно тяло

На първо четене това, разбира се, звучи много близко и до моите интуиции и размисли. Съществува обаче поне според мен една очевидна трудност: как да разбираме тази триделна същност на човека: дух, душа и тяло? По-горе посочих една възможна хипотеза. Първо, духът е истинската ни същност (затова по-коректно темата може да е за предсъществуването на духа и за връзката на човека с духа). Когато в описанието в Битие се говори за вдъхването на жизненото дихание, според мен става въпрос за Духа. Трудно ми е да си представя Сътворението като нещо изцяло външно, както би следвало от един буквалистичен прочит (нещо като скулптор, оживяващ своята статуя с вдъхновението си; митът за Пигмалион у гърците).
За мен жизненото дихание, което Бог вдъхва, е самият Негов Дух в индивидуализирана форма. Пак повтарям, за мен Духът е истинската ни същност. Ние сме духовни същества с човешки (душевен) опит. Извечно сме били у Бога/Светлината/Любовта/Висшата Сила и Той е бил у нас. Духът не е друга личност, живееща в нас (това би било леко шизофренно), а нашата най-истинска същност, в която Аз и Бог сме едно, в която се живее единството. Както казах, Христос е изразител според мен на тази истина: "Аз съм в Отец и Отец е в Мен".

Ти пишеш:
Цитат:
Това пише в библията,тук се споменава за първи път душа.Явно душата не предшевства тялото.


Ако душата е нашата истинска същност и ако тя не предшествува тялото и ако тя не е просто психологически портрет, рисуван от духа, тогава възниква посочената по-горе трудност със страданието (към която, ако не се лъжа, насочва и Паули). Ако истинската същност на човека започва съществуването си заедно с тялото, то цялата отговорност за страданието на невинни същества пада върху Бог. С какво едно бебе, ако духът не предшествува и не е истинската същност, с какво това бебе е заслужило да се роди с непоправими увреждания? Защо, ако Бог е всемогъщ и всемилостив, го е допуснал.?Едно от традиционните обяснения е Първородният грях - - - защо обаче да страда невинно същество за предполагаемите грешки на далечни предци? Второто обяснение, естествено, сатаната - - - защо обаче Бог да не може да му попречи (ако въобще съществува такова същество), ако е всемогъщ? И двете обяснения за мен са слаби.

Затова аз отивам към едно трето обяснение: Духът, истинската същност на човека, предсъществува извечно и е едно с Бог. Духът, заедно с Бог, прави някакъв общ план за своето пребиваване на Земята, който не изключва и проявите на свободната воля. Тук, поне според мен, не могат да съществуват възражения нито срещу всемогъществото, нито срещу милосърдието на Твореца.

Ето как древните индуистки писания по възвишен начин изразяват тази теза: Духът, който е в тялото, не остарява и не умира, и никой не би могъл да убие духа, който е вечен. Това е истинската крепост на Брахман, където се е побрала цялата любов на вселената. Това е Атман, чистият Дух, отвъд тъгата, старостта и смъртта; отвъд злото, глада и жаждата. Това е Атман, чиято любов е Истина, чиито мисли са Истина (Из "Нандогиа Упанишад")

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 25 Май 2010 12:17 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Здравейте, Полиандре и aabbaa!

Темата се развива интересно и разширява обхвата си! Като че ли в нея има повече въпроси от отговори, които аз самият имам, ще следя развитието й с интерес, ще научим нещо ново със сигурност всички заедно :)

Една вметка, Полиандре, към препратката и аналогията ти с индуизма и будизма. Моето разбиране е, че като че ли в тамошната мисловна система идеята за духа (като част от Брахман) е диаметрално противоположна на смисъла, който влагаш в думите си относно духа като носител на същността ни. Ако правилно разбирам думите ти, за теб духът на човека е това уникално нещо у нас, което създава "мен", моите особености, моите черти, моето "лице".

В индуизма крайната цел за всеки един такъв дух е да стане "едно" с всичко останало. Различията между отделните същества трябва да се заличат, да няма "мен" и "теб", за да настъпи пълната хармония. Тук трябва да потънат и индивидуалните различия и особености на всеки от нас, защото всъщност те създават нещастието и проблемите в света. Трябва моята личност да престане да съществува, защото тя генерира и злото в света, създавайки завихряния и дисбаланс във вселената. Омразта е нещо зло, но също такава е и любовта. В "Едното" не може да има различия, да има "аз" обичам "теб".

В юдео-християнския мироглед възгледът е обратен - Творецът на вселената създава нови същества и дава на всяко от тях уникално "лице" (личност), като това обогатява и носи по-голямо добро, вместо нещастие. Осмислянето на съществуването на тази личност (нарочно не пиша душа или дух, за да не пораждам допълнително усложняване) е да продължи да е творческа, да създава нови неща и да е уникална. В будизма целта на индивидуалното, творческото е то да се заличи, да осъзная, че това различие ме отдалечава от "Едното". Крайното състояние на будисткия вариант за "рай" е една статична монолитна "нищност", върховното нищо, което подобно на маса от стопена пластмаса е еднородно и без промяна в себе си.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: пр.
МнениеПубликувано на: 25 Май 2010 12:43 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Душата е същността на човек-мисли ,чувства,воля,емоции и др. С духът новороденият християнин общува с Божия Дух /съединявайте се с Бог и ще бъдете един дух с него/. Бог общува с човек посредством тази връзка,защото Духът издирва Божиите дълбочини и нашия дух приема откровения от Бог. Понеже божиите намерения за нас са най -доброто,целта е да подчиним нашето его на Божия Дух. Самия Дух живее в новородените християни /ние сме храм на Святия дух и сме запечатани с нрего до второто идване на Исус/ Тогава ще ни се даде нетленно тяло.Някъде казах,че Бог ни шлифова,но не ни прави по калъп. Целта на живота на земята е да се спасяват души ,чрез Исус-Спасителя.А целта на сатана е да завлече души в огненото езеро-това е втората смърт.Той ще бъде хвърлен там,заедно с демоните/зли духове/ и всички,които не приемат Исус.Това е защото хората счели за нищо пролятата кръв на Исус-не може да им се прости.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 25 Май 2010 12:55 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
От къде съм сигурен ,че Христос е пътя към Бог. Духът свидетелства на моя дух,че с дела,закони,наши заслуги ........ не можем да стигнем до Бог. Спасениетож е подарък! Делата са пак ПОРАДИ ДУХА БОЖИ! Извода ми е ,че при зачеването /сливането на половите клетки/ се дава душата.Духът ни се новоражда при кръщението със Святия Дух. Няма прераждане,няма предсъществуване на душа.Това го споделям,не го натрапвам. Всеки има свои разбирания.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: пр.
МнениеПубликувано на: 25 Май 2010 12:56 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Т.е това, което казваш, aabbaa, разбирам ли правилно, е че духът е нещото, което е връзката ни с Бога?

По въпроса в темата как това се вписва в началото на създаване на душата - дали е преди зачеването на човека или душата съществува и преди това и се дарява на дадения човек в определен момент?

Като че ли това е централният въпрос, който Полиандър задава. Най-ценно е да изследваме Писанията и да видим какво се казва за душата и духа на човека. Т.е да подкрепим думата си с Божието слово.

Конкретно се сещам за Еклисиаста, където се говори за връщането на духа на човека при Бога. Какво мислите, приятели?

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: да
МнениеПубликувано на: 25 Май 2010 13:07 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Връзката с Бог е чрез нашия новороден дух. При падението тя се е прекъснала. Приемайки Исус-Бог ни дава Духът Си.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: да
МнениеПубликувано на: 25 Май 2010 13:11 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Съгласен съм с това, aabbaa. Най-ценното обаче в дискусията е да подкрепиш мислите си с конкретен текст, който говори по темата. В случая Полиандър изказа мисълта, че за него духът е това, което ни прави конкретната личност, а ти казваш, че духът е връзката ни с Бога. Това не на всяка цена са противоречащи си тези, но ми се струва, че изказваш друга мисъл.

Затова е важно да я подкрепиш с логика или цитат, така ще помогнеш и на останалите тук да видят по-ясно думите ти.

Например моето усещане по темата е, че духът (или дъхът, както мисля, че е в оригиналния език) е просто животът, който споява душата и тялото в едно, но нямам под ръка подходящи текстове или друго, което да подкрепи думите ми, затова не ги казвам.

Виждането ми за душата е, че тя се създава в момента на зачатието на човека и че след това живее вечно, но отново нямам нищо, което да подкрепи думите ми :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Последна промяна Pauli на 25 Май 2010 13:14, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: така е
МнениеПубликувано на: 25 Май 2010 13:14 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Ще го направя!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: продължение
МнениеПубликувано на: 25 Май 2010 20:51 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
В началото бе Бог. Бог е Дух. Няма други живи същества. Божия дух се носеше над водата,земята е пуста и неустроена. 1 Солунци 5-23:.......дано се запазят непокътнати духът душата и тялото ви до пришествието на Господ.....Значи библеиски човек е -дух,душа и тяло. Адам стана жива душа,след като Бог му вдъхна дух,но тялото бе сътворено. Извода е че библията не разглежда духа идущата на човек като предсъществуващи човека. Тялото е от пръст и на пръст става. Духът и душата остават вечни, но до пришествието на Исус. Тогава възкръсваме в ново тяло и идва съд. Едните ще живеят в присъствието на \бог, а другите ще бъдат хвърлени в огненото езеро-там е плач и скърцане със зъби. Тези които счетат за нищо пролятата кръв на Божия Син. Избираме докато сме на земята-да приемем благодатта с вяра ,или да изберем вечното наказание.Няма друга алтернатива.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 25 Май 2010 21:12 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Здравейте,съфорумци!Темата ми изглежда интригуваща,но струва ми се аргументите на Полиандър(когото аз ценя като провокативен,но в рамките на добрия тон,събеседник)напускат границите на Библията и навлизат в чужда територия-будизъм-хиндуизъм,което за мен е неминуемо,поради факта,че в"нашите земи"те (аргументите)не могат да намерят почва(т.е.подкрепа,доказателство).Аз нямам богословско образование,но въпреки това ми идват на ум някои възражения.Драги Полиандър,това,което разбрах от твоя пост е,че ние,човешките същества в някаква духовна форма(състояние)съществуваме и преди да се появим в телесния си вид на тази земя.Нашите духове са у Бога и са "едно с Бог",преди Той да ни"отдели"от Себе си и ни вдъхне в зародиш за да даде старт на грешното ни житие-битие.Ако обаче ние сме били индивидуалности(личности) още когато сме (пред)съществували у Бога,тогава не трябва ли да говорим и за себе си като за въплътени богове,а не като за грешни човеци,отчаяно нуждаещи се от възстановяване на изгубената си връзка със своя Създател?С каква цел е слязъл на земята самия Бог-Син,ако ние подобно на Него сме били от вечността у Бога?Не се ли обезмисля по този начин цялото библ.учение за греха,изкуплението,бъдещия съд?
Цитат:
С какво едно бебе, ако духът не предшествува и не е истинската същност, с какво това бебе е заслужило да се роди с непоправими увреждания?
Разбирам колко мъчително е за теб да приемеш тези факти от живота,но аз бих искал да разбера как идеята за предсъществуването на духа,ти помага да ги преодолееш без да "вменяваш" вина за тях на Бога?Да не би обяснението ти да е нещо такова:Духът на увреденото дете е"съгрешил" в своето предсъществуване и "изкупва" своя грях,влизайки в дефектно тяло?(Извинявай,ако бъркам! )


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 25 Май 2010 22:22 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Привет и от мен! :) Ще се опитам да отговоря на по-важните разклонения на темата. Ще започна с последното мнение.
Първо, здравей и на теб, mitoray! Ти пишеш:

Цитат:
Темата ми изглежда интригуваща,но струва ми се аргументите на Полиандър(когото аз ценя като провокативен,но в рамките на добрия тон,събеседник)напускат границите на Библията и навлизат в чужда територия-будизъм-хиндуизъм,което за мен е неминуемо,поради факта,че в"нашите земи"те (аргументите)не могат да намерят почва(т.е.подкрепа,доказателство)


Не зная какво имаш предвид под "чужда територия", но мен са ме учили да ценя всички хора, а особено духовно търсещите, като Божии деца. Така че, струва ми се, не би трябвало да има нищо плашещо в прибягването до кой и да е човешки опит (стига да е в рамките на ползотворното за нашата дискусия). Напротив, ако следиш дотук темата, аз се опитвам да развия хипотезата, че и в "нашите земи" аргументите за предсъществуването на духа са доказуеми. Доколко успявам ясно да го покажа, е друг въпрос :wink: Ето сега пак ще направя някакъв жалък опит.

Ти пишеш:
Цитат:
Драги Полиандър,това,което разбрах от твоя пост е,че ние,човешките същества в някаква духовна форма(състояние)съществуваме и преди да се появим в телесния си вид на тази земя.Нашите духове са у Бога и са "едно с Бог",преди Той да ни"отдели"от Себе си и ни вдъхне в зародиш за да даде старт на грешното ни житие-битие.Ако обаче ние сме били индивидуалности(личности) още когато сме (пред)съществували у Бога,тогава не трябва ли да говорим и за себе си като за въплътени богове,а не като за грешни човеци,отчаяно нуждаещи се от възстановяване на изгубената си връзка със своя Създател?С каква цел е слязъл на земята самия Бог-Син,ако ние подобно на Него сме били от вечността у Бога?Не се ли обезмисля по този начин цялото библ.учение за греха,изкуплението,бъдещия съд?


Задаваш много уместни и сериозни въпроси. Те според мен могат накратко да се обобщят в следния: Каква е нашата истинска същност? И тук започва голямото блъскане на главите. За да е реално и вечно едновременно нещо, то според мен трябва да отговаря на следните минимални изисквания:
1. да е отвъд времето и пространството
2. да е независимо от материята (която е тленна)
3. да няма начало и край (да е неунищожимо)
Нищо от това, което изрежда aabbaa по-горе за душата, не отговаря на тези минимални изисквания: мисли (идват и си отиват, често са зависими и от физическото ни състояние), емоции (същото като с мислите; може би са още по-зависими от тялото), [/b]чувства, [b]воля (по-неясно понятие; достатъчно е да отбележим, че има състояния, в които тя отсъства - не отговаря, следователно, на изискванията)

Така, ако същността ми, истинската ми същност не е Дух, с кое от тези невечни сами по себе си неща да се идентифицирам: с тялото, с мислите, с емоциите, с чувствата, с волята? Очевидно е за мен, че аз, ти и останалите сме реалността, която стои зад тези неща, която ги поражда - творческа, божествена същност, оцветявана персонално от различните "актьори". Някой наричат тази същност "Наблюдаващия".

Връщам се пак на твоите въпроси, драги mitoray. Не сме ли въплътили се богове? - питаш ти. Според ХИПОТЕЗАТА за предсъществуването на Духа, отговорът би следвало да е и да, и не. Доколкото сме създадени по образ Божи, доколкото сме "духовни същества с човешки опит", моят отговор би бил "да". Доколкото обаче в земния си живот сме свързани с тяло и "дарени" с Его, отговорът е "не".

Отново твой въпрос: С каква цел е слязъл на земята самия Бог-Син,ако ние подобно на Него сме били от вечността у Бога?Не се ли обезмисля по този начин цялото библ.учение за греха,изкуплението,бъдещия съд?. Слязъл е, за да ни разкрие нашата истинска същност - Духа("Не се безпокойте, Царството Божие вътре във вас е"); да ни разкрие, че и ние сме Божии деца; да ни зареди със смирение помежду ни, демонстрирайки ни великата истина на всеопрощаващата божествена Любов.
Тук е интересно и по колко различни начини може да се разбира новорождението, което споменава и aabbaa. Ако го разглеждаме през призмата на времето (което, знаем от Айнщайн, че е изкуствен конструкт и че е относително), новорождението може да ни изглежда като даване на нещо непознато нам във времето. Ако обаче го разглеждаме през вечната божествена перспектива, то е откриване на нашата вечна и неунищожима същност - Духа. При новорождението/просветлението човек сякаш ЗАПОЧВА своето раждане от тъмната утроба на егото, за да се озове на светло - в своята сияйна и безгрижна същност, дарена от Бога: Духа.
И нещо последно към този ти въпрос, mitoray. Греха, изкуплението и бъдещият съд съвсем не са еднозначно разбирани понятия. Да вземем за пример Изкуплението. За някого то би могло да означава, че простото формално изповядване на Христовата жертва автоматично премахва нуждата от каквито и да е усилия на волята, за да се върви по пътя на спасението. За мен терминът изкупление (доколкото въобще е достатъчно ясен като смисъл?) носи идеята за това, че НИКОЙ НЕ Е ОСТАВЕН БЕЗ ПОМОЩ, че на всеки ще бъде помогнато в подходящото време (Божи Промисъл). Христос е Учителят, който сочи Пътя, но ние сме тези, които ТРЯБВА да се научат да вървят по него.

Завършвам с бележка относно теодицеята. Ти пишеш:

Цитат:
Разбирам колко мъчително е за теб да приемеш тези факти от живота,но аз бих искал да разбера как идеята за предсъществуването на духа,ти помага да ги преодолееш без да "вменяваш" вина за тях на Бога?Да не би обяснението ти да е нещо такова:Духът на увреденото дете е"съгрешил" в своето предсъществуване и "изкупва" своя грях,влизайки в дефектно тяло?(Извинявай,ако бъркам! )


Да, някои факти се приемат трудно, но какво те навежда на мисълта, че аз не ги приемам :) Аз просто се опитвам да търся причините на нещата. Най-лесно ми е да си "пусна на видеото" да гледам догмата за Първородния грях или за Сатаната, но, както показах и по-горе, за мен те са слаби обяснения на тежките факти. Две останаха за мен възможните обяснения в случая с ДЕЦА, РОДЕНИ С НЕПОПРАВИМИ УВРЕЖДАНИЯ. 1. Или духът им предсъществува и прави някакъв план във вечността заедно с Бога; 2. Или по някакъв специалне Божии промисъл, тези деца трябва да променят съдбите на други хора. Във втория случай обаче отново остава въпросът: "А какво се случва с тях, със съзнанието им, с душата им или с духа им?" Тогава пак се виждам принуден да се върна на първото обяснение.

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 55 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group