Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 18 Юли 2019 10:42

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 24 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 07 Юни 2010 13:58 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
В 1Кор., 13 ап. Павел говори много силно според мен и за прошката. Въпреки че любовта се радва на правдата и не безобразничи, това не е една фарисейска радост. В същото време любовта е и дълготърпелива, милостива, не държи сметка за зло, готова е всичко да извини и да прости. Колко често ние имаме такава любов към себе си и към другите? Колко често предпочитаме себелюбиво да преувеличим дори собствените си грешки, вместо да простим и да продължим?

"Прошката е като аромата на теменужката върху крака на този, който я е стъпкал." (Марк Твен)

"Слабият никога не може да прости. Простителността е способност на силния" (Махатма Ганди)

"Да простиш означава да пуснеш пленника на свобода, за да откриеш, че всъщност ти си бил пленникът."

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 07 Юни 2010 16:45 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Poliandyr,последната мисъл ми допада много. Кара ме да разбера,че моята непростителност е като белезници,с които "арестувам" не само ближния си ,но и себе си,а простителността ми е ключа за тези белезници.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 08 Юни 2010 05:52 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Като стана въпрос за прошка,ако съм засегнал някого от форума,моля го да ми прости.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 08 Юни 2010 18:23 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Цитат:
1йоан3:16 От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята,
3:17 Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?
3:18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.
Знаете ли какво,приятели?Мисля си,че това е темата("любовта към ближния и братската обич в частност"),по която май би трябвало веднага да спрем да пишем.Защото сме" обичали и сме били обичани" толкова много "с думи" и"с език",а толкова малко-"с дела и в действителност".Даже спокойно можем да превърнем това кътче от форума в една"изповедалня" за нашите грехове в тази област.Мислите,че се шегувам?Този път-не.И защо става така?Нали "плодът на Духа е:любов,..."Нали "Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух?"Какво ни пречи,какво ни спира да я изявим? Предположение:гледаме един на друг "по плът".Звучи като църковен жаргон,затова ето един пример.В църквата,която посещавах преди време често идваше един млад мъж.Той имаше вид на клошар-навлечен със стари "боклучави"дрехи,износени обувки,сплъстена,явно немита коса и брада;ръце с мръсни черни нокти и характерен"аромат".Този мъж рядко влизаше в залата за проповед,по-често стоеше отвън,мъкнейки със себе си типичния клошарски "багаж"-няколко найлонови торби с"имущество".Почти никой(тук влизам и аз)не му обръщаше внимание и избягваше непосредствена близост с него.Наблюдавах го тайно и му съчувствах( потайно!),но не посмях да го приближа и заговоря.Казвах си"Някой път трябва...",но после той спря да идва.Изпитах облекчение-"дразнителят"на съвестта ми беше изчезнал(но не и самата съвест). А "дразнители"дал Бог.Те може да не се явяват винаги "в образа" на клошари,а напротив-като "просперирали"братя.Тогава какво?Ще ги търсим ли за да се"отъркаме" о тях "за късмет"(пардон,"благословение")?Или ще ги отбягваме за да не изкушим сърцето си към небогоугодна завист?.... Ей такива мисли ми се въртят из главата надвечер....


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: и още
МнениеПубликувано на: 08 Юни 2010 19:47 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Гладен бях и ме нахранихте,жаден бях и ме напоихте,болен бях и ме посетихте..........Всеки има по един "клошар" в християнския си живот. Според словото-кавото направим за тези малките-все едно на Исус го правим.Бог да ни прости,ако сме пропуснали на дело да покажем любов и да ни дава сили да обичаме с дела,а не с думи.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 08 Юни 2010 20:10 
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2006 00:33
Мнения: 150
Местоположение: София
Напълно се присъединявам към твоята идея, mitoray, и си затварям голямата уста за неопределн период от време...Аз също съм състрадавал "тайно" на двукраки и четирикраки същества в нужда - от страх пред общественото мнение. Що се отнася до помощта за бездомните хора (т.нар. "клошари"), ми е минавал през ум и един трети вариант - да го поканим да влезе човека само за да се харесаме Богу, а не за да проявим внимание и грижа. На другия ли помагаме тогава или на себе си? Един вид от страх Бог да не ни накаже сурово с ръжена в деня на Страшния Съд. Но тук отново възниква въпросът - страхът или любовта е същността на истинската религия? Мисля, че всеки може да си отговори на този въпрос.

_________________
- Какво е щастие?
- Да си удовлетворен.
- Само това ли?
- И да бъдеш благодарен на Бог за всичко, което ти е дал.
- Само това ли?
- Да, само това. (Mitch Albom, Have a little faith)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Слава на Исус
МнениеПубликувано на: 11 Юни 2010 16:51 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Малката има 5,78 и 4,76 по литература и математика-7 клас!Мисля,че ще влезе дето е решила!Амин!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Юни 2010 18:16 
Offline

Регистриран на: 27 Фев 2010 11:17
Мнения: 43
Местоположение: София
Позравления за дъщеря ти, ааbbaa!Усещам голямата ти радост( без да съм екстрасенс :) !)Аз пък имам син,който тази година ще е 7 клас.Засега не ми дава много основания за оптимизъм,но с Божия помощ надявам се нещата да се променят!Пожелавам на дъщеря ти да й се изпълнят желанията като в приказка и да ви радва!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Юни 2010 20:49 
Offline

Регистриран на: 29 Апр 2010 23:45
Мнения: 188
Благодаря,децата се мобилизират и вашето ще успее!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 24 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group