Форум за християнския светоглед

дискусии по актуални и вечни въпроси
Дата и час: 20 Сеп 2019 18:02

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 32 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: не ги смесвам
МнениеПубликувано на: 12 Ное 2006 16:11 
Offline

Регистриран на: 02 Май 2005 15:13
Мнения: 13
Местоположение: София
Иво задава въпрос по повод примера с рекламите по улицата -
"А изкуство ли са?"

Първо нека изясна, че за мен, не само изкуството е творчество, а и да разграничим изкуство, дизайна и рекламата. Макар, че добрата реклама е изкуство. Критериите за добра реклама, обаче, много пъти не съвпадат с християнските критерии за нравственост. И все пак, аз не мога да определя за лоша една реклама, само защото тя не е нравствена.
Още повече говорих за творческия акт, като част от добрия професионализъм и любов която се влага в него.
Дадох този промер, за да продължим да мислим критично, не да прегръщаме "първите добри решения" и да сме доволни, че имаме християнски отговор.
Колкото до манипулацията, тя съществува и в на вид доста благопристойни сюжети и обекти на творческо мислене. Да си представим един човек, художник християнин, искаш да изкаже и покаже свота любов към Бога и към другите. Ако този художник започне да редуцира съжетите които, според него, "са подходящи" за показване на подобна любов, то той би изпаднал в творческо повторение и частична манипулация. Да се опиваш да показваш САМО красотата, която Бог сътворява, представяйкия я винаги, като пролетни пейзажи без повредени листа в дърветата или да рисуваш в 21 век САМО исторически сюжети с деца гледащи с умиление говорещия Христос е също вид манипулация. Манипулация по отношение на зрителите, на приемащите тази творба. Манипулация свързана с представянето на Бога изключително едностранчиво и повърхостно.

Но, нека да кажа, истинската Божия любов, която има у един творец, който е християнин е свобода, която не ограничава, а изследва и търси да покаже сложността на света. Тази творческа любов, няма да отмине света такъв какъвто е - паднал и страдаш, но няма да отмине и радостта, мира и надеждата за която говори Божието Слово. Любовта която всеки творец изпитва към самият творчески акт, независимо в каква област твори, е любов която се предава по необясним начин на околните.

_________________
член на екипа "Култура и изкуство" на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: не ги смесвам
МнениеПубликувано на: 13 Ное 2006 09:44 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
vania_valkova написа:
Определено не ги смесвам, Павел;)
....
За мен кича не винаги е равностоен на ниските страсти и пошлостта и липсата на любов към това, което твориш.

Добре, а кога СЕ получава кич? Все още ми убягва разликата между слабо изкуство и кич. Нали не влагаш знак за равенство между двете? Имам чувството, че като че ли най-големият грях на един творец едва ли не трябва да е ако той не е достатъчно гениален, че да няма "издънки" в творчеството си и можем да простим каквито и да е гаври с естетиката на душата, стига естетиката на предпечата да е перфектна. Не мисля, че да оценяваме така изкуството е добро.

Да, аз бих се зарадвал на слабата корица на едно списание, знаейки, че направилите я хора са вложили сърцето си в творението си,пък макар и слабо като носещо естетическа наслада изкуство пред изпипана отвсякъде порно корица. Кое е кич ли? За мен отговорът е еднозначен.

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: не ги смесвам
МнениеПубликувано на: 13 Ное 2006 12:02 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Pauli написа:
Да, аз бих се зарадвал на слабата корица на едно списание, знаейки, че направилите я хора са вложили сърцето си в творението си, пък макар и слабо като носещо естетическа наслада изкуство...


Обаче, Pauli, ако вземеш предвид последното мнение на Ваня, не би трябвало да се зарадваш на това. По какво ще разбереш, че хората, които са го направили са "вложили сърцето си"? Ако не по самото произведение? Това, за което Ваня говори, е подобно на това да извличаш фалшива доктрина от някой библейски текст, без да вземаш предвид контекста на цялата Библия и без да живееш в силата на Светия Дух. Т.е. без да позволяваш на Бога да променя сърцето ти. Само, че при изкуството творецът чете книгата на Божието творение, вместо Божието Слово. Един художник със стеснен светоглед е също толкова "виновен" колкото богослов със стеснен светоглед. Всъщност и двамата са предварително обречени да създадат нещо мъртво.

Иначе мисля, че ако човек си поставя целта да бъде "на нужното ниво" в изкуството, което създава, не би могъл да надскочи собствената си суета и най-доброто, което създава няма да е нищо повече от едно добро подражание. Той не би могъл да пречупи вдъхновението, което получава от други творби, през собственото си сърце и ще пресъздава само техен опошлен образ. На този човет също ще му липсва свобода да твори, както и любов. (Поне любовта, за която говорим, чийто обект не е просто едно неодушевено платно, примерно.) От желанието да бъде на нужното ниво, той самият ще остане в центъра на своето творчество.

Може би на един творец е необходимо да подхожда с някакъв вид смирение. Т.е. нямам намерение да покажа колко съм достоен, а просто искам да изразя, да направя достояние и за другите, нещо ценно, което аз самият притежавам. При това, съзнавайки, че то не е органична част от мен, а съм бил вдъхновен от нещо друго. В този смисъл, аз дори имам задължението да не го пазя само за себе си. И предвид всичко това, моля света да ми прости моя недодялан стил... А аз самият не бих си позволи да бъда немърлив към способностите си. Защо поради моето нехайство, недодяланият ми стил трябва да пречи на творчеството ми...

Не знам доколко съм прав в това, но това е една от причините, поради която харесвам "Властелинът на пръстените". В тази книга прозира именно такова отношение към творчеството. Билбо, Фродо и Сам са големи ценители на елфическото изкуство, но това не им пречи да рецитилат свои собствени стихове, със съзнанието, че са малко недодялани, при това, дори пред елфи :)

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: не ги смесвам
МнениеПубликувано на: 13 Ное 2006 12:22 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Ивайло написа:
Иначе мисля, че ако човек си поставя целта да бъде "на нужното ниво" в изкуството, което създава, не би могъл да надскочи собствената си суета и най-доброто, което създава няма да е нищо повече от едно добро подражание.

Може би на един творец е необходимо да подхожда с някакъв вид смирение. Т.е. нямам намерение да покажа колко съм достоен, а просто искам да изразя, да направя достояние и за другите, нещо ценно, което аз самият притежавам. ....
Защо поради моето нехайство, недодяланият ми стил трябва да пречи на творчеството ми...

... До момента, в който не те срежат и ти кажат "Това, което правиш, е кич, спри веднага да губиш времето на цялата вселена и се заеми с нещо друго".

Затова съм напълно съгласен с изказаните мисли, точно това е и моята теза, доколкото правилно ги интерпретирам - несъвършеното творчество Е творчество, а какво е кич - очаквам погледа по темата на Ваня да допълни предложеното от Тодор определение :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 14 Ное 2006 10:58 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Усещам, че е време отново да се включа в дискусията, защото на няколко пъти бях цитиран :-) Ако се върнете на първото ми мнение по темата, ще установите, че не съм сложил знак за равенство между "изкуство" и "нещо, направено от сърце и с любов". От любов човек може да направи ужасни неща, във всеки смисъл на думата "ужасно"... Прибягнах до аналогията с любовта като илюстрация за себеотдаването, активното съпреживяване и влагането на себе си в произведението. Всички тези неща липсват в кича; там авторът просто отсъства, няма отношение към създаденото. Както точно го е казал Ивайло:

Ивайло написа:
... ако човек си поставя целта да бъде "на нужното ниво" в изкуството, което създава, не би могъл да надскочи собствената си суета и най-доброто, което създава няма да е нищо повече от едно добро подражание. Той не би могъл да пречупи вдъхновението, което получава от други творби, през собственото си сърце и ще пресъздава само техен опошлен образ. На този човек също ще му липсва свобода да твори, както и любов. (Курсивът е мой. - Тодор)


Тъкмо липсата на вътрешна свобода е причината за създаване на това, което бих нарекъл "несъзнателен кич". Няма да повтарям разсъжденията на Ваня (съгласен съм с тях); само ще ги допълня. Ако човек без свобода и без творческа мисъл иска да изрази нещо чрез художество, той неминуемо създава кич. Не защото се стреми към това, не защото няма любов към Бога (в случай, че е християнин), а защото взема по необходимост наготово чужди еталони за красота, щампи. Примерът на Ваня за типичните християнски картички и някои списания е подходящ. Приема се по дефиниция, че хората се умиляват, когато видят картина на Христос, полагащ ръце над децата. Няма значение, че въпросната картина е стотно поред преповторение на посредствено произведение от ХIХ век, като цветовете, лицата и дори позите на телата са същите. Няма значение, че в резултат на бездушните преповторения, стотното копие е и сто пъти по-бездарно от и без това посредствения оригинал. Важното е, че сюжетът е библейски и че е посветен на дечицата, а това разчувства всички, нали? (И така някой невярващ, току виж, се затрогнал и се покаял.) Или пък знаменитите природни картини с облаци и планини. Почти не мога да се сетя за книга от християнски автор, говореща за Божието величие, на чиято корица да не се мъдри някой "див, чутовен връх" или сноп слънчеви лъчи да не се процежда през надвиснали тежки облаци. Толкова ли не може да се измисли нещо друго, различно? Може, но има вътрешен страх (пряко следствие от липсата на свобода) да не се сбърка посланието, да не се направи нещо "неканонично". Ясно е, хората казват, че Божието величие и любов личи в тревичките, в цветенцата, в небето и т.н. (Моя реплика: "Хората казват", но ако си творец е важно ТИ какво казваш, ТИ какво си преживял!) Така искрената любов към Бога на автора се вкарва в чужди щампи, без да бъде пречупена през вдъхновението му (да цитирам отново Ивайло) - ако изобщо има такова вдъхновение. И резултатът е: кич. Който, за мой ужас, се посвещава на Христа. Но аз ще повторя въпроса си, който веднъж зададох на глас на едно християнско събрание: "Угодно ли е на Бога да Му принасяме в жертва своята посредственост?"

А ако ти липсва чисто художествено или техническо майсторство, но имаш свободата и вдъхновението, ще създадеш просто едно недодялано произведение, като хобитската поезия ;-) Но все пак ще си личи, че това е изкуство, а не кич.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 14 Ное 2006 12:10 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Тодор написа:
защото взема по необходимост наготово чужди еталони за красота, щампи....
в резултат на бездушните преповторения, стотното копие е и сто пъти по-бездарно от и без това посредствения оригинал....
Или пък знаменитите природни картини с облаци и планини....

"Угодно ли е на Бога да Му принасяме в жертва своята посредственост?"

Да, това изяснява нещата около кича, благодаря :) Напълно съгласен съм с думите ти, Тодоре, макар и да не се сещам за друг начин за картинно показване на Божието величие от планина, затъмнена в облаци и с гръмотевици :wink: :razz: :lol:

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Мар 2009 00:23 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Тъй каото не си правя труда да разбера как се отваря нова тема искам да обърна внимание на един материал от Бердяев дискутиращ достоевски, публикуван преди седмица във вестник" Про-анти"
http://www.pro-anti.net/previous/2151-06.html
който ме навежда на мисли , които някой може д аиска да дискутираме тук: възможна ли е е истинска любов без Бог.
един примерен агностик-пантеист ще отговори - не. Аз обиам ближните, аз обичам всяка живинка (ала Швайцер), а ако минем на естетическо ниво - обичам Природата и красотите й, обичам прозведенията на изкуството и т.н. Будистите състрадават, не знам дали употребяват думата "обичам". Ако светът е мъка, не може да имаш радостта от близостта, а само спокойствието на състрадаването. Ако правилно четя: Бердяев казва, че "безбожната любов" води до поведение като на великия Инквизитор на Достоевски, тоест тоталитаризъм от любов към безличната маса. В нетоталитарен план, обаче, не е ли мислима "безбожна любов", това модерно мислене и съобразяване с "Другия", на Левинас и Цветан Тодоров.
Този другия, колкото и д а го пишат с голямо Д не става божествен, и лично на мен не ми е "достатъчен" за да осмисли живота ми.
(в този момент се надявам жена ми да не прочете това и да ме разбере погрешно :)).
Нито пък ми е достатъчно предаването на тази любов/отношения към ближните на потомството - тоест индиректно обезсмъртяване на действията ни към "Другия".
И все пак с какво при наличието на Бога прави любовта единствено тогава "свободна"?
Ще трябва да прочета оригинала от "Юноша" на Достоевски от където е откъса цитиран от Бердяев.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 14 Мар 2009 14:07 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 00:01
Мнения: 765
Привет, Камене! :)

Благодаря за интересната статия и за дискусията зад нея! Досега не бях чел нищо на Бердяев поради липса на случай, но много ми допадна стилът му на разсъждаване и изводите, до които стига. Само една малка смислова корекция към постинга ти:
Камен Чернев написа:
възможна ли е е истинска любов без Бог. един примерен агностик-пантеист ще отговори - не.

Предполагам имаш предвид, че според пантеиста или атеиста "е" възможна любов без или извън Бога, защото според тях Той или не съществува, или е всичко, съответно и натам, както следва. Правилно ли разбирам основната ти мисъл?

Иначе самият аз съм съгласен с изводите в статията, много интересно свързват вечността като понятие с любовта. Аз дори бих отишъл по-далеч в размишлението и бих казал, че трябва да се вникне в дефиницията за любов и да се види как тази любов буквално угасва при съзнателно избутване на Бог извън живота ми. Нагледен пример е днешното западно общество, където цивилизовано и културно се опитваме да направим точно това, да прогоним Бог от Европа и от Америка, за да дойде на власт "човешката любов и толерантността между хората". Плодовете са усещането за нещастност, самотата и чувството за изолация, ожесточаването на алчността и стремежът "на мен да ми е добре и да успея през труповете на другите".

Като че ли ни е трудно да си представим какво е да сме без Бог да стои до нас въпреки нежеланието ни да приемем обичта Му, не можем да изживеем усещането да сме празни и изолирани от Неговата любов и затова си казваме, че и без Бога ни е добре. Така не можем и да си представим и пъкъла, където за съжаление това ще се случи.

ПП: за пускане на нова тема във форума във всяка текуща тема от даден раздел има бутон "Нова тема". Това е начинът :)

_________________
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 14 Мар 2009 17:38 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
благодаря за уточненията. да, сбъркал съм. за агностика любове без Бог има.
Това от Бердяев е част от книгата му Мирогледът на Достоевски, която я има преведена на български.
В утопията описана от версилов всичко изглежда наред. но бердяев казва,ч е такова нещо е неосъществимо, между хората става това , което е описано в Бесове (където достоевски предкрасно еописал как анархосоциалистокомунистическите идеи водят до жестоки железни партиййни действия, без любов, макар и в името на народа0. Та пак попитвам: защо не е възможна утопия, като комунистическата, защо се изражда в омраза на една класа в друга, а не - за всички? бердаев не обсъжда това, дава го акто саморазбиращо се анти=утопийно мнение.
Мое първо обяснение е, че оставен без Бог, човек остава само на своята биология, а тя е Дарвинова, тоест оцеляват приспособените, човек за човека е вълк, и алтруизъм има само в известен генетичен смисъл (ако е добре за гените на тебе и роднините ти. тоест искам да кажа , че животинскта природа на човека не може д аго доведе до себеотрицателанта любвеобвилна утопия описана от Версилов.
В същаа книга з адостоевски бердяев има други интересни глави и становища: има Бог, защото има зло (това цитат, следващите изречения не са по Б.).
Ако нямаше зло всичко щеше да е по мед и масло, за какво ще ние Бог. А има зло, защото има свобода. И става един затворен(но не прочен) кръг: Бог създава свободни същества, те творят зло, и Бог им помага да надделеят, дава им "рамо". И става нещо като хоро:
Бог->създание със свобода на избора->творене на зло->обуздаване на злото със съдействието (явно или неявно, осъзнато или неосъзнато) на същия този Бог (в началото на тази динамична верига).


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Мар 2009 00:14 
Offline

Регистриран на: 21 Мар 2005 11:39
Мнения: 298
Местоположение: Брюксел
Интересна тема, Камене! За мен тези размишления на Бердяев ми звучаха малко хаотично за да бъде статия, но като част от книга е разбираемо. Интересна наистина е връзката между любов и вечност. Аз лично също мисля по подобен начин -- че любов без съзнанието за вечност е просто подобие на любов, но по този въпрос е нормално да очакваш толкова различни мнения, колкото по въпроса що е човекът? Моята лична позиция също е свързана с разбирането ми, че човек е същество, предназначено за вечността и затова не може да получи същинско удовлетворение от нищо преходно. Не случайно толкова често сме подбудени да обещаваме вечна любов на тези, които обичаме и считаме, че мимолетната любов не е истинска...

Интересно за мен беше следното изречение от статията:
Цитат:
Състраданието към човека, като към трепереща, жалка твар, играчка на безсмислената необходимост, е последното прибежище на идеалните човешки чувства, след като е угаснала всякаква велика Идея и е загубен Смисъла.

Което според мен много вярно казва, че човек винаги ще продължава да търси нещо повече от простото "така стоят нещата". Така че, не съм съгласен, че човек без Бога остава само със животинските си инстинкти, както казваш, "със своята биология". Той продължава да бъде човек, в когото нещо дълбоко остава неудовлетворено. Мисля, че именно поради това е подвластен на зло. За животните злото е чуждо. Да, понякога има употреба на груба сила и борба за надмощие, но не и злоба.

Та, според мен, утопиите не са трайни, понеже се опитват да излъжат една дълбока и същностна нужда на човешкото сърце - нуждата от значимост, която по начало човек получава в малка или голяма степен обичайки и бивайки обичан. И по този начин смесват любовта с лъжа, нещо което истинската любов не търпи. Любовта в такива обшества е страшно изкривена и според мен затова не могат да са стабилни.

_________________
Ивайло Атанасов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 28 Мар 2009 14:53 
Offline
Аватар

Регистриран на: 21 Мар 2005 12:14
Мнения: 146
Местоположение: София
Камене, благодаря - освежил си форума с много благодатна тема! Бердяев на практика цял живот се е занимавал с темата за свободата и любовта, което според мен не е точно случаят при Достоевски ;-) Затова ми е интересно да ме препратиш към източник (или да обясниш вкратце) какво разбира Григорий Петров под "достоевщина". Направил си кратко изказване за това във форума на "Про и Анти".

Аз ще добавя още един ракурс към темата: истинската любов може да се разбира, а - бих казал, - и да се практикува само в светлината на християнското разбиране за личността и нейната ценност. Ако се изостави схващането за човека като Божий образ и подобие, призван да отразява характера на Бога (Който в същността Си е любов), неминуемо се размива и изкривява понятието за любов.

Точно това се е случило през модерната, а в още по-голяма степен се случва в постмодерната епоха. Тоталитарните идеологии са ярък пример - там понятието за любов към друга личност направо отсъства. Дори толкова естествено нещо като създаването на семейство минава в графата на вярност към държавата (при комунистическите режими) или към нацията (при немския националсоциализъм). Спомням си как в последния клас на гимназията изучавахме романа "Тютюн", който Димитър Димов е бил принуден от Съюза на писателите да разшири почти двойно и да допълни с темата за Партията. Та в тези пришити части на произведението има един разговор между влюбените Борис и Ирина (не съм сигурен дали така се казваше героинята). Жената вече се е присъединила към комунистическото движение, докато любимият й нещо се съпротивява. Разговорът приключва с покъртителните й думи: "Ти не следваш Партията, и затова между нас не може повече да има нищо общо!" Понеже беше по времето на Перестройката, този епизод предизвика тогава нескрити усмивки и дори смях в класа :-)

Макар и без декларации на идеологическа вярност, постмодерният дух се оказа още по-немощен по отношение на любовта. Сега ключовите думи са "солидарност", "толерантност", "социална ангажираност" - хуманистични фрази без покритие. Защото сега човекът вече не е дори строител на "светлото бъдеще", а просто "социална единица" със свои права и произволна (избрана от самия него) идентичност. В една друга своя книга Бердяев беше писал, че "ХХ век е векът на еснафството и неблагоприятно време за раждането на велики личности". Мисля, че това с още по-голяма сила важи за съвременната епоха. Модерното време все пак роди много герои, макар и повечето лоши. Днешното време ражда преди всичко анонимни индивиди, за които животът е повече консумация, отколкото даване; да не говорим за отдаване. А любов без отдаване на себе си няма. Същото важи и за героизма.

_________________
Тодор Велчев, член на екипа на harta-bg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Мар 2009 05:08 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
Прав си и хубаво се изразяваш. комплименти.
Мисля, че с консумацията, като характеристика на днешното общество се свърши,. Прeдстоят големи промени. Дано да не се оправи набързо капитализма, а да има съществено отрезвяване по отношение на консумативността.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 02 Апр 2009 21:32 
Offline

Регистриран на: 24 Апр 2006 00:35
Мнения: 59
Здравейте. Много хубава и свежа тема, наистина.

Не мога да не се съглася с връзката, която правите между хуманистичните ценности (Любов без Бог, струва ми се е основата на хуманизма) и консумарторските, хедонистични ценности, смятани за висше благо в хуманистичното ни общество. Наистина, Камене, е необходимо отрезвяване, защото именно като пиянство може да се определи ширещият се в морала на обществото хуманизъм. Учудвам се все още на хората, които в това си пиянство, което хуманистически се нарича любов, дотолкова забравят за истинските духовни блага, че не виждат, че доброволно, за консумация, за разменили дори и свободата си. Така видяно, не мога да не се съглася и с пряката връзка, която съществува между Любовта и Свободата. В тази връзка, разбирането за Бог като източник на един съвършен морал не само ни помага в осъзнаването на истинската любов (т.е. на самия Него), а ни и прави по-свободни. Чудя се доколко стремежът към материалното (понякога неосъзнат, понякога непреодолим) ни пречи да виждаме Божията любов.

Камене, какво те кара да ти толкова оптимистичен за това какъв ще излезе капитализмът от тази криза? Ще може ли без преоткриване на стремежа ни към Бог да се отърсим от консуматорските ценности? Аз имам едно много по-песимистично очакване: че не след дълго ще ни бъде втълпявано че именно ниската ни консумативност е предизвикала тази криза и само чрез нейното увеличаване ще ни предпази от други такива. Поне, струва ми се, виждам наченки на това. (Макар и това, че кризата е предизвикана именно от свръхконсумативност е очевидно и съм донякъде съгласен с теб че поставянето на карта на самите основи на консуматорското общество може да помогне на някои хора да осъзнаят тяхната противоречивост)

_________________
Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му.
Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
Псалми 19


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 02 Апр 2009 22:18 
Offline

Регистриран на: 21 Дек 2005 17:07
Мнения: 226
В америка призовават хората да Не престават да пазаруват, защото спестяването е пагубно за икономиката. Купувайте консумирайте за да поддържате икономиката.
Не мисля, че трябва негатовно да се гледа на хуманистичния (и секуларен0 подход към любовтаи въобще отношенията към Другия.Аз не се наемам, например, да споря със световно известния български(и френски) хуманист Цветан Тодоров на тази тема. Но ми е трудно да видя този Друг в митологична светлина, осветяваща и осмисляща живота в неговата секуларност(тоест временност ,това бил смисъла на секуларен - във времето, за разлика от "вечен".).
поздрави


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 02 Апр 2009 23:40 
Offline

Регистриран на: 24 Апр 2006 00:35
Мнения: 59
И на мен ми мина през главата тази мисъл, но какво е любовта, ако не е вечна? Какво е, ако е просто дошла и отминала? Това ми е проблемът да не мога да нарека и хуманистичното отношение към другия "любов".

_________________
Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му.
Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
Псалми 19


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 32 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group