Хората, израснали по времето на реалния социализъм, носят в себе си една насадена представа за несъвместимост или, най-малкото, за враждебност между наука и религия. Тази представа се споделя масово както от невярващите, така и от вярващите. Предубежденията са взаимни. Невярващите обикновено свързват християнството с църковните процеси срещу Бруно и Галилей, с отричането на прогреса на модерната наука. Вярващите, от своя страна, обикновено гледат подозрително на науката като на своеобразен „конкурент“ на Библията в познаването на света и в изграждането на християнски светоглед. И единият, и другият лагер влагат доста емоции в позицията си, но липсва достатъчно разбиране по сложния проблем „наука – религия“. Като предпоставка за истински дебат, ще се опитам да очертая накратко основните положения на един задълбочен, балансиран християнски възглед за сътворения свят.

Настоящата статия прави исторически преглед на въпроса за приложимостта на интелигентни причини в науката. В хода на изложението ще изследваме защо интелигентните причини са се приемали като съществени в древността, защо са изоставени в Нютоновата ера и ще разгледаме основата за приписване на причинност в науката. Оказва се, че науката би приела всяка причина - с естествен или с интелигентен произход - ако тя се потвърждава от еднороден сетивен опит. След като вече са представени основанията за разглеждане на интелигентни причини, ще се спрем на обвинението, че това е друг пример на ,,метафизика, маскирана като наука".

Излизането в края на 2007г. на книгата „Има Бог: Как най-известният в света атеист си промени становището” на философа Ентъни Флю окончателно разстрои западните атеисти (наричани още секуларни хуманисти, а също brights=умници), които го имаха от половин век като водеща фигура на своя атеистичен фронт.

Здравей, Яна!

Честито Рождество Христово! Весела Нова Година! Молим се и вярваме, че Бог ще излее изобилни благословения както в личния, така и в професионалния аспект от живота ти! Пожелаваме ти една невероятно плодотворна и щастлива година!

Как си? Как минават празниците? Съжалявам, че не съм ти писала толкова време! Но, все още нямаме интернет вкъщи. В Белгия никой не бърза за нищо. ;)

За мен тук е... като приказка, не винаги толкова приятно, но изключително ново и непознато. По принцип, аз не обичам драстичните промени. Но, сега се адаптирам добре. И наистина се наслаждавам на нещата, които ми се случват!

Вече втора година ми се случва да прекарам няколко дена в Германия в навечерието на Рождественските празници. И да добия впечатления от може би най-интересния сезон в родината на Лутер, Гьоте и Кант. Едва ли има друга традиционно християнска страна, където хората да се подготвят толкова отдалеч и толкова усърдно за посрещането на Рождество. Радостта и очакването окрасяват практически всяка страна на ежедневието. Но не могат да премахнат усещането за празнота поради забравения и, за мнозина, напълно изгубен смисъл на празника.

Колко ,,реални" са обектите от света на математиката? Според една гледна точка те нямат нищо общо с реалността. Математическите обекти са просто идеи. Те са умозрителни идеализации на математици, най-често мотивирани от видимия ред на някои аспекти от заобикалящия ни свят, но независимо от това те остават умозрителни идеализации. Могат ли математическите обекти да бъдат нещо друго освен произволни построения на човешкия разум?

Материалистичният еволюционизъм като възглед за произхода на живота има метафизична страна. Според него Бог не играе никаква роля при възникването и подредбата на Вселена и на живота. Такава позиция е в пряко противоречие с библейското учение, че Бог е създал небесата и земята, заедно с живота на нея.

През последния век еволюционното учение става все по-популярно и това принуждава християните да реагират. Реакциите са различни. Някои прегръщат новата теория и се опитват да съгласуват своите богословски разбирания с еволюционизма. Други отхвърлят еволюцията, но се различават в основанията си за това и в подробностите на своята аргументация.

Така днес съществуват различни възгледи, които утвърждават Бога като Създател на Вселената и живота. Въпросът е дали можем да кажем нещо относно механизма на възникването на Вселената и живота, и за времето, когато това се е случило.

По този въпрос има разгорещени спорове между християните, понеже той неминуемо засяга основни доктрини като естеството на Бога и естеството на Библията и нейното тълкуване.

Поне според популярната представа един от важните белези на науката е готовността да следва емпиричните до­казателства независимо накъде водят. Но точно тук е въз­можно да възникнат големи проблеми и напрежения, както показва Кун в прочутото си изследване „Структурата на научните революции„. Какво се случва например, когато ем­пиричните данни сочат в посока, различна от допустимата според основната парадигма или светоглед? Един пример, който вече разгледахме, е конфронтацията на Галилей през XVII век. с геоцентричния възглед за света на Птолемей и Арис­тотел, застъпван еднакво и от философи, и от кардинали. Друг пример е преследването на генетиците от марксизма през XX в., тъй като идеите на Мендел за унаследяването са били считани за несъвместими с марксистката философия. Едно е ясно от историята: парадигмата не се срива от само себе си веднага щом се открият някакви факти, които са несъвместими с нея. Както в случая с аристотелизма може да е необходимо много време, докато събирането на аргумен­ти в полза на нова парадигма доведе до заменяне на старата.

Мотивирани от успехите на науката в началото на миналия век, мнозина са склонни безкритично да пренасят доказали се като ефективни научни методи и похвати във всяка друга област на познанието. В книгата си „Вечният човек“, излязла през 1925 г., английският писател и публицист Дж. К. Честъртън решително се противопоставя на добиващия все по-голяма общественост сред неговите съвременници изопачен натуралистичен образ, който свежда човека до физиология и някаква първобитна психика. Тъй като въпроси като доколко авторитетът на науката може да послужи като дреха на определени предразсъдъци и какво представлява човекът, остават все така актуални, предлагаме ви откъс от българското издание на книгата с любезното разрешение на издателство "Омофор"

Всички ние пречупваме познанието, до което достигаме през личния си светоглед, който изграждаме с течение на времето. Макар рядко да си даваме сметка за това, мисловните схеми в него са силно повлияни от културната среда, в която живеем, в която са вплетени популярни за деня философски и научнин идеи. Науката формира личния светоглед както на учения, така и на човека, който консумира научна информация благодарение на образованието, технологиите или пък от просто любопитство. В наши дни научните и философски заключения бързо прекрачват границите от академичните среди в популярната култура, където взаимодействат по неповторим начин