• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

общество

Налични статии:

Дата на заснемане: 
2013-05-15

Видеозапис на въпросите и изказванията след първата публична дискусия от поредицата „Накъде, Българийо? Докога, Господи?“, с участието на адв. Наталия Христова и д-р Тодор Велчев. Самата дискусия за съжаление не е записана. От страницата на проявата можете да изтеглите изложенията на двамата говорители в писмен вид (PDF формат).

 

Един от ре­дов­ни­те уп­ре­ци към анти­пра­ви­тел­стве­ния про­тест в Со­фия, пред­ла­ган на об­щес­т­ве­но­то вни­ма­ние по те­ле­ви­зии и дру­ги ме­дии, е че раз­е­ди­ня­ва бъл­гар­ския на­род. Чес­то се случ­ва жур­на­ли­с­ти и ко­мен­та­то­ри на съ­би­ти­я­та — къ­де це­ле­на­со­че­но, къ­де меж­ду дру­го­то — да спо­ме­нат не­що за „раз­де­ле­ние“, „про­ти­во­по­ста­вя­не“, „об­щест­ве­но на­пре­же­ние“ и дру­ги срод­ни от­ри­ца­тел­но за­ре­де­ни ду­ми, ко­и­то, раз­би­ра се, имат за цел да ком­про­ме­ти­рат про­те­сти­ра­щи­те ка­то ня­как­ви осо­бе­но опас­ни екс­тре­ми­сти, ко­и­то пре­чат на стра­на­та да вър­ви към сво­е­то свет­ло бъ­де­ще. (Да, из­ра­зът „свет­ло бъ­де­ще“ от­дав­на не е в об­ръ­ще­ние, но имен­но то­ва имат пред­вид по­доб­ни вну­ше­ния — да за­сег­нат стру­на­та на вни­ма­тел­но кул­ти­ви­ра­но­то чув­с­тво за без­ме­те­жен ком­форт у бъл­га­ри­на, ко­га­то ед­ни доб­ри хо­ра се гри­жат да ни „оп­ра­вят“, а дру­ги ло­ши хо­ра им пре­чат.) Чу­дя се, в чии уши ед­на тол­ко­ва яв­на лъ­жа мо­же да ми­не за ис­ти­на?

От началото на протестите изглежда, че българският народ е разделен на две: подкрепящи правителството и искащи оставката му. Но не е така. Той е разделен на три. Подкрепящи, протестиращи и такива “по средата”. Този текст е за последните, защото първите две групи са активно действащи лица, а третите — анонимни, но налични.

Според древногръцкия философ Сократ, удивлението е началото и двигателят на всяко човешко познание. Авторите на Библията пък настояват, че същинските промени в този свят са се случили в резултат на Божиите действия, на Божии чудеса. А мъдрият българин нито е настроен философски, нито хваща вяра на Библията. Той си има една любима поговорка, която въплъщава отношението му към историята: “Всяко чудо за три дни!” Затова в нашата страна чудеса не стават. Или ако все пак стават, не удивляват никого. Или ако удивляват, то е точно за три дни – не повече.

Ако ви попитат кой празник е „най-българският“, какво ще отговорите? Денят на подписването на Сан-Стефанския договор? Денят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия или пък денят на Обявяването на независимостта? Тези дати безспорно отбелязват ключови събития от историята на нашия народ. И все пак „най-българска“ би била датата, свързана с неговото зараждане. Имам предвид не неговото заселване по нашите земи, а оформянето му като осъзната общност от хора, споени от нещо повече от материалните си интереси и от грижата за своето оцеляване.

Казват, че смехът действал освобождаващо. Ако е така, българинът има непрекъснато причини да се освобождава. Защото се смее по повод и без повод, за щяло и нещяло. А пък не е усмихнат. И никак не е радостен. Според различни социологически данни от международни агенции, публикувани през последните години, българите са измежду най-нещастните народи в света. Как тогава да си обясним, че все намираме за какво да се смеем – или по-точно, над какво да се смеем?

За първи път за мен Олимпийските игри дойдоха с усещането за празник. Навярно заразена от еуфорията на англичаните. Тук в Англия всеки говори за игрите – от малък до голям. Нямаше нужда да гледам българските представяния, макар че ги гледах, разбира се. Моите приятели ги следяха и идваха да ме информират и коментират – винаги с уважение и искрено съжаление, когато спортистите ни не успяваха да се справят много добре.

Дата на заснемане: 
2007-04-28

„Духовната работа с наркозависими“

Роберто, представител на Рехабилитационния център за наркозависими „Рето“

Част от конференцията на Сдружение ХАРТА „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“

Софийски университет, 28 април 2007 г.

http://harta.bg/public_events/461

 
Дата на заснемане: 
2009-06-10

Християнските ценности и гражданското общество

10 юни 2009 г. читалище „Средец“, София

С участието на:

  • Иван Груйкин, адвокат, член на гражданска инициатива „Справедливост“
  • Тодор Янакиев, журналист
  • Тодор Велчев, астроном, член на сдружение ХАРТА

Анотация:

 

Случи се нещо, за което много хора смятаха – по неясни и нелогични причини – че няма как да се случи.

Световните сътресения, тревоги, трагедии се виждаха някакси много екранно, фоново и малко воайорски през малката дупчица, през която наблюдавахме света. И те ни изглеждаха много малки и много далече.

Преди време попаднах на интересна статия в сайта reduta.bg, наречена “Ако имахме нужда от по-различна църква, щяхме да я имаме”. Авторът ѝ Ясен Бориславов прави кратка ретроспекция на участието на Българската православна църка в обществения живот в България след промените през 1989 г., като фокусът е серията от негативни за образа на БПЦ събития, случили се в началото на 2012 г. , основно разкритията около досиетата на висши духовни лица.

На 25, 26 и 27 ноември 2011 г. в гр. Вършец се проведе конференция, организирана от Националния съвет на религиозните общности в България с подкрепата на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Съветът е създаден по образец на аналогична организация в ЕС, която се нарича “Религиите за мир” и има за цел опазването на мира в Европа и света. Може би затова предварително зададената от организаторите тема беше: „Хуманизъм-наука-религия в полза на обществото”.

Една табелка, която видях пред съседна къща – забучена в тревата. Сетих се за Тодор В., който описа с възхищение посещението си преди години в Германия (ако не бъркам) по време на Коледния сезон. С украсата и с настроението на хората. И сега в навечерието на Коледа хората бързат, настроени коледно или „празнично“, ако използвам политически коректната фраза, обединяваща Коледа с Кванца и Ханука. Но табелката приканва към нещо друго, към смисъла на този „сезон“. Той се е стеснил в купуване на подаръци, в сядане на празнична маса по традиция. По този начин социалната роля на коледната традиция е налице. Където пеят хорове, повече се усеща за какво става дума. Но същите песни се въртят нонстоп по пазарите и моловете и се превръщат в досаден повтарящ се шум…

 

Казват, че политиката няма нищо общо с морала и духовността. Доби популярност клишето: “Политиката е мръсна работа — не е за духовните хора.” Но все още се намират водещи политици по света, които опровергават това схващане. На тържество на 16 декември по повод 400 години от издаването на един от най-авторитетните английски преводи на Библията, The King James Version (KJV; the Authorized Version), британският премиер Дейвид Камерън произнесе забележителна реч.

От няколко години в българската реклама много напористо, безпардонно, некреативно и масово се използва/употребява женският образ – емоционално разфасован, социално унищожен и доведен до предмет, при това доста евтин. Българската рекламна визия прегърна един „снасящ златни яйца“ сексистко-порнографски модел и този модел много добре пасна на съвременната българска ценностна система и на балканската нагласа като цяло. Унижена, разголена, глупава, лесна, обслужваща жена със засилени сексуални атрибути ви гледа и се предлага от рекламите. Сексът продава!!!

 

Нека имаме предвид, че през последните години на XX век и в момента успешният семеен образ в рекламата е претърпял и претърпява различни по сила и въздействия социални трансформации, които правят неговото адекватно прочитане в публичното рекламно пространство много по-сложно. Ако до преди 20 години семейният модел (усмихнати и щастливи семейства около масата и правещи нещо заедно за дома, показване на влюбени младоженци или прегърнало се семейство от мъж и жена с дете/деца) е бил успешен социален медиатор за предаване на рекламно послание, успешно продаващо, както на Запад, така и у нас, то сега нещата постепенно се променят.

 

Наскоро станаха известни окончателните резултати от Преброяване 2011. Данните по демографските, икономическите и социалните показатели оставям на статистиците; те могат да се анализират и оценят чрез техните методи. Но има един показател, който трудно – ако изобщо, – се поддава на статистика: личната вяра на гражданина. Той фигурира сред данните, скрит зад термини като „вероизповедание“ и „религиозност“, които звучат някак по-научно. Но от това картината на вярата на българските граждани едва ли става по-ясна.

Народите са като хората – имат си младини, зряла възраст и период на остаряване (не задължително в демографски смисъл). За българския изследванията сочат, че „се топи” и „застарява”. А кога са били времената на неговата зрялост? И можем ли  да преценим дали той изобщо е преминал през този стадий? Защото, ако продължим аналогията с живота на отделния човек, това съвсем не е задължително. Има хора, които са проявявали завидна зрялост и мъдрост още като голобради юноши, но има и побелели глави, които по акъл са още някъде в ранния пубертет.

Битие е старинна индоевропейска дума, която произхожда от „бивам“, „съществувам“. Това я извисява до философско понятие; поне в онези философии, за които „Какво съществува?“ и „Защо съществува?“ са централни въпроси. Битие стои добре в устата и в ума на хора, които вярват, че съществуването е нещо прекрасно и има смисъл. Те се опитват да предадат и на останалите своята вяра, че това, което е, ще бъде и пребъде. И дори правят всичко възможно пребъдването да се случи. Това си личи на първо място в езика, който използват и с който споделят идеите си.

Двойният терористичен акт в Норвегия от миналия петък настоя за вниманието на целия свят през целия уикенд и хвана много хора неподготвени. Някак си инстинктивно, чувайки за такава трагедия, човек се пита: Защо? Разбираемо е, че за мнозина по целия свят и в България, тези няколко дни след събитията бяха време на трескаво търсене на отговори. Но зрелостта на една публична личност, журналист или политик, личи от умението й да се въздържа от ненавременните лесни отговори. Това е умение, на което явно не се обръща голямо внимание в българското публично пространство, както става ясно от кратката лекция по “Християнски фундаментализъм”, излъчена по БНТ.